Уилям
Джеймс изследва множество малки групи за да изследва каква трябва да
бъде границата на тези малки групи. Според него това е 7+/- 2. Това се
свързва с т.нар. магическо число на Милър – това е числото, което
отговаря на броя на предметите, които могат да се задържат в
кратковременната памет. В последствие тази концепция се променя като
долната граница се свежда до 2-3 човека. Горната граница варира между
30-40 до 50-60 човека, защото малка социална общност е тази, в която
отделните индивиди се намират в непосредствен контакт, връзка по между
си; между тях има някакви отношения от субективно-личностен характер.
Ефективна в действителност е тази група която е между 3-11. Групата
трябва да е от нечетен брой хора съобразно гласуването.
Видове малки групи: 1) според контакта между членовете са първични и вторични – тази класификация поставя акцент върху непосредствения контакт между членовете на групата, т.е. ако контактите са опосредствени, индиректни говорим за вторични, а ако са непосредствени става въпрос за първични; 2)Елтън Мейо – прави класификация на основата на разделението на властта в групите, т.е. ако тя е разпределена по официален начин, то групата е формална (организирани общности, с ясни задължения и роли за всички); неформални са групи при които взаимодействието между членовете не е регламентирана официално, няма официална властова структура. Дадена група може да има официална (формална – отразява деловите взаимодействия между членовете на групата) и неофициална (неформална – междуличностни емоционални отношения) структура; 3) според Хаймън ние можем да обособим групи и според принадлежността на нейните членове. Той обособява две групи: групи на членството – в нея човек членува официално; референтни групи – нея човек използва като еталон, съотнася своето поведение, референтната група изпълнява нормативни и сравнителни функции без да иска да налага норма на поведение. Този референт може да бъде и самото членство, може да изпълнява положителни функции, когато влияе върху изграждането, усъвършенстването на личността, нарича се позитивна референтна група. Има и негативна група.
Видове малки групи: 1) според контакта между членовете са първични и вторични – тази класификация поставя акцент върху непосредствения контакт между членовете на групата, т.е. ако контактите са опосредствени, индиректни говорим за вторични, а ако са непосредствени става въпрос за първични; 2)Елтън Мейо – прави класификация на основата на разделението на властта в групите, т.е. ако тя е разпределена по официален начин, то групата е формална (организирани общности, с ясни задължения и роли за всички); неформални са групи при които взаимодействието между членовете не е регламентирана официално, няма официална властова структура. Дадена група може да има официална (формална – отразява деловите взаимодействия между членовете на групата) и неофициална (неформална – междуличностни емоционални отношения) структура; 3) според Хаймън ние можем да обособим групи и според принадлежността на нейните членове. Той обособява две групи: групи на членството – в нея човек членува официално; референтни групи – нея човек използва като еталон, съотнася своето поведение, референтната група изпълнява нормативни и сравнителни функции без да иска да налага норма на поведение. Този референт може да бъде и самото членство, може да изпълнява положителни функции, когато влияе върху изграждането, усъвършенстването на личността, нарича се позитивна референтна група. Има и негативна група.