Глава шеста
Форми на държавата
1. Понятие. Форми на държавно устройство
Под форма на държавата се разбира устройството и организацията на държавата. Следователно, тя има две страни: държавно устройство и държавно управление, които ще бъдат предмет на изясняване.
Държавното устройство определя структурата на държавата, нейното административно-териториално разположение и деление, в които се осъществява държавната власт. От тази гледна точка държавата познава две основни структурни форми: унитарна (от латинската дума унус - един), която се нарича още проста (сивитас симплекс) или единна и сложна или съставна (сивитас композита). Тази държава представлява едно хомогенно цяло. В нея има единна върховна държавна власт. Тя встъпва в международните отношения като единствен и самостоятелен правен субект. Налице е вътрешен единен централизиран строеж на държавните органи.
Според Б.Жано унитарната форма "има само един център на политически импулс" (по израза на Бюрдо). Такава държава се характеризира с проста структура и сцепление на човешкия елемент (наличие на интегрирано население). Но тя не противоречи на децентрализацията и провинциалния партикуларизъм. Например, Италия има шест региона със специален статут, 15 региона с обикновен статут, със законодателни права и самостоятелни финансови ресурси. Белгия е разделена на две общности - фламандска и френска и три региона, на които държавата е преотстъпила някои свои компетентности. Испания има седемнадесет автономни региона със свои малки парламенти.[13,7]
Сложната държава някои я наричат съюзна държава. Касае се за държава от държави, устроени едновременно хоризонтално (държавите-членове на съюза) и вертикално (спрямо държавната общност). Има и видове държавни съединения, при които две или повече държави, без да губят напълно своята независимост, влизат в правни съюзни връзки помежду си. На първо място, могат да се създадат междудържавни правни съединения. При тях договорно определени правни отношения свързват държави в една трайна правна общност. В случая не се образува една отделна, обща юридическа личност, отделен носител на суверенитет. Суверенитетът се осъществява от отделни държави-членове. Такива са: политически съюзи, международноправни съюзи (отделни конвенции), протекторати, ООН.
Налице са и вътрешноправни (конституционни) държавни съединения. Това са трайни съюзи от суверенни или полусуверенни държави, учредени с международен договор и вътрешно организирани чрез съответни конституционно определени норми. Такива са:
- Лична уния - когато държави се обединяват под скиптъра на един и същ държавен глава. Например, Холандия и Люксембург (1815-1890 г.) - уния, създадена по силата на престолонаследието; Саксония и Полша (1697-1706 г.) които, съзнателно, едновременно са избрали за свой крал Август силния. При личната уния държавите са самостоятелни и независими. С прекратяване на унията, държавите се освобождават от правните връзки между тях. Така се е прекратила унията между Холандия и Люксембург, поради различни престолонаследни системи - Люксембургското законодателство не е приемало монарх-жена. Общата тенденция е личната уния да води до сливане на държавите или до негласна хегемония на една държава. Тъкмо затова Търновската конституция има изрична разпоредба, според която царят може да стане глава и на друга държава само със съгласието на Великото народно събрание;
- Реална уния - обединяване на държави под скиптъра на един и същ държавен глава, но при съгласуване на конституционен ред на правно политическата си дейност (напр. създаване на общи органи и надлежни промени във вътрешното право). Обединението се осъществява с междудържавен договор, след което се осъществяват конституционните промени. Така е създадена унията Швеция-Норвегия (1814-1905), при която не са създадени общи органи, а само общо военно командване, общи финанси, външни работи, общ парламент с делегирани представители на двата парламента. При този вид уния държавите запазват суверенните си права, освен тези, които са ограничени със закон или са прехвърлени на общи органи. Прекратяване на унията става чрез обезсилване на съюзния договор или сливане в единна държава;
- Конфедерацията е тесен и траен съюз между суверенни държави, организирани в една условна държавна общност, чрез основани общи държавно-прави институции на основание международен договор. Налице са общи цели на държавите. Те прехвърлят необходимия минимум права на конфедерацията (външни работи, войска). Върховен орган се явява парламентът на конфедерацията. Законодателството създава "общо", а не действащо право. При конфедерацията общо гражданство и обща територия няма;
- За разлика от конфедерацията, федерацията не е съюз от държави, а съюзна държава.Тя е същинска съставна държава. Образувана е от няколко държави с първична власт, а и тя самата е една суверенна държава. Отделните държави имат суверенни права, доколкото не са отнети от федерацията съобразно Конституцията и законите на федерацията. При федерацията се формира общ народ, обща територия и върховна власт. Налице е федерална държавна воля и федерални органи. Законите на федерацията са задължителни за всички граждани и правителства.
Б.Жано определя федералната държава като групово образувание на публични колективи, които отстъпват част от своите компетенции на общността. Такава държава има три характерни черти (елементи): разделение на компетенции между органи на отделните държави и на федерацията; участие при вземане на решенията на специален орган - представител на отделните държави (Сената в САЩ, Бундестага в Германия, Съвета на държавите в Швейцария); равенство между отделните държави при участие в представляващите ги органи.[13,8]
Федерацията има вътрешна тенденция да се превърне в единна държава или да се разтури. Отивайки към единна държава, отделните държави се обезличават и отделните народи постепенно се сливат в една нация. Положителен пример в това отношение е САЩ, които успяха да се консолидират и да се превърнат в една преуспяваща единна нация.