Въпрос № 16
СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
В Гражданското законодателство сроковете се ъреждат от общи правни норми като чл.72 ЗЗД и от специални за отделните видиве срокове. Сроковете са периоди от време.В зависимост от това кой ги установява сроковете биват: законни, съдебни, административни и договорни. Според правните им последици те биват правопрекратяващи, правопораждащи или правопроменящи.
Сроковете на погасителната давност имат значение за защита на субективни права. След изтичането им задълженото лице може да предизвика прекратяване на възможността за защита на правото чрез органите на съдебната власт.
Давностните срокове са периоди от време с начален и краен момент. Правните им последици не се прилагат служебно, а въз основа на волеизявление на заинтерисованото лице. Давностните срокове могат да бъдат ; придобивни или погасителни.
Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ефект. Придобивната давност се свързва с упражняване на фактическа власт в/у вещ , която владелецът третира като своя през определен период от закона срок.
Погасителната давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и принудително осъществяване на правото, докато придобивната е първично основание за придобиване на вещни права. Деиствието на придобивната давност се свързва и с прекратяване на вещните права на предишния собственик и придобитата по давност вещ и на лицата на които той е учредил права.
Придобивната давност е институт само на вещното право , докато погасителната давност принадлежи към общата част на ГП и намира широко приложение както във всички клонове на ГП, така и в останалите отрасли на частното право и за имуществени права от публичноправен характер-като вземания на държавата за данъци и такси.
В частното право има освен давностни и други срокове,които имат значение при упражняването и защитата на субективните права. Тези срокове се наричат прекратителни или преклузивни. За преклузивните срокове няма обща правна уредба.Като преклузивни се квалифицират сроковете по гл. 4 от СК за исковете за оспорване на бащинство, припознаване и др., срокът по чл. 87 ЗЗД, чл.32. ЗС и др.
Докато давностните срокове могат да се установяват само с нормативен акт, преклузивните срокове за субективни права могат да се уговарят м/у страните в техните сделки, напр. Прекратителен срок в договор за наем , влог и др.
Преклузивните срокове които се уговатят м/у странитемогат по тяхно съгласие да се скъсяват или удължават, докато това не е допустимо по правило при погасителната давност.
Началният момент на погасителната давност се свързва с възникване на правото на иск в материален смисъл, т.е. с превръщане на субективното право в притезание, докато преклузивните срокове започват да текат от възникване на субективното право.
Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато обратното важи за погасителната давност.
Отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим , за разлика от погасителната давност- чл. 113 ЗЗД.
Правното действие на преклузивните срокове се състои в прекъсвне на субективното право и на съответстващото му правно задължение и настъпва автоматически с източането на срока. Изпълнение на правното задължение след изтичане на срока е лишено от правно основание и подлежи на връщане.
НАЧАЛО И КРАЙ НА СРОКОВЕТЕ
Съгл. Чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземанрто стане изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при облигационните права, за които е предвиден срок за изискуемост.Съгл. чл. 114, ал. 2 когато е уговорено , че вземането став изискуемо след покане, давността започва да тече от деня, в които задължението е възникнало.
За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Ако той е известен от момента на извършване на деликта срокът започва да тече от този момент. При вземания от непозволено увреждане има комплицирани случаи, при които давността започва да тече от един и същ начален момент за всички вреди.
При искове за неустоика за забава давността започва да тече от последния ден за който се начислява неустойката.
При договор сключен под отлагателен срок, началният момент е настъпването на срока.От деня на сбъдването на отлагателното условие започва да тече давността.
Когато е уговорено , че длъжникът ще изплати когато има възможност за това, кредиторът има право да иска съдът да му определи одтатъчен срок, след изтичането на които започва да тече давността.
При вземания за дадено без основание чл. 55, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от получаването на престацията.
При вземания за дадено въз основа на отпаднало основание ПД започва да тече от осъществяване на ЮФ, който предизвиква отпадане на основанието.
Давностния срок за унищожаване на сделки по чл. 32 ал. 2 ЗЗД, започва да тече от навършване на пълнолетие, прекратяване на запрещението, откриването на грешката или измамата и др.
За искове по чл. 195 ЗЗД поради недостатъци на продадената вещ, началото на давността е предаването на вещта.
Краят на погасителната давност се определя, като се отчита срока от началния момент според установената в закона продължителност за конкретния случаи и се спазят правилата за броене на сроковете по чл. 72 ЗЗД.
СПИРАНЕ И ПРЕКЪСВАНЕ НА ПД
След като е започнала да тече давността е възможно да се появят такива факти които представляват пречка от правна и от др. глрдна точка носителят на субективното право да го упражни.
В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обатоятвлства, при натъпването на които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителнатая давност.
За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е необходимо да е налице притеание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече , но да не е изтекла напълно.Давността не тече м/у деца и родители докато последните упражняват родителските си права.Тя не тече в отношрнията с този родител, който упражнява предсавителна власт и попечетелско съдействие, а не и спрямо този, който е лишен от родителски права.
Давността не тече м/у намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители докато трае настойничеството и попечителството.
Същото се отнася и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у техните управители, докато последните са на служба.Отнася се и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у ФЛ, които са в състава на представителния орган.
Давностен срок не тече за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което намат назначен законен представител или попечител и в 6 м. след назначаване на такъв или след прекратяване на недееспособността.
Давностен срок не тече докато трае съдебният процес относно вземането, когато е предявен иск за субективно право. В този случаи спиране на давността настъпва само ако искът бъде уважен с влязло в сила решение.
Ако давностният срок изтича по време когато кредитирът или длъжника са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизацията.
Докато са в сила обстоятелствата , които са основание за спиране на погасителната давност изтеклия период от време не се включва в срока на давността .Давността се удължава с периода от време, през които не е текла.
Съгласно чл. Чл.116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Чл.117. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
(2) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
При обстоятелства от коитоличи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни но това не става поради лошото му имуществено състояние на длъжника са дава жъзможност ч/з пекъсване на давността да се усуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна защита.
Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.
Едено от основанията за прекъсване е признаването на вземането от длъжника. Това може да стане изрично като се декларира, че лицето има правно задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще. Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия, като плащането на лихвите на задължението и др.Признаването може да се извърши лично или чрез представител.То трябва да се адресира до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган сезиран с искане за защита на субективното право.
С предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Но с уважаване на иска за обезщетение поради непозволено увреждане за определен периодот време не се прекъсва давността спрямо притезанието за друг периодот време.
Възражението прекъсва погасителната давност ако се отнася до права, за които тя тече и се прекъсва от лице което осъществява свое субективно право ч/з него.
Друго основание е предприемането на действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемст след издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение или на несъдебно изпълнително основание като НА и др.Изпълнителното дело се образува по молба на притежателя на неосъщественото притезание, който е взискател по делото.
Съгл. Чл.117 ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава че изтеклият срок до прекъсването загубва своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече от настъпването на основанието за прекъсване. При иска и възражението този момент е влизането в сила на решението с което са уважени.
ПРИЛАГАНЕ НА ДАВНОСТТА
Според чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.Нейните правни последици настъпват ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това става чрез възражение. Възражението може да се направи винаги когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността иска да получи по него изпълнение. Погасителната давност дава право на задълженото лице да откаже правомерно да изпълни задължението си като противопостави възражението за изтекла давност.
Задълженото лице може да се откаже от изтеклата погасителна давност.Това може да стане с едностанно волеизявление, адресирано до носителя на притезанието.Отказът може да бъде пълен и тогава тече нова давност или чатичен когато е само за чатс от изтеклата давност. Изтеклата давост поражда право на задълженото лице да откаже изпълнението на задължението ч/з възражение.
Ако вместо да направи възражение,задълженото лице изпълни, по този начин то погасява правното си задължение и не може да иска възстановаване на даденото или исвършеното. Същия правен ефект настъпва и когато задълженото лице изпълни без да знае, че погасителната давност е изтекла.
Възражението за погасителна давност може да породи правни последици, само когато задължението не е още погасено.
ДЕЙСТВИЕ НА ИЗТЕКЛАТА ДАВНОСТ
Последиците на изтеклата погасителна давност , когато е направено възражение за задълженото лице на 1 място са: прекратяването на правото на иск или на принудително осъществяване.Субективното право от притезание приминава в състояние при което не се ползва със защита и не може да се осъществи принудително.
Ако погасеното по давност притезание е част от сложно правоотношение, погасителната давност по него не засяга останалите субективни права по правоотношението.
Погасяването на главното вземане предизвиква погасяване на допълнителните, макар давността за тях да не е изтекла.