Глава пета
Суверенитет
1. Понятие за суверенитет. Теории за суверенитета
Казахме, че държавната власт се опира на две големи основи: принудата и доверието. Едно от основанията за доверието на гражданите към държавната власт е приетото нейно върховенство. Това се изразява чрез понятието "суверенитет". То произлиза от френското "суверен", което означава върховен, независим. Негов пръв теоретик е французинът Жан Боден (1538-1596 г.), но въпросът стои от Х-ия век насам, поставен от борбата между краля и феодалите. Тя е имала вътрешно и външно проявление. Кралят се е стремял да остане независим от папата и германския император, които са търсили върховенството на своята власт над всички християнски държави. Френският крал е бил подкрепен от френските юристи, които са създали и обосновали такива максими, като: "Кралят не зависи от никого, освен от Бога и от себе си", "Кралят няма суверен на земята". Тази защита била успешна и е завършила с утвърждаване на кралската независимост. Вътре в страната е била упорита и дълготрайна борбата на краля срещу центробежните стремления на феодалите. Известно е, че феодалите на краля изтръгваха от него привилегии, постепенно се освободиха от данъци, добиха даже наследствени права върху дадените им от краля земи и достигнаха до пълна независимост, даже до конфронтация с краля. Това се отрази и в теорията, която приемаше разделението на суверенитета на кралски и сеньорски. Но към края на 16-ти век това положение се е изменило. Третата френска династия е успяла да преодолее феодалния сепаратизъм, да отнеме съществените привилегии на феодалите и да ги подчини на кралската власт - едно положително историческо явление от гледище на интересите на държавата. Така се закрепва централизираната кралска власт, намерила при Людвиг ХIV израз в кратката фраза: "Държавата - това съм аз".
Именно при такива исторически условия, споменатият по-горе Жан Боден, в съчинението си "Шест книги за републиката" (1577-80 г.) пише, че "суверенитетът е абсолютната и постоянна власт на една държава". Абсолютна, т.е. безусловна и безкрайна, неограничена от вътрешни и външни закони. Именно в тази насока Боден установява правното съдържание на абсолютния монархизъм: "Абсолютната власт на монарха е ограничена от законите на Бога и природата". Към тези закони той включва собствеността и някои лични свободи. Според Боден не е суверенна властта, която е дадена за определено време. Монархът е пожизнен и неотговорен - теза, която получи конституционно закрепление и се поддържа по същия начин и в наши дни. В съдържанието на суверенитета Боден включва следните права на монарха: а) да законодателства и да изисква верност и послушание; б) право на война и мир; в) право на назначаване на служебни лица; г) правосъдно върховенство; д) право да сече монети; е) право да налага всеобщи данъци и др. Суверенитетът според Боден е неделим, тъй като властта е неделима и има свой собствен живот. С това той отъждествява държавната власт със суверенитета.
Съществува и теория за самоограничения суверенитет (Пуфендорф, Лок, Гроции). Според нея монархът ограничава властта си по своя свободна воля, макар и под натиск на външни сили. През 1789 г. немският професор Крайтмаир поддържа идеята за относителния суверенитет - германските князе признават кайзера за върховен глава, но спрямо поданиците си и другите държави са независими. Има и схващане за полусуверенитет (Мозер - 1701-1785 г.). Той говори, че същински държави са всички, които упражняват в политическите граници териториална власт, безразлично дали са напълно или частично независими.
Бисмарковата имперска федерация показва развитие на въпроса за суверенитета в приложен план. Германският съюз от 1815 г. е "съюз на суверенни князе и свободни градове". Северогерманският съюз от 1867 г. ограничава суверенитета на князете за сметка на Бунда. Федералното право се поставя по-силно от княжеското право. Конституцията от 1871 г. определя държавните функции, които се от изключителна компетентност за Райха. Законите на Райха отменят противоречащите закони на държавите-членки. В условията на германската империя (съставена от 23 държави плюс райха) се създава нова теория (Лабанд, Йелинек, Рем). Тя поддържа като основно понятие държавната власт, а суверенитета - като нейно качество. Съществено е правното властване, държавната власт. При това, качеството "суверенитет" не е абсолютно необходимо за държавната власт. По този начин се прави извод, че са възможни несуверенни държави. Срещу това становище се явява Гийрке. Той твърди, че не може да има суверенитет без държава, но суверенитетът е ограничим и делим. Държавите-членове на една федерация могат да упражняват само част от суверенните си права и да ги споделят с федералната държава.