І.
Същност – хората се обединяват в групи, защото така по-лесно биха
постигнали опеделена цел. Човекът е създал държавата, за да му служи, да
прави живота му по-лесен. Хората се обединяват поради рационални
причини. Наред с тези рационални детерминанти съществуват и причини с
чисто психологически характер. Наричат се още ирационални
ІІ. Психологически детерминанти: 1.Феномен – социално улеснение: въвежда се от Трайплет, който наблюдава много групи и открива, че когато хората са в група те постигат по-големи резултати. В групата се генерира латентна енергия, която помага за по-високото напрежение. Ефектите, който са основани на присъствието на другите Трайплит нарича социално улеснение. 2. Комфортност спрямо социалните влияния (Шери): когато станат членове на дадена група хората приемат нормите на тази група, т.е стават комфортни. Шери прави следния експеримент: залага на автокенетичния ефект (когато продължително гледаме в една неподвижна точка, започваме да си мислим, че тя се движи, променя големината си и пр.). Вкарва изследваните лица в една аудитория и им поставя за задача да гледат продължително една точка, която е абсолютно неподвижна. Въпросът, който им задава е “Какви движения извършва точката?”. Във втората част на ескперимента в групата има поставени лица, които казват как се движи точката. Това, което се наблюдава е, че останалите в групата се съгласяват с поставените лица. В третата част всички от групата влизат по отделно и тенденцията е същата като във втората част – всички казват, че точката се движи; 3. Потребност от социално сравнение (Феслингер “Теория за социалното сравнение”). Според него човек има потребност да се сравнява с други хора, защото му е нужно да поддържа една позитивна оценка за себе си. Човек може да се сравнява с други хора като се асоциира с другите в група. 4. Социално сравнение на емоциите: освен, че сравняват способностите си хората сравняват и емоциите си (Шахтер). Шахтер прави следният експеримент: наема поставени лица, които разказват в какво се състои даден експеримент. Извода е, че тези, които участват в експеримента не питат поставените лица по-отделно, а заедно, т.е хората се асоциират в групи и сравняват своите емоции 5. Референтност (Хаймън): у хората е налице тенденцията да сравняват своите действия с действията и поведението на хората членуващи в други атрактивни групи, който служат като пример за подръжание. 6. Идентичност: съществува его-идентичност и социална идентичност. Социалната идентичност е в основата на асоциирането. Теорията за идентичността е свързана с името на Х. Тейфъл. Той обособява две групи: 1)група на лицата надценили и 2)подценили точките. Той нарича тези групи минимални групи (хора обединени под несъществени признаци). След това кара членовете на двете групи да раздават награди и открива, че хората са по склонни да награждават хора от тяхната група. Това той нарича вътрешно-групово фаворитизиране. Извода е, че човек има нужда да се идентифицира в дадена група. Поради необходимостта от повишаване на самооценката човек се асоциира с референтна група. 7. Ефект на радост от обявената слава (Р. Циалоини). Дава на първата група изследвани лица тест за интелигентност. Обособява изследваните лица на две групи: 1)успели и 2)неуспели. След това им казва да опишат последната футболна среща. Извода е, че групата на успелите описват футболната среща с неутрални термини. Другата група описва футболната среща с термини, в които личи желание за асоцииране с победилият отбор. Следователно човек се асоциира с атрактивната група, т.е отразява славата; 8. Индивидуалните потребности – има много такива, които карат хората да се асоциират. Мърей говори за: 1) амбиции, реализация, престиж; 2) упражняване на човешка воля – домониране, противопоставяне; 3) потребност свързана с увреждане на другите – агресия, унижение; 4) от любов към хората – афилитивна – присъединяване, взаимопомощ.
ІІ. Психологически детерминанти: 1.Феномен – социално улеснение: въвежда се от Трайплет, който наблюдава много групи и открива, че когато хората са в група те постигат по-големи резултати. В групата се генерира латентна енергия, която помага за по-високото напрежение. Ефектите, който са основани на присъствието на другите Трайплит нарича социално улеснение. 2. Комфортност спрямо социалните влияния (Шери): когато станат членове на дадена група хората приемат нормите на тази група, т.е стават комфортни. Шери прави следния експеримент: залага на автокенетичния ефект (когато продължително гледаме в една неподвижна точка, започваме да си мислим, че тя се движи, променя големината си и пр.). Вкарва изследваните лица в една аудитория и им поставя за задача да гледат продължително една точка, която е абсолютно неподвижна. Въпросът, който им задава е “Какви движения извършва точката?”. Във втората част на ескперимента в групата има поставени лица, които казват как се движи точката. Това, което се наблюдава е, че останалите в групата се съгласяват с поставените лица. В третата част всички от групата влизат по отделно и тенденцията е същата като във втората част – всички казват, че точката се движи; 3. Потребност от социално сравнение (Феслингер “Теория за социалното сравнение”). Според него човек има потребност да се сравнява с други хора, защото му е нужно да поддържа една позитивна оценка за себе си. Човек може да се сравнява с други хора като се асоциира с другите в група. 4. Социално сравнение на емоциите: освен, че сравняват способностите си хората сравняват и емоциите си (Шахтер). Шахтер прави следният експеримент: наема поставени лица, които разказват в какво се състои даден експеримент. Извода е, че тези, които участват в експеримента не питат поставените лица по-отделно, а заедно, т.е хората се асоциират в групи и сравняват своите емоции 5. Референтност (Хаймън): у хората е налице тенденцията да сравняват своите действия с действията и поведението на хората членуващи в други атрактивни групи, който служат като пример за подръжание. 6. Идентичност: съществува его-идентичност и социална идентичност. Социалната идентичност е в основата на асоциирането. Теорията за идентичността е свързана с името на Х. Тейфъл. Той обособява две групи: 1)група на лицата надценили и 2)подценили точките. Той нарича тези групи минимални групи (хора обединени под несъществени признаци). След това кара членовете на двете групи да раздават награди и открива, че хората са по склонни да награждават хора от тяхната група. Това той нарича вътрешно-групово фаворитизиране. Извода е, че човек има нужда да се идентифицира в дадена група. Поради необходимостта от повишаване на самооценката човек се асоциира с референтна група. 7. Ефект на радост от обявената слава (Р. Циалоини). Дава на първата група изследвани лица тест за интелигентност. Обособява изследваните лица на две групи: 1)успели и 2)неуспели. След това им казва да опишат последната футболна среща. Извода е, че групата на успелите описват футболната среща с неутрални термини. Другата група описва футболната среща с термини, в които личи желание за асоцииране с победилият отбор. Следователно човек се асоциира с атрактивната група, т.е отразява славата; 8. Индивидуалните потребности – има много такива, които карат хората да се асоциират. Мърей говори за: 1) амбиции, реализация, престиж; 2) упражняване на човешка воля – домониране, противопоставяне; 3) потребност свързана с увреждане на другите – агресия, унижение; 4) от любов към хората – афилитивна – присъединяване, взаимопомощ.