ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Въпрос 3. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Правоспособност на физическите лица
Понятие за правоспособност

Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гла­си: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения." Тук под лице се разбира само фи­зическо лице. Към тази категория субекти се отнасят само съществата, които принадлежат към човешкия би­ологически вид.
Правоспособ­ността не е възможност, която зависи от волята на су­бекта. Тя може само условно да се нарече възможност, защото пораждането на права и задължения за субекта зависи от осъществяването на определени юридически факти.
Опреде­лението на гражданската правоспособност на физичес­ките лица би трябвало да гласи: признато и гарантира­но от гражданския закон качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде носител на субективни граж­дански права и гражданскоправни задълженияРаждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено, когато
плодът се отдели от тялото на майката, без да е необхо­димо да се отреже и пъпната връв. Не е необходимо да се извършат всички действия, които медицинската нау­ка предписва при раждането, за да възникне новият правен субект. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т. е. детето да е поело въздух в белите си дробове. За възникването на правоспособност­та няма значение колко трае животът в живородения плод.Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗН, роденият жив се смята за жизнеспособен. Тази презумпция може да се обори само като се докаже, че детето не се е родило живо.
Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект. Не представлява изключение от общото правило за възник­ване на правоспособността правната фикция, установе­на в чл. 2 ЗН, че „заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права". Тази фикция е възприета от законодателя по съображе­ния за справедливост. Чрез нея се цели да се запазят наследствени права за заченатия по време на открива­не на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент. Ако тя не действа, би трябвало заченатият да се изключи от наследниците, защото не е възникнал още като правен субект. Тъй като заченатият придобива наследствени права само ако се роди жив, неговата правоспособност също възниква едва след раждането.
Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Кога следва да се счита, че е настъпила смъртта, се определя в съответст­вие с разбиранията в медицинската наука. При възста­новяване на временно спрени функции на важни човешки органи правоспособността не се смята временно спря­на.
3. Съдържание на гражданската правоспособ­ност
Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. То е широко и обхваща всич­ки субективни права и правни задължения, които могат да се породят въз основа на гражданското законодател­ство. Известна определеност може да се внесе, като се укаже към кой момент се определя нейното съдържа­ние.
4. Правоспособност и притежание на субектив­ните права
Правоспособността трябва да се отличава от прите­жанието на конкретни субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави, като договори за продажба, дарение и др., извършване на непозволено увреждане, съдебно решение по чл. 19, ал. З ЗЗД и др., които граж­данското законодателство урежда като основания за придобиване на права. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспособността на физическите лица, а не и притежаваните от тях субективни права.
Правоспособността трябва да се отличава и от деес­пособността на физическите лица. Последната представ­лява социално-правно качество, въз основа на което физическите лица със свои лични правни действия по­раждат правни последици. Докато правоспособността съпътства физическото лице в течение на целия му жи­вот, дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия, с на­вършване на гражданското пълнолетие.
5. Ограничаване гражданската правоспособност на физическите лица
Гражданската правоспособност на физическите лица не може да бъде напълно отнемана. Българското зако­нодателство не познава гражданската смърт като отне­мане правоспособността на жив човек. Гражданската правоспособност също така не може да бъде огранича­вана въз основа на волеизявления на частноправни субекти, включително и на такива на самия носител, за­щото е уредена в обществен интерес с повелителни прав­ни норми.
По изключение наказателното и гражданското пра­во допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на физическите лица. Такива възможности са уредени в две групи случаи, които се различават коренно по основа­нията за допускане на ограниченията.
а) В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Таки­ва мерки могат да се прилагат само когато са предвиде­ни като вид наказание в съответните състави на НК. Гаранция срещу злоупотреби при налагането им е, че те се постановяват от наказателните съдилища при разг­леждане на наказателните дела с присъди, подлежащи на обжалване и върховен съдебен надзор. Ограничения­та на гражданската правоспособност по правило дейст­ват временно и само в редки изключения, ако законът допуска това, до края на живота на лицето. Ограниче­нията на гражданската правоспособност, които могат да бъдат предизвикани от наложено с присъда наказание, са главно: лишаване от възможности за свободно прид­вижване, за свободен избор на местожителство и на уп­ражнявана професионална дейност, като лекар, апте­кар, шофьор, отчетник и др.
б) В българската правна литература е дискусионно какво ограничение се установява с чл. 73, ал. З СК. Спо­ред тази разпоредба „дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълноле­тие деца са нищожни".
С гражданска правоспособност се ползват у нас и ФЛ, които не са български граждани.
Дееспособност на физическите лица
1. Необходимост от дееспособност
Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато сьс свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат.
Изискването за дееспособност е предвидено както в интерес на участниците в правотношенията, така и в обществен интерес
2. Правна уредба и определяне на понятието
Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72, 73 СК. Тя се състои от императивни правни норми, поради което физическите лица не мо­гат да внасят промени в своята дееспособност въз осно­ва на свои волеизявления.
Според чл. 2 ЗЛС дееспособността е способ­ност на едно физическо лице чрез своите действия да придобива права и да се задължава. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира при­ложение спрямо правомерни правни действия, сле­дователно под действия трябва да разбираме такива во­леви актове на физическите лица, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Пос­ледните не се състоят само в придобиване на права и поемане на правни задължения. Внасянето на промени в съществуващи правоотношения, като измененае, по­гасяване или прекратяване, а също и съхраняване, т. е. осуетяване на погасяването или прекратяване на права и правни задължения, са също правни действия
Гражданската дееспособност е признато и гаранти­рано от гражданския закон качество на физическите лица със свои правомерни действия да пораждат прав­ни последици, които могат да бъдат възникване, съхра­няване, изменение, погасяване или прекратяваш на су­бективни граждански права и гражданскоправни задъл­жения.
Дееспособността следва да настъпи в такъв иомент от развитието на човешкото същество, когато то е дос­тигнало необходимата психо-физическа и интелектуал­на зрялост .У нас според чл. 2 ЗЛС от 9.1Х.1949 г. гражданското пълнолетие настъпва на 18 години. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценното участие на физическите лица не само в гражданския оборот, но и в останалите области на социалния и политическия жи­вот. Недееспособните лица са лишени от такова учас­тие и са зависими при задоволяване на своите потреб­ности от волята на други физически лица.
Дееспособността се намира в определено взаимоот­ношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в граници­те на правоспособността. Следователно докато правос­пособност може да съществува без дееспособност, обрат­ното е невъзможно. След като е възникнала, дееспособ­ността може да бъде напълно отнета при определени предпоставки и тогава правоспособността се упражня­ва чрез действията на други физически лица.
Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършва­не на такива други правомерни правни действия, за ко­ито законът изисква нейното наличие.
Дееспособността следва да се отличава от деликто-способността като предпоставка за гражданска отговор­ност при непозволено увреждане. Според чл. 47, ал. 1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъп­ките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена ви­новно от него. Такова лице не е деликтоспособно, т. е. законът не го счита за годно да носи гражданска отго­ворност, защото не е социално оправдано неговото лич но поведение да се санкционира. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприе­ма неформален, конкретен подход. Съдебната практи­ка у нас счита лицата под 14 години за деликто-неспособни, а тези от 14-18-годишна възраст за деликто-способни по правило, освен когато не са разбирали значе­нието на постъпките си или не са могли да ги ръководят - т. 4 от Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г. и др. Следователно деликтоспособността зависи от инте­лектуалните и волеви качества на конкретното лице и проявява своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.
3. Степени на дееспособността
У нас дееспособно стта възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лица­та са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна въз­раст период на непълнолетие, когато лицата са ограни­чено дееспособни и пълнолетие, навършване на 18-го-дишна възраст, когато настъпва гражданското пълно­летие.
А. С навършване на 18-годишна възраст настъпва | гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъп­ките си или не могат да ги ръководят, поради болестно състояние, но не са поставени под запрещение. Дееспо­собността може да се ограничава само по предвидения в закона ред.
Тъй като с навършване на 18-годишна възраст отпада ограничението на правоспособността, само пълнолет­ните могат да извършват безвъзмездните разпоредител­ни действия по чл. 73, ал. З СК и да правят завещания. Гражданското пълнолетие по чл. 2 ЗЛС важи по прави­ло за всички клонове на гражданското право и за оста­налите отрасли на частното право. Същата възраст важи за придобиване на дееспособност и в конституционното право, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст.
По изключение лица навършили 16-годишна възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това, с разрешение на председателя на районния съд по мес­тожителството на лицето, след като изслуша непълно­летния, неговите родители или попечителя му. С встъп­ването си в брак непълнолетният придобива дееспособ­ност с единственото ограничение, че правни действия на разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на районния съд по местожителство­то си. Сключването на брак от непълнолетен има за пос­ледица еманципирането на последния, което предс­тавлява придобиване на дееспособност преди навърш­ване на гражданско пълнолетие, когато се изпълнят предпоставки, предвидени в закона. СК допуска еман­ципация на встъпилия в брак непълнолетен поради съ­ображения за целесъобразност. Когато вече е създал свое семейство и може да стане и родител, не е оправдано непълнолетният да зависи при извършване на правни
действия от други лица.
Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона слу­чаи. Така за осиновяване на навършило 14 години дете се изисква неговото съгласие - чл. 54, ал. 1, т. 4 СК. За изменение на собственото име на осиновено лице, на­вършило 14 години, също се изисква то да изяви воля -чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗИБГ.
Трудовата дееспособност настъпва съгласно чл. 301 от Кодекса на труда на 16 години, а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14 години лица.
Гражданската дееспособност се прекратява със смърт­та или с поставянето на лицето под пълно запрещение.
Б. Лицата от 14 до 18-годишна възраст са непълно­летни. Те са ограничено (непълно) дееспособни. С на­вършването на 14-годишна възраст настъпва качестве­на промяна в правния статут на физическите лица, тъй като от напълно недееспособни те преминават в състоя­ние, при което могат лично да извършват правни дейст­вия, т. е. техните волеви актове стават правно релевант­ни. Съдържанието на правните последици, към които са насочени техните действия, се определя от собстве­ната им воля.Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на районния съд за някои от правните си действия, за да се избегне увреждане на техните интереси, поради недостатъчната им зрялост и опитност в социалния живот. Налице са три групи сделки, които непълнолетните мо­гат да извършват при различни условия:
а) Обикновени дребни сделки за задоволяване теку­щите нужди на непълнолетния. Това са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от хра­на, предмети за бита и духовни потребности, за тях се изразходват неголеми по количество средства. Тези сдел­ки се изпълняват още със сключването си и правоотно­шенията по тях се прекратяват.
а2) Непълнолетните могат сами „да разполагат с това, което са придобили със своя труд". Законодателят има предвид сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд. С такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл. 73, ал. З СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълно­летие или от тяхно име.
Редакцията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС насочва към идеята, че непълнолетният може сам да се разпорежда само с непосредствено придобитото срещу труда си. Когато с тези средства той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда..Разбирането, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече средства в друг обект, отговаря на интересите на непъл­нолетния, които се защитават чрез специалните изиск­вания за попечителско съдействие и разрешение от ра­йонния съд.
б) На специален режим са подложени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключ­ват. Според чл. 73, ал. 1 и 2 СК във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЛС действия на разпореждане с права на непълнолет­ни лица се извършват освен със съгласие на един от ро­дителите или попечител, още с разрешение на район­ния съд по местоживеенето на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния.
Поставяне под запрещение
1. Материалноправни предпоставки за поставя­не под запрещение
Не всички пълнолетни физически лица, които фор­мално са дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия.
Отнемане или ограничаване на гражданската деес­пособност на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е спо­собно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.
Под запрещение могат да бъдат поставени непълно­летни и пълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:
а) първото изискване е свързано с болестно състоя­ние на лицето, което засяга интелекта, психиката и во­лята. В чл. 5 ЗЛС изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Сла­боумието според медицинската наука има различни сте­пени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения. Душевните болес­ти (психопатиите) представляват разстройство на пси­хиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите, ако са причинили душевни болести, също могат да послужат като основание за запрещение.
б) От съществено значение за поставянето под запре­щение е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и на­сочване на волята. Чл. 5 допуска поставяне под запре­щение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своите работи или е намалила възможностите му за това. Втората материалноправна предпоставка за запрещението ще бъде налице, когато страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значе­нието на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и во­лята са по-слабо засегнати, вследствие на което е нама­лена възможността лицето да се грижи за своите рабо­ти, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.
До ограничаване на дееспособността чрез запреще­ние се прибягва, когато болестното състояние и после­диците от него не са краткотрайни, няма изгледи срав­нително бързо да преминат, като например при халю­цинации вследствие употреба на свръхдози наркотици, травми, трески и др.
Разточителството или пиянството не могат да послу­жат като предпоставка за запрещение.
2. Ред и правни последици от поставянето под запрещение
Пълнолетни лица могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под ограничено запрещение. Същото важи за еманципираните непълнолетни. Непълнолетни лица могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.
Иск за поставяне под запрещение пред окръжния съд по местожителството на засегнатото лице могат да пре­дявят съпругът, близките роднини, всяко заинтересова­но лице, например кредитор и прокурорът, който дейст­ва в обществен интерес или,в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Това лице е ответник по предяве­ния иск. Съдопроизводствените правила по чл. 275-277 ГПК съдържат гаранции срещу злоупотреби на недоб­росъвестни лица при поставянето под запрещение. Учас­тието на прокурора е задължително, независимо кой е предявил иска, и той може да обжалва решението на първоинстанционния съд без значение в какъв смисъл е то.
Много важно изискване е лицето, чието запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично за ведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него, за да го разпита. Ако след раз­пита съдът намери за необходимо, му назначава време­нен попечител, който следва да се грижи за личните му и имуществени интереси до назначаването на настой­ник или попечител.
Съдът преценява дали се налага назначаването на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, след­ва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъци­те му.
Съдът не е обвързан с вида на запрещението, претен­дирано в исковата молба. Той определя степента на огра­ничаване на дееспособността самостоятелно въз основа на събраните и преценени по съвкупност доказателства по делото.
Решението, с което се уважава искът, има за после­дица отнемане на гражданската дееспособност ,при пъл­ното запрещение - лицето се приравнява на режима на малолетните; приравняване на ограничено запретения на режи­ма, които важи за непълнолетните физически лица . Решението има конститутивно правно действие спрямо всички правни субекти.
Решението, с което се отхвърля искът, не засяга деес­пособността на ответника и няма конститутивно дейст­вие.
Съпругът, а при липса на такъв родителите са по пра­во настойници или попечители на поставеното под зап­рещение лице. Ако последното е настанено в обществе­но заведение, управителят му е по право настойник или попечител на поставения под запрещение. В тези слу­чаи не се образуват дела за настойничество или попечи­телство в общината - чл. 128 СК.
Във всички останали случаи след влизане в сила на решението за поставяне под запрещение съдът съобща­ва за това на органа по настойничеството и попечител­ството при съответната община.
Когато има основание за промяна на вида на запре­щението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставя­не под запрещение, още от органа по настойничеството или от настойника. Спазва се същото производство как­то при допускане на запрещението.
3. Настойничество и попечителство
Правната уредба на настойничеството и попечителс­твото се съдържа в чл. 109-128 СК. Извън случаите по чл. 128 СК органът по настойничеството и попечителството, а това е кметът на общината или определено от него длъжностно лице, образува дела за назначаване на настойнически съвет на поставените под пълно запре­щение или попечител и заместник-попечител на поста­вените под ограничено запрещение. До назначаването на такива лица длъжностното лице извършва опис на имуществото на запретения и предприема други охра­нителни мерки за личността или имуществото на пос­ледния - чл. 114 СК.
Поради липса на морални и делови качества лицата, изброени в чл. 116 СК, не могат да бъдат членове на нас­тойническия съвет или попечители.
На поставени под пълно запрещение се назначава настийнически съвет, който се състои от настойник, заместник-настойни и двама съветници измежду роднините и близките на лицето, като при възможност се включват и лица с педагогическа подготовка. Настойникът е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той може да се разпорежда с правата на запретения само при нужда или очевидна полза за него с разрешение на районния съд, което се изисква и за теглене на суми от влогове на лицето. Към молбата за даване на разрешение се прилага и мнение на настойническия съвет. Нас­тойникът е длъжен да внася на влог получени парични средства на запретения, като за несвоевременно внесе­ни суми той дължи законната лихва. Всяка година до края на м. февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което го пред­ставя на длъжностното лице.
Заместник-настойникът извършва правни действия от името на запретения, когато настойникът е възпре­пятстван или ако възникне противоречие между инте­ресите на последния и тези на запретения.
Попечителят се грижи за личността и за имущество­то на поставения под ограничено запрещение. За разлика от настойника той не е "законен представител на запретения, а дава съгласие за скючените от него сделки. Разпоредителни действия, ограничено запретеният може да извършва при условията на чл. 73, ал. 2 СК. Заместник-попечителят действа, когато попечителят е възпрепятстван или има противоречие между неговите и интересите на запретения.
Длъжностите на лицата от настойническия съвет и на попечителите са безвъзмездни и почетни.
Длъжностното лице по настойничеството и попечи­телството упражнява надзор върху дейността на настой­ника и попечителя и при необходимост ги освобождава и заменя с други лица.
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ -ПОНЯТИЕ И ПРАВЕН РЕЖИМ
1. Понятие и предпоставки за регистрация
Търговският закон урежда два вида търговци - едноличен и търговски дружества. Едноличният търговец е физическо лице, което е регистрирано като такова и извършва търговска дейност, а търговските дружества са обединения на две или повече физи­чески и/или юридически лица за извършване на търговски сдел­ки с общи средства и са юридически лица.
Понятие за едноличен търговец - дееспособно физичес­ко лице с местожителство в България - чл. 56 ТЗ. Правните му белези са:
1. Физическо лице. Кое лице е физическо, се определя от правилата на гражданското право.
2. Дееспособност. Малолетни и непълнолетни, поставени под пълно и ограничено запрещение не могат да се регистрират като еднолични търговци нито чрез своите законни представите­ли, нито със съгласието на родителите и попечителите с и.
3. Местожителство в България - постоянно пребиваване в страната. Без значение е обаче дали едноличният търговец е бъл­гарски гражданин или не. Може и чуждестранен гражданин да се регистрира като едноличен търговец. Но за да се регистрира, той трябва да има разрешение за постоянно пребиваване по чл. З, ал. 4 от Закона за чуждестранните инвестиции и това разреше­ние се получава от МВР по реда на чл. 8 от Закона за пребивава­не на чужденците в България.
По принцип всяко физическо лице може да бъде едноли­чен търговец, освен ако са налице предвидените в закона огра­ничения - чл. 57 ТЗ.
Първото ограничение е то да не се намира в производст­во по несъстоятелност. Достатъчно е това производство да е започнало, т.е. да е подадена писмена молба за откриване на про­изводството. Не се изисква вече да е постановено решение за обя­вяване на търговеца в несъстоятелност.
Второто ограничение е то да не е възстановен в правата си несъстоятелен. Става дума за бивш едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, който се е намирал в произ­водство по несъстоятелност, но не е могъл да изплати напълно приетите в производството вземания заедно с лихвите и разнос­ките за тях и несъстоятелността не се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Такова ограничение не същест­вува по отношение на лице, което е възстановен в правата си търговец. Възстановяването на правата на длъжника -търговец става с решение на окръжния съд по несъстоятелността - глава 47 от Търговския закон.
Третото ограничение е физическото лице да не е осъдено за банкрут. Според Наказателния кодекс - чл. 227в банкрутът е деяние на търговеца, извършено след откриване на производст­вото по несъстоятелност и съставляващо скриване, унищожава­не, повреждане или безвъзмездно отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори; отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, когато даденото значи­телно надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нор­малното водене на стопанската дейност; опрости или скрие свое вземане; признае или поеме по какъвто и да е начин или удов­летвори несъществуващо задължение; вземе заем, като знае, че не може да го издължи; предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност; про­тивозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори, унищожи, скрие или преправи търговските книги, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети.
2. Правни белези на едноличния търговец
Едоличният търговец има фирма, седалище, предмет на дей­ност и тези елементи трябва да се регистрират.
Фирмата на едноличния търговец е наименованието, в ко­ето се включват без съкращения личното и фамилното или ба­щиното име - чл. 59 ТЗ. Фирмата може да съдържа и някакво свободно избрано наименование, но задължително в нея се включ­ва и името на търговеца като физическо лице.
Едноличният търговец може да регистрира една фирма ка­то такъв - чл. 58, ал. 4 ТЗ, т.е. той може да има само една фирма в качеството си на едноличен търговец
Седалище - местонахождението на търговското предприя­тие на едноличния търговец - мястото, където се намира управ­лението му.
Седалището трябва да се различава от местожителството на физическото лице, което е мястото, където лицето живее преи­муществено и където то е регистрирано в МВР. Затова еднолич­ният търговец може да има седалище, различно от местожителс­твото му като физическо лице.
Предмет ва дейност - всички видове търговска дейност. Може да сключва без ограничение всички видове търговски сдел­ки, освен ако законът изрично ги забранява. Така напр., едно­личният търговец не може да извършва по силата на Закона за банките и Закона за застраховането банкова и застрахователна дейност, т.е. да учредява банка или застрахователно дружество -чл. 64, ал. З ТЗ.
Едноличният търговец може да осъществява едновременно и да впише в заявлението си всички възможни търговски дей­ности, дори на практика в определен момент той да не осъщест­вява някоя от тях.
Въпросът за правосубектността на едноличния тър­говец. Всъщност това е въпрос, дали едноличният търговец има търговска правосубектност, различна от неговата правосубект-ност като физическо лице. На този въпрос е имал възможност да отговори Върховният съд - р. 389/1997 - V- публикувано в Съдеб­на практика 7-8/1997 г., с. 30. Според Върховния съд, с регистра-цията си като едноличен търговец физическото лице не придо­бива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Гражданското и търговското право признават само два вида правни субектни - физически и юридически лица. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице и зато­ва името на физическото лице не може да се отграничи от това на търговеца. След прекратяването дейността на физическото ли­це като търговец и заличаването му от търговския регистър, от­говорността за задълженията от сключените договори продължа­ва да носи лицето, макар да няма качеството на търговец.
Кога възниква едноличният търговец?
Независимо че едноличният търговец е физическо лице, той не възниква като такъв от момента на раждането, както и не се заличава в правната действителност със смъртта си като физи­ческо лице. За да стане едно физическо лице едноличен търго­вец, той трябва ЦГсъздаде стопански и правно обособена едини­ца и да се позитивира със своята търговска дейност сред общест­веността. Условие за възникване на търговска правосубектност е вписване в търговския регистър като едноличен търговец. Впис­ването се извършва в съда, където се намира неговото седалище. Регистрацията става въз основа на заявление, подадено от физи­ческото лице, в което се посочват името му, местожителството, адрес, ЕГН, фирма, седалище и адрес на управление, предмет на търговска дейност на едноличния търговец. Трябва да се предс­тави още декларация, че по отношение на него не съществуват законови пречки, както и да се представи образец от подписа му -чл. 58, ал. 2 ТЗ.
3. Правен режим на едноличния търговец
Едноличният търговец е правен субект - физическо лице. Като правен субект той може да бъде страна по сделки и носител на права и задължения, възникнали във връзка с осъществява­ната търговска дейност. Сделките, които едноличният търговец сключва в процеса на извършваната от него търговска дейност, трябва да се различават от сделките и правата и задълженията по тях, които той сключва в личния си живот в качеството си на физическо лице.
Едноличният търговец отговаря за задълженията, произти­чащи от сключените от него търговски сделки, с цялото си иму­щество, включително и с личното си имущество, защото няма друг правен субект, който да бъде носител на правата и задълженията от търговските сделки, освен физическото лице. Поради тази при­чина кредиторите му могат да насочат принудителното си изпъл­нение върху цялото му имущество, включително и върху съот­ветната част от вещи, права върху вещи и парични влогове, със­тавляващи съпружеска имуществена общност. В тази връзка спо­ред чл. 614, ал. 2 ТЗ, освен личното имущество, в масата на не­състоятелността на длъжник - едноличен търговец, влизат още и вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които са включени в търговското предп­риятие и една втора от вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които не са включе­ни в предприятието му.
Едноличният търговец е длъжен да води търговски книги и да бъде данъчно регистриран в данъчната служба по седалището си, както и да се регистрира в Националния осигурителен инсти­тут. С други думи, едноличният търговец има Булстат, данъчен номер, осигурителен номер. Освен това той е длъжен да регист­рира в данъчната служба всички банкови сметки - депозитни, текущи, лични, в левове и чуждестранна валута, съгласно административно изискване на министъра на финансите от 1995 г. Регистрацията трябва да се извърши в определен срок след съ­дебната регистрация. Това задължение обезпечава евентуалното принудително изпълнение върху сметките на търговеца.
Едноличният търговед може да осъществява търговската си дейност в различни населени места. Мястото, където се намира управлението на търговското му предприятие, се означава като седалище и подлежи на регистрация. Когато търговецът поддър­жа в друго населено място извън седалището му структури и ко­гато те са относително обособени и самостоятелни, следва да се открият клонове. Едноличният търговец може да открива един или поведе клонове извън своето седалище, но за да станат струк­турите му клонове, те трябва да се регистрира в търговския ре­гистър - чл. 17 и сл. ТЗ.
4. Правни последици от смъртта на едноличния търговец
Със смъртта си търговецът престава да бъде правен субект и следователно носител на права и задължения. Неговите права и задължения, придобити приживе в процеса на осъществяваната търговска дейност обаче не се погасяват, а преминават по пътя на универсалното правоприемство върху неговите наследници. При смърт търговското му предприятие като съвкупност от пра­ва, задължения и фактически отношения преминава върху нас­ледниците, тъй като се влива в наследствената маса заедно с лич­ното му имущество. Освен това няма пречка търговецът да го завещае. Следователно, при смърт търговското предприятие не изчезва ц наследниците поемат правата и задълженията. Те оба­че не встьпват автоматически в правното положение на търгове­ца. Възможно е наследниците да продължат търговската дей­ност на своя наследодател и тогава те трябва да се впишат в тър­говския регистър, а регистрацията да се обнародва - чл. 60, ал. З ТЗ. Те могат да променят фирмата или да запазят неговата фир­ма. Задължително обаче в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик - чл. 60, ал. З ТЗ. Но е възмож­но също така те да не искат да продължат търговската дейност и тогава не са длъжни да се регистрират. Независимо кой от двата варианта ще бъде избран от наследниците, те отговарят за задъл­женията на починалия търговец по правилата на наследствено­то право. Ако са приели наследството, всички наследници отго­варят неограничено като солидарни длъжници за задълженията на починалия едноличен търговец. Сънаследниците отговарят лично и солидарно за задълженията от търговската дейност на наследодателя си, така както отговарят лично, солидарно и неог­раничено за личните му, нетърговски задължения.
При смърт вписването на едноличния търговец трябва да се заличи от търговския регистър. Това става по писмена молба на наследниците - чл. 60а, т. 2 ТЗ. Заличаване се предвижда още при поставянето на едноличния търговец под запрещение или при прекратяване на дейността му или установяване на место­жителството му в чужбиа. В тези случаи молбите за заличаване се подават от настойника или попечителя или от самия едноли­чен търговец.