3. Държава и гражданско общество
Процесите на лимитиране на властта са толкова по-леки, колкото е по-развито гражданското общество. Било е време, когато обществото се е самоуправлявало; липсвала е държавна организация и характерната за нея публична власт. Всички въпроси са се решавали на общо събрание на рода, племето, общината. Те са определяли и наказания за отделни постъпки. Между личността и обществото не е имало противоречия.
В античните общини (5 век до н.е.) държавата не е била отчуждена от обществото и индивидите. Налице е било масово участие на свободните граждани в управлението чрез елементи на пряка и представителна демокрация. Едва в по-късните периоди на човешката цивилизация - при феодализма и при новото време е налице разчленяване на единството, противопоставяне на обществото на държавата, индивидите - на обществото и държавата. Известна е непримиримата позиция на естественоправната теория спрямо абсолютната монархия, стремлението й да подчини държавата на индивида и гражданското общество. Но борбата не стихва и след успешните буржоазни революции. Много напредничави умове разглеждат държавата като "нощна стража", "необходимо зло". Те ратуват за отношения, в които държавата да признава и да защитава свободата на собствеността и стопанската дейност, личните свободи, религиозните свободи, неприкосновеността на личността, но да не се намесва в тези отношения. Стремежът е държавата да се подчинява на обществото, да съблюдава неотменимите права на личността, да й дължи уважение. Подозрението към държавата като ограничител на личността даже води до нейното отрицание. Марксизмът се изказа за постепенно отмиране на държавата и формиране на комунистическото самоуправление. Известна е мисълта на Енгелс, че "Маркс и аз се придържахме към този възглед, че един от крайните резултати на... пролетарската революция ще бъде постепенното отмиране и в крайна сметка изчезване на политическата организация, наречена държава". Пътищата за това отмиране теорията виждаше в "обратно поглъщане на държавната власт от обществото, когато на мястото на силите, подчиняващи обществото, се установят неговите собствени живи сили..." Държавността не се поддържа и от теоретиците на анархизма. Идеите на Прудон (1809-1865 г.) и на Бакунин (1814-1876 г.) съставляват разновидности на това теоретично течение. Общото между тях е отрицателното отношение към държавата. Но Прудон не приема насилствената революция за нейното премахване. Той е за преобразуване на обществото с мирни средства, за пасивна съпротива на властите. Обратно - Бакунин е за насилствено сваляне на експлоататорската държава и съществуващия строй, за "свободна федерация на автономни групи", като форма на бъдещото общество.
Като коректив на рязката държавност се лансира идеята за гражданското общество, която доби плът и кръв и в днешния ден се изявява значимо в развитите общества. Под гражданско общество се разбира тази система от обществени връзки, които не са политически, т.е. не са свързани с дейността на държавата. Касае се за обществени отношения, свободни от държавна намеса, въпреки че в определена степен са регулирани от правото и охранени от него. Институциите на гражданското общество са обществени организации, църквата, търговски дружества, различни клубове, благотворителни дружества и пр. Те работят за задоволяване специфичните потребности на своите членове и участници в делата им. В своите сфери на дейност тези институции се явяват сътрудници, но и опоненти на държавната власт, в името на целите, които са си поставили. В редица насоки тяхната дейност облекчава грижите на държавата по осъществяване на функциите й. Благотворителността, меценатството, спонсорството, проявите на култура, спорт и пр. обогатяват материалния и духовен живот на държавата. Същевременно тези институции са форми на натиск върху държавната власт, средства за контрол и взискателност. В много отношения техните компетентности са неоспорими и това респектира властта. В тези и други насоки напълно са съвместими с проблема всички онези положения, които бяха вече изтъкнати при изразяване на отношението на държавата към социалните правни норми и съответните институции.
Опонирайки на горепосочените теории - отрицатели на държавата, можем да кажем, че при съвременните достижения на политическата мисъл и практика, актуална и реална е не задачата за отмиране на държавата, а за отстраняване на условията тя да се изявява като хипердържава със свръхвластност и всеобхватно въздействие. При недобре развито гражданско общество такава държава може леко да погълне обществото. Такава държава не е полезна за хората. Извън казаното досега за одържавяването на много страни на обществените отношения като определящ симптом на тоталитарната държава, тя създава етатистично съзнание с чувства на страх и същевременно - на благодарност към държавата. Отрицателно е и това, че такава държава игнорира личните интереси и чувства на хората, подчинявайки всичко на колективния интерес. По този начин личността става само обект на въздействие, загубвайки възможностите си да се изяви като субект на управление.
Накрая може да се подчертае и това, че именно развитото гражданско общество може да бъде стимулатор за преодоляване на едностранчивото, силово поведение на властта и за преобразуване на държавата като организация, която създава условия (а в определени насоки - пряко се грижи и е отговорна) за осигуряване на благополучието на всички нейни граждани.