І.
Причини за възникване на неорганизирани социални общности – причините
за възникването им лежат извън самите неорганизирани социални общности и
са стихийни. Могат да се обособят няколко причини: 1) обективни, които
лежът извън обществото (бедствия); 2) от емоционален (личностен)характер
– могат да са положителни или отрицателни (масова скръб, радост); 3)
социални причини – свързани с масова нетърпимост към определен социален
проблем.
Определение за неорганизирани социални общности: група от хора, която се явява субект на неорганизирано явление, което се осъзнава по неопределен признак и въз основа на този признак изгражда своето единство. При неорганизираните социални общности може да се открие и елемент на организираност
ІІ. Видове неорганизирани социални общности: 1) Публика - налице е общ интерес, предмет на обсъждане, който заслужава обществено внимание, реализира се по определени правила. Може да има обсъждане, дискусия; 2) Тълпата – случайно множество от хора обединени от дадена емоция, която по принцип е негативна, т.е. има отрицателни нагласи. Тази тълпа се обединява под общ признак и от него произтича единството им. Тълпата действа единодушно и целенасочено, безкритична и конформна, не допуска обсъждане; 3) Маса – многочислена група, която е преди всичко аморфна. Причините за нейното възникване са преди всичко социални. Няма контакт мецду членовете. Има по-голяма или по-малка общност на интереса. Характеризира се с клсови признаци. В определен момент и условия масата може да придобия организационни характеристики.
От публиката към масата изчезва възможността за контрол на личното поведение. Това се дължи на два феномена – причина за две поведенчески стратегии: 1) отсъствие на отговорност; 2) присъствие на анонимност – всички са анонимни и равни. Първата поведенческа стратегия е: човек в условията на тълпа прави неча, които в обикновени условия не би правил. Втората поведенческа стратегия е: човек не прави онова, което в обикновени условия би правил.
ІІІ. Механизми на образуване на неорганизирани социални общности – в началото аморфна статична човешка група може да стане активна на принципа на късо съединение – доминиране на отрицателна емоция, колективно осъзнаване на отрицателен факт, за който се появява отрицателно действие. Механизмите са: 1. Механизъм на заразяване – пример масови сцени на смърт и радост; 2. Механизъм свързан с неефективността на средствата за масова комуникация; 3. Механизъм на недоверието в средствата за масова комуникация, остър дефицит на информация; 4. Механизъм на слуховете и мълвите, събиране на хора с цел обмен на инфирмация; 5. Комбиниран механизъм.
Определение за неорганизирани социални общности: група от хора, която се явява субект на неорганизирано явление, което се осъзнава по неопределен признак и въз основа на този признак изгражда своето единство. При неорганизираните социални общности може да се открие и елемент на организираност
ІІ. Видове неорганизирани социални общности: 1) Публика - налице е общ интерес, предмет на обсъждане, който заслужава обществено внимание, реализира се по определени правила. Може да има обсъждане, дискусия; 2) Тълпата – случайно множество от хора обединени от дадена емоция, която по принцип е негативна, т.е. има отрицателни нагласи. Тази тълпа се обединява под общ признак и от него произтича единството им. Тълпата действа единодушно и целенасочено, безкритична и конформна, не допуска обсъждане; 3) Маса – многочислена група, която е преди всичко аморфна. Причините за нейното възникване са преди всичко социални. Няма контакт мецду членовете. Има по-голяма или по-малка общност на интереса. Характеризира се с клсови признаци. В определен момент и условия масата може да придобия организационни характеристики.
От публиката към масата изчезва възможността за контрол на личното поведение. Това се дължи на два феномена – причина за две поведенчески стратегии: 1) отсъствие на отговорност; 2) присъствие на анонимност – всички са анонимни и равни. Първата поведенческа стратегия е: човек в условията на тълпа прави неча, които в обикновени условия не би правил. Втората поведенческа стратегия е: човек не прави онова, което в обикновени условия би правил.
ІІІ. Механизми на образуване на неорганизирани социални общности – в началото аморфна статична човешка група може да стане активна на принципа на късо съединение – доминиране на отрицателна емоция, колективно осъзнаване на отрицателен факт, за който се появява отрицателно действие. Механизмите са: 1. Механизъм на заразяване – пример масови сцени на смърт и радост; 2. Механизъм свързан с неефективността на средствата за масова комуникация; 3. Механизъм на недоверието в средствата за масова комуникация, остър дефицит на информация; 4. Механизъм на слуховете и мълвите, събиране на хора с цел обмен на инфирмация; 5. Комбиниран механизъм.