І.
В зависимост от предмета на дейността могат да се обособят много
социални общности. Много автори предлагат различни критерии, по които
може да се обособят групите. Ще използваме два подхода: 1)
Социологически подход: а) условни социални общности – не съществуват в
действителност, а са обособени за нуждите на някакво изследване, анализ,
те са абстрактни, например, група на алкохолиците у нас; б) реални
социални общности – всички социални общности, които независимо от
характеристиките си извършват реални дейности, имат цел, локализирани са
и др., далят се на: лабораторни общности (необходими са обективна и
субективна потребност) и естествени общности (зад възникването на
каквато им лежи определена социална потребност. Естествената общност
възниква от обективна потребност: 1) неорганизирани естествени социални
общности – онези, при които няма разделение на властта, те не са
структурирани; 2) организирани естествени социални общности –
съществуват отношения на зависимост. Неорганизираните и организираните
естествени социални общности се делят на големи и малки. Пример за
неорганизирани големи естествени социални общности е Тълпата. Пример за
организирани големи естествени социални общности са партиите. Малките
естествени социални групи са основен предмет на изследване на социалната
психология. Социалната психология изследва динамиката на поцесите,
които се извършват в малките групи); 2) Психологически подход -
съществуват три основни класификации: а) класификация на Чарлз Кули –
критерии за тази класификация са контактите между членовете на групата. В
този смисъл групите са: първични групи (в които контактите между
членовете са директни, непосредствени) и вторични групи (контактите
между членовете са опосредствани, индиректни); б) класификация на Елтън
Мейо – критерии за тази класификация е разпределението на власта. В този
смисъл групите са: формални групи (налице е предварително разпределение
на властта, което става по официален начин,налице е формален лидер) и
неформални групи (при тях отсъстват официалните властови зависимости).
Съществува неформален лидер наричан още емоционален лидер.Една и съща
група може да притежава формална и неформална структура; в) Класификация
на Хайман – критерий е формалната принадлежност на хората към дадена
група: група на членството (това са групите, в които хората реално
членуват) и референтна група (тя е еталон за поведение, може да
съществува вътре в групата на членството или извън нея, съществува
позитивна и негативна референтна група, референтната група притежава
сравнитителни и нормативни функции).