2. Функции на държавата
Целите на държавата се осъществяват чрез нейните функции. Най-общо, понятието функция означава работа, дейност, кръг от задължения на органи и лица. Отделни автори влагат свои отсенки в понятието. Някои разглеждат функциите на държавата като същност и съдържание на нейната дейност. Други я определят като целеустремена деятелност на държавата за осъществяване на нейните задачи. Има и разбиране за функциите като основни направления на дейността на държавата. Към него може да се присъединим, защото наистина функциите са дейности, но отграничени по характер едни от други. Те изразяват спецификата на задачите, които изпълнява държавата в съответствие със своите непреходни и временни цели. Следователно те са пряко обвързани с тези задачи и цели. Същността на държавата и нейните трайни цели очертават единство и общност на функциите на държавата.
На първо място държавата осъществява регулационно-управленска дейност. Чрез нея тя регулира, посредством правото, обществените отношения, в които взема участие. Нейна задача е да формира собствената си управленска система, да регулира отношения вътре в самата система, да уреди отношенията между нея и другите компоненти на социалната система. С това тя осигурява изпълнението и на другите свои функции.
Държавата има и охранителна функция. Тя е свързана със самосъхранението както на самата държава, така и на цялото общество. Чрез правни норми от организиращ, превантивен и санкционен характер, държавата осигурява реда и спокойствието в страната, гарантира живота, здравето и имуществото на гражданите, интересите на другите правни субекти. Тази функция спомага за осигуряване на личните свободи на гражданите, техните права на субекти и обекти на управление, както и изпълнението на техните задължения. Чрез охранителната си функция държавата следи и взема мерки осъществяването на правата да не са за сметка на засягане на права и законни интереси на други правни субекти.
Държавата осъществява функции и в най-чувствителната сфера на отношенията - икономиката. Без да се намесва пряко в проявите на частната инициатива и в отношенията на собственост (извън държавна), държавата помага за регулиране и правилно отправление на тези отношения чрез икономически лостове - данъчна система, валутна политика, мита, банково дело, стимулации и пр.
Функциите на държавата обхващат и културната политика в нейния обобщен вид. Със своите специфични методи тя пряко организира и ръководи отделни направления на тази политика, подпомага и съдейства на други, комбинира усилия и с участие на институтите на гражданското общество. По този начин се развиват просветното, здравноохранителното дело, дейността на научните институции, проявите на творческата интелигенция и пр.
Обикновено в научната литература, тези четири функции се разглеждат в единно цяло, като части от вътрешната функция на държавата. Другата част е външната функция. Към нея се включват направления, свързани с отбраната на страната, осъществяване на външно-икономически задачи, външната политика, интеграционни процеси с участие на страната.
Разделянето на функциите на външни и вътрешни е условно и има повече учебно-методическо оправдание. Всъщност, касае се за функции на единната държавна власт, която се осъществява чрез действия вътре и вън от страната за осъществяване на нейните цели. Много от тези действия са преплетени и трудно се подават на отграничаване. Например, успехите на външната политика водят до успехи и във външноикономическата област и обратно; осъществявайки една страна на дейността се реализират задачи и в други сфери. Дейността на творчески наши кадри в чужбина, техните успехи, обогатяват българската култура не по-малко от тяхната или друга дейност в страната. Интеграционните процеси, в които вземаме участие пряко влияе върху всички функции на държавата и пр.
Посоченото разбиране прави безпредметен спора коя е главната функция на държавата - вътрешната или външната. При сегашната обвързаност на интересите на държавите от вътрешно естество и от международното общение, което е характерна тенденция на държавността на двадесетия век, на поставения въпрос не може да се даде точен и непроменлив отговор. Осъществяването на всяка конкретна цел и на определени от нея задачи може да постави ударение на една или друга функция, от външно или вътрешно естество. Но това не отменя разбирането за взаимната връзка, съгласуваност и взаимно преливане на функциите на държавата.
Що се отнася до важността на отделните функции на държавата, по изтъкнатите вече съображения, може би не е правилно да се прави "рангова листа" на направленията на държавната дейност. Все пак, може да откроим регулационно-управленската, охранителната и отбранителна функции на държавата, доколкото те са свързани със съществуването на самата държава и на регулирането на основните отношения в нея.