Тема 31. Агресия и агресивно поведение.

Общуването може да е сътудничество и взаимодествие, но може да е конкуренция и противодействие. При втория момент, разгръщащ се на интерактивно равнище на общуването, има и конфликти. Конфликтите възникват най-напред в личностен план (вътреличностен конфликт). Курт Левин обособява три вида мотиви: 1. когато има борба между две еднакви алтернативи – когато алтернативите са с положителен знак; 2. когато има борба между две еднакво непривлекателни алтернативи; 3. когато алтернативите са едновременно и позитивни и негативни. Двойната алтернатива се нарича амбивалентна и поражда амбивалентни атитюди.
Понякога конфликтите прерастват в агресия или т.нар. агресивно поведение. Агресивното поведение се свързва с релацията “агресия-фрустрация”. Фрустрацията е вътрешно напрежение, тревожност, която трябва да се преодолее. Освобождението от фрустрация се осъществява чрез реализацията на агресията. Въпросът е “Кой на фрустрира?”. Фрустрират ни силните социални агенти. Следователно агресията трябва да бъде насочена към тях. Те, обаче могат да ни санкционерат. Затова агресията обикновенно се насочва към заместител. Заместителят трябва дя бъде подобен на оргинала – нарича се изместена агресия. Не винаги човек е способен да намери заместител на фрустрирания обект. При тези случаи агресията се насочва навътре, към себе си – нарича се изместена агресия насочена навътре .