Тема 6. Генезис на дйностната система.

Дейностната система се разгръща във времето и пространството. Онтологията на дейността е и на човека, т.е. всички компоненти са възникнали и са се развили едновременно. Колкото примитивна е човешката дейност, толкова примитивен е и човека и обратно. Компонентите са: 1) когниция – елементарен сбор от познавателни единици, които човекоподобните са отразявали в психиката си; 2) оръдието, с което субекта е развивал дейността си; 3) обменяна е примитивна информация – комуникативен акт. Когнициите са свързани с жизнено важни външни ситуации, от които зависи съществуването и са свързани с елементарните инстинкти за продължение на рода, оцеляване, самосъхранение. Те са стимулирали направата на оръдия – оръжие, което се отразява като цел - от интрапсихичен (интрасубективен) план (цел) преминава в обективен план. С течение на времето това оръдие-оръжие отминава и се заменя и целта се пренася във вътрешен план. Това е механизъм за унаследяване на цели. Това е най-замаскирания и най-значим механизъм за социално унаследяване. Целите се натрупват в 3 плана: 1) материален външен продукт като резултат на дейностната система; 2) има резултат в субективен план – развиват се психичните функции на човека и личностните структури; 3) има резултат и в субект-субектен план – има обособяване на междуличностни отношения.
В по-късен план се натрупват и още елементи: от когниции към съзнание; от оръдия към знакови системи – числови системи (количествени отношения между предмети и явления) и писменост (отразяват качествени характеристики). По-нататък те правят още един скок: съответно, личност, сложна система на човешка култура, общество.
Във филогенетичен план нещата се повтарят: когниция – съзнание – личност.