10. ОБЕКТИ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА
Обектът на гражданското правоотношение може да бъде от различно естество- материален или не , но винаги притежава качеството полезност. Обектът на гражданското правоотношение е определена ценност (благо), с което е свързано съдържаниети както на субективното право така и на правното задължение. Носителят на субективното право се ползва от нея, докато задълженото лице е обвързано или да съдейства за реализирането й или да не я накърнява.
Според някои автори обект на всяко правоотношение е поведението , за което е обвързано задълженото лице.Според този възглед обектът винаги представлява човешко поведение- дейдтвие или бездействие.
Според друг възглед в обектите на гражданските правоотношения се включват всички възможни имуществени или неимуществени блага, във връзка с които се пораждат такива правоотношения.
Една голяма част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Други граждански правоотношения имат за обект нематериални блага, като напр. авторските творби, във връзка със създаването на които възникват авторски права.
Възможните обекти на гражданските правоотношения могат да се разграничат на няколко вида:
вещите като обособени, самостоятелно съществуващи материални предмети
нематериални блага, който се ползват с правна закрила-авторски права, ноу-хау
човешко поведение- действие или бездействие, както и обективирани резултати от човешко поведение, които не са вещи
отделни събективни права и/или правни задължения или съвкупност от такива
Човешките същества не могат да бъдат обекти на граждански правоотношения, те са единствено субекти на правоотношения.
НЕМАТЕРИАЛНИ БЛАГА
Нематериалните блага са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност. Нематериалните блага могат да бъдат обект на правоотношения след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели.
Към нематериалните блага се отнасят авторските творби по ЗАвПСП. Те представляват уникални съчетания с идейно съдържание и форма, в които то е изразено, и могат да бъдат произведения на науката, литературата, изкуството, архитектурата.
Към нематериалните блага се отнасят и идеите резултат на техническо и естетическо творчество, които могат да намерят приложение при производтвото на стоки и извършването на услуги, предназначени за пазара.
Нематериални блага са и отлечителните знаци. Те се използват за индивидуализиране или на правни субекти или на стоки и услуги.
ПАРИ
Парите са материални обекти с най-голямо практическо значение за гражданскоправния живот. Те са всеобщ еквивалент и мярка за стойността на всички други материални обекти.
Парите са универсално средство за разплащане. Чрез натрупването им като капитал се осигуряват средтва за инвестиции в стопанството.
Парите са ценни книжа на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност ч/з БНБ.
Парите са особен вид движими вещи. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните еденици, отбелязани в/у банкнотата или монетата. Количеството на паричните еденици се определя не от броя на кижните иле металните пари,а от отбелязаната в/у всаяка копюра стойност.
Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти, не се поставя изискване за качество. Единствено от занчение е видът на паричната еденица и количеството.От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите.
Парите са вещи които принадлежат към род който не погива. Ако едни парични знаци се изтеглят от оборот, те се заменят с други.
Парите са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други на същата стойност.
ЦЕННИ КНИЖА
Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писменни документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски правоотношения.
ЦК материализират в документа субективни права, които сделките закрепени в/у тях, пораждат.
Стойността на ЦК се определя ме от материала, в/у който е написана, а от стойността на субективното право , което тя материализира.
ЦК могат да бъдат издавани по ред определен в законодателството както от публични институции, така и от субекти на часното право.
Ценните книжа биват 3 вида според това как се легитимира притежателя на инкорпорираното в документа субективно право.
При Ценните книжа на приносител за притежател на субективното право се счита правомерният държател на документа. На приносител могат да бъдат чек, акция.Прехвърлянето на този вид ценна книга става спрехвърлянето на документа.
Ценните книжа на заповед се характеризират с това че при тях е посочено името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице а джиро, което представлява формално едностранно волеизявление , обективирано писменно на гърба на ценната книга. Такива ЦК са запис на заповед, менителница, коносамент.
Поименните ценни книжа са тези, в които задължително се посочва името на притежателя на СП, инкорпорирано в документа. Прехвърлянето на СП по този вид ЦК става само ч/з цесия.Към тях се отнасят поименния чек, менителница и запис на заповед в които изрично е предвидено че не са на заповед.
ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
По смисъла на чл.15, ал.1 ТЗ педприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на особен залог, съгласно ЗОЗ.Предприятието е организационна еденица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели.
Търговското предприятие е правен обект, динамичен комплекс от вещни, облигационни и лични права и задължения, фактически отношения, които са породени от определена търговска дейност и са насочени към постигане на определени стопански цели.
Към предприятието принадлежат имуществени предмети- право на собственост, ограничени вещни права в/у недвижими и движими вещи, вземания, задължения, неимуществени ценности- фирмена тайна, постоянна клиентела и др.
Предприятието е дейност на търговеца, неговия бизнес. Търговеца е част от своето предприятие, той е създал предприятието, но не може да действа свободно и да взема грешни управленски решения.
ТП е икономически субект, който се развива воден от собствените си закони и в синхрон с ТЗ.Търговеца се явява функция на дружеството, а търговските сделки са инструмент за функционирането на предприятието.
Предпиятието има имуществен аспект. Законът позволява предприятието да се превръща в пари, да се продава. Когато се прехвърля предприятието не се прехвърлят само праваята и задълженията , а и фактическите отношения. Владението е фактическо положение.
Предприятието е съвкупност от имуществени права.Към тях спадат вщните права в/у движими вещи, недвижими вещи и в/у цинни книги свързани с търговската дейност.То включва права в/у интелектуалната собственост.Трети елемент от имуществените права са облигационните вземания- парични или непарични. Вземанията винаги съпътстват бизнеса. Към имуществените права в търговското предприятие се включват членствените права в търговски дружества
Вторият елеметн от предприятието са задълженията. Те са правомерен елемент от съдържанието на предприятието. Задълженията, както и вземанията съпътстват постоянно осъществяването на бизнеса.
Третия елемент от предприятието са фактическите отношения. Те са неосезаемата част на предприятието. Извън търговското имущество те са нищо и не могат да се прехвърлят.
НАСЛЕДСТВО
В състава на наследството влизат преди всичко имуществени права на наследодателя: право на собственост в/у недвижими имоти и в/у движими вещи. Наследствената маса обхваща и облигационни права- правата, придобити от наследодатела във връзка със сключени от него договори, вземания на наследодателя от работна заплата, обезщетение по трудов договор, авторско възнаграждение и др. Имуществената претенция за вреди от непозволено увреждане е също част от наследството и наследниците магат да я предявят по съдебен ред. В наследството се включва и правото на иск за разваляне на договори поради неизпълнение по по отношение на неизправен длъжник, в обем на притежаваните от наследника права.
Личните неимуществени права се погасяват със смъртта на наследодателя. Някои от тях обаче са обект на наследяване, доколкото са необходими за осъществяване на наследствени имуществени права.Такива са напр. правото на публикуване, възпроизвеждане и разпространяване на авторско произведение.
В наследствената маса влизат и задълженията на наследодателя. Наследниците които са приели наследството , отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Гражданската отговорност на наследниците, които са приели наследството за задълженията , с които е обременено наследството, не е солидарна а е до размера на дяловете, които получават.
Глобата, наложена на наследодатела е наказание и поради това поначало наследниците не отговарят за заплащането й. Но ако актът, с който тя е наложрна е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя, същата се събира от неговото имущество.
По своя състав и обем наследствената маса не съвпада с иомуществото на наследодателя в момента на смъртта му. Някои от тях не могат да бъдат предмет на наследствено правоприемство поради това, че са пренадлежали на наследодателя пожизнено или са неразривно свързани с неговата личност. Такова е например правото на ползване по чл. 56 ЗС. То се погасява със смъртта на наследодателя.
Не преминават по наследство и правата и задълженията за издръжка. Те имат строго личен характер. С отпадане на един от субектите на правоотношението правата и задълженията се погасяват.
Пенсията която наследодателя е получавал преживе не преминава по наследство.
По наследство преминават само тези имуществени права, които са принадлежели на наследодателя приживе.
РАБОТНА СИЛА
Трудът се осъществява посредством специфичната уникална човешка способност, наречена работна сила. Това е съвкупността от неговите психически и физически възможности да осъществява взаимодействието в което трудът се състои. Работната сила като съвкупност от физически и психически способности е уникална за всеки един човек. Работната сила може да се престира само в правната форма на трудовото правоотношение .