ПРАВНИ СДЕЛКИ

12.ПРАВНИ СДЕЛКИ

У нас няма обща уредба на сделките,а само на договорите,но съгласно чл.44 от ЗЗД та се прилага и за сделките.
Сделката е правомерно човешко деиствие,централен елемент на което е волеизявлението,насочено към пораждане,изменение,преьвърляне или прекратяване на събект. граждан. права и задължения.
Сделката е волеизявление на дееспособен гражданскоправен субект.
Сделката се отличава с някои родови белези.Тя може да се определи като вид частноправен ЮФ.тя е вид правомерно юрид.действие.Може да се представи като волево действие.
Волеизявлението е централния елемент от сделката.То е сложно човешко поведение състоящо се от 2 елемента:обективен и субективен.
Субективния елемент е вътрешното желание на субекта за сключване на сделката,като това вътрешно желание се обуславя от различни мотиви.
Вътрешния или обективния елемент на волеизявлението са изразените думи или написаното от лицето с което то изразява своето желание.
В теорията има спор коя воля е правно уредена(вътрешната или външната).Според българското законодателство от значение е външната воля , но трябва да има единство между вътрешна и външна воля,иначе сделката ще се обяви за унищожаема.
Съществуват ниаколко вида волеизявления:
-АДРЕСИРАНИ- те са отправени до определено лице(пределож. за договаряне,запис на заповед,менителница)
-НЕАДРЕСИРАНИ- не са отправени до определено лице(приемане на наследство, отмяна на саморъчно завещание)
Сделката поражда права и задължения само за страните които са я сключили.Изключение на чл.21,ал.1 ЗЗД е при представителството.При него волеизявлението на едно лице наричано представител по силата на закона или на пълномощно се пораждат права и задължения за друго лице наричано представляван.
Сделката като волеизявление трябва да се отграничи от другите подобни явления.На 1-во място трябва да се отграничи от обещанието на друго лице.Обикновенно обещание не е сделка.Не е сделка и юридическата постъпка,като създаване на литературно произведение и др. тъй като те не съдържат волеизявление.
Сделката не е административен акт. Администр. акт е властническо волеизявление .
Сделката се разграничава и от молбата до държавен орган,тъй като молбата не поражда гражданскоправни действия.не е сделка и исковата молба.
Гражданската сделка се отличава от търговската сделка, че ГС се сключва от гражданскопр. субект, а търговската се сключва от търговец във връзка с упражняване на търговска дейност с цел извличане на печалба и от нея се пораждат търговски права и задължения.
Гражданските сделки са основата върху която, се сключват гражданските сделки,те за разлика от търговските сделки не се сключват постоянно,а инцидентно.
Най-масово сключваните сделки са гражданските.Това е търговията на дребно.
Съществуват няколко вида граждански сделки.Едни от тях са едностранните.Те предсатавляват волеизявление само на една страна в правоотношението.от това едностранно волеизявление се пораждат субективни права за 2 или повече лица.Такива са завещанието,менителниоцата ,чек,платежно нареждане и др.
Едностранните сделки биват:
едностранни сделки които се нуждаят от узнаване от другата страна.Такива са упълномощаване, оттегляне на пълномощно,уведомяване за разваляне на договора.
Едностранни сделки които не се нуждаят от узнаване.Пример за това е завещанието
Едностранни сделки които се нуждаят от уведомяване на държавен или недържавен орган.Такива са отказът от наследство,отказът от право на собственост,припознаването на дете и др.
Друг вид са двустранните сделки.те се състоят от 2 насрещни волеизявления.такива са договорът между 2 или повече лица насочен към създаване,уреждане или унищожаване на една правна връзкамежду тях.Основен елемент на договора е съвпадането на двете насрещни волеизявления.като многостранна сделка могат да бъдат посочени и решенията на учредителното събрание за приемане на устава,въпреки те да не са договор.
Съществуват едностранни и многострани договори.едностранна сделка е тази която съдържа волеизявлението само на едно лице,а едностранен е този договор от които се пораждат права и задължения само за едната страна.Такива са договорът за заем,за влог.
Двустранни са тези договори , които пораждат пава и задължения за двете страни.Такива са договор за продажба, за изработка, за поръчка.
Многостранни сделки са тези които се състоят от няколко волеизявления насочени към постигането на обща цел.Такава сделка е създаването на ЮЛ.
Съвместни сделки са тези при които 2 или повече лица правят съвместно волеизявление за пораждане права или задължения(съпрузи за продажба на съпружеска вещ)
Имуществените сделки са свързани с прехвърляне на някакво имущество
Неимуществени са тези сделки които нямат за предмет прехвърляне на имуществени права(упълномощаване)
Сделките могат да бъдат разгледани и като възмездни и безвъзмездни.Възмездни са тези при които имуществената ценност или услуга се извършва срещу получаване на насрещна имущественна престация.Такива са договор за продажба,за замяна,за изработка.
Безвъзмездни са тези при които услугата става без насрещна престация( завещание, дарение и др.)Безвъзмездните сделки могат да се отменят от кредиторите на неизправен длъжник,защото с тях се засягат техните интереси.
Възмездните сделки са основание за придобиване на право на собственост от купувача,които не знае че продавача не е собственик.
В зависимост от това дали сделката е свързана с някаква причина тия може да се разгледа като:казуална и абстрактна.Според чл.26 ЗЗД нищожни са тези договори за които липсва основание.Казуални са тези сделки за деиствителността на които се изисква да е налице определено правно основание.Те са престативни имуществени сделки,тъй като при тяь прехвърлянето на вещта става с цел да се получат насреща пари.основанието за сключването на сделката се предполага че е налице до доказване на противното(чл.26,ал. 2).Този които твърди че сделката е нищожна трябва да го докаже.Причините поради които се сключват престативните сделки са 4 вида: * да се придобие нещо, *да се придобие право на вземане, * да се изпълни задължение, * да се надари друго лице.Основанието при престативните сделки е онази цел която се преследва от страните по сделката.Основанието на сделката не трябва да се смесва с мотивите за сключване на сделката.Основанието е целта за която се скл.сделката, а мотивите са вътрешните подбуди.
Абстрактни сделки са тези не се скючват за постигането на определена цел.Те не са свързани с някакво основание.Поради това при тяь липсата на основание не води до тяхната нищожност. Такива са запис на заповед, чек, менителница и др.
Концесуални са тези сделки , които се сключват с постигането на съгласие.При тях не е необходимо да се предава вещта.Такива са договор за наем, за изработка, поръчка.
Реални са тези сделки при които се изисква освен съгласие и да се предаде вещта.Такива са договор за заем,превоз на стоки и др.
Формални са тези сделки за действителността на които се изисква да се сключат в писменна форма.Такива са продажбатан на недвижими имоти,чрез натариална заверка.
Неформални са тези сделки при които не се изисква спазването на определена форма за тяхната действителност.писмената форма служи само за доказване на сделката.
Сделки на управление с имущество на непълнолетно,малолетно или поставено под запрещение лице са сделки с които се цели да се поддържа вещта,без да се разпорежда с вещта.
Сделки на разпореждане са тези с които може да се прехвърля собствеността на запретеното лице.Такива сделки се вършат само с разрешение на съда или изрично пълномощно.
Главната сделка не зависи от други сдели.Договор за продажба,поръчка.
Зависими са тези сделки които служат за обезпечаване изпълнението на главната сделка.Договор за залог,за ипотека. При погасяване на главната сделка се погасява и зависимата.
Обикновенни сделки са тези които не са свързани с някакво доверие между страните.
Фидоциарни са тези които са свързани с доверие между страните.При тези сделки са уговаря срока при които трябва да се върнат парите.( Продажба на апартамент с уговорка за изкупуване)
Сделка с облигационно действие-поражда права и задължения между страните
Сделка с вещно действие- от договора се прехвърля или поражда право на собственост още със самото сключване
Комутативни са тези сделки при които имуществената ценност е известна още при скючване на сделката
Алеаторни са тези сделки при които предаването на имущественната ценост зависи от настъпването на бъдещо назависимо действие
Условни са тези сделки при които пораждането на права и задължения е свързано с настъпването на бъдещо несигурно събитие( дог-р за застраховка)
Безусловни са тези при които пораждането на права и задължения не зависи от настъпването на бъдещо действие.
Наименовани- уредени са в ЗЗД и ТЗ
Ненаименовани- тези които не са уредени в ЗЗД и ТЗ ( договор за франдшаизинг,договор за концесия,за спонсорство, за прехвърляне на имот срещу гледане и др.)
§ 47. Сключване на сделките. Форма
1. Сключване на сделките
Понятието сключване на правна сделка се употребя­ва в законодателството, в литературата24 и в съдебната практика в смисъл на извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на правни пос­ледици. Това понятие се свързва с волевите актове на едната или и на двете страни по правоотношенията, ко­ито сделките пораждат. Така в чл. 8-20а ЗЗД, които са включени в подраздела, озаглавен „Сключване на дого­ворите", се регламентират освен договорната автономия в чл. 9, воденето на преговори между страните и режи­мът на предложението и приемането, чрез които се пос­тига съгласието при двустранните сделки. Чл. 61 КТр, който урежда сключването на трудовия договор, също се отнася само до волеизявленията на правните субекти, които пораждат трудовото правоотношение.
Сключването на сделката е извършване на тези воле­изявления, които определят съдържанието на правните й последици. Когато законодателят установява изисква­ния за форма на волеизявленията като условие за дейст­вителност, те следва да се извършват при съблюдаване на определените от закона правила за това. В тези слу­чаи в действията по сключване на сделката ще се вклю­чат и волеизявленията на държавни органи, чрез които се спазва изискваната форма — нотариален акт, нотари­ална заверка на подписите на страните и др.
. Фактическият състав на сделката може да включва и волеизявления на други лица, които не участват в сключването й. Това могат да са граждан-скоправни субекти, напр. родител на непълнолетен, или длъжностни лица, напр. разрешение от районния съд. Страните по сделката вземат инициативата за осъщест­вяване на всички допълнителни юридически факти, които предпоставят действието й.
Терминът „сключване" се използва главно при догово­рите, защото при тях се постига съгласие, съвпадане на волеизявленията на насрещните страни или на участ­ниците в него.
При едностранните сделки се говори за извършване, а не за сключване, напр. прави се завещание, дава се пълномощно и др.
Решенията, като вид сделки, се постановяват, вземат от участниците в органа или в общността.
В следващото изложение използваме термина сключ­ване, защото разглеждаме въпросите общо за всички сделки. Имаме предвид тясното значение на понятието, защото то важи за всяка сделка без изключение, докато допълнителните юридически факти от фактическия със­тав на сделката са различни.
Само дееспособни лица могат да участват в сключва­нето на сделката или да извършват допълнителни прав­ни действия, които се включват в нейния фактически състав. Непълнолетните лица лично извършват правни­те действия, но за сделките извън тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС се изисква и волеизявление на единия от родителите или на попечител.
Волеизявлението е осъществено, когато външно се обективира волевото решение. Това най-често става чрез произнасяне на думи в определен смисъл или с изразя­ването им с писмени знаци в документ. Освен с думи во­леизявлението може да бъде външно изразено със зна­ци, с ръкостискане, с кимане с глава, т. е. с начините, чрез които в гражданския оборот е прието (обичайно) да се изразява воля. Значението на думите и действията на правните субекти задължително следва да се схващат във връзка с обстоятелствата, при които са извършени. Ос­вен по общоприетите начини, желаещите да сключат сделка могат предварително да уговорят помежду си знаци (шифър, код), чрез които да направят волеизявле­нията си.
Чрез думи или действия, които са насочени пряко към обективиране на съзнателни волеви актове, волеизявле­нията се извършват изрично.
Сделките могат да се сключат освен изрично и чрез конклудентни действия . Това са та­кива действия, които пряко са насочени към друга цел, но чрез тях косвено, но по безсъмнен начин, се изразява воля в определен смисъл. От конклудентните действия по недвусмислен начин следва обективирането на опре­делен волев акт. Когато пътникът се качи в превозно сред­ство на градския транспорт и перфорира билета си, оче­видно, че с тези действия той изявява воля да сключи превозен договор. Също чрез конклудентни действия се сключва сделка в супермаркета, когато клиентът вземе стоката от рафта и предложи на касата да плати цената й, а касиерът приеме подадената му парична сума. Дейс­твие, което може да се схваща в различен смисъл, не е конклудентно. Ако адресатът на офертата за продажба при определена цена преведе на предложителя тази сума, но ако той има и парично задължение към оферента в този размер, не може да се счита, че с това действие е приел предложението. Чрез конклудентни действия могат да се сключват само неформални сделки.
2. Значение на мълчанието в гражданското право
В житейските отношения хората се ръководят от пра­вилото, което има произхода си в древните общества „ Кой­то мълчи се съгласява, защото може и трябва да говори", т. е. да възрази, ако не е съгласен.
В частното право мълчанието по правило е липса на волеизявление. Само по изключение то може да се счита като обективиране на воля в определен смисъл. Възможно е законодателят с изрична правна норма при определени обстоятелства да го третира като волеи­зявление. Такива са случаите по чл. 16, ал. З, 204, ал. 2 и З ЗЗД и др. Ако е била сключена продажба при уговорка за опитване на вещта от купувача, вещта му е била пре­дадена и той не се е произнесъл до изтичане на уговоре­ния срок или, ако такъв няма, веднага след като е бил поканен, вещта се счита одобрена и продажбата пораж­да правно действие - чл. 204, ал. З ЗЗД.
Страните предварително могат да уговорят, че всяка от тях при определени обстоятелства, ако изрично не отговори, ще се счита, че приема адресираното до нея правно действие, което може да е предложение за сключ­ване, изменение или прекратяване на договор, или дру­ги правни последици. Мълчанието може да се третира за волеизявление само спрямо дееспособни правни субек­ти
ти.
3. Заявяване на протест и резерви при прегово­ри за сключване на сделка
Често сключването на сделка се предхожда от прего­вори между участниците в нея или техни представите­ли. Не винаги ясно може да се разграничи при нефор­малните сделки до кой момент все още се преговаря и кога е постигнато съгласие. За да се избегнат недоразу­мения, които могат да обтегнат отношенията между учас­тниците и да осуетят сключването или изпълнението на . СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКИТЕ ФОРМА
сделката, в практиката се използват правните средства на заявяването на протест и резерви. Това са волеизяв­ления на лица, които участват в преговорите и чрез кои­то те предупреждават останалите участници да не свър­зват техните изявления с определени правни последи­ци. Чрез заявяване на протест лицето предупреждава, че не желае изявленията му да се схващат като предло­жение или приемане на предложение за сключване на сделка. Заявяващият протест счита изявленията си за правно ирелевантни, не желае те да породят правни пос­ледици.
Заявяването на резерви е волеизявление, с което ли­цето, което го прави, предупреждава, че неговите изяв­ления не следва да се схващат като отказ от негови су­бективни права или като признаване на чужди субек­тивни права.
4. Допълнителни волеизявления при сделката
Освен волеизявленията, които определят съдържани­ето на правните последици на сделката и имат значе­ние на главни юридически факти от нейния фактичес­ки състав, последният може да включва и правни дейст­вия на други правни субекти като неглавни юридически факти. Изискването за допълнителни волеизявления може да е предвидено с цел да се упражни контрол за законосъобразност или целесъобразност на сделката от длъжностни лица с издаване на властнически акто­ве, като напр. разрешение от районния съд за сделките по чл. 73, ал. 2 СК, разрешение за създаване на юриди­ческо лице с идеална цел по чл. 133а ЗЛС, разрешения­та на министъра на финансите за сделките по ЗСВЦВК. Допълнителният факт може да е волеизявление на час-тноправен субект като волеизявлението на родител или попечител за сделките на непълнолетен с изключение на тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС, потвърждаване на сделката от мнимо представлявания по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и др. Въз­можно е законодателят да определи точно кога следва да се извърши този допълнителен правен акт. Ако това не е установено изрично, допълнителното волеизявление може да се извърши преди или след сключване на сдел­ката. Когато се извършва преди сключването й, се нари­ча разрешение, а когато се извършва след това - одобре­ние на сделката. Допълнителното волеизявление, извър­шено преди сключване на сделката, може да се оттегли, ако няма законна пречка за това, докато за одобрението обикновено няма такава възможност, защото с даването му настъпват правните последици на сделката.26
Във фактическия състав на сделката могат да се включват и такива допълнителни действия, които нямат характер на разрешения или одобрения. Отлагателното условие на сделката може да е уговорено като бъдещо действие, което зависи от волята на едно трето лице, напр. издаване на строително разрешение от техническите органи на общината или вида на застрояването за даден имот по дворищнорегулационен план, който предстои да бъде одобрен.
5. Понятие за форма на сделката
Формата на сделката не е начинът на обективиране на всяко волеизявление. Тя представлява специалните изисквания, които законодателят поставя за начина на извършване на волеизявленията и на съблюдаването на които той отдава определено правно значение.
В едни случаи спазването на установените от закона формални изисквания е елемент от фактическия състав за пораждане на правните последици на сделката. Формата в тези случаи има конститутивно действие, тя е условие за действителност на правната сделка. Тази форма се нарича форма за действителност . Сделки, за които е установена такава форма, се наричат формални сделки.
В други случаи законодателят предписва спазването на определена форма, за да могат да се докажат опреде­лени юридически факти, напр. договори на стойност над 500 000 лв., ако не са сключени между съпрузи или род­нини, посочени в чл. 133, б. в ГПК, привидни сделки по чл. 134, ал. 1, изр. първо ГПК и др. Формата за посочени­те в тези разпоредби обстоятелства има значение не за правните им последици, а само за това с какви доказа­телствени средства те могат да бъдат доказвани при спор между страните, поради което се нарича доказателст­вена форма.
6. Социални функции на формата на сделките
В литературата са изяснени както предимствата, които изискванията за форма на сделката предлагат, така и техните недостатъци. Положителното значение на формата се разкрива в няколко насоки. Съблюдаване­то й осигурява по-сериозно обмисляне на съдържанието на волеизявленията и така предпазва от привързаност. Спазването на формалните изисквания дава възможност за точно възпроизвеждане на волеизявленията с отбеляз­ване на датата на извършването им и съхраняване на документа за дълго време. Тук се проявява значението на латинската сентенция -„Думите отлитат, написаното остава". Чрез формата се създава доказателство за сключената сделка и страните при бъдещ спор са улеснени при доказването й.
Чрез формата ясно се разграничават преговорите, по време на които още се спори по съдържанието на сдел­ката, от окончателното й извършване. Наличието на до­кумент за сделката улеснява контрола за изпълнението й, дава възможност на лица, които не са участвали в сключването й, но са заинтересовани от нея, да узнаят точното й съдържание, напр. упълномощителя или чле­новете на юридическо лице, които не са негови предста­вители.
Участието на длъжностно лице при оформяне на сдел­ката, като напр. нотариус или районен съдия, представлява гаранция, че сделката не нарушава повелителните правила на закона.
Формата е свързана и с неблагоприятни последи­ци за страните. Ако не се знаят точно изискванията, ко­ито трябва да се спазят, може да се окаже, че, въпреки старанието на лицата, формата не е спазена и сделката е нищожна. Съблюдаването на формата е свързано с раз­ходи - при участие на длъжностни лица те са значител­ни по размер - и със загуба на време и забавяне на сключ­ването. Формата не предразполага към доверие лицата, които участват в сделката.
Поради практическите неудобства на формата не е оправдано тя да се установява като правило за всяка сдел­ка. Само тогава, когато общественият интерес налага нейното прилагане, законодателят я предвижда със спе­циални правни норми. Необходимостта от съблюдаване­то й се обуславя от изисквания за правна сигурност, ко­гато предмет на сделките са вещи със значителна стой­ност и когато е целесъобразно за някои сделки да се из­вършват официални записвания, от които всеки може да черпи информация, като напр. нотариалните книги за актовете за прехвърляне на вещни права върху не­движими имоти, записванията в ДАЙ за моторните пре­возни средства и др.
В частното право формата на правните действия е предвидена като изключение. Но докато в търговското право формата на сделките има ограничено приложно поле, в гражданското право тя е предвидена за значите­лен брой сделки, като напр. всички сделки на разпореж­дане с вещни права върху недвижими имоти са формал­ни, като същевременно форма се установява и за сделки с някои движими вещи като кораби, леки коли, едри до­машни животни и др.
7. Видове форма на сделките
Целта на формата на сделките в съвременните зако­нодателства е да служи на практически нужди, а не да придава тържественост на сключването им, поради кое­то са изоставени ритуалите, спазвани според по-старите правни системи. Различните видове форма, които понас­тоящем се прилагат, имат този общ белег, че при всяка от тях се съставя писмен документ, в който се обективи-рат волеизявленията на участниците в сделката. Общи­те изисквания, които важат за писмената форма, следва да се съблюдават при всеки от отделните видове форма.
За писмената форма е характерно, че съдържание­то на сделката се изразява с писмени знаци в документ, датиран и подписан от участниците в нея. Няма значе­ние как е написан документът, с изключение на само­ръчното завещание, дали на ръка, на пишеща машина, на компютър или по друг начин. В текста на документа следва да се посочат имената и другите индивидуализи­ращи белези (адрес, местожителство, паспортни данни, ЕГН), които определят самоличността на лицата, чиито волеизявления са изразени в документа.
С подписа под текста на документа се удостоверява кой е извършил волеизявлението. Нашето законодател­ство изисква подписът на документа да се постави са­моръчно. Това означава, че не може подписът да се пос­тави с печат с името или парафа на лицето, нито да се напише на машина или да се подпише от друго лице. Само в изрично предвидени в закона случаи подписът може да се постави не саморъчно, а чрез печат или други механични средства напр. чл. 183, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 63/ 1995 г.) предвижда за акциите такова изключение. Няма значение дали подписът възпроизвежда името или е само параф, с какви писмени знаци е положен, дали е четлив или не.
Когато в документа е изразено волеизявление на не­грамотен, той вместо подпис полага отпечатък от дес­ния палец, приподписан от двама свидетели. Ако негра­мотният не може да постави такъв отпечатък, поставя се отпечатък от друг пръст, като се отбелязва причината за това - чл. 151ГПК. Тази разпоредба би следвало да се прилага по аналогия и за лица, които поради болест (ин­валидност) не могат саморъчно да поставят подпис под документа.
Не е задължително волеизявленията на участниците в сделката да са изразени в един документ. Разменените писма между предложителя и приелия предложението заедно удовлетворяват изискването за писмена форма.
Ако сделката е сключена при използване на техни­чески съобщителни средства като телеграми, телекси и др. подобни, които не носят подпис на подателя, изиск­ването за писмена форма ще бъде спазено, само ако те си разменят и писма, подписани от участниците в сдел­ката.
В писмения документ съдържанието на волеизявле­нията се излага свободно, без да има изисквания за точ­но определени елементи в него. Само в някои случаи за­конодателят установява какво задължително следва да съдържа писменият документ - това са необходими реквизити, при липсата на някой от тях сделката е ни­щожна поради липса на форма. Според чл. 370 ЗЗД не­обходимите реквизити на записа на заповед са: 1) наи­менованието „запис на заповед" в текста на документа, написано на езика, на който документът е написан, 2) безусловно обещание да се плати определената сума пари, 3) падеж — този реквизит може да липсва, когато се счита, че записът е на предявяване, 4) място на пла­щане, ако липсва, за такова се счита мястото на издава­нето, 5) името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател), 6) ден и място на издаването, 7) подпис на издателя.
Когато при съблюдаването на писмената форма не се изисква участие на длъжностни лица, които като дър­жавни органи извършват определени удостоверявания, тя се нарича частна писмена форма. При нея доку­ментът се подписва само от лицата, чиито волеизявле­ния са изразени в него. Такава форма като условие за действителност е предписана за договора за поръчител ство, за уговорката за лихва при договора за паричен заем, за договори при общи условия и др.
Писмената форма, която изисква за съблюдаването й участие на длъжностно лице - нотариус, районен съдия и др. се нарича официална писмена форма. Тя може да бъде: писмена форма с нотариална заверка на подпи­сите. Фактическият състав на такава сделка обхваща освен волеизявлението на участниците в нея и удостове-рителното волеизявление на нотариус (районен съдия) за това, че подписите са положени от лицата, които са извършили волеизявленията по документа. Тези доку­менти имат и достоверна дата, установена чрез волеи­зявлението на длъжностното лице. Такава форма като условие за действителност е предвидена за продажба на наследство по чл. 212, ал. 2 ЗЗД, за доброволна делба на недвижими имоти по чл. 35 ЗС, припознаване по СК, учредяване на право на строеж между роднини или съ­собственици по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ и др.
При писмената форма с нотариална заверка на дата­та удостоверителното изявление на длъжностното лице се отнася до датата, на която документът е представен пред него. Писменият документ придобива вследствие на заверката достоверна дата, поради което в определени от закона случаи правните последици на сделката могат да се противопоставят на добросъвестни трети лица, напр. чл. 156, ал. 2, 292, ал. 2 ЗЗД.
Нотариалният акт като официална писмена форма се изисква при сделки за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, при нотари­ални завещания. В тези случаи нотариусът по реда на специално нотариално производство извършва провер­ка дали са налице законните изисквания за сключване на сделката, включително дали праводателят притежа­ва вещното право, с което се разпорежда при сделките с недвижими имоти. При тези сделки компетентен да оформи сделката е само нотариусът, в чийто район се намира недвижимият имот.
Когато сключената сделка трябва да се одобри от съ­дебен орган, за да породи правните си последици, се го­вори за съдебна форма. Такъв е случаят със съдебната спогодба, с която страните по едно висящо дело чрез вза­имни отстъпки уреждат отношенията си, и след като съ­дът одобри спогодбата, ако тя не противоречи на повели­телни норми на закона или на добрите нрави, с опреде­ление прекратява делото.
Правилата за формата като условие за действител­ност на сделката са императивни и страните не могат да се отклоняват от тях.
Практическо значение има въпросът могат ли стра­ните по бъдеща сделка да уговорят форма като условие за пораждане на действието й. Допустимостта на договорноопределената форма не се поставя под съмне­ние в гражданското право. Тя представлява резултат от прилагането на договорната автономия на гражданскоп-равните субекти. Щом като страните по бъдеща сделка могат да обусловят настъпването на правното й дейст­вие от срок или условие, няма пречки то да се постави в зависимост от съблюдаването на формални изисквания, които не са предвидени в закона.
§ 48. Съдържание на сделката. Тълкуване
1. Видове съдържание на сделката
Съдържанието на сделката това са правните после­дици, към които тя е насочена, и други уговорки, свърза­ни с последиците й като момента на преминаване на собствеността, качеството на стоките и др. Всеки вид сдел­ка има свое специфично съдържание. Едновременно с това има и някои общи моменти в съдържанието на всич­ки или на голяма част от сделките. В литературата се обосновава категорията общи съществени елементи на сделките.27 Според някои автори такива са дееспо собността, съгласието или волеизявлението, предметът, основанието и формата. При този възглед според нас се смесват елементи от фактическия състав на сделката със съществените елементи от съдържанието й.
Дееспособността не принадлежи към съдържанието на сделката. Тя е предпоставка за действителност на сдел­ката, но не може да се счита за елемент от съдържание­то й.
Волеизявлението или съгласието при договорите -това е самата сделка, те определят съдържанието й, по­ради което не е логично да се разглеждат като съществе­ни елементи на съдържанието.
Формата на сделката също не се включва в нейното съдържание.28 Съблюдаването й е условие за настъпва­не на правните последици, но тя сама по себе си не е признак или част от тях.
Единствено предметът на сделката и основанието при каузалните сделки могат да се определят като общи съ­ществени елементи от съдържанието на сделките. Прав­ните последици на сделката са тясно свързани с нейния предмет и с основанието.
Съдържанието на всеки вид сделка бива три вида в зависимост от това какво е минимално необходимото, за да съществува сделка от този вид, и какви допълни­телни части в съдържанието си тя може да включва.
Съществено съдържание — еззепиаиа пе§оШ на сделката са тези минимално необходими правни после­дици, без които тя не би била сделка от даден вид. Чрез същественото съдържание сделката се типизира, при­добива белезите на точно определен вид.29 Така при про­дажбата същественото съдържание са уговорките за прехвърляне на едно право срещу задължение за запла­щане на определена цена. При договора за превоз съ­щественото съдържание е задължението на превозвача да придвижи в пространството от едно място до друго с определен вид транспортно средство товари или хора срещу възнаграждение.
Чрез същественото съдържание сделката същевре­менно се и индивидуализира, тъй като при всяка конк­ретна сделка от даден вид има и характерни само за нея белези — конкретната вещ, която се продава, размера на цената, страните и др. При спор ищецът следва да дока­же, че е налице сделка от даден вид чрез същественото й съдържание.
Към несъщественото, случайното съдържание — асгайепЪапа педоШ на сделката се отнасят онези части от съдържанието, без които сделката може да съществу­ва, но те са предвидени, за да обслужват по-пълно инте­ресите на страните. Това могат да бъдат уговорки, които не противоречат на повелителни правила на закона или на добрите нрави. Към този вид съдържание на сделка­та се отнасят условието, срокът, тежестта, понасянето на разноските по сключване или изпълнение на сделката, редът за предаване и приемане на стоките, разсрочването на задължението за цената, гаранционната отговорност и др. Действието на тези уговорки се доказва от страната, която черпи права от тях.
Правните последици на сделката, които настъпват въз основа на закона, без да е необходимо те да бъдат угово­рени от страните, се наричат естествено съдържание — па^игаНа пе§оШ на сделката. Към него се отнасят напр. отговорността за недостатъци и за евикция при продаж­бата.
2. Начини за определяне съдържанието на сдел­ката
Договорната автономия на гражданскоправните субек­ти е уредена в чл. 9 ЗЗД в определени граници. От тази разпоредба се налага изводът, че императивните прав­ни норми и добрите нрави определят съдържанието на сделките. От една страна те го определят по негативен
начин като не допускат да се породят правни последици от сделка, която излиза извън определените в чл. 9 ЗЗД граници - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Но повелителните правни норми определят и по позитивен начин съдържанието на сделката. Когато такива норми определят правните последици на сделката, страните могат да избират или изобщо да не я сключват, или да я сключат с предписа­ното от закона действие.
В границите на договорната автономия правните су­бекти са овластени с волеизявленията си да опреде­лят съдържанието на сделките, които сключват. Диспозитивните норми уреждат последиците на сделки­те, когато страните по тях не са се възползвали от въз­можността да се отклонят от предписанията им и сами да определят действието на сделката.
Тъй като не всички участници в гражданския оборот имат правни знания и опит и достатъчно време да об­мислят съдържанието на сделката си, улеснение при сключването на сделките е използването на предвари­телно подготвени текстове за различни видове сделки: пълномощно, договор за наем, за продажба, за строител­ство, лицензионни договори и др. Това са т. нар. договори-образци (Миз1егуег1;га§е на немски език). Те би трябвало да се изготвят от опитни юристи, които да формулират ясно и юридически прецизно възможните клаузи на да­ден вид договор. Договорите-образци нямат задължител­но сила и не представляват правни актове докато не бъ­дат приети от страните по конкретна сделка. Те се отпе­чатват на бланки, в които се оставят и празни места за включване на допълнителни уговорки от страните. Пос­ледните могат да зачеркват някои текстове, които счи­тат, че не отговарят на техните интереси. Сделката об­разец се превръща в конкретна правна сделка само чрез волеизявленията на страните, които възприемат текста от образеца като съдържание на правните последици, които желаят да ги обвържат.
Общите условия са друго средство за предварително формулиране на съдържанието на сделките. Те се изгот­вят от субекти на частното право, които сключват голям брой сделки от даден вид, като напр. доставка на горив­ни материали, електроенергия, топлинна енергия, заст­раховки, банкови сделки и др. Най-често търговците -еднолични или търговски дружества - използват общи условия. Те се изготвят от едната страна по бъдещи сдел­ки и се предлагат на клиентите, които желаят да сключат такива. Насрещната страна може да приеме изцяло предлаганите й общи условия, да поиска да се предви­дят в конкретния договор някои отклонения от тях или да откаже да сключи договор със страната, която ги пред­лага. Общите условия сами по себе си не обвързват, ос­вен ако се предлагат на трети лица, когато имат обвърз­ващата сила на предложение за сключване на договор по ЗЗД. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД, когато предложение­то включва общи условия, приемането му е действител-нр, ако съдържа писмено потвърждение на тези ус­ловия. Едва след като последва писмено приемане на предложението, ще има сключен договор при общи ус­ловия. При тези договори е възможно по искане на нас­рещната страна в договора да се включат уговорки, кои­то се отклоняват от общите условия. Допълнително впи­саните клаузи пораждат правно действие дори уговор-к"ите в общите условия, на които те противоречат, да не са заличени - чл. 16, ал. 2 ЗЗД.
В нашето законодателство правната уредба на дого­ворите при общи условия не е задоволителна. Общите условия крият опасност страната, която ги изготвя, чрез тях да се постави в привилегировано положение спрямо насрещната страна и да налага своята воля при опреде­ляне на съдържанието на сделката, особено когато тя има и монополно положение в стопанския живот. За да се осуети злоупотребата с използването на общите условия, се налага да се упражнява контрол върху съдържайието им, което е предвидено напр. със специален закон в Гер­мания от 1976 г.
В сравнително редки случаи част от съдържанието на сделката може да се определи от съда или от трето лице. Ако в сделката е уговорено, че длъжникът ще из­пълни, когато има възможност, кредиторът може да по­иска от съда да му определи подходящ срок, след изтича­не на който длъжникът ще изпадне в забава, ако не из­пълни.
При факултативни задължения, ако изборът е пре­доставен на трето лице, то ще определи коя ще бъде дъл­жимата престация - чл. 130, 131 ЗЗД.
Понастоящем действащото законодателство не допус­ка с индивидуални административни актове или с ре­шения на арбитраж да се определя съдържанието на сделката, независимо от волята на страните по нея.
3. Тълкуване на сделките
Съдържанието на сделката може да се определи само след като се вникне и се изясни смисълът на волеизявле­нието. Това налага преди да се пристъпи към изпълне­ние на сделката, тя да се тълкува.
Правилата за тълкуването понастоящем са уредени единствено в чл. 20 ЗЗД пряко за договора. Те се при­лагат съответно за всички видове сделки, тъй като са предназначени да разкрият смисъла на волеизявления­та като съществен елемент на всяка сделка.
Тълкуването на правните сделки има някои сходни черти с тълкуването на правните норми. То също е мис­ловна дейност, чрез която се разкрива смисълът на обек-тивирана мисъл и воля, поради което има вторичен, за­висим характер. При тълкуването не могат да се внасят промени във вече осъществени волеви актове. Грамати­ческото и логическото тълкуване се прилагат и при сдел­ките.
Тълкуването на сделките има и свои специфични осо­бености. Обект на тълкуването са конкретни волеизяв­ления на определени лица. При изясняване на техния смисъл се държи сметка за някои субективни моменти като вътрешната воля и намерението на тези лица.
При спор по сделката, отнесен пред съда, дейността по доказването на фактическия състав на сделката пред­хожда тълкуването. Тя се състои в представяне от стра­ните и допускане и събиране от съда на доказателстве­ни средства: свидетелски показания, писмени докумен­ти, обяснения на страните, заключения на вещи лица, от които съдът черпи факти, за да приеме дали сделката е извършена.
От тълкуването се различава правната квалифика­ция на сделката, която се извършва след като чрез тълкувателната дейност се разкрие смисълът на волеи­зявленията.
Тълкуването на сделката се основава освен на пове­дението на страните, чрез което те са обективирали вът­решната си воля, и на други факти и материали, които са свързани със сделката, като напр. преговорите, които предхождат сключването на тълкуваната сделка, други сделки с аналогично или близко съдържание между съ­щите страни или на една от страните с други лица. Тези факти и материали, макар да не са предмет на тълкува­нето, могат да послужат като източник на косвени дока­зателства за смисъла на сделката.
Според чл. 20 ЗЗД целта на тълкуването е да се разк­рие действителната обща воля на страните при догово­рите, а не да се ограничи с буквалния смисъл на думите, знаците или действията, чрез които е изявена волята. При едностранните сделки следва да се установи дейст­вителната воля на лицата, които ги извършват. Дейст­вителната воля на страните се отнася до желаните от тях правни последици.
Чл. 20 ЗЗД изисква сделката да се тълкува във всич­ки нейни относително обособени части, наричани уго­ворки или клаузи. Тъй като те са част от единното воле­изявление на едно или повече лица, те следва да се тъл­куват не сами за себе си, а като едно логическо пяло в този смисъл, който произтича от цялата сделка.
Както отделните уговорки, така и цялата сделка след­ва да се схващат в смисъла, който отговаря най-добре на целта й. Сделката е правно средство за задоволяване на потребности, които се обслужват с постигане на поставе­ната от страните цел.
Освен субективни моменти, свързани с волята, наме­рението и целите на страните по сделката, чл. 20 ЗЗД насочва тълкувателя и към два обективни критерия, ко­ито следва да се използват при изясняване на волеизяв­ленията - обичаите в практиката и добросъвестността.
Под „обичаи в практиката" по смисъла на чл. 20 ЗЗД следва да се разбира онова повтарящо се поведение при сключване на сделки от даден вид и онзи смисъл, който се влага в тях обикновено, в мястото, където е сключена сделката. Ако от изявената воля не може да се направи категорично заключение за смисъла на волеизявления­та, логично е да се предположи, че страните са желали с тях да постигнат онези последици, които обикновено в договорната практика на съответното място правните субекти уговарят. Ако една от страните по правоотноше­нието твърди, че смисълът на сделката е различен от този, който обичайно се влага в такъв вид сделки, тя трябва да докаже отклоненията от обичаите.
Добросъвестността представлява изискване при сключване на сделките да се действа коректно и честно. При съмнение изявлението следва да се схваща в смисъ­ла, който следва от едно почтено поведение, а не от стре­меж да се измами и увреди насрещната страна.
Чл. 20 ЗЗД не урежда изчерпателно правилата, които могат да се използват при тълкуването. В отменения ЗЗД тълкуването на договорите беше уредено по-подробно. Макар и отменени, неговите разпоредби съдържат по­лезни указания, които и понастоящем могат да се при­лагат. Ако една уговорка може да се тълкува в смисъл, при който не поражда правно действие, и в друг, при който би имала правни последици, предпочитание след­ва да се даде на втория смисъл. При двусмислие отделните уговорки следва да се тъл­куват в смисъла, който най-много отговаря на предмета на сделката.
При съмнение относно смисъла на уговорката, тя след­ва да се схваща против този, който я е предложил, и в полза на страната, за която тя поражда правни задълже­ния.
Когато страните при сключване на сделката са упот­ребили общи изрази, правните последици следва да се изяснят като се имат предвид предметите, за които стра­ните са постигнали съгласие.
Ако в сделката е посочен един случай като пример за изясняване на волята на страните, с това не бива да се изключва действието й и спрямо други непосочени слу­чаи, ако има основание и спрямо тях да се разпрострат правните й последици.
Тъй като при сключването на сделките някои от стра­ните употребяват диалектни и жаргонни изрази, при тълкуването следва да се изясни какъв смисъл се влага в тези думи. Макар България да не е голяма, в нея същес­твуват различни диалекти, при които едни и същи думи могат да имат различно значение, напр. диня се употре­бява в смисъл на любеница, а в някои области на Север­на България и като синоним на пъпеш.
В резултат от тълкуването може да се разкрие, че всъщност не е постигнато съгласие от страните и дого­вор липсва.
Ако лицето, до което е адресирано предложението, го е приело, но твърди, че го е схванало в друг смисъл, а не в този, който е вложен от предложителя, как следва да се тълкува сделката? Съображения за правна сигурност изискват в подобни случаи да се даде предимство на изяв­лението и то да се тълкува в смисъла, който обективно следва от него, т. е. онзи смисъл, който следва от външ-нообективираното поведение на страните за един нор­мален човек.
I. ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ -ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Понятие за търговска сделка (ТС)
Търговската сделка (ТС) притежава всички родови белези на понятието „сделка", т.е. тя е волеизявление на субект на част­ното право, насочено към възникване, изменение или прекра­тяване на частноправни последици.
Сделката е правна абстракция, създадена през 19 век от пан-дектистите и намерила нормативен израз за първи път в Граж­данския кодекс на Саксония.
Сделката е понятие на частното право. Сделки има в обли­гационното, вещното, семейното, трудовото право. Тя е правоме­рен юридически факт с частноправни последици.
ТС е понятие само на търговското право. Легалното й опре­деление се извежда от чл. 286 ТЗ. Според ал. 1 на този член търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Според ал. 2 търговски са и сдел­ките по чл. 1, ал. 1, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Според ал. З при съмнение се смята, че извърше­ната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
От тълкуването на трите алинеи на чл. 286 ТЗ могат да се направят следните обобщения:
Първата специфика на ТС е субектът - задължително ед­на от страните по сделката трябва да бъде търговец.
Втората специфика е връзката на сделката с упражнява­ното от търговеца занятие.
Третата специфика се свързва с оборимата презумпция, установена в закона. За да се улесни търговският оборот се при­ема, че, ако сделката е сключена от търговец, тя е свързана с неговото занятие.
Едва след като се установи, че няма нито специална, нито обща правна уредба, нито в търговското, нито в гражданското законодателство, се прилагат търговските обичаи, като при про­тиворечие между търговските обичаи предимство имат търговс­ките обичаи по местоизпълнението - чл. 288 ТЗ.
3. Характерни черти на ТС
3.1. ТС по дефиниция са възмездни. Няма безвъзмездни сдел­ки, защото самата търговска дейност е винаги възмездна поради насочеността към постигане на печалба.
ТС са двустранни по смисъла на облигационното право. Пра­ва и задължения възникват и за двете страни.
ТС по начало са консенсуални - извършването на определе­но фактическо действие не е задължителен елемент от факти­ческия състав за възникване на съответното договорно отноше­ние. Дори някои сделки, които традиционно са били определяни като реални, в търговското право са консенсуални — напр. дого­вор за банков кредит, договор за влог в публичен склад.
ТС могат да бъдат едностранни и двустранни. Едностранни­те сделки са чек, менителница, запис на заповед. Двустранните сделки са договорите за търговска покупко-продажба, лизингов договор и т.н.
ТС могат да бъдат каузални и абстрактни. Абстрактни са едностранните сделки - чек, менителница, запис на заповед.
ТС могат да бъдат формални и неформални. В определени от закон или договор случаи формата може да бъде условие за тяхната действителност. Примерно, застрахователният договор.
ТС могат да имат прехвърлителен ефект или да предоста­вят само ползването на една вещ.
ТС могат да бъдат с еднократно и продължително изпълне­ние
ТС могат да бъдат главни и акцесорни - примерно търговс­ките обезпечения, договорни клаузи за лихви между търговци.
3.2. Търговскоправното деление на ТС на едностранни и двус­транни.
Наред с делението на сделките и на договорите на едност­ранни и двустранни, деления, познати ни от гражданското пра­во, в търговското право делението на ТС на едностранни и двус­транни има друго значение — едностранни са сделките, по които само едната страна има качеството на търговец, а двустранни — сделки, по които и двете страни са търговци.
Произходът на това деление е в немското право. Според § Г 345 от Германския търговски кодекс, озаглавен „еднострани тър­говски сделки", по отношение на правна сделка, която спрямо ед­ната страна е търговска сделка, се прилагат правилата за тър­говските сделки и'за двете страни еднакво, доколкото от тези разпоредби не следва нещо друго.
У нас в определени от закона случаи различни правила рег­ламентират едностранните и двустранните ТС. Някои разпо­редби се отнасят само за тези търговски отношения, по които и двете страни са търговци — напр. чл. чл. 309, 297 ТЗ. По начало законодателят предоставя по-голяма свобода когато и двете страни по сделката са търговци, тъй като се предполага, че те са в състоя­ние сами да защитават правата и интересите си, без да се нуждаят от защитната функция на закона.
4. Сключване на ТС. 4.1. Принципът на договорната свобода
ТС се сключват по общия ред, установен за договорите — чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД. ТЗ не предвижда специални правила относно сключването на търговските договори. Следователно, и по отно­шение на търговските договори важи изискването за оферта и за нейното приемане, както и правилото, че договор между присъст­ващи се счита сключен, ако предложението бъде прието веднага, а между отсъстващи - в момента, в който приемането на предложе­нието пристигне у предложителя.
Предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока, който е определен в него или обикновено е нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. При липса на срок
за приемане, предложението, направено на присъставащ, губи си­лата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отпра­вено до неприсъстващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането - също р. по МАД № 32/98.2
И при търговските договори действа приниципът на дого­ворната свобода - лицата са свободни да решат дали, с кого, кога и какъв договор да сключат.
Ограничаването на договорната свобода обаче в област­та на търговското право е по-широко застъпено отколкото в обли­гационното право. В много по-голяма степен съществува задъл­жение за контрахиране за търговците в сравнение с нетъргов-ците. По-конкретно принуда за договоряне е предвидена в след­ните случаи:
Първо, ако търговецът заема монополно или господстващо положение. В тези случаи най-често той е публично предприятие - търговец - примерно, БДЖ, БТК и единствено той осъществя­ва определен вид търговска дейност. Търговецът е длъжен да сключва договори с желаещите лица и всеки неоснователен от­каз представлява неизпълнение на задължението за договаряне и се санкционира по надлежния ред.
Второ, ако търговецът има право да осъществява определен вид лицензирана търговска дейност, която не би могла да се из­вършва от други търговци и когато законът предвижда админист­ративно задължение да се сключват договори във връзка с нейно­то осъществяване — примерно, сключване на договори за задъл­жителни застраховки според чл. 78 от Закона за застраховането.
При сключването на ТС се поставя въпросът за правното зна­чение на мълчанието.
В гражданското право мълчанието спрямо направено пред­ложение за сключване на договор не е приемане и договорът не се счита сключен. Но то не представлява и отхвърляне на пред­ложението. Просто липсва волеизявление за приемане.
В търговското право в определени случаи мълчанието може да бъде равнозначно на приемане. Според чл. 292, ал. 1 ТЗ, когато между две лица съществуват трайни търговски отношения и едно­то лице направи предложение до другото лице, което има качест­вото на търговец, предложението се смята прието, ако не бъде от­хвърлено веднага. В случая е налице необорима презупция и тър­говецът, който е предпочел да мълчи, вместо да вземе отношение по направеното предложение, не може да доказва обратното.
Отхвърлянето на предложението трябва да бъде изрично. Едва в този случай договорът не се счита сключен. Но законът предвижда за търговеца едно задължение - да пази изпратеното му за сметка на предложителя. Той може да се освободи от това законово задъл­жение, само ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.
Законът обаче не дефинира понятието „трайни търговски от­ношения". Това са отношения, които произтичат от многократното сключване на търговски договори с едно и също или сходно съдър­жание, от рамков договор. Тези отношения трябва да имат про­дължителен характер, т.е. да съществуват през определен период от време.
Задължително лицето, към когото е адресирано предложе­нието, трябва да бъде търговец. Докато предложителят може и да не бъде търговец.
Мълчанието, предмет на правна уредба в чл. 292, ал. 1 ТЗ, е изключение от правилото. Затова, извън случая, уреден в зако­на, мълчанието не е равнозначно на съгласие, а е липса на воле­изявление. Освен това цитираната разпоредба трябва да се тъл­кува в смисъл, че адресатът на предложението не се е намирал в обективна невъзможност да приеме или отхвърли предложение­то, т.е. необходимо е се тълкува разумно.3
Във връзка със сключването на ТС съществуват още някои
специфики.
Първо, това е публичната покана - чл. 290 ТЗ.
Публичната покана е покана да се направи предложение. Тя намира израз в каталози, ценоразписи, тарифи, съобщения в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Отправя се до неопределен и неограничен по начало кръг от хора.
Публичната покана обаче не е предложение, не е оферта, а покана за оферта. Затова предложението трябва да се направи от лица, до които е адресирана поканата. Те правят предложение за сключване на договора до този, който е направил поканата и ако предложението е в съответствие с поканата, поканващият няма право да откаже да го приеме. Ако той го приеме, договорът се счита за сключен, но ако не го приеме, договорът не се счита за сключен и тогава се поставя въпросът за отговорността на от­правилия поканата. Ако той не приеме предложението без осно­вателни причини, отговаря за вредите, претърпени от предло-жителя — чл. 290, ал. 2 ТЗ. Това е вид преддоговорна отговорност, подобна на тази по чл. 12 ЗЗД, защото по начало тук липсва склю­чен договор.
Второ, публично предложение—чл. 291 ТЗ
Това е същинско предложение за сключване на договор, кое­то, подобно на поканата, се адресирва до неопределен кръг от ли­ца - обикновено чрез средствата за масово осведомяване.
За да има характер на публично предложение, то трябва да съдържа вида и предмета на договора, общото предлагано коли­чество и срока за приемане на предложението.
Публичното предложение обвързва предложителя и го задъл­жава да сключи договора. Но има известни ограничения на това обвързване. Първо, до определения в него срок и второ, до изчер­пване на обявеното количество.
Ако едно лице приеме публичното предложение и приема­нето пристигне до предложителя, договорът се счита за сключен. Трето, предварителен договор - рас<;шп йе соп1гапепйо -чл. 19 ЗЗД
Това е договор, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен, главен, основен договор. Може да се ис­ка принудителното му сключване по реда на чл. 19, ал. З ЗЗД.
Четвърто, опционен договор
Това е договор, който съдържа няколко предложения за сключване на окончателен договор и предоставя на приемащия офертата правото да приеме по свой избор едно от тях, т.е. право да избере една от опциите, които му предоставя предложителят.
Огщионният договор обаче не създава задължение да се склю-ч и окончателен договор, а само право, опция за сключване на окон­чателен договор. То е право само на едната страна, докато другата страна е задължена да се подчини на направения избор. По тези два белега огщионният договор се различава от предварителния.
Пето, 1е41ег оПп4еп!
Договор, с който страните изясняват предварително детай­лите, клаузите, модалитетите на окончателния договор. С него страните по един бъдещ договор обмислят клаузите на оконча­телния договор. Намира приложение при сключването на много важни и комплицирани договори — напр. договор за създаване на джойнт венчър, за покупко-продажба на самолети и прочее.
Различава се от предварителния договор по това, че не по­ражда задължение за сключване на окончателния договор. Раз­личава се от опционния договор, защото не обвързва едната стра­на и не създава опция за другата страна, т.е. по принцип от него не възникват нито права, нито задължения за сключване на оконча­телния договор.
Шесто, рамков договор
Договор, с който се определя съдържанието на един бъдещ договор. Обикновено се изготвя от едната страна, а се приема от другата страна. Това е договор, който само улеснява бъдещото сключване на основния договор.
Различава се от предварителния договор, защото от него не възниква задължение за сключване на окончателния договор.
Различава се от окончателния договор, защото от него не въз­никват първоначалните договорни задължения.
Седмо, договор при общи условия - чл. 298 ТЗ
Едната страна предварително формулира клаузите на дого­вора, които имат характер на общи правила за поведение. Те се предлагат на другата страна от търговец, който сключва мно­жество еднообразни договори. Целта е всички съконтрахенти да се третират еднакво и равнопоставено.
Общите условия, макар външно да приличат на правни нор­ми, доколкото са формулирани като общи, абстрактни правила за поведение, без конкретизация на страните, нямат характер на нор­мативни актове. Те са договорни клаузи, предлагани от търговеца, които се нуждаят от приемане, както изобщо трябва да се при­еме и предложението за сключване на договор.
За да ги приеме, другата страна трябва писмено да заяви, че ги акцентира. Изключение прави случаят, когато другата страна е търговец и е знаела или е била длъжна да знае общите условия и не ги е оспорила незабавно, след като те са й били предложени. В този случай не е задължително писменото им приемане.
Общите условия допълват договора, могат да дерогират дис-позитивни правни норми, но не могат да противоречат на импе­ративните норми. В договора може да се уговори нещо, различно от общите условия и тогава се прилага уговореното в договора -чл. 298, ал. З ТЗ.
Ако за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия трябва да се представят на другата страна още при сключването на договора. В противен случай те не я обвързват - чл. 298, ал. 2 ТЗ.4