НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ

13. НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ

Родовото понятие недействителна сделка по ЗЗД
В ЗЗД гл. П, 2, б. в), чл. 26-35 във връзка с чл. 44 ЗЗД се съдържат правни норми за родовата категория недейс­твителни сделки. Законодателят определя този вид сдел­ки чрез два признака: от една страна недостатъците на сделката, които се признават като основания"за недейст-вителност (чл. 26-33 ЗЗД) и от друга - чрез правните последици, които настъпват вследствие на тези пороци. Когато се вникне във формулираните в посочените текс­тове основания, се установява, че законодателят изхожда от едно широко по съдържание понятие. Той включва в недействителните сделки и такива явления, които, по­ради недостатъци при извършването им, нямат белезите на сделка. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са догово­ри, при които липсва съгласие, а също и привидните сделки, за които е характерно, че страните извършват волеизявления, които не са насочени към пораждане на правни последици, а сймкГкъм създаване* на привидност, че "такива та възникнали. Когато волеизявленията на страните не съвпадат и липсва съгласие или когато с волеизявленията не се цели пораждане на правно дейст­вие, всъщност липсва договор. Законодателят обаче пред­почита да нарича тези правни явления нищожни дого­вори, за да е ясно, че те не пораждат желаните от стра­ните правни последици.
Чрез изрично изброените основания в чл. 26-33 ЗЗД законодателят ограничава родовото понятие недействи-телност.В него се вкючват само такива сделки, при който има порок на волеизявлението или недостатък от изрично изброените в посочените текстове. В литературата без убедителна аргументация в родовото понятие недействителна сделка включват волеизявления, които не страдат от пороци. Приликата им с недействител-ните сделки по ЗЗД е, че временно или окончателно не пораждат правни последици. Освен по предпоставките за недействителността, висящата и относителната не­действителност се различават съществено от^ недействи­телността по чл. 26-35 ЗЗД по правните си последици и по социалните функции, които изпълняват, според нас по-издържано от теоретическа гледна точка е тези осо бени правни явления да се разграничават от недействи­телността на сделките, а не да се включват в една родова категория. Ако като решаващ белег за изграждане на едно общо понятие недействителност се възприеме един­ствено непораждането на правни последици от волеизяв­лението, в това 'понятие би трябвало да се включат и всич­ки незавършени сде^к^^продажбите^ на чужди вещи, които не пораждат вещноправни последици. Такова широко понятие според нас не е полезно нито за теория­та, нито за практиката.
Вторият характерен белег за недействителните сдел­ки е, че те или не пораждат правни последици още от сключването си и не могат да се превърнат в действи-правните последици, които те пораждат, могат да бъдат заличени с обратна сила.
3. Видове недействителност на правните сделки
3.1. Нищожни сделки.
Този вид недействителни сделки страдат от най-тежките^пороци. Те са уредени в чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. В тази разпоредба сгГнредвйдени противоречието и заобикалянето на закона, противоречието на добрите нрави, договорите върху неоткрити наследства, началната невъзможност на предмета на сделката, липсата на съгласие, форма, основание и привидните договори. Освен оощо формулираните основаТния за Лшщожноств специални правни норми също се уреждат сделки или отделни уговорки от тяхното съдържание като нищожни, като напр. чл. 40, 335, ал. 1 ЗЗД и др. При тълкуване и прилагане на тези разпоредби трябва да се има предвид и непрецизността на законодателството при използване на термина недействителни сделки. Той се употребява и за означаване на родовата категория опо­рочени сделки без оглед на вида, напр. заглавието над чл. 26 ЗЗД, чл. 26, ал. З т йпе ЗЗД, но и като синоним на нищожна сделка или уговорка в нея, като напр. в чл. 38, ал. 2, 94, 113, 361, ал. 2 ЗЗД и др. Точният смисъл на термина може да се определи само като се има предвид контекста, в който е употребен.
Нищожните сделки не пораждат правните после­дици, които страните целят с тях. Още от момента на сключването си сделката е лишена от желаното от стра­ните правно действие, поради което този вид недействи­телност се нарича още начална нищожност.
Всеки правен субект може да се позове на нищожност­та на сделката. Съдът при висящ процес следва служеб­но да следи за нищожността и да я обяви независимо от волята на страните.
Нищожните сделки по правило не могат да се заздра­вят, т. е. чрез отстраняване на порока да се превърнат в действителни. Това само по изключение е допустимо, ако е възможно да се поправи недостатъкът на формата, като напр. се заверят нотариално подписите в страните в час­тния писмен документ, ако законът предписва такава форма като условие за действителност.
Порокът на нищожната сделка към момента на сключ-ването й не отпада с последващо изменение на закона, напр. облекчаване на изискванията за форма на сделка­та. Действителността на последната се преценява спо­ред закона, който е бил в сила по време на сключването й Но законодателят може да придаде обратнга сила на разпоредби на новия граждански закон с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки. Такива са примерите с т. нар. валидизационни закони, издадени в периода 1885-1947 г., за да се признаят с об­ратна сила за действителни нищожни поради липса на форма продажби на вещни права върху недвижими имоти.
Страните по нищожната сделка могат да породят же­ланите от тях правни последици, само ако я сключат наново без допуснатите пороци.
Непораждането на правните последици от нищожна­та сделка не зависи от предварителното установяване на порока по съдебен ред. При спор между страните съдът следва да бъде сезирай с отрицателен установителен
иск, тъй като целта е да се установи, че правни последи­ци не са били породени.
Нищожността може да бъде пълна или частична в зависимост от това дали порокът засяга цялата сделка или само отделни части от нея.
3.2. Унищожаеми сделки.
Това са недействителните сделки, които страдат от пороци на волеизявлението, уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Основанията за унищожаемост са недееспособност или несъблюдаване на правилата за извършване на сделки от законните представители на недееспособните или ограничено дееспособни физически лица, грешка, измама, заплашване, неспособност да се разбира значението на действията от дееспособни лица и крайна нужда. Основанията не са уредени изчерпателно в чл. 27-33 ЗЗД, защото има и други разпоредби, които уреждат основания за унищожаемост на сделките, като напр. чл. 43, б. б, ал. 2 ЗН, който сочи насилието и грешката в мотива като основание за унищожаемост на завещанието, § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗГЕПДОП, и защото законодателят може да предвижда с нови разпоредби такива основания.
Унищожаемата сделка поражда правни последици от момента на сключването й или в по-късен момент, ако е сключена под срок. Вследствие на порока в полза на стра­ната, чието волеизявление е опорочено, се поражда по-тестативно право по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на правните последици на сделката. От волята на носителя на това право зависи дали ще го упражни и по този начин ще заличи правно­то действие на сделката. След упражняване на потеста-тивното право и унищожаване на сделката със съдебно решение правното й състояние е същото както при ни­щожната сделка — счита се, че сделката не е породила правни последици. Законодателят установява срок за упражняване на потестативното право в чл. 32, ал. 2 ЗЗД.
Унищожаемите сделки могат да се заздравят чрез пот­върждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделка­та окончателно се стабилизира, тъй като отпада възмож­ността за унищожаването й.Унищожаемостта също може да бъде пълна или час­тична в зависимост от това, дали порокът засяга изцяло сделката или само отделни уговорки в нея.
3.3. Недействителните сделки могат да се квалифи­цират и в зависимост от конкретните основания за ни­щожност и унищожаемост. Такова деление обаче при действащата правна уредба, която с чл. 34 ЗЗД не отда­ва правно значение на основанието при последиците от изпълнение на недействителна сделка, има ограничено значение главно при обосноваване на конкретната при­чина за недействителност.
Следваща възможна класификация е в зависимост от това, дали основанието за недействителност е предвиде­но в обществен интерес или само в интерес на определе­на страна по сделката. Правната уредба на унищожае-мите сделки, според която само в полза на определен правен субект възниква правото за унищожаване и тази страна може да се откаже от него и да потвърди сделка­та, дава основание за извода, че законодателят урежда унищожаемостта само в интерес на определени правни субекти. Правилността на този възглед може де бъде ос­порена при пороците измама, заплашване и неспособ­ност да се разбира значението на поведението (чл. 31 ЗЗД). При тези недостатъци на сделките се засягат и об­ществени интереси, а в случая на чл. 31 ЗЗД изобщо лип­сва разумно волеизявление, което е съществен елемент на сделката. Тези аргументи следва да послужат като повод за преосмисляне на правната уредба на недействителността.
. Основания за нищожност на сделките
ЗЗД урежда нищожните сделки от една страна чрез общи основания, които обхващат недостатъци, изразя­ващи се в противоречие на сделката на закона по съдър­жание или по начина на сключването си, а също и в про­тиворечие на добрите нрави. Наред с общите основания в гражданското законодателство са уредени множество специални норми, които постановяват нищожност, като напр. чл. 38, ал. 2, 40, 226, ал. 2 и З ЗЗД, чл. 73, ал. З СК идр.
В следващото изложение ще бъдат разгледани общи­те основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.
1. Противоречие на закона.35 Това основание е ус­тановено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Исторически то представля­ва резултат на обобщение и синтез на различни наруше­ния на правния ред и е илюстрация за приноса на тео­рията и на съдебната практика при формулиране на нормативните текстове.
Съдържанието на това основание за нищожност може да се изясни след като се разкрие какъв смисъл се влага в термина закон в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Този термин се упот­ребява в обективното право с две значения. Едно по-тяс­но, което включва само нормативни актове, които са при­ети по реда, установен в законодателството, от Народното събрание и са влезли в сила. Те са закони във формално-юридически смисъл. Под закон в широк смисъл се раз­бира всяко правило за поведение с юридически задъл­жителна сила. В съдебната практика и в литературата се приема единодушно, че в чл. 26, ал. 1 ЗЗД се има пред­вид по-широкото значение на термина закон. Ефикасна защита на правния ред може да се даде, само като се санкционират всички нарушения на правните норми, а не само на тези от законите във формалноюридически смисъл. Макар и всички правни норми да са задължи­телни за правните субекти, в частното право има разлика в начина, по който се проявява тази обвързаност при два­та вида правни норми - диспозитивни и императивни. Диспозитивните норми съдържат възможност за откло­нение в определени граници от предписаните в тях прав­ни последици. Поради това използването на тази възмож­ност не представлява неправомерно поведение.
Противоречието на закона представлява несъобра­зяване с предписанията на императивни правни нор­ми.
Обсъжданото основание за нищожност е толкова общо формулирано, че може да погълне почти всички остана­ли основания. При повечето от тях в крайна сметка има противоречие на императивна норма или по начина на сключване на сделката (насилие, липса на съгласие, на форма, недееспособност, измама, заплашване и др.), или в съдържанието й (противоречие и заобикаляне на зако­на, противоречие на добрите нрави - чл. 9 ЗЗД, крайна нужда). Щом като законодателят установява различие между последиците при двата вида недействителност, очевидна е необходимостта от разграничаване на при­ложните полета на отделните основания за недействи­телност. Всяко изрично формулирано основание следва да изключва приложението на най-общото — противоре­чието на закона. В този смисъл то се очертава като суб-сидиарно и намира приложение, когато съдържанието на сделката противоречи на закона или по начина на сключването й тя не е в съответствие с императивни нор­ми, но нарушението не е предвидено като отделно, спе­циално основание за недействителност. Практически интерес от това разграничение има главно, когато е пред­видено специално основание за унищожаемост. В тези случаи не може да се приеме, че сделката е едновремен­но и нищожна, поради противоречие на закона "°
При сключване на сделките следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с тях, а не само гражданскоправните. Нарушаването на норма на административното, финансовото и др. прав­ни отрасли също може да доведе до пълна или частична нищожност на сделката.
Основание за нищожност е противоречието не само на конкретна императивна норма, но и на правен прин­цип. Последните имат по-голямо значение в правната система, поради което се нуждаят също от защита при нарушение. Но ако принципът не е изрично формули­ран в закона, той трябва да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основа­ние за нищожност. Законосъобразността на сделката се преценява с оглед на законите, които действат по време на сключването й - р. 237 на I г. о., Сб. 30, 1984.
За нищожността на сделката поради противоречие на закона е достатъчно обективното й несъответствие с по­велителна правна норма или правен принцип. Субек­тивни елементи от състава като знание или намерение за нарушение не се изискват.
Противоречието на закона намира приложение при всички видове сделки, а не само при договорите, за кои­то то пряко е формулирано в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На това основание могат да бъдат обявени за нищожни едност­ранни и многостранни сделки и решения на органи на юридически лица и общности.
Съдебната практика съдържа много примери на ни­щожни сделки поради противоречие на закона. Такива според трайната практика на ВС са сделки на разпореж­дане с обекти, които законът не третира като самостоя­телни вещи, напр. отделни помещения, които не са обо­собени като жилища, с реални части от парцели — в р.1301 на I г. о. на ВС, Сб. 102,1991 се обявява за нищожно завещание на несамостоятелни помещения поради про­тиворечие с чл. 62 ЗТСУ; с р. 1050 на I г. о. на ВС, Сб. 83, 1991 се приема, че е нищожно завещание, в което са по сочени две дати, поради противоречие на чл. 25, ал. 1 ЗН; дарение на бъдещо имущество е нищожно, поради противоречие на чл. 226, ал. 2 ЗЗД - р. 1174 на I г. о. на ВС, Сб. 87, 1985; продажба на жилище, построено върху държавна земя при учредено право на строеж е нищож­на, ако не е получено разрешение от общинския съвет, поради противоречие на чл. 66 ЗС 2. Заобикаляне на закона
Това основание е частен случай на противоречие на закона. Много по-често в законодателствата се предвиж­да само противоречието като общо основание, което обх­ваща и заобикалянето на закона.37 Общото между про­тиворечието и заобикалянето на закона е, че участници­те в сделката желаят да породят резултат, който импера­тивни правни норми не допускат. При противоречието страните по сделката действат пряко соп1га 1ееет. Няма значение дали знаят за тези норми, които нарушават,
или не.
При заобикалянето на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, Който сами по себе си не са забране­ни, защото с тях могат да се постигат и правомерни ре­зултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. Заобикалянето на закона е основание за нищожност, при което има не само обективно правонарушение, но и намерение да се изпол­зват позволени средства за постигане на забранени цели. Договорната практика познава много случаи, когато се използват подставени лица или скрити пълномощници за заобикаляне на установени в закона забрани за при­добиване на субективни права от определени лица. Такива забрани за участие като купувачи при продажби са установени в чл. 185 ЗЗД; за придобиване на имущества чрез приватизационни сделки са установени забрани за _ лицата по чл. 15, ал. 1 и 2 ЗППДОП. На интересен слу­чай, в който ловко се заобикалят чл. 13 и 14 СК се е на­тъкнал ВС в р. 734 на II г. о. на ВС, Сб. 160, 1986. По инициатива на единия съпруг и под влияние на упраж­нен от него физически и морален натиск двама съпрузи „продават" на сина си недвижим имот, който е съпружес­ка общност, като уговарят, че цена няма да се плаща. Бащата предварително уговаря със сина си той да му подари 2/3 от имота, който ще му бъде продаден. След продажбата се извършва и дарението, след което съпру­гът се развежда. В резултат от сделките съпругът придо­бива 2/3 от съпружеската общност, а съпругата се лиша­ва напълно от своя дял. ВС правилно е квалифицирал сделките като заобикаляне на чл. 13, 14 СК, според кои­то съпружеската общност не може да се превръща преди прекратяване на брака в индивидуална собственост на единия съпруг. ОСГК на ВС правилно приема в р. 33, Сб. 8, 1987, че заобикалянето на закона е самостоятелно основание за нищожност и съдът в мотивите към реше­нието си е длъжен да посочи коя норма от закона е зао­биколена.
3. Противоречие на добрите нрави
Добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че зна­чителна част от хората според вътрешното си убежде­ние ги приемат и се съобразяват с тях. Те не се налагат със сила и нямат задължително действие. Те са резултат на вътрешната потребност на почтения човек да се усъ­вършенства духовно и да повишава културата на взаи­моотношенията си с другите членове на обществото. Доб­рите нрави са тези етични възгледи и правила на пове­дение, които се споделят от по-голяма част от хората в онези цивилизовани страни, с които България поддър
жа икономически, политически и културни връзки. Това е най-обща характеристика, която без съмнение се нуж­дае от конкретизация. •
Не всички правни системи възприемат идеята за сан­кциониране на противонравствените сделки. Признава­нето на тези сделки за нищожни означава да се придаде определено правно значение на етичните категории. Известният германски теоретик на правото К. Ларенц определя добрите нрави като правни норми с негативно задължително действие. С § 138 ГГЗ се установява об­щото правило, че противните на добрите нрави правни сделки са нищожни. У нас отмененият ЗЗД признаваше за недействителни задълженията, които имат противна на добрите нрави причина (основание) - чл. 24 във връз­ка с чл. 27 ЗЗД (отм).
В чл. 26, ал. 1 ЗЗД според първоначалната му редак­ция основание за нищожност беше накърняването на „правилата на социалистическото общежитие", което при последното изменение на ЗЗД беше заменено с накър­няване на добрите нрави. Промяната има дълбоко ка­чествено значение, защото има съществени разлики меж­ду двете понятия. Правилата на социалистическото об­щежитие се изясняват в литературата като етична кате­гория, повлияна в своето съдържание от определени философски и политически възгледи. Напротив, добри­те нрави не се свързват с определена политическа идео­логия. Те се отнасят към господстващия морал в общест­вото на определен етап от неговото културно развитие.
В западноевропейската теория на гражданското и търговското право преобладава възгледът, че по отно­шение на морала, който следва да се съблюдава при сделките, вече има широк обществен консенсус. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се уговарят необосновано високи цени, неравноп­равно се третират икономически слаби участници в обо­рота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, всички сдел-
ки, чрез които се цели недобросъвестна конкуренция. Като примери за неморални сделки в германските учеб­ници се сочат сделки, с които прекомерно се ограничава личната свобода, свободата за участие в стопанския жи­вот, за художествено творчество, за упражняване на про­фесия, за конкуренция; използване на монополно поло­жение, за да се наложи на другата страна неизгодна сдел­ка; когато, за да се осигури сключването на сделка една­та страна брои пари или подаръци на служители или представители на другата страна; когато със сделката се преследват неморални цели; сделки, чрез които се ко-мерсиализират строго лични действия—уговарят се имот­ни облаги за сключване на брак, за даване съгласие за осиновяване, за смяна на религиозна или партийна при­надлежност.
У нас също се сключват сделки, които противоречат на добрите нрави. В печата често се изнася информация за такива случаи, напр. деца се продават от майките за осиновяване, предварително се уговарят резултатите от спортни състезания срещу заплащане, заплащат се пари за сключване на брак от лица от малцинствата, купуват се гласове на избори и др.
В по-старата си практика напр. р. 2221 на I г. о., Сб. 94, 1974 ВС приемаше, че договор за прехвърляне на имот от единия съпруг на другия срещу задължение за гледане е нищожен, поради противоречие на правилата на социалистическото общежитие, защото бракът пораж­да взаимни задължения за грижи и издръжка между съпрузите."Правилна е по-новата практика на ВС, коя­то допуска сключване на такива договори.
Поемането на допълнително задължение по договор между съпрузи не противоречи на морала, а дава по-пълна гаранция в случай на прекратяване на брака при развод. При тежка болест на единия съпруг бракът може да бъде прекратен, но задълженията по договора оста­ват.
4. Сделки върху неоткрити наследства
Това основание е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД като специален случай на договори, които накърняват добри­те нрави и същевременно противоречат на закона. Тези договори представляват разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придо­бие при откриване на наследство в негова полза. Немо­ралният характер на тези сделки се състои в това, че придобиването на имуществените права в бъдеще зави­си от смъртта на наследодателя, а евентуалният наслед­ник се разпорежда с тях в момент, когато притежателят на правата е още жив и единствено той може да сключва сделки с тях.
Чрез това основание за нищожност се защитават ос­вен добрите нрави и сигурността в оборота. Да се допусне разпореждане с вещи или дялове от неоткрити наследства би означавало да се признаят сделки, при които липсва яснота в няколко насоки: дали евентуал­ният наследник ще преживее наследодателя, кои лица ще бъдат наследници и какви права и задължения ще се включат в наследството.
Това основание за нищожност следва да се приложи и спрямо останалите видове сделки, а не само спрямо до­говорите. Едностранни сделки като завещания или мно­гостранни сделки, като напр. договор за групов строеж с неоткрити наследства, също следва да се считат за ни­щожни. Това основание рядко намира приложение в практиката. С р. 474 на I г. о., Сб. 64,1985, ВС се е произ­несъл, че продажба на дял от неоткрито наследство е нищожна, независимо дали евентуалният наследодател знае и не се противопоставя на сделката.
5. Нищожност по § 5 от допълнителните разпо­редби на ЗППДОП
От случаите на нищожност поради забрана в специ­ални правни норми заслужава да се отбележи тук този по § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП. Според тази разпоредба нищожни са сделките за придоби­ване по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник. Имат се предвид онези случаи, при които приобретателят по приватизационната сдел-кггприкрива името си като си служи с чуждо име (подс-тавено лице) или едно лице от свое име придобива при-вати^нфано имуществоТно действа като довереник (стра-на по договор за поръчка) за чужда сметка със задълже-ние да прехвърли на доверителя придобитото имущест­во. Чрез строгата санкция', предвидена в посочената раз-"поредба, законодателят цели да осигури максимална от-критост при придобиванията чрез приватизационни сделки. Изискването да се разкрие личността на приоб-ретателя по сделката е гаранция срещу злоупотреби със служебно и обществено положение и дава възможност обществеността да следи дали чрез последващи дейст­вия не се заобикаля законът.
6. Основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД
В"чл. 26, ал. 2 УЬд са предвидени няколко основания за нищожност, при които правните субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изиск-ванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката — волеизявлението или съгласието при двустранните сделки, или волеизявлени­ята са опорочени по съдържание, по форма, съзнателно не са насочени към пораждане на правните последици на даден вид сделка. Макар в закона да се използва тер­минът липса на съгласие, предмет, форма, основание, това не са незавършени фактически състави, защото правните субекти извършват волеизявления, които поради пороците си не пораждат правни последици. При тези случаи не се поставя изобщо въпрос да бъдат довър­шени като фактически състави. При тези сделки не лип­сват отделни факти от фактическия състав на сделката, а извършените факти са със недостатък.
Основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сдел­ката.
6.1. Начална невъзможност на предмета
Съдържанието на волеизявленията при всяка сделка определя нейния предмет. Това може да бъде вещ, нема­териално благо, човешки действия или бездействия, от­делни права и/или правни задължения, както и съвкуп­ности от права и задължения. Предметът на сделката не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици — субективните права и правните задължения, които тя поражда.
За да породи правно действие, волеизявлението, като съществен елемент на сделката, трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговаря­нето на невъзможен предмет при сключване на сдел­ката е пречка тя да породи правни последици - нито субективни права, нито правни задължения могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи.
Настъпилата след сключване на сделката невъзмож­ност на предмета не е основание за нищожност.
Невъзможността на предмета може да е фактичес­ка: индивидуално определената вещ, предмет на дого­вора, е вече погинала към момента на сключването му; договорът има за предмет действието на лице, което към момента на сключването му е изпаднало в невъзможност поради болест да осъществи действието; към момента на сключване на лицензионния договор за ноу-хау техни­ческата информация е станала общодостъпна и др.
Невъзможността на предмета може да бъде правна напр. към момента на сключване на сделката за учредя­ване на право на надстрояване застроителният план не допуска осъществяване на такова право - в този смисъл е р. 73 на ОСГК на ВС, Сб. 29, 1986; към момента на сключване на лицензионния договор за авторско или патентно право тези права са били вече прекратени и
др.
От невъзможния предмет трябва да се отличава заб­ранения от правото предмет, напр. забрана за внос или за износ на определени стоки, за наркотици, взривни вещества и др. В тези случаи сделките са нищожни по­ради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Основание за нищожност е само пълната невъзмож­ност на предмета към момента на сключване на сделка­та. При частична невъзможност сделката поражда прав­но действие, но възниква възможност за развалянето й по съдебен ред - чл. 89 ЗЗД. За нищожността на сделка­та няма значение дали страните знаят или не за невъз­можността на предмета.
Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда нейният вещен ефект - в този смисъл е постоянната прак­тика на ВС, р. 1287 на II г. о., Сб. 53, 1993 и др.
6.2. Липса на волеизявление или на съгласие
Към това основание се отнасят случаи, при които вън­шно воля е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект съзнава, че не желае прав­ните последици, въпреки изявлението си, а в други - не е в състояние да осъзнае това.
До липса на волеизявление или съгласие води изразя­ването на воля от недееспособни - малолетни или поста­вени под пълно запрещение, когато те не разбират зна­чението на правните действия, които извършват, и на техните правни последици. Напр. малолетно дете или поставен под пълно запрещение продава своя вещ или я обременява с права на трети лица.
Волеизявление, направено при насилие срещу ли­цето, което го извършва, е също равносилно на липса на волеизявление. Насилието е упражняване на физическа сила спрямо лице, което изявява воля, или спрямо него­ви близки, за да бъде заставено то да сключи сделката. Чрез насилието пряко се цели да се принуди лицето да осъществи външно поведение за извършване на сделка та, въпреки че то не желае сключването й. В печата бяха изнесени данни за случаи, при които собственици на недвижими имоти са били насилствено държани в по^е-щения, докато не подпишат предлаганите им договори за продажба. Чрез извършване на престъпление спрямо личността им, тези собственици са били принуждавани да подписват договори. Насилието се отличава от зап­лашването, при което чрез предизвикване на основате­лен страх от причиняване на зло едно лице се мотивира да сключи сделка, която без това психологическо мани­пулиране то не би сключило.
Класическите примери на насилие са, когато едно лице хваща ръката на друго и насила я движи, за да се подпише договорът; когато се насочва оръжие към лице-то или негов близък докато не подпише договора. Акту­алните случаи на насилие са отвличане на лицето *ли на негови близки; привличане чрез измама и лишаване от свобода на лицето, докато не подпише и др.
При двустранните сделки липсва съгласие, ако се ус­танови при тълкуване на договора, че насрещните воле­изявления не се покриват по съдържание. Това мож# да се дължи на използване на технически средства - тедег-рами, телекси или пратеник, които не са предали точно волеизявлението на едната страна. Скрито несъгласие има и когато страните употребяват думи, в които влагат различен смисъл.
Липса на волеизявление или съгласие има и когато изявлението е направено на шега. За да се смята за ни­щожно такова волеизявление, е необходимо от обстоятел­ствата да може ясно да се разбере от останалите участ­ници в сделката, че се прави несериозно.
Волеизявления, направени като учебен пример, напр. подписване на чек с учебна цел, също са нищожни, по­ради това, че те не са насочени към пораждане на прав­ни последици.
Когато се извършва волеизявление при мислената уговорка (гезегуаИо теш.ап8), че не се желаят правдите
му последици, то ще бъде нищожно, само ако тази уго­ворка се доведе до знанието на адресата на волеизявле­нието. Ако уговорката не се сподели с лицата, които са засегнати от правните последици на волеизявлението, то е действително. 6.3. Липса на форма
Правните норми, които предвиждат форма като усло­вие за действителност на сделките, са императивни. Не-съблюдаването им води до нищожност на сделката. Съ­дебната практика изобилства с нищожни сделки, пора­ди липса на форма. В р. 650 на I г. о., Сб. 27, 1993, ВС приема, че прехвърляне на наследствени права с дого­вор за гледане и издръжка в писмена форма с нотариал­на заверка на подписите е нищожно, тъй като законът -чл. 18 ЗЗД изисква за този договор нотариален акт. Опо­рочаването на нотариалният акт, поради нарушаване на чл. 472 във вр. с чл. 479, ал. 2 ГПК - не е назначе,н тъл-ковник на глухата и неграмотна продавачка - води до нищожност на продажбата, поради несъблюдаване на формата - р. 1062 на II г. о., Сб. 44, 1993.
В р. 43 на ОСГК, Сб. 16, 1970 ВС приема, че съставя­нето на протокол на общо събрание на ЖСК и подписва­нето му не са елементи от решението на ОС като воля на мнозинството, а само форма за доказване на протичане­то на събранието и на взетите от него решения. Изводът е, че недостатъците при подписването на протокола не дават основание да се счита решението на ОС за изк­лючване на член кооператор за нищожно.
Предварителният договор за продажба на дял от пра­во на собственост върху къща следва да се сключи в пис­мена форма. Това изискване не е спазено, ако между стра­ните се постигне устно съгласие и се подпише само раз­писка за броените суми като капаро по бъдещия оконча­телен договор. Писменият предварителен договор тряб­ва да съдържа съществените клаузи на окончателния договор - тълкувателно решение на ОСГК №94, Сб. 29, 1970.
6.4. Липса на основание
Според действащото у нас законодателство и съдебна практика по-голяма част от сделките, предоставящи имотна облага се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни.
Основанието не е необходимо изрично да е формули­рано в съдържанието, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна нор­ма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този, който твърди, че липсва основание.
В практиката на ВС са малко решенията, в които се обсъжда въпросът за липса на основание. В р. 1040 на II г. о., Сб. 43, 1993 ВС приема, че алеаторният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане е нищожен, когато приобретателят е знаел тежкото здра­вословно състояние и близката смърт на прехвърлителя.
Не споделяме изразеното в р. 1001 на I г. о. на ВС, Сб. 72,1967 разбиране, че договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е без основание, ако прехвър-лителят е млад човек и има достатъчно средства за изд­ръжка. В подобни случаи следва да се обсъди дали прех-върлителят има нужда от помощ при воденето на дома­кинството и задоволяване на други негови и на семейст­вото му нужди. Ако, макар да е млад, здрав и имущест­вено обезпечен, прехвърлителят няма възможност да отделя време или не умее да се грижи за домакинската работа, за пазаруване, за отглеждане на децата си, не е разумно да му се отнеме възможността да сключи такъв договор. Изразеното в цитираното решение становище ограничава договорната свобода по чл. 9 ЗЗД.
Правилно ВС приема, че наличието на един договор за издръжка и гледане не е основание следващият, склю­чен от същия прехвърлител на имот, да се счита като нищожен поради липса на основание. С последващия договор се уговаря получаването на допълнителна изд­ръжка и грижи, поради което той също има основание -р. 1749 на I г. о. на ВС, Сб. 71, 1969.
7. Привидни сделки
7.1. Понятие
За привидната (симулативната) сделка е характерно, че се извършват външно изявления, които по съдържа-ние_и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея уговарят, че не желаят прав-ните последици на сделката. При всяка симулативна сделка липсва волеизявление, насочено към поряж-дане на определено правно действие в областта на час­тното право. При този вид сделки зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение. Както правилно изяснява проф. В. Таджер, вътрешната воля на участниците в симулативната сделка~е"да'не"се породят правните последици, които съответстват на
външното изявление, и поради това тези сделки не по-раждат правни последици, те са нищожни.
При симулативните сделки участниците съзнават несъответствието между своите изявления и вътреш­ната си воля сделката да не породи правните си после­дици. Симулативно може да бъде само волеизявлението, което има адресат, и при условие той да узнае за привид-ността, а при договорите между всички участници да се постигне споразумение, че сделката няма да породи прав­но действие.
Следователно привидната сделка е специален случай на съзнавана липса на воля или съгласие за пораждане на правните последици на сделката. В зависимост от това дали не се желае изцяло настъпването на правните пос­ледици на сделката или само на част от тях, привид-ността може да бъде пълна и частична.
'Със симулативните сделки правните субекти целят да създадат едно привидно правно състояние за пред трети лица. Последните въз основа на привидната сделка тряб­ва да повярват, че тя е породила правните си последици и да ги зачитат в отношенията си със страните по нея. Кредиторът трябва да повярва, че неговият длъжник е прехвърлил вещта на приобретателя по привидната сдел­ка, поради което той няма право да насочи изпълнение­то за вземането си върху тази вещ. Уговорката за при­видния характер на сделката остава тайна за третите лица, за да могат те да бъдат заблудени относно действи­телното правно положение на страните по привидната сделка. Привидната сделка не покрива престъпния със­тав на измамата по НК, за което се изисква користна цел, този вид сделки не са забранени от закона. Привидната сделка може да се квалифицира и като деликт (непозво­лено увреждане), когато с нея виновно са причинени вре­ди.
Привидността, поради своята специфика, е предви­дена като отделно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В чл. 17 ЗЗД се урежда действието на привидната сделка спрямо трети лица, с цел да се защитят техните интереси, а също и съчетанието на привидна с прикри­та сделка.
Привидните сделки намират приложение при еднос­транни сделки, които имат адресат като напр. упълно­мощаването, но главно се използват при договорите -продажба, замяна, дарение, прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и др.
Симулативни правни актове не могат да се извърш­ват в областта на семейното право - бракът, осиновява­нето, разводът по взаимно съгласие, припознаването на дете не могат да бъдат привидни. Макар лицата, които извършват волеизявленията, да са направили уговорка, че те са привидни, правните последици се пораждат. Изявления, които се извършват пред длъжностни лица с цел да породят частноправни последици, не могат да се признават за привидни. Не се допуска и привидно воде­не на съдебен процес.
7.2. Отграничения
Привидната сделка се отличава от волеизявление нап­равено при мислена уговорка по това7 че при нея адре­сатът на волеизявлението се уведомява, че не се желае правното действие на сделката, а се цели създаване на едно привидно правно състояние.
Привидната сделка се различава от фидуциарната сделка, която е действителна и поражда правни после­дици, но включва в съдържанието си уговорка приобре-тателят на правото да го прехвърли отново на своя пра-водател.
Привидната сделка се различава от сделката, склю­чена приизмдма. При последната единият от участни-цитев нея е въведен в заблуждение, за да бъде мотиви­ран да сключи сделката.
Такава сделка е унищожаема.При симулативните сделки измамата е предназначена за третите лица.
Привидната сделка се различава от относително не­действителната сделка почлЛ353§Д. Последната е дейс твителна между страните. Тя може да бъде обявена за недействителна само спрямо увредени с нея кредитори на прехвърлителя по съдебен ред при предпоставките по чл. 135 ЗЗД.
7.3. Сключване на привидната сделка и предявяване на привидността
Привидната сделка се сключва по реда предвиден за действителните. По съдържание волеизявленията тряб­ва да включват съществените белези на дадения вид сдел­ка и да не противоречат на повелителни правни норми и на добрите нрави, защото иначе ще бъдат нищожни по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и няма да могат да породят целеното от страните привидно правно отношение. Ако законът предписва форма като условие за действителност, тя също точно трябва да се спази, напр. ако сделката трябва да Създаде привидност, че се прехвърлят вещни права вър­ху недвижими имоти, тя трябва да се сключи с нотариа­лен акт, като се платят и изискващите се за това дър­жавни и местни такси. Изявленията, които участниците в симулативната сделка правят при сключването й, са предназначени за третите лица и за длъжностните лица, които оформят сделката. Участниците в привидната сдел­ка помежду си се уговарят, ч§_не,желаят правното дейс-твие_на сделката. Тази уговорка се пази втайна от тре­тите лица и^от~държавните органи. Независимо дали участниците в сделката си имат доверие или не, спора­зумението за привидността на техните волеизявления следва да се оформи в писмен документ, наричан обрат­но писмо (сопЪге 1ейге). Този документ е необходим, за да се установи привидния характер на сделката по съдебен ред по искане на една от страните. Това изискване е пред­видено в интерес на правната сигурност, тъй като има опасност и при действителни сделки страната, която иска да се освободи от правните си задължения, да твърди че сделката е привидна. Писменият документ, който тряб­ва да се представи пред съда според чл. 134, ал. 2 ГПК трябва да изхожда от страна по сделката или да удосто-
верява нейни изявления пред държавен орган и да пра­ви вероятно твърдението на другата страна по сделката, че тя е привидна. При сделки, с които привидно се прех­върлят права, привидният приобретател дава обратно писмо на привидния прехвърлител. От съдържанието на този документ, който се редактира свободно, трябва да се разбира, че страните не желаят последиците на сделка­та. При привидни продажби напр. в практиката в обрат­но писмо купувачът пише, че сделката е безпарична и не прехвърля собственост. Писменият документ може да се състави и даде преди сключване на сделката, по вре­ме на сключването й или след това, ако страните си имат доверие.
Привидната сделка е нищожна по право, без да е не-обходимо съдът да обяви това. Всяко заинтересовано лице можеГдаГпредяви отрицателен установителен иск, за да се установи с влязло в сила решение,"че сделката, пора-дипривидния си характер, не е породила правните си последици.
Исковата молба за установяване на привидността на сделка, с която се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, подлежи на впис­ване в нотариалните книги - чл. 114, 6. а ЗС, чл. 11, б. а ПВп.
Изискването да се представи_обратно писмо като на­чало на писмено доказателство, за да са допустими и сви­детелски п61казания за установяване на привидността, важи самота страните по сделката и за техните право-приемници. Когато искът се предявява от лица, чиито интереснГсделката накърнява, включително и наследни­ци на праводателя по нея, изискване за представяне на писмен документ не се поставя, защото тези лица не мо­гат да разполагат с такъв.
Искът за разкриване на привидността не се погасява по давност. Решението на съда, с което се уважава искът, има установително действие. То подлежи на отбелязва­не в нотариалните книги - чл. 115, ал. 2 ЗС.
7.4. Действие на привидната сделка
Привидната сделка е нищожна според чл. 26, ал. 2 т йпеЗЗД, поради което_тя не поражда правни последи­ци, характерни за дадения вид сделка между страните. Всеки може да се позове на нищожността, а съдът след­ва и служебно да следи за нея. Привидната сделка не може да бъде санирана чрез потвърждаване. Няма срок за разкриване на привидността.
Щом като_симулативният приобретател не може да придобие права от привидната сделка, битря^вадо и третите лица, на които той „прехвърля" такива права, да не ги придобиват. Но чл. 17, ал. 2 ЗЗД установява раз­поредбата, че „правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглаше­ние, се запазват, освен ако се отнася до права върху не­движими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността". Редакцията на този текст е неточна. В разпоредбата се имат предвид случаи, при които приобретателят по симулативната сделка прехвър­ля на трето лице право, което той само привидно придо­бива. Щом като той не притежава правото и неговият правоприемник по сделката не може да го придобие. В тази разпоредба законът всъщност постановява, че тре­тото лице придобива правото, въпреки че праводате-лят му не го притежава. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД се урежда първичен способ за придобиване на субективни пра­ва при следния фактически състав: между симулатив-ния приобретател и трето лице е сключена прехвърли-телна сделка за права, които симулативната сделка при­видно поражда или на които се основава правото на тре­тото лице. Сделката с третото лице трябва да е действи­телна, а не нищожна поради липса на форма, противо­речие на закона и др. Третото лице трябва да е добросъг. вестно, т. е. да не знае, че сключва сделка с лице, което черпи права от привидна сделка. Когато сделките се от­насят до вещни права върху недвижими имоти, се изис­ква актът за придобиване на третото лице да е вписан
преди вписване на исковата молба за разкриване на при­видността. Ако актът е вписан след вписване на искова­та молба за установяване на симулацията, третото лице е могло да направи справка в нотариалните книги и да разбере, че правата на праводателя му са оспорени, по­ради което то не се счита за добросъвестно. Трети лица по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД са само частните право­приемници на симулативния приобретател, а не и него­вите наследници. Последните се намират в правното положение на своя праводател, те не придобиват също правата по привидната сделка.
Когато третото лице придобие въз основа на чл. 17, ал. 2 ЗЗД субективното право, симулативният прехвър-лител го загубва или неговото право се оказва обремене­но с права на третото лице, напр. с ограничено вещно право или с обезпечителни права залог или ипотека. В хипотезите на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е налице колизия между интересите на симулативния прехвърлител и на третото лице. Законодателят дава предимство на интересите на добросъвестните трети лица, което е справедливо. Симу­лативният прехвърлител може да търси обезщетение за вредите, които е претърпял от прехвърлянето от симула­тивния приобретател.
Чл. 17, ал. З ЗЗД установява изключение от правило -то, че кредиторите могат да насочват принудителното изпълнение само върху имуществени права, които при­надлежат на длъжника им. Предпоставки за приложе­нието на това изключение са кредиторите да не знаят за привидния характер на сделката на длъжника, когато са наложили запор върху движимата вещ или вземане­то, а при недвижими вещи възораната да е вписана в нотариалните книги преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. В тези случаи при ко­лизия между интересите на привидния отчуждител и добросъвестните кредитори на привидния приобретател законът дава предпочитание на кредиторите по съобра­жения на правна сигурност.
Съчетанието привидна и прикрита сделка - Привидните сделки на практика се използват в две групи случаи. Когато правните субекти не желаят да се породят каквито и да Рило правни последици, а целят само да създават привидност, че такива съществуват, те склюЧВаТ СаМО Симулатицна СДелка. Този вид привидност сеозначава в литературата и практиката като абсолют­на симулация. Но има и случаи, когатсГпЦивнше^су-бекти желаят да "се" породя-ь, правни последици от една действителна сделка, но имат интерес третите лица да не знаят за нея, а да мислят, че симулативната сделка е породила правно действие. Когато симулативната сдел-ка се сключва, за да прикрие желаната от страните дейс­твителна сделка, това правно явление се означава като относителна симулация. В практиката договори за дарение сеприкриватс привидни продажби, зашото да­рението може да бъде отменено, ако с него дарителят е накърнил запазената част на наследник по закон - чл. 30, 33 ЗН. Има и обратни случаи, когато продажба на недвижим имот се прикрива с дарение, за да се платят по-малки държавни и местни такси. Относителната си­мулация може да бъде частична, да се отнася само до някои от клаузите на сделката. В много сделки за прех­върляне на недвижими имоти действителната по-висо­ка цена се прикрива зад уговорена привидно в нотари­алния акт значително по-ниска, за да не се платят по-високите такси върху прехвърлянето.
Съчетанието привидна - прикрита сделка е уредено в чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При него има две различни по вид и правен режим сделки. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключ­ването си. Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се уз­нае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Според чл. 17, ал. 1 ЗЗД, когато страните прикрият сключеното между тях съглашение с привид­на сделка, „прилагат се правилата относно прикритото (съглашение), ако са налице условията за неговата дейс­твителност." Прикритата сделка може на свой ред да страда от някои от пороците по чл. 26-33 ЗЗД и тогава тя също ще бъде недействителна. Ако за прикритата сдел­ка е предписана от закона форма като условие за дейст­вителност, тя трябва да бъде спазена. Когато привидна­та сделка, която е близка по съдържание до прикритата, е сключена в същата форма, предписана за прикритата, счита се, че и по отношение на нея е спазена формата. Така в р. 695 на II г. о., Сб. 142,1985, ВС приема, че про­дажбата на недвижим имот, прикрита като дарение, из­вършено с нотариален акт, е действителна.
Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще по­роди между страните онези правни последици, които следват от закона и от съдържанието на волеизявления­та на страните. Така в казуса по цитираното решение между страните ще се прилагат правилата за продажба­та включително отговорността за евикция и недостатъ­ци. Правните последици няма да могат да се отменят на основанията, предвидени в чл. 227 ЗЗД, защото дарени­ето е нищожно, а продажбата е действителната сделка. Това се отнася за отношенията между страните.
За третите лица, от които е скрита действителната сделка, до момента на разкриване на симулацията ще действа привидната сделка. Ще се прилагат чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД. След обявяване на привидността според прик­ритата сделка ще се уреждат отношенията и с третите лица, като ще се запазят и правата, придобити при усло­вията на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД, ако има такива.
7.6. Подставено лице (сламен човек)
Съчетанието на привижда и прикрита сделка намира приложение в практиката при фигурата на подста­веното лиде. Във френската и немската литература и практика това явление се нарича „сламен човек" а в италианската литера­тура още „дървена глава" .
При изясняване на тази правна фигура преди всичко
тя трябва да се разграничи от правното явление скрито пълномощно (косвено представителство), с което тя се смесва както в литературата, така и в някои съдебни решения на ВС. Според преобладаващото разбиране у нас както в литературата, така и практиката на ВС (р. 3831 на I г. о., Сб. 175, 1959) между подставеното лице и скритото пълномощно има принципна разлика. И двете фигури се използват главно при придобиване на права. За спецификата на всяка от тях се държи сметка и в нор­мативните актове от последните няколко години. Спо­ред § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП се обявяват за нищожни придобивките сделки по този за­кон осъществени чрез подставено лице или скрит пъл­номощник.
Скритият пълномощник извършва от свое име прав­ни действия, възложени му с договор за поръчка или с комисионен договор за сметка и в интерес на доверителя — другата страна по договора. Подставеното лице не учас­тва в правната сделка по придобиването на права, то единствено ,”услужва” с името си, за да се прикрие този. кoйто сключва сделката и придобива правата.
Подставеното лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението. Б тези слу­чаи той се споразумява с друг правен субект - подставено­то лице, да използва неговото име. Така напр. Б иска да сключи сделка с А, но държи да не се разбере, че той ще придобие права по нея, поради което се уговаря с В да използва неговото име. Сделката с А се сключв от Б той осигурява средствата за изпълнението й, но в документа за сделката се вписва името на В. Това може да стане със знание на А или без той да знае. Когато сделката следва да се скючи в официална Форма, при
което Б ще следва да се легитимира като страна, между Б и В (подставеното лице) се постига съгласие В да упълномощя привидно Б да действа от негово име.
За да се осигури доказателство за разкриване на при-видността, Б получава от В обратно писмо, от което личи, че упълномощаването е симулативно. При подставеното лице се извършват две привидни сделки и една прикри­та, която е действителна, ако не страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Симулативни са упълномощаването от В на Б и сделката между А и В въз основа на привидното упълномощаване. Прикритата сделка е между А и Б и ако тя не страда от пороци, съобразно нейното съдържа­ние следва да се уреждат отношенията. Прикритата сдел­ка ще бъде нищожна, ако има забрана за придобиване на съответното право от лицето, което се прикрива зад чуждото име, или ако то се разпорежда чрез нея с иму­ществени средства, придобити неправомерно (т. нар.
пране на мръсни пари). __
При подставеното лице между насрещната страна по сделката и подставеното лице не възниква правоотно­шение. Между подставеното лице и лицето, което се прик­рива с неговото име не възниква представително право­отношение, защото упълномощаването е нищожно. Според Кр. Цончев39 между тях възниква правоотноше­ние по договор за поръчка, тъй като подставеното лице се задължава да извърши правни действия. Тъй като правното действие е нищожно, симулативното упълно­мощаване и този договор според нас са нищожни. Отно­шенията между Б и В следва да се уреждат по правила­та за водене на чужда работа без упълномощаване - чл. 60 и сл. ЗЗД.
Поставя се въпросът какво ще бъде действието на сдел­ката между А и Б преди разкриване на симулацията. Спрямо недобросъвестни трети лица правата придоби­ти на името на В ще се считат за права на Б. Частните правоприемници и кредиторите на В ще могат да се пол­зват от разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД.
Подставеното лице се нарича още двустранно под
ставяне. То трябва да се отличава от т. нар. еднос­транно подставяне. При него едно лице, което сключва сделка от свое име и със свои средства без знанието на трето лице вписва неговото име в документа за придобиване на правото. Напр. бащата купува хладилник със свои пари, но в касовата бележка и гаранционната карта вписва името на дъщеря си. За третото лице в тези случаи възникват правни последици едва, когато то изяви воля, че желае да придобие правото.
Основания за унищожаемост на сделките
Основанията за унищожаемост на сделките са фор­мулирани по-конкретно в сравнение с тези за нищож­ност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Пдцтях в преобттапаватття брой случаи е извършено правно релевантно волеизявление, но вътрешната воля не е формулирана съзнателно и сво­бодно.поради което сделката е опорочена. В едни слу­чаи лицето, което извършва волеизявлението, не съзна­ва несъответствието между вътрешно желаното и обек-тивираното чрез изявлението, така е при грешката, из­мамата, чл. 31 ЗЗД. При заплашването и крайната нуж­да волеизявлението се извършва под влияние на особе­ните обстоятелства, макар и да се съзнава, че сделката е неизгодна.
Общите основания за унищожаемост са уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Законодателят не гледа на тях като на изчер­пателно изброяване. В чл. 43, б. б ЗН насилието се уреж­да като основание за унищожаемост на завещанието, а в § 8 от предходните и заключителни разпоредби на ЗППДОП са обявени за унищожаеми с обратна сила оче­видно неизгодни сделки на разпореждане с държавно и общинско имущество.
1. Недееспособност
Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, склю­чени от недееспособни или сключени от техен предста-
вител без спазване на изискванията, установени за тях. От логическото тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че при нея буквалният текст е по-широк от сми­съла, който разумно следва да се вложи в нея. Според изричната разпоредба на чл. 73, ал. З СК нищожни са изброените в нея безвъзмездни сделки, когато са склю­чени от ненавършили пълнолетие физически лица или от законни представители на недееспособни лица. Ос­вен това в теорията се приема, че са нищожни и онези сделки, които недееспособни лица са сключили, без да разбират значението им и съдържанието на правните им последици. С изключение на тези две групи, остана­лите сделки, сключени от недееспособни лица или от техни представители, без да се съблюдават законните изисквания за тях, са унищожаеми. Унищожаеми са дреб-ните сделки, които малолетни сключват за задоволяване на техните всекидневни нужди. Унищожаеми са също сделки, сключени от непълнолетни или поставени под ограничително запрещение без волеизявление за съдейс­твие на родител или попечител или без разрешение на районния съд, когато законът го изисква - чл. 73, ал. 1 и 2 СК, чл. 4 ЗЛС.
2. Грешка
Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, склю­чени при грешка, а чл. 28, ал. 1 ЗЗД урежда грешката в предмета и в лицето, с което се сключва сделката. Чл. 43, б. б ЗН урежда грешката като основание за унищо­жаемост на завещанието.
Лицето, което извършва волеизявлението, е в греш­ка, когато то има неверни представи или изобщо не знае за обстоятелства, които имат значение за него при фор-миране на вътрешната воля за сключване на сделката. Купува якето, защото смята, че е кожено, а се оказва, че е от сполучлива имитация на кожа; купува семе за по­сев, без да знае, че то е годно само за фураж.
Грешката е основание за унищожаемост само в слу
чаите, когато, ако лицето знаеше действителното поло­жение, не би сключило сделката. Грешката е порок на волеизявлението, защото погрешните представи или не­знанието на определени обстоятелства играят решаваща роля за сключване на сделката. При това основание има неосъзнато несъответствие между вътрешната воля и изявлението.
Грешките в мотивите за сключване на сделката не я опорочават според законодателя и не са основание за унищожаването й. Същото се отнася и до грешката в преценката на страната дали сделката е изгодна. Ако би се допуснало в последните два случая грешките да водят до унищожаемост на сделките, това би довело до неси­гурност в правния оборот, поради което е неприемливо.
Грешката като основание за унищожаемост може да се отнася или до начина на извършване на волеизяв­лението, или до неговото съдържание. В чл. 28, ал. 1 ЗЗД се уреждат два вида грешка.
Грешката в предмета на сделката е основание за уни­щожаемост, когато се отнася до негови съществени ка­чества. Грешката може да се отнася до фактически ка­чества на предмета, като напр. от какъв материал е из­работен, дали е златен или само позлатен, за какви опе­рации се използва даден инструмент, с какво гориво ра­боти моторът, каква масленост има млечното произведе­ние и др. Грешката може да се отнася и до правните ка­чества на предмета, като напр. какъв вид застрояване и на колко етажа се предвижда за дворното място, дали сградата в неурегулиран имот остава в отредения за него парцел и др.
Кои качества на предмета на сделката следва да се считат за съществени, се преценява пт ядна страна с ог­лед шГобектжвен и абстрактен критерий. Смята се в прак­тиката, че това са такива качества на предмета, които имагзяячТшие за годността му да~се използва според не­говото обикш)венр предназначение и които се отразяват чувствително върху цената на вещта. Но при преценката на качествата на предмета, за които се отнася греш­ката, следва да се прилага и конкретен подход, при кой­то да се държи сметка за уговорки, които страната, която е в грешка, е направила, и за нейните конкретни инте­реси, като се съди не от нейни последващи твърдения, а от обективни факти. Особеното предназначение, заради което страната е сключила сделката, макар да зависи от качества, които в оборота не се считат за съществени, следва да се съобрази, когато се преценява правното зна­чение на грешката.
ГЬешката в лицето е основание за унищожаване на ^дедката само, когато тя е сключена г. пгдяд на личност­та, т. е. когато личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключването й. Такива случаи са грешка в личността на лекаря, на който"шщи-ентът иска да повери лечението си; в личността на ху­дожника, на който е поръчана картина; в личността на адвоката, на който се поверява защитата и др.
В чл. 28 ЗЗД не са уредени изчерпателно всички ви­дове грешки, които могат да бъдат основание за унишожаемост. Грешката може да се отнася^ю правните пос­ледици на сделката, която се сключва. Ако страната е искала да отдаде под наем дворното място, но е подписа­ла договор за учредяване на вещно право на ползване, също сделката ще бъде унищожаема.
Грешката може да се отнася до количеството. Ако е продадена царевица, която се намира в един склад, като е вписано в договора, че тя е 10 тона, а се окаже, че е само 6 тона, също грешката ще бъде основание за уни­щожаване. От грешката в количеството трябва да се от­личава грешката в пресмятането, която според чл. 28, ал. 2 ЗЗД не е основание за унищожаване на сделката, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, ко­гато е уговорена единичната цена и при аритметичните действия за изчисляване на цялата цена (умножаване, събиране) е допусната грешка.
Специална разпоредба урежда правата на страните
при продажби на недвижими имоти, когато има откло­нение между уговорената и действително продадената площ с 1/10 в повече или по-малко от указаното в догово­ра. При условията на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД са предвиде­ни възможности за разваляне на договора от купу­вача, следователно той е действителен независимо от отклонението.
При унищожаемост поради грешка в чл. 28, ал. З ЗЗД изрично е уредено задължение на страната, която е пре­дизвикала унищожаване на сделката, да плати обезще­тение на насрещната страна. Предпоставките са тя да има вина за изпадането си в грешка и насрещната стра­на да не е знаела за грешката. Според чл. 28, ал. З ЗЗД обезщетението следва да поправи само вредите, причи­нени от сключване на унищожения договор, т. е. да удов­летвори само негативния интерес на насрещната стра­на.
3. Измама
Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у страната по сделката.
Изискванията, на които трябва да отговаря измама­та, за да се признае за основание за унищожаемост са следните. Извършено е волеизявление от страна по двус­транна сделка или участник в многостранна. Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от друг участник в сделката или от трето лице. Въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премъл­чаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. Измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД ще има само, ако въвеждането в заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Ако лицето би сключило сделката и ако зна­еше действителното положение, сделката не следва да
се счита за опорочена.
Ако трето лице е въвело в заблуждение страната по сделгата, законът изисква насрещната страна да е знае­ла или според обстоятелствата да може да се направи изводът, че не е могла да не знае за измамата.
Дали измамливите действия на участник в сделката или на трето лице са могли да въведат в заблуждение лицето и да го подведат да сключи сделката се преценя­ва с помощта на субективен критерий, при който се съ­образяват личните качества на измамения. Чл. 29 ЗЗД не изисква този, който осъществява измамните действия, да преследва користна цел или да се е облагодетелствал от сделката. Волеизявлението е опороченоГ защото е из-вършено под действие на неверни или неточни предста­ви, предизвикани съзнателно у лицето.
Унищожаема поради измама ще бъде и сделката, сключена от лице, което е било умишлено доведено от насрещната страна или с нейно знание от трето лице в състояние да не разбира достатъчно значението на пове-дението си чрез употреба на алкохол, упойващи вещест­ва или хипноза"
Използването на измама при сключване на сделки е виновно, неправомерно поведение. Когато чрез него са причинени вреди, то осъществява състава на гражданс­ки деликт.
4. Заплашване
То е уредено в чл. 30 ЗЗД. При това основание за уни­щожаемост участник в сделката е извършил волеизяв­лението си под влияние на психическа принуда. За разлика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на основателен страх у участ­ник в сделката с цел тод_да_бъде принуден да я сключи. Психическият натиск върху волята на участник в сдел­ката се1 Упражнява чрез предизвикване на страх от при-чиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични или имуществени блага на участника или на негови близки. Страховите представи могат да бъдат предизвикани от друг участник в сделката или от трето лице. Не е необходимо непременно заплашва­нето да се отнася до извършване на неправомерни дея-ния. Страхови представи могат да се Предшвикат и от упражняване на субективни права на заплашващия, ако не се сключи сделката, като напр. предявяване на иск за развод, съобщаване за извършено правонарушение. Неправомерният характер на поведението на заплаш­ващия се определя не от неправомерния или неморален характер на действията, които той заявява, че ще пред­приеме, а от упражняването на психическа принуда вър­ху друго лице с цел да се накара то да сключи сделката. Няма значение дали това се върши с користна цел или не.
В чл. 30 ЗЗД се изисква при заплашването чрез въз­буждане на основателен страх да се принуди едно лице да сключи сделка. Редакцията на текста насочва към абстрактен, обективен критерий при преценката дали определено поведение може да предизвика такъв страх. Изглежда, че трябва да се преценява с оглед на човек с нормален интелект и воля дали действията са могли да го уплашат до такава степен, че да реши да сключи сдел­ката. Според нас критерият за това дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен, субективен, защото се преценява поведението на конкретно лице, порокът на неговото волеизявление. Ако заплашеният участник в сделката има по-лабилна психика и не особе­но интензивно поведение на заплашващия може да предизвика у него такъв страх, който да го накара да сключи сделката. Същественото при преценката е да се определи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката, т. е. дали волеизявлението му се намира~в причинна връзка с предизвиканите страхови прбДстави у него. Само при това условие заплашването е основание за унищожаемост на сделката.
Няма заплашване, когато волеизявлението на участник в сделката е извършено, поради страх, предизвикан от определени обстоятелства, които не са свързани с чо­вешко поведение.
Заплашването е виновно неправомерно поведение. Чрез него се накърнява личното право на свобода на зап­лашеното лице. Заплашването осъществява състава на граждански деликт, когато с него са причинени вреди на заплашеното лице.
5. Унищожаеми сделки по чл. 31 ЗЗД
Според чл. 31 ЗЗД унищожаеми са договорите, склю­чени от дееспособни лица, които при сключването им не са могли да разбират или да ръководят действията си. В тези случаи изявлението е извършено от лице, което спо­ред гражданското законодателство може да прави прав­но релевантни волеви актове. Такива са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставени­те под ограничено запрещение, когато сключват сделки­те по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.
Порокът на волеизявлението при случаите по чл. 31 ЗЗД се състои в това, че лицето не го е извършило съзна­телно и разумно, тъй като е било в състояние, при което не е разбирало значението на действията си или не е могло да ги ръководи. Няма значение дали това състоя-нйена лицето е било краткотрайно или продължително, същественото е по време на сключване на сделката то да не е могло да осъзнава значението на правните си дейс­твия или да ги ръководи.
Различни могат да бъдат причините за неспособност­та на лицето да разбира или да ръководи действията си. Лицето може да се намира временно под действието на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, в със-тояние на патологичен афект, шок вследствие на трав­ма, хипноза, треска и др. Възможно е лицето да се нами­ра/трайно в такова състояние поради душевна болест, но да не е поставено под запрещение.
Б случаите по чл. 31 ЗЗД всъщност липсва разумно
формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни последици. Ако не беше предвидено специално основание за унищожаемост, спокойно тези случаи можеха да се обхванат от чл. 26, ал. 2 ЗЗД - ни­щожност поради липса на волеизявление или съгласие. Отличителният белег на тези хипотези е. че лицето, кое­то швършва изявлението, е формално дееспособно. По съображения за правна сигурност законодателят е отде-лил в специално основание за унищожаемост тези слу­чаи, за да може сделката да породи правно действие, но неговото запазване да зависи от лицето, чието волеизяв­ление е опорочено. Също мотиви за сигурност в оборота и избягване на злоупотреби с унищожаването на сдел­ките са причина да се ограничи възможността за уни­щожаване на тези сделки след смъртта на лицето, което е сключило сделка в състояние на неспособност да раз­бира или ръководи действията си. Според чл. 31 ЗЗД унищожаване на такъв договор може~да се иска след смъртта на лнцетртсамо ако приживе е поискано поста-вянето му под запрещение или доказателството за не­способността произлиза от същия договор. Наследници­те на лицето могат да унищожат сделката само въз осно­ва на два вида факти, които правят вероятно твърдение­то, че е сключена в състоянието по чл. 31 ЗЗД. В цитира­ната разпоредба второто предложение — доказателства за недееспособността да произтичат от същия договор, не е ясно формулирано. В него се поставя всъщност изис­кването от съдържанието на волеизявлението на лицето да се вижда, че то не е могло да разбира поведението си или да ръководи постъпките си.
6. Крайна нужда
Идеи за това основание за недействителност са заим-ствани от френското и германското законодателства. В отменения ЗЗД е бил възпроизведен с едно изменение чл. 1674 ФГК. Чл. 308 ЗЗД (отм.) уреждаше право на продавача на недвижимо имущество да иска унищржаване на продажбата, ако „се е излъгал за повече от поло­вината от действителната стойност" на недвижимото имущество, макар да се е отказал от правото да иска уни­щожаване и да е обявил, че подарява разликата между цената и пълната стойност. Разликата от чл. 1674 ФГК е, че според него се изисква продавачът да е увреден с повече от 7/12 от цената на недвижимия имот. Това ос­нование за недействителност се нарича чрезмерна пов­реда (1аев1о епоггшз). Основанието за възникване на правото за унищожаване на продажбата в тези случаи се обяснява в литературата не само с очевидната нерав-ностойност на насрещните престации, но и с предполо­жението, че продавачът е бил притиснат от нужда, за да се съгласи да сключи продажбата при толкова неизгодна цена.
В ГТЗ в § 138, ал. 2 е предвидено основание за ни­щожност, което включва и крайната нужда, но е с много по-широко приложно поле. Според тази разпоредба ни­щожна е сделката, с която някой, като използва затруд­неното положение, лекомислието или неопитността на друго лице, го кара срещу една престация да даде или обещае имотни облаги, които са в очевидно несъответ­ствие с насрещната престация.
Основанието за унищожаемост по чл. 33 ЗЗД се отли­чава както от чл. 1674 ФГК, чл. 308 ЗЗД (отм.), така и от § 138, ал. 2 ГГЗ. То намира приложение при всички въз­мездни сделки — двустранни и многостранни. Разпоред­бата установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи.
Първата предпоставка е възмезден договор да е сключен при крайна нужда. Един от участниците в сделка­та по време на сключването й трябва да се е намирал в състояние на крайна нужда. Според схващанията в ли­тературата40 и в съдебната практика това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недос­тиг на парични средства за издръжка на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения, за набавяне на алкохол или нар­котици за пристрастени към тях лица и др.
Крайната нужда не трябва да се смесва с крайната необходимост, при която лицето избягва реална опасност да бъдат увредени негови или на други лица лични или материални блага чрез причиняване на по-маловажни вреди.
В чл. 33, ал. 1 ЗЗД се изисква състоянието на крайна нужда да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че го е накарало да я сключи. Необходи­мо е да може да се счита, че при нормални обстоятелст­ва, ако лицето имаше достатъчно средства, то не би склю­чило сделката.
Проф. В. Таджер приема, че в крайна нужда могат да изпаднат само физически лица. Според нас по този на­чин необосновано се ограничава приложното поле на чл. 33 ЗЗД. Спрямо юридически лица също могат да настъ­пят тежки обстоятелства: да изпаднат временно в непла­тежоспособност, да има опасност да бъдат прекратени и това да накара представителите да сключат неизгодни сделки. Няма основание, ако са налице предпоставките по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, да им се откаже правото да унищо­жат сделката.
Второто изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия за лицето, което се намира в край­на нужда. Това означава, че не е достатъчно да има ня­какво несъответствие между стойностите на насрещни­те двестации. Разликата между стойността на това, кое­то лицетсмдолучава по сделката и стойността, която то би могло да долучи,_ако имаше възможност да потърси други съконрагентиГтрябва^~даТъде^значителна. Дали условията са явно неизгодни се преценява конкретно във всеки случай. При висока стойност на предмета на договора и по-големи отклонения от пазарните цени могат да не представляват явно неизгодни условия. Условията на сделката се преценяват към момента на сключването й. Последващите изменения в цените не би трябвало да се съобразяват.
Чл. 33 ЗЗД не изисква насрещната страна по сделка­та да има намерение да се облагодетелства от нея. Дос­татъчно е, че тя обективно извлича облага, а договорни­ят й партньор се ощетява.
Чл. 33 ЗЗД съдържа някои специални правила за сдел­ките, унищржаеми поради крайна нужда, които устано­вяват отклонения от режима на останалите унищожае-ми сделки.
Правото да се унищожи сделката отпада, ако облаго­детелстваната страна отстрани ощетяването. Това не е обеащитение за вреди, а възстановяване на нарушената еквивалентност на престациите при възмезднатеГ сдел­ка.
' При унищожаеми на това основание сделки може да се иска от съда да!Гостановй не заличаване на правните последици с обратна сила, а прекратяването им за"в бъ-
./рокът на погасителната давност яа упражняване на правото за унищожаване на сделката е 1 година.
Унищожаването на сделката поради крайна нужда не води до отпадане на правата, придобити от трети лица върху недвижими имоти от приобретателя по сделката, ако актът за придобиването им е вписан преди исковата молба за унищожаването - чл. 33. ал. З ЗЗД.
ни имуществени права или съвкупности от такива, кои­то принадлежат на държавата или на някоя от общини­те. В преобладаващия брой случаи това са права на държавна или общинска собственост. Правата, ко­ито принадлежат на държавни или общински юридичес­ки лица, това са облигационни права и права за използ­ване на нематериални блага, не могат да се считат за държавно или общинско имущество. Към сделките на разпореждане следва да се включат освен тези, чрез кои­то са прехвърлени имуществени права, принадлежащи на държавата и общините, още и сделки за предоставя­не на използването на държавни и общински вещи под наем или аренда за повече от 3 години. След изменение­то на § 8 (ДВ, бр. 51/1994 г.) в приложното поле на разпо­редбата се включиха и договори за гражданско дружест­во, въз основа на които са внесени в обща собственост на съдружниците или за дългосрочно използване вещи, дър­жавна или общинска собственост. Изброените сделки са унищожаеми, ако са сключени при явно неизгодни усло­вия. Към момента на сключване на сделката следва да се прецени дали е могла да бъде получена значително по-висока по стойност насрещна престация — цена, наем и др. Разпоредбата разпростира своето действие и спря­мо сделки, сключени преди влизането й в сила след 1. 01. 1990 г., т. е. такива сделки, които при сключването си са били действителни.
За държавните имущества унищожаването може да се иска от съответните отраслови министри, министъра на финансите и прокуратурата, а за общинските — от представителните органи на общината — председатели­те на общинските съвети или от упълномощени от тях лица.
Предявяване на недействителността и правните последици от нея
1. Обявяване на нищожността
В закона не е установен специален ред за обявяване на нищожността на сделката. Тя настъпва като последи­ца на основанието, предвидено в закона, и всяко лице може да се позове на нея и на липсата на правни после­дици от сделката. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожността. Установяването й може да се иска в обра­зуван процес с инцидентен установителен иск или с възражение от ответника. Съдът и служебно е длъжен да следи при образуван процес за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност. Процесуалните сред­ства за обявяване на нищожността и позоваването на нея не са ограничени по време.
Порокът на нищожната сделка не може да бъде отст­ранен по волята на страните.
2. Постановяване на унищояеаемостта
Порокът на сделката, който е признат от закона като основание за унищожаемост, поражда потестативното право да се иска унищожаване на сделката. Според ЗЗД това право може да се упражни само по съдебен ред при всички видове утпттожаеми сделки. Това норматив­но решение създава стабилност и яснота в отношенията между страните по сделката, тъй като тя поражда прав­ни последици до момента, в който с авторитетен право-раздавателен акт не се обезсили правното й действие. Чрез вписването на исковите молби за унищожаване на сделки, с които се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, се защитават и правата на третите лица, които те черпят от приобрета-теля по унищожаемата сделка. Има правни системи, които допускат извънсъдебното унищожаване на опоро
чените сделки, така както у нас се допуска разваляне на двустранни договори - чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД - без намеса на съда. За сделки с движими вещи е уместно унищожа­ването да става извънсъдебно и до съда да се стига само при спор между страните. При добра воля на страните задължителният съдебен ред само забавя уреждането на отношенията между тях и ги натоварва с неоправдани разходи.
Правото да селска унищожаване на сделката възник­ва според чл. 32, ал. 1 ЗЗД за страната, в чийто интерес законът допуска унишожаванетаТова е този участник в сделката, чието волеизявление е опорочено - неде-еспособният, този, който е в грешка, измаменият, запла­шеният, неспособният да разбира действията си, лицето, което при крайна нужда е сключило сделката при явно неизгодни условия. Ако волеизявленията и на двете стра­ни по двустранната сделка са опорочени, всеки от тях можела иска унищожаване, илед смъртта на носителя на потестативното право то преминава върху неговите наследници. При заместване на носителя на правото от друг правен субект чрез сделка, частният правоприем­ник придобива правото за унищожаване на сделката. Кредиторите на притежателя на потестативното право не могат по реда на чл. 134 ЗЗД да упражнят правото му на унищожаване, защото то зависи от личната прецен­ка на титуляра му. Кредиторите му могат да предявят отменителния иск спрямо сделката по чл. 135 ЗЗД.
Недееспособните упражняват правото си за унищожа­ване чрез законните си представители, а ограничено де­еспособните - с попечителско съдействие на родител или попечител.
При основанието по чл. 31 ЗЗД след смъртта на лице­то правото за унищожаване може да се упражни от нас­ледниците му, само ако приживе е поискано поставяне под запрещаване на лицето или ако от съдържанието на сделката може да се направи заключение за невменяе­мостта но починалия участник в нея.
Правото да се унищожи сделката се упражнява с предявяване на конститутивен иск. Когато лицето, на ко­ето принадлежи това право, не е изпълнило своите за­дължения по сделката, унищожаване може да се иска и чрез възражение, противопоставено на иска за изпълне­ние на насрещната страна.
В чл.^32, ал._2_ЗЗД е установена тригодишна погаси­телна давност за иска за унищожаване на сделката, до­като възражението може да се направи й~след изтичане на този срок, докато е възможно да се предяви иск за из-пълненйе
Началният момент на погасителната давност е раз­личен при отделните основания: при недееспособност от деня на навършване на пълнолетие или от деня на прек­ратяване на запрещението; при грешка и измам^, кога-то те са били открити; при заплашване, когато действи­ята, породили основателен страх са преустановени. В останалите случаи началният момент е сключването на сделката. При крайна нуждя погасителнятя давност е една година и започва да тече от сключване, на сделката.
При уважаване на иска или възражението съдът унищожава сделката и последицата от това е, че поро­дените от нея и желани от едната страна по нея прав­ни последици се отменят с обратна сила, настъпва обезсилване на правното действие на сделката. Съдеб­ното решение има конститутивно действие, поражда правна промяна като заличава последиците на сделка­та. Неговото действие се поражда спрямо всички правни субекти. В резултат от действието на решението правни­те последици на унищожаемата сделка се покриват с тези при нищожната - счита се, че сделката не е пораждала правен ефект. Самоприунищожаемите сделки поради крайна нужда съдът по искане на страната може да пос-танови прекратяване на сделката за в бъдеще- чл. 33 ЗЗД.
3. Последици иа недействителността спрямо трети лица
Щом като нищожната_сделка не поражда още от сключването си желаните от страните субективни пра-ва, това означава, че и третите лица - правоприемници на страна по сделката, няма да могат да придобият пра­ва, макар да са сключили действителна сделка. Който купува право на праводател, черпещ правото от нищож­на сделка, няма да може да придобие това право. Наследяване­то е също такъв способ за придобиване на права, поради което и наследникът на страна по нищожната сделка няма да придобие права, които неговият наследодател би имал, ако сделката беше действителна.
Кредиторите на страна по нищожната сделка също не могат да посегнат на правата, които длъжникът им не е придобил, поради порока на сделката.
Изключение от изложеното правило законодателят установява със специална норма само при привидните сделки. Това са правилата на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД, които бяха разгледани във връзка с привидните сделки. При движимите вещи правата на добросъвестните трети лица, придобили по възмезден начин права от несобст-веник, са защитени чрез чл. 78, ал. 1ЗС, който установя­ва в тези случаи първично придобиване въз основа на добросъвестното владение на третото лице.
Унищожаемите сделки пораждат права и задължения, поради което приобретателят по такава сделка може да прехвърли праната си на третсупще. Преди да се поста­нови унищожаването наследникът придобива правата на наследодателя си. Кредиторите могат да посегнат на имуществени права, придобити от техния длъжник по унищожаема сделка.
След като сделката бъде унищожена, поради порока си, спрямо третите лица, придобили права по-произво­ден начин от страна по унищожената сделка, се прилага правилото “ с отпадане правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника” .С обратна сила правоприемниците ще загубят правата, които са придо­били от страна по унищожената сделка. Изключение от това правило за движимите вещи е установено в чл. 78, ал. 1 ЗС.
За недвижимите имоти изключение е претпнтлено г-ямп при унищожаемите сделки поради крайна нужда - чл. 33 ЗЗД. Унищожаването на сделката не води до отпада­не на правата, придобити от трети добросъвестни лица преди вписване на исковата молба за унищожаване на сделката.
4. Обезщетение за вреди
При нищожните сделки и при унищожаемите след обезсилването им могат да възникнат и задължения за поправяне на причинени вреди вследствие сключване­то на недействителната сделка. Изрично възможността да се търси обезщетение е предвидена само в чд. 28, ал. З ЗЗДЛЗт тази разпоредба не следва да се направи изво­дът, че при другите основания за недействителност отго­ворността за вреди е изключена. Задължение на деликт-но основание — за поправяне на вреди, причинени при непозволено увреждане, -ще се породи, ако вредитеса в причинна връзка с виновно поведение на страната при сключване на сделката. Няма основание отговорността да се ограничава само до негативния договорен интерес — вреди, причинени при сключване на сделката. Обез­щетението следва да обхваща всички вреди, които са пряка последица от виновното поведение.
5. Недействителност на смесени гражданскоп-равни фактически състави
В смесените гражданскоправни фактически състави от пороци могат да страдат както гражданскоправните, така и негражданскоправните юридически факти. Ви дът на основанията за недействителност и правните пос­ледици от тях се регламентират от съответния правен отрасъл, към който се отнася юридическият факт. С го­лямо практическо значение е отговорът на по-трудните за решаване въпроси как се отразява недействителност­та на отделни юридически факти върху последиците на целия състав и как следва да се предявява тяхната не­действителност. Може ли съдът, който е сезирай със спор за субективно право, породено от смесен гражданскоп-равен фактически състав, да се произнася по недействи­телността на елементи от състава, които не са граждан-скоправни юридически факти?
Ако един от елементите на смесения фактически със­тав е нищожен, независимо към кой отрасъл се отнася, няма да могат да се породят правните последици на със­тава, последният също ще бъде нищожен. Съдът, който разглежда спор за субективно право, основано на смесе­ния фактически състав, има право да се произнесе по нищожността не само на гражданскоправните юриди­чески факти, но и за пороците, причиняващи нищож­ност на административни актове и съдебни решения. В този смисъл е практиката на ВКС - р. 78 на ОСГК на ВС, Сб. 15,1973, р. 2 на ОСГК на ВС, Сб. 3,1991 г., р. 405 на IV г. о., Б. 6/1995, №15 и др.
Когато гражданскоправен юридически факт, елемент от смесен фактически състав, е унищожаем, а другите юридически факти са действителни, съставът ще поро­ди правните си последици, но лицето извършило опоро­чения волев акт ще има право да иска неговото унищо­жаване от съда. Щом като се уважи от съда искането за упражняване на това право, с обезсилването на граждан-скоправния юридически факт ще отпаднат и правните последици на целия фактически състав.
Властническите актове като елементи от смесен фак­тически състав, ако са опорочени и подлежат на отмяна, но дотогава пораждат правни последици, не са пречка и целият фактически състав да поражда правното си действие. При спор за субективни права в тези случаи за стра­ните по правоотношението ще бъде улеснение, ако съ­дът, който раглежда спора им, би могъл да се произнесе върху унищожаемостта (отменимостта) и на неграждан-скоправните юридически факти. При предишното със­тояние на законодателството проф. В. Таджер отговаря­ше положително на този въпрос. Последният не е решен по нормативен път, въпреки че понастоящем смесените фактически състави с гражданскоправни последици имат практическо значение. В съдебната практика пре­обладава разбирането, че унищожаемостта на админис­тративни актове, от които се черпят субективни права, следва да бъде предявявана по реда за обжалване, уста­новен в ЗАП, а не чрез осъществяване на т. н. косвен съдебен контрол за тяхната действителност - в този сми­съл е р. 1359 на IV г. о. на ВС, Б. 12/1993, №22. Ако адми­нистративният акт не е бил отменен по реда на ЗАП или не е бил обжалван и е влязъл в сила, той поражда прав­но действие като стабилен правен акт независимо от не-законосъобразността си. В някои случаи ВС допуска гражданският съд, който решава спор за право инциден­тно да обявява унищожаемостта на административен акт, но само когато ищецът не е бил легитимиран да атакува административния акт по ЗАП, защото напр. не е бил страна по административното производство за настаня­ване - р. 1623 на IV г. о. на ВС, Б. 6/1994 г., №10.
Следователно при унищожаемост на юридически факт от смесения фактически състав за предявяване на унищожаемостта ще важи редът установен от нормите на съответния правен отрасъл, към който принадлежи фактът. Ако по време на процес за субективно право се повдигне въпрос за отменимост на негражданскоправен юридически факт, съдът, ако счете, че няма право да се произнася по него, следва да даде възможност на заин­тересованата страна да упражни правото си по надлеж­ния ред и до решаването на въпроса да спре производст­вото. Ако административният акт или съдебното реше ние, от които зависи пораждането на правото, не са ата­кувани и отменени, следва да се приеме, че правото е възникнало. За предпочитане е в бъдеще тези въпроси да бъдат изрично решени по нормативен път.
Имуществени последици при изпълнение на недействителни сделки
1. Проблемът и възможните нормативни реше-
Практиката сочи на редица случаи, когато страните по нищожна сделка съобразяват поведението си с нейното съдържание и изпълняват „задължения", които тя не е породила. При унищожаемите сделки също изпълнени­ето им може да предшества упражняването на потеста-тивното право за унищожаване. Когато нещо е дадено или извършено в изпълнение на нищожна или унищо­жена сделка, се поставя въпросът дали това са само фак­тически отношения41 или имат правен характер и, ако са юридически факти, какви правни последици следва да породят.
Осъществяването на престация в Изпълнение на ни­щожна или унищожаема сделка се третира от законода­теля като юридически факт, който се свързва с опреде­лени правни последици. Страните по недействителната сделка също гледат на изпълнението по нея като на прав­но действие, а не на фактически отношения.
Логично е да се приеме, че даденото или извършено­то по нищожна или унищожена сделка следва да се въз­станови на този, който го е осъществил, защото за него­вото задържане няма правно основание — получилият го няма субективно право върху него. Историята на граж­данското право познава и други възгледи за решаване на поставения въпрос. Римското право не признава иск за връщане на даденото в изпълнение на недействител­на сделка, когато поведението на страните при сключ­ването й е неправомерно или неморално. Не е обществе­но оправдано законът да защитава лица, които го нару­шават или действат неморално. В такива случаи се е прилагало правилото „1п рап саиза 1игрИш11ш8 се&&а1 гереШю" - „При неморалност на двете страни отпада искът за връщане". При рецепцията на римското право това правило е възприето и в правните системи на стра­ните от Западна Европа. Връщане на дадено или извър­шено в изпълнение на недействителната сделка може да иска само тази страна по нея, която не е действала противозаконно или неморално. Отказването на право за възстановяване (реституция) се обосновава като санк­ция за укоримото поведение на страната. Този възглед за режима на изпълнението по недействителни сделки, макар да се подкрепя с приемливи правни и морални съображения, има и недостатъци. Когато само едната страна по недействителната сделка е изпълнила, друга­та страна задържа полученото, без да има право върху него, и по този начин получава премия, обогатява се чрез сключване на недействителната сделка, защото тя не престира нищо по нея.
В ГК на РСФСР от 1922 г. беше възприето правилото, че поведението по изпълнение на някои недействител­ни сделки следва да се санкционира с отнемане на прес-тацията в полза на държавата. В случаите, когато не­действителните сделки не страдат от тежки пороци след­ва да възникне право за възстановяване на даденото в изпълнение на недействителната сделка.
В първоначалната редакция на ЗЗД в чл. 34 беше възприет под влияние на съветското гражданско право един диференциран режим, който в зависимост от осно­ванията за недействителност допускаше в едни случаи възстановяване, а в други случаи предписваше конфис­кация на даденото в изпълнение на сделката.