Глава девета
Конституционни основи на съвременната държава
1. Понятие за конституцията
Понятието "конституция" произхожда от латинското constituo, чиито превод е устройвам, организирам, установявам. За разпространението на това понятие има решаваща роля учението за естественото право, според което свободни личности формират държавата с помощта на обществен договор. Дейците на либерализма, в стремежа да налагат в социалната практика разбиранията си за осигуряване на повече лични свободи и политически права на гражданите, са търсили не само словесен, но и документален подход, който е много по-задължаващ и гаранция за обществен контрол над държавното управление. Така се зародили държавни актове като харти, основни закони, а конституциите са навлезли в обществената действителност от края на XVIII век като рожби на буржоазните революции. За първа в света Конституция в същински смисъл се приема тази, която е създадена в щата Вирджиния през м.юли 1776 г. В Европа първата конституция е полската (3 май 1791 г.), но тъй като не е била приложена поради разделяне на държавата, в научната литература тя е изместена от френската (3 септември 1791 г.), създадена след Френската революция. Отражението й в Европа е огромно и примерът на Франция е последван от много други държави.
Определението за Конституцията е предмет на оживени обсъждания. Бордо я посочва като "основен закон, съобразно с който е устроено управлението на една държава и са учредени отношенията на индивидите и на юридическите лица с общността". [17,110] Вагел (XVIII век) я характеризира с "реда, по който един народ си определя, за да постигне с общи усилия задачите и благата на политическото общество". [17,110] Любомир Владикин сочи, че тя е "системният сбор от действащи публичноправни норми, които определят основните положения в правното устройство и в управлението на една държава и са дадени от една учредителна власт". [17,111] Английските автори Уейд и Филипс разбират Конституцията като "документ, който притежава специално осветена правна сила и установява основната структура и основните функции на органите на управлението на една държава и провъзгласява принципите, които обуславят дейността на тези органи". [18,33] Борис Спасов разглежда конституцията като "основен закон". [18,34]
Както се вижда, авторите поставят ударение върху отделни характерни страни на съдържанието на Конституцията. Онова, което сближава становищата им, е обстоятелството, че те свързват конституционните норми с основните принципи на устройство и организация на държавата. Един сравнителен преглед върху действащите конституции дава основание да се обобщи, че конституцията е съвкупност от норми, които регламентират основните принципи за организация на държавния, обществения и икономическия живот, основите на правния статус на гражданите, органите, които осъществяват държавната власт и местното самоуправлемние и техните взаимоотношения. Конституциите съдържат още и норми за тяхната ревизия, вкл. за създаване на нови Конституции.
Нормите на Конституцията се определят от държавата. Прекият им създател е учредителния орган. Те отразяват волята на политическите образования, които се представялват в него, представляват нормативни рефлекси на партийни програми и други форми на политически виждания за общественото развитие на онези политически сили, които са получили народния мандат да създадат основния закон.