І.
Социалното влияние и поведенчески промени – пръв изследването провежда
Соломон Аш. Кои са факторите които принуждават индивида да се подчинява
на груповия натиск? Експериментът е следния: група от 9 човека, като 1
от тях е изследваното лице – наивен субект, който не знае, че е
изследван. Останалите членове играят специална роля. Пред групата се
показват 3 отсечки, с различна големина. Участниците трябва да изравнят с
еталон модел, който е несъмнено равен на средната отсечка. Изследваното
лице последен дава отговор, като преди това всички останали дават
грешни отговоли, целящи да окажат натиск върху него. 33% от отговорите
на наивния субект са съгласие и приема идеите на грешащото множество. По
този начин Аш доказва, че феномена конформизъм не се свързва с
познавателни фактори, а със стремежа индивида да се причисли в групата.
Идеята за социалното влияние Аш свързва с поведението.
Термини – социално влияние, власт, конформизъм, подчинение. Когато се използва социално влияние се има предвид социални ситуации, свързани със съгласието. Терминът конформизъм се свързва с подчинение на груповата норма, което лишава личността от активност. Мишел Фуко – според него властта не е насилие или подчинение, не е отказ от свобода. Насилието и подчинението са границите, вътре в които се реализира власт. Властта е действие, което влияе върху действията на другите. Всяка власт се конституционализира чрез насилието, но ситуацията на власт не е ситуация на насилие, а на съгласие. Свободата е предпоставка за наличието на властта.
Карл Гуитила – размишлява върху терминът конформизъм, като го определя като неавтентично отношение към другите. Конформизмът е стремежа на личността да бъде подобен на другите, но външно, избягва се солидарността или опозицията с другите. Той твърди, че личността лишава себе си от възможността да се реализира в общността. Човека – личност позволява на общността да вземе него самия. Конформизма носи уеднаквяване на индивида и е в основата на трагедията на новото време.
Социално психологически определения на конформизма:
Процес, в който индивида променя своята нагласа, за да бъде в хармония. Стремят се да придадат позитивно отношение на конформизма. Описват промяна на поведението на индивида, за да се извърши пряка заповед по легитимен авторитет. Конформизма е промяна в поведението или мнението на личността, в следствие на въображаемо или действително влияние. Социално понятие – промяна, оказано от пряк социален натиск. Личностни и социални фактори: характеристики на индивида, който е изложен на натиск; характеристики на групата; характеристики на индивида и групата.
Счита се, че жените са по податливи, мъжете са по-независими. По отношение на националността Милграм сравнява конформизма във Франция и Норвегия и норвежците са по-конформни, за разлика от държащите на своето мнение французи. Елиът Арансън в книгата си “Човекът социално животно” твърди, че хора с по-ниско самочувствие са склонни повече към конформизъм. Когато личността е сигурна в групата, тя повишава своята независимост. За конформизма се говори като личностна характеристика.
Характеристики на групата: значим фактор е броя на членовете на групата, които оказват натиска. Броят е правопропорционален на степента на конформизма. Ефекта на социална подкрепа се свързва с по-малък. Отношението група-индивид се свързава със стимулите в група-поощрение-наказание. По-голям конформизъм има в групите, които работят за обща награда. Друга закономерност е свързана с привлекателността на групата – ако е висока, висок е конформизма. Има връзка между конформизъм и групово членство – ще разделим на няколко етапа груповото членство: проучване – т.нар. потенциален член на групата – нисък конформизъм; социализация – нов член на групата – с8реден конформизъм; консервация – член на групата – максимален конформизъм; ресоциализация – маргинален член – понижаване на конформизма; бивш член – нисък конформизъм.
Стенли Милграм – 1974г. експериментира верификация на връзката между социално подчинение и авторитета. Верификация – процес на установяване на истината. Експеримента се провежда в Йелския университет. Наивния субект среща в лабораторията човек на средна възраст, който заявява, че ще е доброволец в експеримента. Изследваното лице след тегленето на жребий се оказва в робота на учител. Ученика е вързан на стол, на ръката му фиксират електродиод. Експериментатора обяснява че въпреки че електричеството може да бъде болезнено, няма да му навреди. Учителя е изведен в друга стая, която е със стълко. Той трябва да чете двойки думи и да проверява дали ученика ги е запомнил. При грешка подава импулси, които имат различна степен на сила като се стига до 450 волта (действително ток не е пуснат). Докато трае експеримента учителя е нервен и иска да спре, експериментатора започва от “моля продължете” до “трябва да продължите”. Предварително е помолено психолози да направят прогноза учителите ще стигнат до 180 волта (10% от тях) и никой няма да продължи по-нататък. Почти всички стигат до 255 волта, а 65% до край прилагайки масиран електрически ток на някой, който не реагира вече. Милграм въвежда 18 експеримента: близост на жертвата в пространството – когато има звукова връзка % се намаляват до 62,5%, а когато са в една стая 40% стигат до края, а когато има тактилна връзка % спадат на 30%; източници на власт и авторитет – когато експериментаторът отсъства от стаята подчинението е 20,5%, експериментът се провежда не в университет, а в изоставен завод – подчинението също спада; влияние на групата – когато индивидът има 2-3 съучастници. Данните показват механизма на социално подчинение при авторитет.
Термини – социално влияние, власт, конформизъм, подчинение. Когато се използва социално влияние се има предвид социални ситуации, свързани със съгласието. Терминът конформизъм се свързва с подчинение на груповата норма, което лишава личността от активност. Мишел Фуко – според него властта не е насилие или подчинение, не е отказ от свобода. Насилието и подчинението са границите, вътре в които се реализира власт. Властта е действие, което влияе върху действията на другите. Всяка власт се конституционализира чрез насилието, но ситуацията на власт не е ситуация на насилие, а на съгласие. Свободата е предпоставка за наличието на властта.
Карл Гуитила – размишлява върху терминът конформизъм, като го определя като неавтентично отношение към другите. Конформизмът е стремежа на личността да бъде подобен на другите, но външно, избягва се солидарността или опозицията с другите. Той твърди, че личността лишава себе си от възможността да се реализира в общността. Човека – личност позволява на общността да вземе него самия. Конформизма носи уеднаквяване на индивида и е в основата на трагедията на новото време.
Социално психологически определения на конформизма:
Процес, в който индивида променя своята нагласа, за да бъде в хармония. Стремят се да придадат позитивно отношение на конформизма. Описват промяна на поведението на индивида, за да се извърши пряка заповед по легитимен авторитет. Конформизма е промяна в поведението или мнението на личността, в следствие на въображаемо или действително влияние. Социално понятие – промяна, оказано от пряк социален натиск. Личностни и социални фактори: характеристики на индивида, който е изложен на натиск; характеристики на групата; характеристики на индивида и групата.
Счита се, че жените са по податливи, мъжете са по-независими. По отношение на националността Милграм сравнява конформизма във Франция и Норвегия и норвежците са по-конформни, за разлика от държащите на своето мнение французи. Елиът Арансън в книгата си “Човекът социално животно” твърди, че хора с по-ниско самочувствие са склонни повече към конформизъм. Когато личността е сигурна в групата, тя повишава своята независимост. За конформизма се говори като личностна характеристика.
Характеристики на групата: значим фактор е броя на членовете на групата, които оказват натиска. Броят е правопропорционален на степента на конформизма. Ефекта на социална подкрепа се свързва с по-малък. Отношението група-индивид се свързава със стимулите в група-поощрение-наказание. По-голям конформизъм има в групите, които работят за обща награда. Друга закономерност е свързана с привлекателността на групата – ако е висока, висок е конформизма. Има връзка между конформизъм и групово членство – ще разделим на няколко етапа груповото членство: проучване – т.нар. потенциален член на групата – нисък конформизъм; социализация – нов член на групата – с8реден конформизъм; консервация – член на групата – максимален конформизъм; ресоциализация – маргинален член – понижаване на конформизма; бивш член – нисък конформизъм.
Стенли Милграм – 1974г. експериментира верификация на връзката между социално подчинение и авторитета. Верификация – процес на установяване на истината. Експеримента се провежда в Йелския университет. Наивния субект среща в лабораторията човек на средна възраст, който заявява, че ще е доброволец в експеримента. Изследваното лице след тегленето на жребий се оказва в робота на учител. Ученика е вързан на стол, на ръката му фиксират електродиод. Експериментатора обяснява че въпреки че електричеството може да бъде болезнено, няма да му навреди. Учителя е изведен в друга стая, която е със стълко. Той трябва да чете двойки думи и да проверява дали ученика ги е запомнил. При грешка подава импулси, които имат различна степен на сила като се стига до 450 волта (действително ток не е пуснат). Докато трае експеримента учителя е нервен и иска да спре, експериментатора започва от “моля продължете” до “трябва да продължите”. Предварително е помолено психолози да направят прогноза учителите ще стигнат до 180 волта (10% от тях) и никой няма да продължи по-нататък. Почти всички стигат до 255 волта, а 65% до край прилагайки масиран електрически ток на някой, който не реагира вече. Милграм въвежда 18 експеримента: близост на жертвата в пространството – когато има звукова връзка % се намаляват до 62,5%, а когато са в една стая 40% стигат до края, а когато има тактилна връзка % спадат на 30%; източници на власт и авторитет – когато експериментаторът отсъства от стаята подчинението е 20,5%, експериментът се провежда не в университет, а в изоставен завод – подчинението също спада; влияние на групата – когато индивидът има 2-3 съучастници. Данните показват механизма на социално подчинение при авторитет.