Легитимното
и нелегитимното политическо поведение се реализират с прилагането на
няколко тактики: І. Позитивни тактики : 1. Спечелване на
благолазположението - в социалните науки това поведение се свързва с
поятието “социална реципрочност”, т.е на позитивното поведение се очаква
да се реагира позитивно. В групата/организацията това поведение се
реализира от подчинени към висшестоящи; 2. Формиране на коалиции и мрежи
– има официални канали, по които протича информацията. Освен тези
официални канали има и неофициални наричани коалиции и мрежи, чиято цел е
контрол и управление на другите; 3. Управление на впечетлението –
свързано е с контрола върху информацията, която протича по официалните и
неофициални канали.. Трябва да знаем как да насочим информационните
процеси към точното време и място; 4. Подкрепяне на опозицията –
опозицията трябва да се подкрепя в публичното пространство. ІІ.
Негативни тактики – съпътстват нелегитимното политическо поведение: 1.
Елиминиране на противодействието – тази тактика означава, че трябва да
бъдат грубо елиминирани всички, които ще се съпротивляват на
непопулярните управленски решания (напр., съкращения); 2. “Разделяй и
владей” – създаване на вражда между потенциалните наши противници. Това
се прави, за да не могат те да обединят усилията си; 3. Изключване на
опозицията – става дума за реално изключване на опозицията от значими
социални събития. ІІІ. Политически грешки (гафове): 1. Нарушаване на
веригата от команди – в западните общества е грешка да се оплачеш от
своя началник на неговия началник; 2. Загуба на самообладание и
самоувереност; 3. Отказ на висшестоящият началник; 4. Поставяне на
лидера в неизгодна позиция; 5. Предизвикателство към възприетите
ценности в групата – да не се критикува публично.