ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА

11.ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА

Първично и производно придобиване
ЮФ и Фактическите състави, които имат за последица пораждане на субективни права в имуществото на гражданскоправните субекти се наричат придобивни основания. Най- често използваните от правните субекти основания са договорите, при които СП се придобива въз основа на волеизявленията както на предишния, така и на новия му носител.
В изрично уредени в закона случаи индивидуални административни актове са основания за придобиване на вещни и облигационни права, като напр. Заповедите за очуждаване на недвижими имоти за особено важни нужди на държавата.
Придобивните основания се делят на първични (оригинерни) и производни (деривативни).
При първичните за придобиване на субективното право не се изисква освен съществуването на ЮФ или ФС, друго лице да е притежавало определено СП..
Приобретателя не основава своето право на съществувало преди това чуждо право. Такива придобивни основания са придобивната давност, очуждаването на имот за държавни нужди по чл. 100 ЗС, придобиването на плодовете от добросъвестен владелец по чл.97 ЗС и др.
При първичното придобиване субективното право се придобива чисто от всякакви тежести.
За производното придобиване е характерно, че едно субективно право, което е било притежавано от един правен субект прминава изцяло в имуществото на друг правен субект или от него се извежда друго субективно, по тясно по съдържание, в полза на друг правен субект. Фактическия състав на производното придобиване включва наличието на СП у лицето, от което то преминава в имуществото на преобритателя.
Производни основания са правни сделки, административни актове за отстъпване на обезщетение за очужден имот, наследяване по закон, конфискация с присъда и др.

ПРАВОПРИЕМСТВО- понятие и видове.
При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. Правоприемството е преминаване само на субективни граждански права от един гражданскоправен субект на друг. Правоприемството в правата и задълженията на гражданскоправните субекти е прехвърлянето, преминаването им от един гражданскоправен субект в/у друг. Правоприемството не настъпва когато производното придобивно основание изгуби правното си действие с обратна сила, поради отмяна на дарение или съдебно решение, унищожаване или разваляне на сделката и др.
Субекти в правоприемството са проводател и правоприемник.Някои от субективните граждански права и задулжения са прехвърлими, а други не. Прехвърлими са имуществените граждански права, имуществените субективни облигационни задължения.
Непрехвърлими са личните неимуществени абсолютни граждански права, както и облигационните задължения, които възникват от договори сключени с оглед на определено лице.
Различаваме няколко вида приемство с оглед на различните критерии за разграничение. В зависимост от начина по който възникват биват:
законно- възниква по силата на пр. Наорма ( при законното наследство и при преобразуването на ЮЛ )
добровилно- възниква по силата на гражданскоправна сделка
Според обема на прехвърляемите права и задължения биват:
общо ( универсално )- при него всички права и задължения на праводателя преминават като съвкупност в/у правоприемника
еденично ( частно )- отделни субективни права и задължения преминават в/у правоприемника- при цесия, дарение на вещи.
Съществуват няколко основания въз основа на които възниква правоприемство. Едно от тях е смъртта. Основание е и преобразуване на ЮЛ, сделка, джиросване, суброгация (встъпване в правата и задълженията на 3-то лце ).
Правоприемството бива 2 вида според това дали се преьвърля притежаваното от праводателя право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право.
Прехвърлителното правоприемство се характеризира с това, че едно право, което принадлежи на праводателя, сменя своя носител- преминава у правоприемника. Такива са продажба, наследяване по закон или завещание и др.
Учредителното правоприемство е налице, когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново , по- ограничено по съдържание от неговото , което правоприемникът придобива. Праводателят запазва своето субективно право, но то се обременява в следствие на учредителното правоприемство, поради което съдържанието му се стеснява.
ЗЗД допуска правоприемство в гражданските задължения. Смяната на носителя на гражданското задължение се нарича заместване в дълг. Според чл. 102 ЗЗД то може да настъпи само със съгласитео на кредитора.
ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА
Изгубването на правата представлява или лишаване на правния субект от правото за в бъдеще, или отпадане на правото с обратна сила все едно че не е било притежавано.При някои ЮФ тази последица настъпва без да е необходимо изявяване на воля от притежателвя на правото: погиване на вещта, правото е било породено от акт, който предвижда прекратителен срок или условие, при смърт на носителя, при отнемане на правото с властнически административен акт и др.
При разваляне на двустранен договор, при унищожаване на сделка или при отмяна на дарение загубването на правото е последица от упражняване на потестативното право от насрещната страна по правоотношението.
Загубване на субективното право може да настъпи при едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото. В теорията и съдебната практика се приема че не е допустим отказ от родителски права и други лични права. Също не е допустим отказ от възможността за придобиване на отделни субективни права.
ПРАВОПРИЕМСТВО В ТРУДОВОТО ПРАВО
Правоприемството в трудовото право се изразява в изменение на страните на трудовото правоотношение. Поради личния характер на трудовото правоотношение , всяка промяна на страната на раборника или служителя предтавлява учредяване на ново трудово правоотношение. За изменение на страните при това положение може да става дума само от гледна точка на изменение на страната на работодателя.Но и от тази гледна точка за изменение може да се говори доколкото работодателят не е ФЛ , с оглед на чиято личност е сключен трудовия договор. Когато договора е с оглед на физическото лице- работодател с негова промяна също се стига до възникване на ново трудово правоотношение, а не до неговото изменение.