Тема 12. Социална мотивация.

Ядрото на човешката личност са нейните мотиви. Те са най-любопитната част от психологията на личността. Мотивацията стои зад всяка част от психология на личността. Мотивацията стои зад всяка човешка дейност, той я детерминира. Самото определение за мотивацията ни подсказва, че той служи за мотивация на поведението. Мотивацията от латински означава движа. Той посочва, подтиква поведението. Мотивът е подбуда (вътрешна) за действие. Той е вътрешна подбуда, защото е вътрешното, идеалното, за разлика от стимула, който е външен материалното.мотивацията има връзка с потребноста. Човешкото съзнание е бимодално – отразява едновременно външния и вътрешния свят. Ако в човека възникне някаква жажда, тя се отражава като дефицит. В еден момент субекта се среща с предмета и разбира че това е от което има нужда. В момент на сеща между субекта и предмета е исторически акт, при който възникналата потребност се изпълва със съдържание, тя се опредметява и външния предмет придобива притегателна сила и отразявайки се в съзнанието се превръща в мотивация. Мотивацията може да се уподоби на идея, мисъл. Когато говорим за мотивите на личността имаме предвид, че човек притежава съвкупност от мотиви, която не е разположена хаотично, а мотивите са обособени в система, която е мотивационна сфера с точно определена динамична и йерархизирана структура. На върха са разположени доминиращите мотиви, които направляват личността. В един период от живота на човека доминират едни мотиви, в друг момент други и т.н. По-този начин мотивите от основата могат да отидат на върха и обратно. Ммаслоу счита, че мотивите могат да са разположени в една йерархична структура от 5 равнища, всяко по-долно равнище е предпоставка за функционирането на следващото равнище. Първи са мотивите: физиологични, сигурност, за принадлежност и любов, утвърждаване, в обществото, самоактуализация. Ако физиологичните мотиви не са задоволени, мотивите са безопасност ги няма. Мотивите за самоактуализация не зависят от задоволяване на предходните мотиви.
Леонтиев – 2 вида мотиви: 1) смисловообразуващи, свързани със жизнените стратегии на личността, с доминиращата дейност и 2) мотивите стимули – служат като емоционален фон за реализацията на човешката дейност, всяка наша дейност е взаимодействие с други хора, което е детерминирано от особен вид мотиви, които се наричат социални. Терминът социални мотиви могат да се срещнат като социална мотивация или социална насоченост. Социалните мотиви детерминират взаимодействието между личностите при извършване на определена социална дейност. Съществуват 3 разновидности на социална мотивация: те са се обособили около изключително важната деметция – корективизъм, индивидуализъм.; индивидуалистични (егоцентрични) мотиви – човек постъпва преди всичко от гледна точка на собствените си интереси, пренебрегвайки интересите на други хора; -колективистични – човек постъпва, съобразявайки се с интериоризацията на групата, на общността, към която принадлежи собствените си интереси; делова мотивация – хармонично съчетание между първите две разновидности. При нея човек постъпва съобразявайки се със собствените си интереси, но в същото време зачита интересите на групата.
В групите с които ще работи могат да се открият и трите вида мотивация, но при всеки случай те ще се намират в различно съотношение, а може и да са равностойни.