Тема 7. Категорията “личност” в социално-психологическите теории за личността.

І. Определения – личност е основна категория в СП. Терминът личност произхожда от латинското персона, с което в древността са обозначавали маската, с която са играели актьорите. В последствие така са наричали самите хора. Този термин се използва от всички езици. Индивид, човек личности и индивид – синоними в гражданския език за разлика от научния език. Човек – използва се свободно (човек на настоящето, бъдеще и минало). Това е най-широкото понятие, под човек можем да разбираме същество придобило или не социален опит следователно от новородено до човек с тежка олигофрения; Индивид – човекът като представител на биологичния вид хомосапиенс, като носител на всички биологически характеристики на този вид, подчертава се биологичната същност на човека; Личност – основна категория в СП, имаме предвид преди всичко неговите социални качества, всички онези социални характеристики, които човек е придобил по време на своята дейност. Съществуват множество определения на личността в психологията: личност – човекът като носител на съзнание, но и това определено е непълно; човекът като активен субект на определена социална дейност следователно когато човек активно участва в дадена дейност той присвоява натрупания социален опит; Индивидуалност – в литературата се използва понятието, с което се обозначава неповторимото съчетание между физически интелект и духовни качества, което съчетание всеки човек носи в себе си. Всеки човек има своя собствена индивидуалност. Ние можем да притежаваме характеристики които да притежава средностатистическата личност, но всеки от нас има собствени неповторими индивидуални характеристики.Личност: свойства на индивида, това е нещо съвсем различно от индивидуални свойствана личността. Личностните свойства са онези социални характеристики, свойства които го правят човешка личност. Индивидуалните свойства на личността са нещо което различават всяка личност от друга. Персона – използва се в гражданския език – в него се влага ироничен смисъл, за да се иронизират някои страни на дадена личност.
ІІ. Теории за човешката личност: Уилям Джеймс пространна теория за личността. Собствената личност, тя има два основни компонента. Неразчленим компонент на личността, човекът като тотално цяло, като рефлексия, която отразява противостоящия на него свят. Мене – разчленено, сложно образувание; то се състои от материално аз на човека – всеки човек има свое материално Аз, това са всички материални неща, които човек смята, че му принадлежи (имоти, дрехи и др.); духовно Аз – включват се всички духовни компоненти на човека – ценности, интереси, умения, навици – всичко което е социално придобито; социално Аз – човек има множество социални Аз, то е свързано с функциите, ролите, които човек може да се изпълнява в различни ситуации, той попада в различни ситуации, общува с различни хора, той се разкрива пред всеки човек с различен Аз и постъпва по различен начин в ситуациите. Но това не означава, че човек е раздвоен, а само че е способен да изпълнява различни социални функции следователно, колкото по-богато е социалното Аз на човека, толкова по-богата е неговата личност, диференциране на Аз.
Човешки действия – състои се и е свързано с емоциите. Има два полоса – положителен и отрицателен, в зависимост от ситуацията.
З. Фройд – човешката личност се състои от 3 основни компонента: Супер его – изискванията, които налага обществото, отразява дължими модели на поведение, които са валидни за всяко общество. Его – изразява същността на човека, неговата природа, човека такъв, какъвто е. То – тъмните, подсъзнателни импулси на човека, от тях извира либидото, сексуална енергия, която според Фройд обуславя неговия живот, тя доминира през детството. Особеното е, че Егото се поставя под двоен натиск, т.е. подсъзнателни импулси принуждават Егото съгласно тези импулси, а Супер Егото принадлежи но да действа съгласно изискванията на обществото следователно човешкото его е в една постоянна перманентна ситуация на напрежение, от която се стреми да се освободи, защото то не може да действа само по една посока и бяга чрез т. нар. защитни механизми.
Курт Левин бащата на СП работи в Америка. Според него личността е диференциране и се състои от няколко пласта. Може да се представи като вписани една в друга концентрични елипси и в пространството на тези елипси се образуват пластовете на личността. Най-външен пласт – видимите зони, които всеки носи в себе си, моторика, движения, жестове, тембър, всичко което се вижда. Вътрешен – останалите характеристики, интереси, потребности, навици, привички. Най- вътрешен – ядрото на личността, тук се намира мотивационната сфера, следователно мотивационното ядро на личността. То е най-скритата, интимна част на личността, която може да не се разкрие и след дългогодишно общуване с личността.
Концептуацията се изгражда на базата на общата теория на полето – т.е. всеки човек живее в собственото психическо поле, а не в абстрактен свят.
Автори, съотнесени към различни направления в психологията: 1) Психодинамичното направление – А. Адлер – основател на т. нар. индивидуална психология, посочва, че основното в човека не са неговите индивидуални или биологически инстинкти, а неговото обществено чувство; основна детерминираност в развитието на личността е чувството за превъзходство и то е вродено у човека и още от раждането си човек търси изява на това чувство. В повечето случаи обаче това чувство не може да се задоволи адекватно, тъй като усещането за непълноценност може да е и от незадоволителна социална среда и т.н. За да избяга от него човек развива свръх компенсаторни механизми, т.е. търси начини за компенсация за това чувство. Според Адлер в миналото в много случаи човек развива успешно чувство за компенсация на свързаната непълноценност – чрез общи механизми, но в много случаи не може да ги намери следователно търси свръх компенсации, като се насочва единствено към една сфера, в която успява. Ако и в двата случая няма успех следователно третия модел свързан с описването в болестта. 2) Бихевиористично – Теория за социалното учене на личността. Според него личността се формулира, изгражда се чрез разучаване на реакциите на други хора, това социално учене се осъществява чрез наблюдаване на поведенчески модели, които прилагат другите, ако тези модели са положителни ние ги заучаваме, ако не ги елиминираме. 3) Хуманистично поведение – разбиране на личността, която се намира на границата на нормата и патологията. Подхожда към тези хора от хуманистична гл.т., съсредоточава вниманието си върху личностите на своите пациенти, като не ги разглежда като пациенти, а като партньори, с които си взаимодейства и това взаимодействие е на основата на взаимно уважение. Централно място в теорията на личността заема понятието самооценка – най-важното в структурата на личността, за да се чувства човека добре трябва да има адекватна висока самооценка за себе си.