Въпрос 2 . ПРАВООТНОШЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Гражданското правоотношение е уредената от ГП връзка м/у гражданскоправните субекти. Тази правна връзка се изразява в взаимно права и задължения. Гр. Правоотношение са вид обществени отношения. Те са правна връзка м/у живи същества. Правоотношението действа в/у съзнанието. В него е посочено дължимото поведение. То е модел на поведение.
Правоотношението регулира поведението на обвързаните по него страни. То е един от елементите на системата на правно регулиране. Правоотношението е корелативна правна връзка м/у субектите.
ГП-ние е правна връзка м/у равнопоставени субекти. То е правна последица от ЮФ и гржданскоправно действие. То е уредена от нормите на ГП правна последица на ЮФ.
За да възникне едно ГП-ние трябва да е налице правна норма, която да съдържа ЮФ при наличността на който възникват като правна последица субективни права и задулжения.
ЮФ се наричат фактическо основание или титул за пораждане на право на собственост.
Елементите на правоотношението представляват неговите съставни части. Това са на първо място субектите или страните в правоотношението, на 2-ро субективните права и задължения, и на 3-то място обекта или предмета на правоотношението.
Значението на гражданското правоотношение може да се разгледа в няколко аспекта:
1.то има регламентираща функция ( съдържа права и задължения ), 2. регулираща функция ( насочва поведението ), 3. охранителна функция (регламентира, регулира и охранява интересите ).
ВИДОВЕ
Разграничаваме няколко вида ГП-ния в зависимост от характера на класифициращите белези.Според това как са струкрурирани правата и задълженията в ГП-ния те биват:
прости ( имаме едно субективно право и едно задължение- заем )
сложни ( имаме повече от едно СП и СЗ – покупко-продажба )
комплексни
Сложните правоотношения много чето имат двустранен характер. При тях страните са както титуляри на права , така и на задължения. Повечето отношения в облигационното право са сложни и двустранни. Такива са семейните и родителските правоотношения в семейното право.
Комплексните правоотношения много често обхващат в една обща рамка сноп от самостоятелни правоотношения, които са обединени от общ пораждащ ЮФ и участниците в страните. Такива са членственото правоотношение в сдружение с идеална цел. В рамките на комплексното нправоотношение може да се съдържат правоотношения принадлежащи на различни правни отрасли.
Според начина по който са определени насрещните страни в правоотношението те се делят на : абсолютни и относителни. При абсолютните правоотношения една от страните не е точно определена. На абсолютното право съответстват правните задължения на всички останали субекти подчинени на даден правен порядък.
При точно определени и ясно индивидуализирани страни правоотношението има относителен характер. Относителните правоотношения биват едностранни ( на правото на едната страна съответства задължението на другата- заем ) и двустранни ( д-р за продажба) .
Правоотношението е конкретна правна връзка м/у 2 или повече лица.
В зависимост от начина на възникване правоотношенията се делят на първични, които възникват от първичен ЮФ и вторични, които възникват при неизпълнение на първичното отношение.
В зависимост от връзката на гражданското правоотношение с други правоотношения биват:
основни
производни
допълнителни
Основни са тези които служат като основа за възникване на други правоотношения. Производни са тези които възникват от неизпълнението на други правоотношения. А допълнителни ( акцесорни ) са тези правоотношения, които са допълнителни по отношение основни правоотношения. Плащането на лихва е допълнително по отношение на основното правоотношение по договора за заем.
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ
ЮФ са факти произтичащи от гражданскоправна норма, те са правнорелевантни, защото са такива факти от действителността , които са предвидени в правната норма.
Ирелевантни са тези факти които не са уредени в правната норма или договор и от тяц не настъпват субективни права и задължения.
ЮФ с гражданскопр. действие са тези факти с които се пораждат, изменят или прекратяват само субективни граждански права и задължения.
Към тези ЮФ спадат не само уредените в ГП, но и в нормите на административното право, финансовото право и други клонове на правото, факти от които възникват граждански права и задължения.
Съществуват няколко вида ЮФ с гражданскоправно действие. Такива са:
ЮФ ъредени в ГП ( сделки, неизпълнение на договора, неоснователно обогатяване и др,)
Административни актове с вещноправно действие или гражданскоправно действие
Съдебно решение за недвижими имоти, за препознаване на дете, за конфискация на имущество
ЮФ с гражданскопревно действие се разглеждат още като:
-прости ( раждане на дете)
-сложни ( от няколко факта- подпис на договор и др. )
-действия
-бездействия
-юридически събития
Юридическите действия от своя страна могат да бъдат правомерни, каквито са сделките и неправомерни като непозволено увреждане, неизпълнение на д-р .
Действието на ЮФ може да бъде: Пряко, ако от ЮФ се пораждат права и задължения м/у страните и Ограничено, когато в някои случаи се пораждат нежелани последици.
ВЕЩНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ
Вещноправни са обществените отношения възникващи във връзка с присвояването на предмети на природата или други материални продукти на човешкия труд. Това са отношенията на собственост и владелческо господство в/у специфични имуществени блага- вещи.
Вещноправното правоотношение се състои в пасивното задължение на всички лица спрямо носителя на вешното право да се въздържат от въздействия които биха му попречили да упражнява своето владелческо господство в/у определена вещ.
При вещните правоотношения правното регулиране се осъществява с метода на равнопоставеност, типичен за ГП.
ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ
Облигационните правоотношения имат сложен състав. Облигационното право е правото на кредитора да иска от длъжника осъществяването на един резултат. Това право заедно с корелативното му задължение образува състава на облигационното отношение. В т.с на думата oблигационното отношениe обхваща првото на вземане на кредитора и задължението на длъжника да престира. В ш. с. oблигационното отношениe обхваща това в т.с. както и всички правни последици , които настъпват в следствие наличността на oблигационнo отношениe в т. с.
СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ
Семейното право е този отрасъл на правото, който урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничество и попечителство. Отношенията основани на брак, родство и осиновяване са семейните отношения. По- конкретно това са 1)отношения м/у съпруга и съпругата,2) м/у родителите и децата, както и м/у другите роднини по права линия и по съребрена линия, 3) м/у осиновители и осиновените, както и м/у роднините по осиновяване, чийто кръг зависи от типа на осиновяването.
Семейните отношения се уреждат от правото и се превръщат в семейни правоотношения . На лицата м/у които съществуват закона възлага права и задължения. В основата на семейни правоотношения е въздигнат бракът. Тои поражда отношения м/у съпрузите.
НАСЛЕДСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
Наследствени са отношенията регулирани от нормите на наследственото право. Такива са имуществените отношения които възникват по повод смъртта на гражданите във връзка с преминаване на тяхното имущество кум други лица.
Имуществените отношения са обществени отношения, които възникват на основата на собствеността.Наследствени са този кръг от имуществени отношения които възникват с настъпването на смъртта на едно ФЛ и преминаването на неговото имущество кум други лица. Наследствените отношения са тясно свързани със семейните отношения тъй като обикновенно наследственото имущество преминава към членовете на семейството на починалия. По отношение на най- близките от тах законът установява првдимство- запазена част от наследството с която наследодателят не може да се разпорежда с безвъзмездни актове ( дарение и завещание)
СУБЕКТИВНИ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ - Като синоним на термина субективно право се използва термина правомощие, придобито право, претенция. Събективното право е признатата от закона способност на едно лице да върши определени действия. СП е правомощие на едно лице да действа по определен начин.
СП е вид индивидуално придобито право. То е част от патримониума на субекта. Може да се определио и като материално право. То е отредената от нормите на ГП или от клаузите на договора правна възможност.
СП се защитава по гражданскоправен ред чрез предявяване на искова молба.
СП е предвидената в ГП или в договора и гарантираната от закона възможност на едно лице да иска от друго лице да спази определено поведение. Това е възможност за лично поведение.
Субективното гражданско задължение е логически антипод на понятието субективно право и представлява правноустановената необходимост за едно лице да спазва определено поведение или да осъществи определен резултат с оглед задоволяване на нечии чужд правозащитен интерес.
Задължението може да се изрази в неоходимост да се търпи осъществяването на някакво чуждо правно действие.
М/у СП и ПЗ съществува взаимна зависимост и обусловеност. Тази зависимост се нарича корелативна връзка. Тя означава че едно субективно право може да съществува като такова само доколкото то противостои на определено кореспондиращо му задължение. Субективните граждански задължения се разделят на няколко вида:
относителни ( спрямо определени лица )
абсолютни ( спрямо всички лица )
задължения за активнон действие ( да се даде или да се направи нещо )
задължения за пасивно действие ( да се бездейства )
задължения за лична незаместима престация
задължения за заместима престаци
ЗАЩИТАТА НА СЪБЕКТИВНИТЕ ПРАВА представлява уредената от нормите на правото помощ, която оказва държавен орган при нарушаване на субективни граждански права или принудителното им осъществяване. Защитата е държавна помощ, която оказват държавни органи за принудително осъществяване на нарушени субективни права.
Държавната защита следва да се отграничи от самозащитата. Самозащитата е правно уредена възможност за защита на субективните права от самия титуляр на правата срещу неправомерно нападение от друго лице.
Подлежат на защита не само имуществени , но и неимуществени права и интереси. Предпоставка за възникване на държавна защита е наличието на субективно право и това право да бъде нарушено.
Съществуват няколко вида държавна защита. Гражданскоправната защита се осъществява ч/з предявяване на искови молби пред съда. Исковите молби биват : осъдителни, конститутивни и установителни.
Административната защита се осъществява с помощта на полицията. Кмета издава заповед да се върне държавна вещ. Тази защита е само за държавни вещи.
Наказателната защита се осъществява при извършване на престъпление в/у частната или държавната собственост.
Способи за самозащита са неизбежна отбрана и крайна необходимост.