ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

Въпрос № 17 ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
Същност и видове. Ограничения на собствеността. Интелектуална собственост. Собственост на чуждестранни лица. Способи за придобиване на собствеността. Придобивна давност.
Понятие за право на собственост

Най-пълната проява на вещно право е собствеността. Затова тя е най-важното от всички вещни права.Често дори за това доколко една държава е правова се преценява според това дали я има и до каква степен е защитена собствеността.
Правото на собственост е абсолютно, защото собственикът на една вещ е защитен от посегателстват върху нея от страна на всички останали членове на обществото.
Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва каквито и да било действия с нея, стига да не нарушава правата на другите. Тези възможни въздействия върху вещта - правомощията на собственика образуват съдържанието на правото на собственост.
Още от Римското право е известна класическата триада usus, fruktus, abusus - право на ползване, право да се събират плодовете и право на разпореждане. Именно тези елементи от правото на собственост се означават като правомощия на собдственика.
Днес за елементи на съдържанието на правото на собственост се приемат владението, ползването и разпореждането. Само от собственикът зависи дали, кога и как ще упражни правомощията си. Дори и временно или постоянно той да е лишен от някое от правомощията си собствеността си остава негова. Например, ако някой отдаде под наем апартамента си той е лишен от правото си на ползване и от владението върху апартамента, т.к. фактическата власт е в ръцете на наемателя, но въпреки това правото на собственост си остава негово и той да изисква неговата защита.
Правото на собственост може да се определи като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея.
Съдържание на правото на собственост – още от римското право е известна класическата триада: usus, fructus, abusus – право на ползване, право да се събират плодовете и право на разпореждане. Тези съставни части на правото на собственост се означават като правомощия. Това не са отделни субективни права, а елементи от съдържанието на единното субективно право на собственост. Те произтичат от него и са признати от закона като правни възможности на собственика.
Владение – то е необходим елемент на всяко вещно право и се нарича още право на владение, за да се отграничи от владението като факт. То е правото на собственика да упражнява фактическа власт върху вещта, да я държи, да си служи с нея. То е предпоставка за упражняване на другите правомощия. Не може собственика да ползва вещта ако не я владее. За разлика от облигационните права, при които предварително е известно лицето, срещу което може да се търси държавна защита и принудително изпълнение на неговото задължение, при вещните субективни права, такава конкретизация няма. Тяхната защита не може да се търси срещу всички правни субекти, чието задължение е да се въздържат от въздействие върху вещта, а само тогава и срещу това лице, което е нарушило вещното субективно право. Затова притезанието, съдържащо се в самото субективно вещно право, е средство за защита. Особеното в съдържанието на това притезание е, че то възниква като санкция за неизпълнение на задължение за бездействие и има за цел възстановяване на владението или другите правомощия от състава на съответното вещно субективно право. Тази претенция не може да съществува самостоятелно и вън от субективното вещно право. Правото на владение не е самостоятелно субективно право от категорията на ограничените вещни права върху чужда вещ, а произтича от правото на собственост като негова съставна част. То е само едно от правомощията на собственика.
Правомощието ползване – това е правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Как ще се използва вещта зависи от самата вещ. Едни вещи се използват като се консумират, например храна, напитки, гориво. Други – чрез по-продължителна употреба. Правото на ползване включва и възможността на собственика да придобива доходите то своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и гражданските плодове.
Право на разпореждане – свежда се до установяванена правоотношения с други правни субекти, на които се прехвърлят изцяло или от части вещни права или се установяват вещни обезпечения, т.е. това са правни действия, с които пряко се посяга върху вещното право на собственост. В обхвата на правомощието разпореждане трябва да се отнесат само такива правоотношения по повод на вещта, с които изцяло или отчасти се прекратява правото на собственост – продажба, замяна, отказ от право на собственост, или когато се създава възможност за евентуално бъдещо прекратяване или обременяване – завещание, ипотека, залог.
ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
Като абсолютно и най-пълно вещно право, правото на собственост позволява на титуляра да извършва такива въздействия върху своята вещ, които биха засегнали и чужди интереси. Това налага да се въведат определени от закона ограничения в правомощията на собственика, произтичащи от правото му на собственост. Ето защо такива забрани, които се отнасят за невъзможността да се притежава определена категория вещи /например тези, които са публична държавна или обществена собственост/ от други правни субекти, или да ес придобиват определени обекти /например земеделски земи от чужденци/, както и ограничения, свързани със свободата на договаряне /например относно разпореждането с имота на непълнолетен по чл.73 СК/ не са същински ограничения на правото на собственост, а по скоро са ограничения, засягащи правоспособността на правните субекти. В зависимост от това, дали ограниченията се отнасят за всеки вид право на собственост и очертават границите на неговото упражняване, или засягат само отделни видове собственост или отделни правомощия на собственика, те могат да се обособят на общи и специални ограничения.
Общи ограничения – те са установени в чл.50 от ЗС, съгласно който “собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот по-големи от обикновените”. Преченето в този случай може да се изрази не само в активни действия, но и в бездействия, които пречат на съседа /начина на застрояване, височина на сградите, разстояние между тях; преди да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, собственикът трябва да я предложи на другите съсобственици; общо ограничение е и възможността за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавни и общински нужди/. Към категорията на общите ограничения могат ада се отнесат и законните ипотеки, защото те дават право на кредитора да поиска публична продан на имота и да се удовлетвори от неговата цена.
Специални ограничения – отнасят се за отделни видове собственост или за отделни обекит на правото на собственост. Специални ограничения в зависимост от обектите на правото на собственост задължават собствениците на земеделски земи при тяхното ползване да се съобразяват с предназначението на земята. На специални ограничения са подложени и собствениците на паметниците на културата. Ограниченията на правото на собственост не трябва да се смесват с ограничените вещни права. Срещу наложените от закона ограничения на собственика няма конкретно определено правоимащо лице, което да има някакви права върху същия имот.
Правото на собственост е вид притезателно субективно гражданско право. То дава възможност на неговия носител да иска от всяко друго лице да се въздържа от въздействия върху вещта на собственика.
Правото на собственост е абсолютно субективно право, защото кръгът от правнозадължените лица е неопределен. То е имуществено право, защото е оценимо в пари. Правото на собственост е прехвърлимо право, тъй като неговият носител може да се сменя. Правото на собственост е сложно субективно право, защото включва в своето съдържание не една, а няколко правни възможности, няколко правомощия на собственика – да владее, да ползва, да се разпорежда със своята вещ.
Правото на собственост е безсрочно право, тъй като не се погасява с еднократно упражняване, нито пък поради неупражняване през определен период.
Видове право на собственост – според различните критерии
Публична и частна – носители на правото на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват властнически правомощия – това са държавата и общините. Освен с качеството на носителя, публичната собственост се характеризира и с интереса за задоволяване на който тя се признава. Според режима на обектите публичната собственост се разграничава от своя страна на публична и частна държавна или общинска собственост. Частна е собствеността на гражданите и на юридическите лица. Те не могат да бъдат носители на публична собственост. Те са субекти на частното право и при установяване на правоотношение по повод обектите на правото на собственост те нямат властнически правомощия, не действат от името на държавата, не правят властнически волеизявления. Характерно за частната собственост е и това, че тя служи за задоволяване на интересите на нейния носител. Публичната собственост бива държавна и общинска. Правото на държавна собственост е признатата и гарантирана изключителна възможност на държавата да владее, да ползва и да се разпорежда с вещи, в обществен интерес, при задължение на всички други лица да се въздържат от въздействия спрямо тях. Правото на общинска собственост се свързва с общината в качеството й на юридическо лице. Общината обаче е особен вид юридическо лице – публичноправно юридическо лице. Тя едновременно е и субект на властнически правомощия, поради което общинската собственост е вид публична собственост.
Право на собственост върху земеделски земи, гори и води – в законодателството няма определение на правото на собственост върху земеделски земи. Отношенията, които възникват във връзка със собствеността и ползването на земеделсик земи се уреждат със специален закон.
Право на собственост върху гори и земи от горския фонд – горите като национално богатство се явяват специфичен обект на правото на собственост /гората е земя заета от горскодървесна растителност с площ над 1 декар/. Горите са територии извън строителните граници на населените места. Субекти на правото на собственост върху горите и земите от горския фонд могат да бъдат държавата, общините, физически и юридически лица. Държавна собственост са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините. Изключителна държавна собственост са горите в защитените територии. Общинска собственост са горите и земите от горския фанд, правото на собственост върху които е възстановено от общините. Частна собственост са горите и земите от горския фонд, правото на собственост върху които е възстановено от физически или юридически лица, както и тези придобити чрез правна сделка, по давност и по други придобвни способи и не са държавна или общинска собственост.
Право на собственост върху води и водостопански системи и съоръжения – правото на собственост върху тези обекти може да принадлежи на държавата, на общините и на физически или юридически лица. Държавната собственост върху водите, водните обекти и водостопанските съоръжения може да бъде публична и частна. Публична държавна собственост са водите на реките и прилежащите им земи, естествените езера, лагуни, блата, подземни води, водопади и т.н. водите и водните обекти могат да се ползват общо или индивидуално, а ползването се учредява въз основа на два режима: концесионен и разрешителен.
Могат ли чужденците да притежават собственост в България?
Според чл. 22 от Конституцията на Република България чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си. Разпоредбата на чл.22 от Конституцията е доразвита в чл.29 от Закона за собствеността, според който чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. Тази законова забрана не се прилага, когато посочените по-горе лица са наследници по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон са длъжни да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.
Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, като през 2000 год отпадна изискването те да имат разрешение за придобиване от министъра на финансите.
Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради, право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земя ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.
Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство. Тази разпоредба на чл.29 от Закона за собствеността се отнася за случаите, когато чужденец е имал собственост в България и след смъртта му няма наследници по закон и не е оставил завещание.
В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е конкретизирана уредбата на собствеността върху земя на чуждестранните юридически лица и чужденците. Чужди граждани, които придобият земеделска земя чрез наследяване по закон, са длъжни да я прехвърлят в тригодишен срок от откриване на наследството. В случай че те не прехвърлят земята в посочения срок, тя се изкупува от държавата в тримесечен срок по цени, определени от Министерския съвет, когато се намира в землищата, определени по реда на чл. 9, ал. 1 ЗСПЗЗ, а извън тях - от общината. При отказ на общината или след изтичане на срока земята се изкупува от държавата.
Според чл.9 ЗСПЗЗ собственикът може да продава на държавата своя земеделска земя по цени, определени с наредба на Министерския съвет. Редът е следният: Прави си писмено предложение за продажба пред областната земеделска служба по местонахождението на имота.В двумесечен срок областната земеделска служба изпраща на нотариуса по местонахождението на имота предложението на собственика с приложените към него документи и платежно нареждане за цената. Продавачът и областният управител подписват нотариалния акт за покупко-продажбата, който се вписва в нотариалните книги. Нотариусът заверява платежното нареждане и продавачът получава цената.
В случаите, когато между чужденецът и българско физическо лице има съсобственост, съсобственикът може да продаде на държавата своята част от земеделския имот, ако към предложението за продажба приложи писмени доказателства и нотариално заверени декларации, че е изпълнил задълженията си по чл. 33 от Закона за собствеността, а именно че е предложили на другите съсобственици да изкупят неговия дял по действително уговорени цени - това са цените, по които ще се извърши продажбата на трети лица извън съсобствеността. След вписването на извършената сделка, нотариусът, изповядал сделката, изпраща служебно на общинската поземлена комисия препис от вписания нотариален акт за продажбата.
В гл.V от Закона за чуждестранните инвестиции е уреден режима на правата върху недвижими имоти на чужденците Чуждестранно лице може да придобива право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти, но не собственост върху земя.
Разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти от чуждестранното лице и дружество с чуждестранно участие трябва се получи, когато обектите на собствеността са в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. Разрешението се издава от Министерския съвет или от упълномощен от него орган, който се произнася по искането в 45-дневен срок. Отказът за издаване на разрешение се мотивира.
Сделките, с посочените по-горе обекти, извършени в нарушение без получено разрешение или чрез подставено местно лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересуваните лица. Предвиден е и специален ред за отчуждаване на имоти, собственост на чуждестранно лице - те могат да се отчуждават само въз основа на закон за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение по пазарни цени, като отстъпеният като обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания и в близост до него, а със съгласие на собственика - на друго място. При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата. Ако има съгласие на чуждестранното лице, обезщетението може да бъде парично.
Способи за придобиване на собственост
Юридическите факти, с проявлението на които, правните норми предвиждат възникване или прекратяване на права, се означават като способи за възниквани и прекратяване на вещни права. Тези способи са установени от законаправните субекти нямат свободата да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват или изгубват вещни права. Съгласно чл.77 ЗС “правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона”.
Според липсата или наличието на правоприемство, способите за придобиване се класифицират на първични и производни. Първично придобиване имаме тогава, когато фактическият състав за придобиване на право на собственост или вещно право върху чужда вещ, не изисква съществуването на това право у друго лице. Например, придобиването по давност. Тук е достатъчно да се установи фактическата власт с намерение да се свои вещта.
Способи за придобиване на собственост
Юридическите факти, с проявлението на които, правните норми предвиждат възникване или прекратяване на права, се означават като способи за възникване и прекратяване на вещни права. Тези способи са установени от закона правните субекти нямат свободата да уговарят други юридически факти или фактически състави, с които да придобиват или изгубват вещни права. Съгласно чл.77 ЗС “правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона”.
Според липсата или наличието на правоприемство, способите за придобиване се класифицират на първични и производни. Първично придобиване имаме тогава, когато фактическият състав за придобиване на право на собственост или вещно право върху чужда вещ, не изисква съществуването на това право у друго лице. Например, придобиването по давност. Тук е достатъчно да се установи фактическата власт с намерение да се свои вещта. Производно /деривативно/ придобиване имаме, когато в придобивния фактически състав се включва преходно съществуване на вещно право у друго лице, което то прехвърля на преобретателя. За да стане например купувачът на един имот собственик, необходимо е неговият праводател /продавачът/ да е бил собственик. Според приложното поле способите за придобиване биват: общи – чрез които се придобиват вещни права върху всякакъв вид вещи и специални – чрез които могат да се придобиват вещни права само по отношение на определен вид вещи.
Придобиване чрез правна сделка
Придобиването на вещни права чрез правна сделка е деривативен /производен/ способ, защото при него вещното право преминава върху приобретателя, само ако праводателят е имал това право. Най-често сделки за придобиване право на собственост и на вещни права са двустранни сделки – продажба, замяна, дарение, договор за издръжка и гледане. Но право на собственост може да се придобие и чрез едностранна сделка – като завещание. За да произведат своето вещно действие, те трябва да са действителни и да са сключени в определена от закона форма. Изключение от принципа, че собствеността преминава с постигането на съгласие, има в следните случаи:
при продажба на бъдещи вещи. Сделката за бъдеща вещ е действителна, но купувачът не става собственик, просто защото вещта не съществува;
при продажба под отлагателно условие – с уговорка за опитване или оглеждане;
при продажба на алтернативно определени вещи – продавачът дължи и двете вещи, но задължението му се погасява с престирането на една от тях;
при предварителен договор – това е едно задължение за договаряне;
при сделка с клауза за неотчуждаемост – купувачът няма право да отчуждава придобитата вещ. Но такава уговорка поражда само облигационно действие – при неизпълнение, продавачът ще може да търси евентуални вреди.
ПЪРВИЧНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
Придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владение
Съгласно чл.78 от ЗС, който придобие по възмезден начин владението на движими вещи или на ценна книга на приносителя на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. Придобилият добросъвестно и възмездно владението върху движима вещ става неин собственик, макар праводателят да не е собственик. В приложното поле на този способ влизат два вида вещи – движими вещи и ценни книги на приносител. Съгласно чл. 78 ЗС, собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие. Последиците от изтичане на тригодишния срок, през който собственикът може да виндицира откраднатата или изгубена вещ са, че добросъвестният владелец става собственик, а правото на предишния собственик се погасява.
Приращение
Това е способ за придобиване на право на собственост, обаче законът не дава дефиниция на това понятие, нито определя характера му на придобивно основание. В юридическата литература, то се определя като право, по силата на което собственикът на една вещ придобива собствеността на всичко онова, което се съединява или инкорпорира в неговата вещ било по естествен, било по изкуствен начин. Приращението може да се дължи на действието на човек или на природни сили, без намесата на човека. С оглед на това приращението може да бъде изкуствено или естествено. Приращение имаме в случаите, когато едно лице направи постройка в чужд имот – гараж, насаждения и т.н.. няма значение с чии материали е направена постройката – всичко, с което се увеличава стойността на имота, принадлежи на собственика на земята, доколкото, не е уговорено друго. Може обаче да се учреди право на строеж или право на ползване. За да е налице приращение, необходимо е посочените вещи да бъдат трайно прикрепени към земята. Приращението е първичен способ за придобиване на собственост.
Присъединяване
Макар твърде близо до приращението, присъединяването се определя като присъединяване на чужда вещ като част към главната по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. Собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част при задължение да обезщети нейния собственик. Присъединяването трябва да е извършено по такъв начин, че присъединената вещ да не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ. Освен това присъединената вещ трябва да принадлежи на друго лице. Само тогава възниква проблем за присъединяването и за вещноправната съдба на присъединената вещ. Тук спадат и случаите на съединяване на недвижими вещи, например сграда съединена с друга сграда. Коя вещ е главна, законът не определя. Стойностен или количествен критерий за определяне коя вещ е главна също не е подходящ. Меродавно ще бъде предназначението на съединението от вещи като цяло. При присъединяването, собственикът загубва правото си на собственост върху присъединената вещ. Обаче между него и собственикът на главната вещ възникват облигационни отношения – последният трябва да обезщети собственикът на присъединената вещ. Чл.98 от ЗС установява презумпцията, че принадлежността следва главната вещ.
Преработване
Преработването на една вещ може да съставлява предмет на облигационни отношения, например на договор за изработка. Често преработването на преработването на една вещ от лице, което не е неин собственик, поражда и вещни правоотношения, особено ако стойността на труда е много по-голяма от стойността на материалите, и ако материалите принадлежат на различни лица. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг. За да стане лицето, изработило вещта собственик, е необходимо да се осъществи следния фактически състав:
да е налице определен трудов резултат, довел до създаването на самостоятелна вещ;
тази вещ трябва да е нова, не по смисъла на ЗАП
стойността на труда да надминава стойността на материала към момента на възникване на вещта
изработващият да не знае, че материалът е чужд в момента на изработване на вещта.
При преработването, едно лице става собственик на вещ, изработена от чужди материали. Собствениците на вложените материали изгубват своето право на собственост. Онзи, който стане собственик на новата вещ дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването, както и за други вреди, ако има такива.
Придобиване право на собственост върху изгубени вещи
Изгубени могат да бъдат само движими вещи. Изгубена е тази вещ, която има собственик, но не се владее от никого. Собственикът няма фактическа власт върху нея. Затова, ако друго лице, несобственик, установи владение върху изгубената вещ, то тя става намерена. С факта на изгубването на движимата вещ, не се прекратява правото на собственост върху нея. Собственикът на изгубена вещ може да виндицира в тригодишен срок от загубването. Но това изключение важи само за добросъвестният владелец. Лицето, намерило вещта, не може да се третира като добросъвестно. Добросъвестно ще е трето лице, на което в последствие е била прехвърлена.
Намиране на съкровище
Терминът е условен, става дума за вещи, които имат собственик, но той не е известен. Обект на този придобивен способ би могла да бъде само движима вещ. Необходимо е обаче:
вещта да бъде скрита, да е неизвестно местонахождението й
собственикът да е неизвестен
вещта трябва да има историческа, художествена, археологическа или др. стойност
Посочените вещи са от особено значение за националната култура, затова те могат да се придобиват само от държавата. В случая не става дума за правоприемство. Държавата придобива собствеността направо по силата на чл.91 от ЗС. Налице е особен, първичен способ за придобиване право на собственост.
ОСОБЕНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
Придобиване право на собственост при публична проданИзпълнителният процес по принудителен начин замества липсващото доброволно изпълнение от страна на длъжника. Принудителното изпълнение върху недвижими и движими вещи се осъществява чрез тяхната публична продан. Публичната продан се извършва от съдия-изпълнител по ред, установен в ГПК – обявление, наддаване, обявяване на купувача, плащане на цената, възлагане на имота. Актът, с който съдия-изпълнителят обявява за купувач участника, направил най-високо наддавателно предложение, не го прави собственик. Обявяването на купувач поражда за него задължения от облигационен характер – да плати обещаната цена в петдневен срок. Едва след внасяне на цената, съдия-изпълнителят пристъпва към възлагане на имота. Възлагането има вещноправно действие. То прехвърля собствеността върху купувача. Това обаче не е продажба, а е властнически акт на държавен орган, който прехвърля имота на длъжника, независимо от неговата воля. Това създава впечатление за първично придобиване. В действителност обаче, с възлагането при публична продан на недвижим имот върху купувача се прехвърлят “всички права, които длъжникът е имал” върху продадения имот. Публичната продан не е оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост – придобива се имотът такъв, какъвто е описан, заедно с постройките и насажденията.
Придобиване право на собственост по привидни сделки
Известно е че привидните сделки са нищожни на основание на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Те нямат действие за страните и за третите лица. И понеже е нищожно, привидното съглашение не може да прехвърли собствеността, ако има за предмет право на собственост или друго вещно право. Но ако приобретателят по такава сделка прехвърли недвижим имот на трето лице, би следвало третото лице да не стане собственик, защото праводателят му не е собственик. Но законът защитава трети добросъвестни лица като запазва правата им придобити добросъвестно от приобретателя.
Придобиване на право на собственост чрез конститутивни съдебни решения
Законът признава в редица случаи потестативни /преобразуващи/ субективни права. При тях една от страните в правоотношението е овластена с едностранно волеизявление да предизвика промяна в правната сфера на другата страна, да учреди, измени или прекрати правоотношението. Такова е правото да се иска обявяване на предварителния договор по чл.19 ЗЗД за окончателен, правото по чл.33 от ЗС да се изкупи частта на съсобственик, която той е продал на трето лице; правото на сънаследник да иска възлагане на неговия дял на неподеляемо жилище по реда на чл.288, ал.2 от ГПК; правото да се иска унищожаване или разваляне на договор по ЗЗД и т.н. едни от потестативните права се упражняват извънсъдебно, а други – само по съдебен ред. Съдебното упражняване на потестативните права става чрез конститутивни искове. С конститутивния иск се иска от съда да потвърди със сила на присъдено нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата то него промяна на гражданското правоотношение. Съдебното решение, с което се уважават тези искове има конститутивен характер, конститутивно действие. То е юридически факт, който създава, изменя или прекратява правоотношението. То дава на носителя на потестативното право исканата правна промяна, независимо от волята на другата страна в правоотношението, на ответника. Затова конститутивният иск и конститутивното съдебно решение по него са средства за принудително осъществяване на субективни потестативни права.
Особени начини за придобиване на право на собственост представляват участието в ЖСК и участието в договор за групов строеж.
Придобиване на право на собственост по давност
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ. Уредена в чл.79 -86 Закона за собствеността /ЗС/.
Тя е стар правен институт - позната още на Римското право. Днес придобивната давност намира широко приложение, т.к. до голяма степен защитава правата на добросъвестните приобретатели на движими и недвижими вещи в случаите, когато недобросъвестни лица прехвърлят имущество, което не им принадлежи и така поставят в опасност както интересите на придобиващите собственост, така и правната сигурност.
Придобиването става чрез упражняване на фактическа власт върху определена вещ за определен период от време. За да има придобиване по давност трябва да са налице два елемента: владение и изтичане на определен период от време.
Според Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да има придобиване по давност владението трябва да е непрекъснато. Според чл.81 ЗС то се прекъсва с изгубването му за повече от 6 месеца.Държателят на чужда вещ не може да придобива по давност. Например не може да придобие чужда вещ този, който само я съхранява на каквото и да е основание.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиването по давност е изтичането на определен период от време, през който непрекъснато да се упражнява фактическа власт върху чуждата вещ.
За недвижимите имоти този срок е 10 години, ако владелецът е недобросъвестен и 5 години за добросъвестния владелец. Срокът за придобиване на движими вещи винаги е 5 години независимо от вида на владението. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението.
Според ЗС добросъвестно владение имюа, когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма / нотариален акт, писмена форма с нотариална заверка на подписите / е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Основания, годни да направят някого собственик са например договори за покупко-продажба, дарения, замени.За да породи действие изтеклия срок трябва владелецът да се позове на изтекла придобивна давност - чрез предявяване на установителен иск, чрез искане да се издаде констативен нотариален акт, чрез възражение срещу предявен срещу него иск за връщане на вещта.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Това означава, че по принцип всеки владелец се счита за добросъвестен и ако някой твърди обратното , той трябва да го докаже, а не този с Придобивната давност действа за напред - от момента на изтичането на срока и позоваването на давността. Възможно е владелецът, в чиято полза е изтекла давността да се откаже от нея, т.е. да заяви, че не желае да се ползва от нея, че не желае да стане собственик на владяното от него. Отказ от придобивна давност обаче може да се направи само ако не е направено изявление за придобиване правото на собственост въз основа на нея. Ако има такова изявление бившият владелец вече е собственик и може да направи само отказ от право на собственостоспореното владение.