І. Социална среда – условие и фактор за развитието на личността по отношение:
Биологично направление – биологичното и физическото ни развитие са предопределени;
Теория за ученето – залага се на попълването на белия лист, тоест на наученото;
Теория на Виготски и Леонтиев – благодарение на социалната среда се формират определени качества на личността, които отговарят на изискванията на обществото, т.е. обществото формира личността; тази личност активно взаимодейства със средата, в резултат на което тя избира различни модели на поведение, откъдето и различни видове дейности. Развитието и смяната на дейности бележи и развитие на личността. Още в ранната детска възраст общуването като вид дейност директно или индиректно присъства във всеки възрастов етап. До 1г. общуването има функционален характер, без нео човек не може да оцелее, но ако е налице емоционален комфорт действието не разглежда средата като враждебна и у него се формира сигурност. От 1 до 3г. – заражда се предметна манипулативна дейност и общуването. От 3 до 7г. се заражда играта, където се учи на сътрудничество и в нов тип отношения, в които има управление и подчинение. От 7 до 11г. водеща е учебната дейност. От 11 до 15г. водеща е общуващата дейност, изгражда се сътрудничество за постигане на общи цели. В процеса на преработката на външни влияния се развива личността и Аз-концепцията – за изгражданото й от значение са: семейството; училището; приятелския кръг; оценката която личността дава сама за себе си. Чрез всичките фактори се стига до Аз-концепцията, която обикновено е далече от желания образ. Аз-концепцията се дели на идеално Аз и реално Аз. Идеалното Аз може да служи като мотиватор за развитие на личността, то е еталон с който се сравнява реалното Аз. Идеалното Аз го създаваме ние и съобразно него ние оценяваме реалното. В резултат от това нашата оценка обикновено е завишена – тя е стимул, мотив за осъществяване на целите. Понякога оценката е малко занижена – личността се формира като конформист (човека няма собствено мнение) и тя е лесно податлива на манипулация. Ниската самооценка води и до липса на самочувствие. Това води и до социална изолация.
ІІ. Управление на впечатлението – то е единство от перцептивни, емоционални и когнитивни елементи при прием на информация. Те се изграждат на основата на недостатъчна информация и в основата лежи междуличностно възприятие. Съществува парадокс на възприятието, които могат да се пренесат в социалния контекст. Гещалтпсихологията говори за това че възприятното поле се формира от образи, фигури и другите са фон. Те формират функционалното единство, т.е. фона влия върху образа.
ІІІ. Техники за конструиране на впечатления – средства: вербално представяне на човека, невербални сигнали; арт ефекти – дрехи, ситуационен контекст, в който се представяме, те подкрепят или влизат в противоречие с образа, който искаме да представим; целенасочени поведения – това са тактики за формиране на желаното предразположение. Действията за формиране на впечатления могат да дадат спонтанни или целенасочени (предварително планирани). Формиране на впечатление – има своя мотивация. Силата на тази мотивация се определя от целта, която искаме да постигнем, както и от разликата, която съществува между реалния и желания образ.
ІV. Ефекти на възприятието: 1) Ефект на ореола – създаден от друг човек, от постиженията на човека; 2) Ефект на поредността – получава информация на части и те си противоречат, тогава обръщаме внимание на първата. Ако информацията е непротиворечива – то се обръща внимание на нея.; 3) Ефект на неудачника – когато човек претърпи неуспех в дадено дело и той се възприеме от другите като неудачник, това снижава външната му оценка и настъпва разминаване между външната му оценка и вътрешната самооценка; 4)Ефект на проекцията – приписваме на хората, които са ни симпатични качества, които те обикновено нямат; 5)Ефект на междуличностното разстояние – зависи от възрастта.
Биологично направление – биологичното и физическото ни развитие са предопределени;
Теория за ученето – залага се на попълването на белия лист, тоест на наученото;
Теория на Виготски и Леонтиев – благодарение на социалната среда се формират определени качества на личността, които отговарят на изискванията на обществото, т.е. обществото формира личността; тази личност активно взаимодейства със средата, в резултат на което тя избира различни модели на поведение, откъдето и различни видове дейности. Развитието и смяната на дейности бележи и развитие на личността. Още в ранната детска възраст общуването като вид дейност директно или индиректно присъства във всеки възрастов етап. До 1г. общуването има функционален характер, без нео човек не може да оцелее, но ако е налице емоционален комфорт действието не разглежда средата като враждебна и у него се формира сигурност. От 1 до 3г. – заражда се предметна манипулативна дейност и общуването. От 3 до 7г. се заражда играта, където се учи на сътрудничество и в нов тип отношения, в които има управление и подчинение. От 7 до 11г. водеща е учебната дейност. От 11 до 15г. водеща е общуващата дейност, изгражда се сътрудничество за постигане на общи цели. В процеса на преработката на външни влияния се развива личността и Аз-концепцията – за изгражданото й от значение са: семейството; училището; приятелския кръг; оценката която личността дава сама за себе си. Чрез всичките фактори се стига до Аз-концепцията, която обикновено е далече от желания образ. Аз-концепцията се дели на идеално Аз и реално Аз. Идеалното Аз може да служи като мотиватор за развитие на личността, то е еталон с който се сравнява реалното Аз. Идеалното Аз го създаваме ние и съобразно него ние оценяваме реалното. В резултат от това нашата оценка обикновено е завишена – тя е стимул, мотив за осъществяване на целите. Понякога оценката е малко занижена – личността се формира като конформист (човека няма собствено мнение) и тя е лесно податлива на манипулация. Ниската самооценка води и до липса на самочувствие. Това води и до социална изолация.
ІІ. Управление на впечатлението – то е единство от перцептивни, емоционални и когнитивни елементи при прием на информация. Те се изграждат на основата на недостатъчна информация и в основата лежи междуличностно възприятие. Съществува парадокс на възприятието, които могат да се пренесат в социалния контекст. Гещалтпсихологията говори за това че възприятното поле се формира от образи, фигури и другите са фон. Те формират функционалното единство, т.е. фона влия върху образа.
ІІІ. Техники за конструиране на впечатления – средства: вербално представяне на човека, невербални сигнали; арт ефекти – дрехи, ситуационен контекст, в който се представяме, те подкрепят или влизат в противоречие с образа, който искаме да представим; целенасочени поведения – това са тактики за формиране на желаното предразположение. Действията за формиране на впечатления могат да дадат спонтанни или целенасочени (предварително планирани). Формиране на впечатление – има своя мотивация. Силата на тази мотивация се определя от целта, която искаме да постигнем, както и от разликата, която съществува между реалния и желания образ.
ІV. Ефекти на възприятието: 1) Ефект на ореола – създаден от друг човек, от постиженията на човека; 2) Ефект на поредността – получава информация на части и те си противоречат, тогава обръщаме внимание на първата. Ако информацията е непротиворечива – то се обръща внимание на нея.; 3) Ефект на неудачника – когато човек претърпи неуспех в дадено дело и той се възприеме от другите като неудачник, това снижава външната му оценка и настъпва разминаване между външната му оценка и вътрешната самооценка; 4)Ефект на проекцията – приписваме на хората, които са ни симпатични качества, които те обикновено нямат; 5)Ефект на междуличностното разстояние – зависи от възрастта.