събота, април 21, 2018

Тема 10. Аз-схеми и самооценка.

Формира се Аз-концепцията на личността, което е много важно. Ние винаги формираме представата за други хора и на тази база представата за себе си. Човека винаги подхожда към други хора с определени схеми към тях (един доброжелателно, друг скептично). Нашия подход може да се различава напълно от действителността. По същия начин формираме определени възгледи за себе си.
Аз-образ и Аз-концепция: Аз-образът е актуалната представа, която човек има за себе си. Олимпийски шампион, позитивен Аз-образ – моментното състояние на нещата. Той е нещо динамично (променящо се). Аз-концепцията е по консервативно състояние то е свързано не само с настоящето, но и с миналото и бъдещото състояние на личността. Аз-концепцията е свързана със социална група, идеите и позициите. Един временен успех не може да я промени. Аз-образът и Аз-концепцията са елементи на самооценяването, т.е. човек си казва, аз съм добър, аз печеля или аз съм лош, аз губя.
Има 3 основни теории: 1) Уилям Джеймс – самооценката е равна на успехите върху претенциите; 2) Теория на Хайман за референтната група. Човек може да членува в дадена група, но той си има група от хора чрез която се измерва (някаква ученичка завършва с тройки, но е доволна защото референтната група е в същото положение и се чувстват също добре); 3) теория на Фестингер за социалното сравнение: основни постулати: а) човек има вродена потребност да се самооценява и то позитивно; б) за да я удовлетвори тази потребност човек търси информация от обективни източници; в) ако човек не открие обективни източници за своята самооценка той търси информация от други хора като се сравнява с тях; г) хората търсят информация за своята самооценка сравнявайки се с подобни на тях хора.