Тема 8. Процесът на социализация.

Социализацията е процес на формиране, изграждане на човешката личност. Теории за социализация: 1)Социогенетична – човешкото съзнание е чиста “дъска” върху която обществото пише. Човешките индивиди се раждат равни в зависимост от социалната среда се изгражда рличността. 2)Бихевиризаторска – наследствените дадености. 3) Теория за двата фактора – и социалната среда и наследствеността са два важни фактора от чието съчетание зависи вътрешното формиране на личността. Реалният процес на живот и дейност на човека е този, който изгражда, формира човешката личност. Социализацията на личността се извършва в дейностния процес. Резултатите от дейностния процес се натрупват в 3 плана: интрапсихичен, материален, релационен. Висшите психични функции се формират в дейностния подход който е материален (боравене с материални предмети). В процеса на дейността при който се манипулират с външни материални предмети се извършва едно пренасяне на тези външни действия (манипулации) във вътрешен (умствен) план. Този пренос се нарича интериоризация. Това е най-общо казано социализацията, обратния процес е екстеоризация. Той доминира в по-късен етап от човешкото развитие. Изнасят се идеи, чувства мисли. Те заемат външна (материална) екзотерична форма. Целият предметен свят, който ни заобикаля е застинал в екзотеризационна форма.
Най- общо казано в резултат на социализацията се изграждат атрибутите на индивидуалното съзнание. Три са основните атрибути: знания ,отношения, чувство – емоция. Заедно с човешкото съзнание се формират и самосъзнанието на човека. Съзнанието насочено навътре е самосъзнание: самопознание, самоотношение, самочувствие. Съзнанието е пределно общо и не може да се изследва, затова се изследват конкретни феномени следователно в реалния процес на човешката дейност се формират човешки способности, интелект, реч, мислена. Формират се различните личностни сфери.
Човек се включва в определена дейност поради определена своя потребност с удовлетворяването на потребността съществуващо вътрешно противоречие се снема, но снетото противоречие на свой ред поражда друго противодействие. То подтиква човека към извършване на нова дейност и така до безкрайност. Връзката между потребност и дейност означава, че е налице още един процес на създаване на все нови и нови дейности.