Когато
говорим, че една група търси нисша, в която да прилагат своите властови
расурси се казва, че тя има политическо поведение. Такова поведение
могат да имат и членовете на група. Всеки член има предварително
предписани официални функции и дейности. Хората имат политическо
поведение когато има съответна ситуация. Това поведение няма нищо общо с
официалната роля, която членовете изпълняват в групата. Това е още
“организационна политика”. Има два вида политическо поведение: 1)
Легитимно - реализира се чрез позволени средства (оплаквания, формиране
на коалиции, създаване на делови контакти извън фирмата); 2) Нелигитимно
– нарича се още крайно политическо поведение (разпространение на клюки,
саботажи). Не се прилага често от членовете на групата поради страха от
санкции. Нелегитимното политическо поведение е свързано с т.нар.
дистанция на властта – тази от която всъщност зависи реализацията на
политическото поведение. В егалитарните общества “дистанцията на
властта” е много висока, тъй като основен принцип е равенството между
хората. За реализация на нелегитимното политическо поведение са валидни
следните фактори: 1) Индивидуални фактори – доказано е, че хората
склонни да поемат риск, с по-голяма потребност от автономия, висок
статус са по-склонни да имат нелегитимното политическо поведение; към
тях спадат: а) инвестиции на индивида в групата – имат се впредвид не
материалните, а духовните инвестиции. Колкото повече надежда, труд,
време е вложил индивида, толкова по-малка е вероятността от реализация
на нелегитимното политическо поведение; б) алтернативи – колкото повече
алтернативи има индивида пред себе си, толкова е по склонен на
нелегитимното политическо поведение; в) очакванията за успех – индивиди,
които имат голям опит в реализацията на нелегитимното политическо
поведение, при наличието на подходяща ситуация ще се включат в
реализирането на нелегитимното политическо поведение. 2) Фактори
свързани с организационният статут: а) когато организационните ресурси
намалеят, когато организационната схема претърпи радикална промяна; б)
когато групите функцонират в култура, характеризираща се с ниско доверие
в обществото опасността от реализация на нелегитимно политическо
поведение е по-голяма; в) когато групите функцонират в общество, което
се характеризира с ролева амбивалентност, т.е не са известни правилата в
обществото; г) когато групите функцонират в култура, прилагаща неясна
оценка на поведението – субективни критерии за оценка и голяма времева
дистанция между конкретната постъпка и санкция; д) когато организацията
(групата) функционира в култура, в която се наблюдава тенденция за
намаляване на автокритичността в организацията.