Ефективността
на организацията зависи от лидера. Има две основни понятия: говори се
за лидер и мениджър. Има разлика между тях. Не всеки лидер е мениджър и
обратното. Лидерът увлича след себе си хората, докато менъджерът има
специално образование. Лидера може и да е мениджър. Има 3 основини
теории:1) Теория за великия човек - развива са до 50 те години на ХХ
век. Лидерите имат типични черти, които ги отличават от другите хора, от
последователите им. Те имат набор от черти и качества благодарение на
които стават лидери. Изследванията доказват категорично тази теория, но
лидерите имат няколко специфични качества, които им помагат (потребност
от власт, постижения, доминиране, способност за самоконтрол, по голяма
самоувереност); 2) Ситуативни теории – постулират, че ситуацията е от
решаващо значение за възникване на лидера, ситуацията трябва да я има,
за да се изяви лидера; 3) Съчетание от теорията за великия човек и
ситуативната теория – лидери са онези, които имат съответните качества и
ги проявяват в определени ситуации
Стилове на ръководство: 1) Вероятностна теория на Фийдлър (изследва съответствието между лидера и и значимите му качества и съответната ситуация). Според него най-важното нещо за всеки лидер е отношението му към аутсайдера в групата (най-неуспешният, непредпочитан човек). На тази основа Фийдлър обособява два типа лидери, при които доминират два типа отношения (ориентация към аутсайдера): 1 – лидери, които го възприемат в отрицателна светлина и имат отрицателно отношение към него са лидери, които имат ориентация към задачите, изпълнението, структурата на групата, ефективността. 2 – Този тип лидери се характеризират с положително отношение към аутсайдерите и ги приемат в положителна светлина (съчувстват му). Тези дименсии стават основа при изследването на лидерството. Те се отнасят както за чертите на лидера, така и за ситуацията. Фийдлър не постурира кой от двата типа е по-добър. Трябва да се отчите и ситуацията, в която лидера управлява, за да видим дали той е ефективен, дали има ситуационен контрол, който от своя страна може да е висок – когато лидера абсолютно контролира ситуацията, хората, организацията; нисък – когато лидера не може да контролира каквото и да е; и среден. В резултат на изследванията са Фийдлър разбира, че насочеността към задачите трябва да е съчетана с много нисък/висок контрол, за да е ефективен лидера. Когато ситуативният контрол е на средно равнище най-ефективен е стилът “насоченст към човека”.2) Теория на когнитивните ресурси – доразвиване на теорията на Фийдлър, който заедно с Гарсия създава теорията за когнитивните ресурси, които влияят на интелектуалните способности на лидера, върху неогвите ефективност. Зависи, интелигентността не е 100% гаранция за лидерство. Зависи от: 1) степен на директивност на лидерите ( директивност – възможност на лидера да дава заповеди непрекъснато, пряко да участва в управлението) – авторите доказват, че при висока интелигентност и директивност лидерите са ефективни. Ако е ниска директивната ситуация по ефективни са ниско интелигентните лидери. 2) степен на стреса, който предизвиква ситуацията – най – добре е средното равнище на стреса. Авторите доказват, че ситуации с висок стрес са по-подходящи за ниско интелигентните лидери. Интелигентните лидери са ниско ефективни във висока стресова ситуация и по-ефектифни при нисък стрес.
Стилове на ръководство: 1) Вероятностна теория на Фийдлър (изследва съответствието между лидера и и значимите му качества и съответната ситуация). Според него най-важното нещо за всеки лидер е отношението му към аутсайдера в групата (най-неуспешният, непредпочитан човек). На тази основа Фийдлър обособява два типа лидери, при които доминират два типа отношения (ориентация към аутсайдера): 1 – лидери, които го възприемат в отрицателна светлина и имат отрицателно отношение към него са лидери, които имат ориентация към задачите, изпълнението, структурата на групата, ефективността. 2 – Този тип лидери се характеризират с положително отношение към аутсайдерите и ги приемат в положителна светлина (съчувстват му). Тези дименсии стават основа при изследването на лидерството. Те се отнасят както за чертите на лидера, така и за ситуацията. Фийдлър не постурира кой от двата типа е по-добър. Трябва да се отчите и ситуацията, в която лидера управлява, за да видим дали той е ефективен, дали има ситуационен контрол, който от своя страна може да е висок – когато лидера абсолютно контролира ситуацията, хората, организацията; нисък – когато лидера не може да контролира каквото и да е; и среден. В резултат на изследванията са Фийдлър разбира, че насочеността към задачите трябва да е съчетана с много нисък/висок контрол, за да е ефективен лидера. Когато ситуативният контрол е на средно равнище най-ефективен е стилът “насоченст към човека”.2) Теория на когнитивните ресурси – доразвиване на теорията на Фийдлър, който заедно с Гарсия създава теорията за когнитивните ресурси, които влияят на интелектуалните способности на лидера, върху неогвите ефективност. Зависи, интелигентността не е 100% гаранция за лидерство. Зависи от: 1) степен на директивност на лидерите ( директивност – възможност на лидера да дава заповеди непрекъснато, пряко да участва в управлението) – авторите доказват, че при висока интелигентност и директивност лидерите са ефективни. Ако е ниска директивната ситуация по ефективни са ниско интелигентните лидери. 2) степен на стреса, който предизвиква ситуацията – най – добре е средното равнище на стреса. Авторите доказват, че ситуации с висок стрес са по-подходящи за ниско интелигентните лидери. Интелигентните лидери са ниско ефективни във висока стресова ситуация и по-ефектифни при нисък стрес.