ПРИНЦИПИ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

ЧАСТ ВТОРА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
І. ПРИНЦИПИ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС- това са основните ръководни начала, на които е изградена уредбата на процеса. Именно с оглед на принципите се провежда и тълкуването на конкретните правни норми, детайлизиращи тази уредба.
- Принцип на законността - прогласен е в чл.4, ал.1 от Конституцията, според който Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. В областта на гражданското правораздаване този принцип означава, че всяко действие на съда и на страните по делото следва да е съобразено с изискванията на процесуалния закон /ГПК и другите закони, съдържащи процесуални норми/, както и в решението си съдът трябва да приложи съответният материален закон точно и според действителния му смисъл. За да се обезпечи приложението на този принцип, законодателството предвижда някои важни гаранции: независимостта на съда /чл.117, ал.2 КРБ, чл.12 ГПК/, възможността за обжалване на съдебните актове и отмяна на влезлите в сила решения, забраната за злоупотреба с процесуални права /чл.3 ГПК/.
- Диспозитивно начало - означава, че съдът не може да се произнася служебно, а само ако е сезиран с иск или жалба.
Предметът на съдебното произнасяне и участниците в процеса също се определят по волята на търсещото защита лице - съдът се произнася само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу когото е потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се произнася въз основа на факти, на които страните не са се позовали. Диспозитивното начало означава също така, че съдът дължи защита дотогава, докогато това се иска- при направено изявление за оттегляне или отказ от иска, направено от ищеца, делото следва да се прекрати. Същевременно обаче, за да се гарантира правото на защита пред съд, предварителен отказ от иск или от жалба е недействителен, т.е. никой не може да се откаже от това си право преди да има образувано дело. Валидният отказ трябва да се направи само пред съда по вече образувано производство. Диспозитивното начало не намира приложение в охранителните производства - тук липсва насрещна страна, която да прави възражения и представя доказателства. В тези производства съдът е длъжен по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, които не са посочени от молителя /чл.427 ГПК/.
- Служебно начало - изразява се в задължението на съда служебно /без да е сезиран с искане/ да провери доколко са допустими подадените по делото молби и жалби, както и тяхната редовност.
След промените в ГПК от 1997 г. за съда отпадна задължението да подпомага и напътства страните при упражняване на процесуалните им права и попълването на делото с доказателства, което беше съществена проявна форма на служебното начало дотогава. Като изключение от този принцип, ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, т.10 предвижда, че допускането на експертиза, оглед на вещ или имот и освидетелстване на лице може да се извърши не само по искане на страната, но и служебно от съда.
- Състезателно начало - това е признатата от закона възможност за всяка страна да участва /лично или чрез определен от закона или от самата нея представител/ в производството пред съда - като представя доказателства, подава молби и жалби, излага доводи и пр.
Състезателното начало се проявява най-вече в исковия процес, който се развива между спорещи страни, и съответно е изключено в едностранните съдебни производства, каквито са охранителните. Състезателното начало означава, че: всяка страна трябва да е уведомена за исканията на противната страна; всяка страна има право да представя доказателства в подкрепа на своите искания и възражения; всяка страна следва да е уведомена по съответния ред за съдебните заседания по делото и за подлежащите на обжалване съдебни актове; всяка страна има право да атакува /в рамките на инстанционното разглеждане на спора/ порочните актове на съда. Гаранции за правото на участие на страната в производството са: изискването на първото заседание ответникът да получи преписи от исковата молба и доказателствата /чл.102 ГПК/; всяка страна да е призована най-малко 7 дни преди съдебното заседание /чл.41, ал.5 ГПК/; в отсъствие на ответника искът да бъде изменян само с писмена молба, препис от която му се връчва; изискването за връчване на препис от жалбата на противната страна и пр.
- Принцип за равенство на страните - изразява се в признаването от закона на равни процесуални права на страните, с което им се осигуряват равни възможности за защита на материалните им права. Така например всяка страна има право да участва в производството лично или чрез представител, право да ангажира доказателства, да подава жалби срещу подлежащите на обжалване актове на съда и пр.
- Принцип за дирене на истината - с ограничаването на служебното начало в процеса през 1997 г., за съда съществува задължението да изгради вътрешното си убеждение само въз основа на фактите, на които страните са се позовали и за които са ангажирани доказателства. Това е т.нар.
“формална истина” в процеса, която се основава само на съдебно предявените и установени факти, а не непременно на тези, които съществуват обективно в действителността.
В този смисъл формалната истина не винаги съответства на обективната истина. Независимо от това, и в действащия ГПК са предвидени механизми, посредством които до голяма степен се осигурява разкриването на действителното фактическо положение по спора. Така например, чл.3 ГПК забранява злоупотребата с процесуални права - включително позоваването на несъществуващи факти и съзнателното укриване на известни на страната факти. Разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК предвижда, че съдът взема предвид признанието на ответника с оглед на всички данни по делото, т.е. съдът не е обвързан да приеме за съществуващ факта, който ответникът признава, ако по делото са събрани доказателства в противен смисъл. Както и в наказателния процес, така и в гражданския свидетелите и вещите лица нямат право да лъжат и носят наказателна отговорност съгласно чл.290 и 291 НК.