14. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
От недействителните сделки следва да се отличава т.нар. относителна недействителност. Към нея спадат случаите уредени в чл.135 ЗЗД, чл. 346,347 ГПК и др.Тъй като случаите, които се отнасят към относителната недействителност се различават съществено един от друг, за тях няма създадени общи правила.
При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД. Затова те пораждат правни последици м/у страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси.
В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма. Така по силата на чл. 346 ГПК сделките за прехвърляне на права върху запорирани движими вещи, запорирани вземания или възбранени недвижими имоти, извършени от длъжника по изпълното дело, не могат да се противопоставят на взискатвеля по изпълненито и на пресъединилите се кредитори. Тази правна последица настъпва, за да се oсуети или затрудни принудителното изпълнение, което ч/з запора или възбраната се насочва върху вещите и вземанията, с/у които те са наложени.
При отменителния иск по чл.135 ЗЗД относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделкатае, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удоволетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна.
В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност, ако изпълни задължението си по чл.135 ЗЗД, ако придобие други имуществени права от които кредитора може да се удоволетвори.
Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение,а е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти.
Друг особен случаи на недействителност на сделката е висящата недействителност. Под това наименование се обединяват редица съществено различаващи се един от друг случаи, уредени в специални норми в различни граждански закони- чл.42,ал.2 ЗЗД, чл. 22, ал.2, 3, 4 СК, чл. 76 ЗН и др.При тези случаи сделката първоначално не поражда правни последици, защото не са спазени допълнителни изисквания които закона предвижда- от чуждо име е сключена сделка без надлежна представителна власт, единият съпруг е извършил действие на разпореждане с имуществено право от съпружеската общност, въпреки че според чл. 22,ал.2 СК сделката трябва да се извърши от 2-та съпрузи. Въпреки че сделките в тези случаи не са съобразени с определени законни изисквания, в специалните разпоредби се предвижда възможност те да породят правни последици при осъществяване на допълнителни ЮФ. По чл. 42 ал. 2 ЗЗД сделката сключена от мнимо представлявания може да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него както при редовно представителство. Разпореждането с недвижима вещ от съпружеската имуществена общност от единия съпруг поражда действие и за другия ако в 6м. срок от узнаването той не го успори по исков ред.
При т.нар. висяща недействителност, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт сделката си остава окончателно лишена от последици.Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.
В теорията се приема, че когато порокът, признат като основание за недействителност, засяга целия фактически състав,недействителността е пълна. Опорочаването само на част от този фактически състав се окачествява като частична недействителност. За да е пълна недействителността обаче е достатъчно само един юридически факт от фактическия състав да е недействителен, за да е недейсвителен и целия фактически състав, защото всички ЮФ само заедно пораждат правно действие.
При частичната недействителност е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това което остава трябва да предатавлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата сделка, или последици на друга действителна сделка. Когато частичната недействителност засяга неосъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части.
Когато частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка.
Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействителност на сделките. Частичната недействителност може да намери проявление както при нищожността, така и при недйствителността. Някои от основанията за недейстителност във всички случаи водят до пълна недействителност, затова са неприложими за частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма и основание, недееспособност, чл.31 ЗЗД и крайна нужда.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД “ нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона”. Това се отнася за тези случаи на частична недействителност, при които чати на сделката противоречат или заобикалят императивни правни норми.
При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници.
В редица случаи законодателят в специални правни норми изрично ограничава нищожността само до определени уговорки в сделката, която остава действителна в останалата си част. Такива са чл. 38, ал.2, чл.94, чл. 113,152,192,ал.2 ЗЗД.
ОСОБЕНОСТИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ
Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици на недействителността на търговските сделки.Затова на основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила за недийствителност на договорите установени в чл.26-34 ЗЗД.
Търговските сделки следователно могат да бъдат нищожни или унищожаеми на основанията, посочени в ЗЗД.
Нищожни са договорите и едностраните сделки, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са договорите които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Когато само част от договора е нищожна, това не влече нищожност на целия договор, ако нищожните части или част са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Относително нищожни са търговските сделки, ако представителят и лицето с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Сделките не произвеждат действие за представлявания- чл.40 ЗЗД
Унищожаеми са договорите сключени от дееспособни или от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях, договорите сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда-чл.27 ЗЗД.
Унищожаем е договорът сключен от дееспособно лице, ако то при сключчването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си- чл.31 ЗЗД
Налице са някои особени правила относно сделките сключени при краина нужда.Ако тези сделки са сключени м/у търговци не може да се иска тяхното унищожаване поради крайна нужда и явно неизгодни условия.-чл.297 ТЗ. Законодателят е преценил че търговците имат достатъчно опит, квалификация и знания, за да предотвратят сключването на сделка , която не е в техен интерес и е явно неизгодна за тях. Може обаче да се иска унищожаването на това основание,ако една от страните не притежава качеството на търговец.
Според облигационното право сделка сключена без передставителна власт се намира във висяща недействителност и не може да породи действие докато лицето от името на което е сключен договора не го потвърди-чл.42, ал.2 ЗЗД. Обратно е положението при търговските договори. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията ако не се противопостави веднага след узнавнето- чл. 301 ТЗ. Следователно първоначално е налице висяща действителност, договорът поражда действие, което обаче може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави на сделката веднага след узнаването й. Последващото волеизявление санира договора и изключва неговата нищожност на това основание.
ОСОБЕНОСТИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР
Недейстеителността е състояние на сделката, при което поради пороци на волята тя или въобще не произвежда правно действие или пък породените правни последици подлежат на заличаване с обратна сила.
В трудовото право режима на недействителността се различава от общия такъв. В Трудовото право не се прави разлика м/у нищожност и унищожаемост, както от гедна точка на основанията , така и от гл. т. на действието им..
Трудовоправната недействителност никога не действа по право. За да произведе действието си тя трябва да бъде обявена по надлежен ред. Нейното обявяване има действие само за напред, докато унищожаването на сделката по ГП има обратно действие. Обявяването на недействителността на ТД, при наличието на определени предпосравки, запазва породените от недействителното правно отношение последици.
Основанията за недействителност на ТД са ъредени в чл. 74, ал. 1 КТ. Недействителни са ТД, които противоречат на закона или на КТД или ги заобикалят. Не всяко противоречие с КТД е основание , а само това с което се установяват по- неблагоприятни условия на труд.
Недействителността в Тр. П се обявява от съда. В еин случаи тя може да бъде обявена от инспекцията по труда, тогава когато тя е в следствие на нарушсване изискванията за минимална възраст. Съдът също има право да обяви недействителност на договора поради ненавършена възраст.
Активно легитимирани да искат недействителност на ТД са не само страните, но и държавни контролни органи или други компетентни органи.
По начало щом се констатира порок в ТД, той се обявява за недействителен. Това може да стане както в нарочно производство въз основа на надлежно предявен иск, така и инцидентно- в друг процес, по искане на заинтрисованата страна или служебно от съда.
Недействителността не се обявява ако междувременно недостатъкет на ТД е отпадна или е бил отстранен. Работодателят не може да иска обявяване на недействителността, ако той самият може да отсрани недостатъка на ТД.
Допустимо е обявяването на недействителност самомо на отделни клаузи от ТД. В този случаи недействителните клаузи се заместват по право от повелителните разпоредби на закона или от съответните клаузи на колективния ТД.
Съгласно чл.75, ал.1 КТ , когато ТД бъде обявенза недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при скючвнвто му, отношенията на страните по договора до момента на обявяването на недейдтвителнодтта се уреждат както при действителен ТД. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Запезват се всички трудови права възникнали по време на недействителното трудово правоотношение- трудово възнаграждение, трудов стаж, отпуски, осигуровки и др.