Юридически лица с нестопанска цел

Въпрос 5 . Юридически лица с нестопанска цел

ЗЮЛНЦ съдържа правна уредба за два вида юридически лица, чиято дейност не е насочена към реализиране на доходи и които се създават доброволно от физически или юридически лица. Единият вид се наричат „сдружения" , а другият - „фонда­ции".
.А. Сдруженията по ЗЮЛНЦ като корпоративно устроени юридически лица с нестопанска цел
1. Понятие и видове
Възможността за сдружаване на гражданскоправните субекти е израз на тяхната автономия в частноправната област. Те имат свободата да избират правната форма на обединенията, които създават, дейността, която ще осъ­ществяват, и целите, към постигането на които се насоч­ват. Сдруженията по ЗЮЛНЦ са доброволни обединения на физически и/или юридически лица, които преследват нестопански, идеал­ни цели и притежават гражданска правосубектност. Те са юридически лица с членствен състав.
Авто­номията на правните субекти се проявява при определяне на конкретните цели, които обединението си пос­тавя, като се съобразява с установените забрани, и при установяването на правилата за вътрешните отношения в сдружението с устава.Според целите, които преследват, сдруженията биват политически партии, синдикални организации, профе­сионални съюзи като СЮБ, Съюз на писателите, на ком­позиторите и др., религиозни сдружения, научни съюзи като СУБ, Българско историческо дружество и др., спор­тни клубове и дружества, културно-просветни дружест­ва и др.
Има сдружения, които са общодостъпни за членство в тях, като например синдикалните организации, и дру­ги, в които могат да участват като членове лица, които притежават определени качества, например според чл. 6 ЗПП политическа партия могат да образуват бъл­гарски граждани, които имат избирателни права.
2. Ред за създаване
Корпоративно устроените юридически лица с несто­панска цел възникват по нормативно-контролната сис­тема, освен когато е изрично предвидено изискване за разрешение от държавен орган.
За образуването им е необходимо физически и/или юридически лица да изявят воля за създаване на конк­ретно сдружение, да одобрят устава и да определят кои физически лица ще бъдат включени в органите му. Тъй като първият елемент от фактическия състав на учре­дяването е многостранна сделка, в нея по правило ще могат да участват само пълнолетни, дееспособни гражданскоправни субекти. Като имаме предвид, че и непъл­нолетни физически лица могат според Кодекса на тру­да да се намират в трудови правоотношения и имат нуж­да от синдикална закрила, смятаме, че членове на син­дикални организации могат да бъдат и лица, ненавършили пълнолетие, щом като са страна по трудово пра­воотношение. Специалните правни норми и уставът на конкретно­то сдружение могат да поставят изисквания относно броя или качествата на членовете. Според чл. 7 ЗПП полити­ческа партия се образува по съгласие на най-малко 50 лица, български граждани, които имат избирателни пра­ва. Според чл. 42, ал. 1 от Конституцията избирателни права имат българските граждани, навършили 18 годи­ни, които не са поставени под запрещение и не изтър­пяват наказание лишаване от свобода.
В устава на сдружението се определя наименование­то му. Бъдещото сдружение не може да има същото име, под което вече е вписано друго сдру­жение, макар и с друга цел, в същото населено място. За това съдът следва да следи при регис­трацията независимо дали има изрична правна норма в този смисъл или не. Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел.
Уставът на сдружението следва да съдържа още се­далището, целите и задачите; редът за приемане на чле­нове й за прекратяване на членството; правата и задъл­женията на членовете, редът за определяне на имущес­твените задължения; органите и взаимоотношенията между тях; източниците на финансиране; начинът на представляване; срок за съществуване и условията и редът за прекратяване .
Молба за регистриране се подава от управителния съвет или негови членове, които ще представляват според устава бъдещото сдружение, като се представят ре­шението за основаването, уставът и доказателства, че са изпълнени и други изисквания, които законът поставя..Молбата за регистрация се подава и разглежда от ок­ръжния съд, в района на който е седалището на бъдещо­то юридическо лице, с изключение на политическите партии, за които регистрационното производство е пред Софийския градски съд и те се вписват в специален ре­гистър при този съд.
Решението, с което се отхвърля молбата за регистра­ция, подлежи на обжалване пред Апелативния съд.
При уважаване на молбата във фирмения регистър се вписват: наименованието, седалището, уставът, име­ната на лицата на ръководния орган на сдружението, като се прилагат образци на подписите на лицата, които съгласно устава го представляват. Всички промени във вписаните обстоятелства и в устава също подлежат на регистрация.
Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра, освен ако в специал­ни правни норми не е предвидено друго. В чл. 11 ЗПП е предвидено, че решението на съда за ре­гистрация на партията се обнародва в „Държавен вест­ник,, в седемдневен срок и едва след обнародването тя придобива качеството на юридическо лице.
Сдружението може да бъде преобразувано с решение на органа си, който според устава му е компетентен да стори това, като промяната също подлежи на регистрация по разгледания по-горе ред, подробно регламенти­ран в ГПК.
3. Членствено правоотношение
Членството в сдружението възниква или с участие в учредяването му, или с последващо приемане въз осно­ва молба на желаещия, който трябва да отговаря на изис­кванията за членуване и решение на органа, който е компетентен да реши това според устава на юридичес­кото лице.
Членственото правоотношение, което възниква меж­ду сдружението и всеки от участниците в него, е комп­лексно - то може да включва в съдържанието си иму­ществени и неимуществени субективни права и правни задължения. Конкретното съдържание се определя под­робно в устава.
Неимуществените права на членовете на сдружение­то са право да участват при избора на управителните органи и да бъдат избирани в тях, право на глас в ОС, с изключение на решенията, които засягат лично члена или негови роднини, право да бъде информиран за ре­шенията на органите и за дейността на сдружението, право да иска отмяна на противозаконни и противоус­тавни решения на органите.
Основно имуществено задължение на всеки член е да прави имуществените вноски, които по вид, размер и начин на изпълнение се определят от устава и от реше­нията на управителния орган на сдружението.
Неимуществените задължения на члена най-общо се отнасят до обвързаността му с дейността си да помага за постигане на целите, определени в устава, и да съб людава неговите разпоредби и решенията на органите на сдружението.
При неизпълнение на правните задължения членът може да бъде санкциониран с мерките, предвидени за тези случаи в устава, и като най-тежка санкционна пос­ледица може да се предвиди изключване от сдружение­то.
Членството е доброволно и може да се прекрати, ко­гато участникът пожелае. То е лично, поради което след смъртта на члена се прекратява и не може да се насле­ди.
Учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица.
4. Имущество
Имуществото на сдруженията се формира от иму­ществените вноски на техните членове, от дарения и завещания в тяхна полза, от субсидии от държавния бюджет, когато това е предвидено в закона.
За политическите партии има ограничения за полу­чаване на имуществени средства безвъзмездно. Те не могат да получават помощи, дарения и завещания от чужди държави, организации или анонимни източни­ци, не могат да се финансират от български учрежде­ния, предприятия и организации. От чужди граждани те могат да получават по едно дарение през една кален­дарна година до размерите, определени в чл. 17, ал. 2 ЗПП.
Сдруженията могат да извършват и стопанска дей­ност във връзка с техните уставни цели и за подпомага­не на издръжката си. Това е предвидено изрично за по­литическите партии, но следва да се прилага и за оста­налите юридически лица с идеална цел, защото няма основание партиите да са поставени в привилегирова­но правно положение. Когато е предвидено изрично, стопанската дейност на сдруженията се ползва и от да­нъчни облекчения - чл. 20, ал. 2 ЗПП.
Сдруженията могат да имат свои печатни издания и да извършват издателска дейност.
5. Органи на сдружението
Органите на сдружението, са ОС и управителният съвет. В устава на конкретното юриди­ческо лице могат да бъдат предвидени и други органи.
ОС е върховен орган на сдружението и се състои от всички членове, освен когато уставът предвижда в него да се включват делегати, избрани от членовете. Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението в населеното място, в което се намира седалището на сдружението. Ако в последния случай управителният съвет в месечен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението .За да бъде законно ОС, всеки член трябва да бъде уве­домен за деня, часа и мястото на заседанието и за днев­ния ред. Не се изисква предварително оповестяване единствено на предложения за отстраняване на члено­ве на управителния съвет и за избиране на нови вместо тях.
Кворумът е също предпоставка за законното провеж­дане на заседанието на ОС и включ­ва най-малко половината от всички членове или деле­гати.Предвидена е възможност за прилагане на спадащ кворум, ако на определения час не се яви необходимото число членове, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита за законно, колкото и членове или делегати да се явят. Това правило има диспозитивен характер, то е пред­видено за улеснение, но в устава си сдружението може изрично да изключи неговото приложение.
В ОС всеки член или делегат има право на един глас и не се допуска гласуване по пълномощие. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен тези за изме­нение на устава, за сливане на сдружението с друго или за прекратяването му, за които е необходимо квалифи­цирано мнозинство 2/3 от присъстващите.
Управителният съвет е органът, който действа, кога­то общото събрание не заседава. Чл. 30. (1) Управителният съвет се състои най-малко от три лица-членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години.
(2) Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението.
(3) По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице-управител. Той управлява работите на юридическото лице и го представлява пред други прав­ни субекти. След като изтече мандатът му, той продъл­жава да изпълнява функциите си до избора на нов упра­вителен съвет.
6. Прекратяване
Прекратяване на сдружението като юридическо лице може да настъпи въз основа на устава, ако то е учредено под срок или е предвидено, че с постигане на целите се прекратява.
Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.
Прекратяването на сдружението се вписва във фир­мения регистър служебно, ако е постановено от съда, и по съобщение на управителния съвет в останалите слу­чаи.
Имуществото на сдружението след прекратяването му се предава на държавата и тя отговаря за задълженията му до размера на полученото имущество.
Б. Фондации
Фондациите са юридически лица с нестопанска дейност с идеални цели, които нямат членствен състав.
Фондацията е юридическо лице, което се образува доброволно от гражданскоправни субекти, които не са негови членове. Те предоставят имуществени средства за дейността му, определят целите, към които тя трябва да бъде насочена, и органите, които ще я осъществяват.
2. Учредяване
Според чл. 33 от ЗЮЛНЦ фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото й. Чл. 33. (1) Фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.
(2) За учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи.
(3) Когато се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, учредителният акт се вписва от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота.
(4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.
(5) Учредителят има право да отмени учредителния акт до възникване на фондацията, като това право не преминава върху наследниците.
От тази разпоредба се налага изводът, че първият юридически факт за учредяване на фонда­цията е едностранна сделка на гражданскоправен су­бект. Въпреки че се говори за дарение, което е договор, в разпоредбата се има предвид едностранно волеизявле­ние за безвъзмездно предоставяне на имуществени сред­ства, защото субектът, който ще се окаже надарен, още не е възникнал, а предоставянето на имуществото е пред­поставка за учредяването му.
Особеност при завещанието е, че предоставянето на средствата и учредяването на фондацията може да ста­не само след смъртта на завещателя. Няма значе какво е завещанието - завет или универсално завещателно разпореждане, дали е направено саморъчно или н нотариална форма.
В учредителните актове трябва да се изрази воля от лицата, които се разпореждат със свое имущество, за създаване на фондация, да се посочи целта и конкретно да се индивидуализират имуществените права, предмет на разпоредителното действие. Това е минимално необ­ходимото съдържание на учредителния акт, за да може той да доведе до възникване на новия правен субект.
На практика актуално значение има и друг начин за формиране имущество на бъдеща фондация, който не е уреден в закона. Възможно е едно или повече лица да поемат инициатива за събиране на средства от по-го­лям брой правни субекти с цел за създаване на фонда­ция с определена нестопанска дейност. В тези случаи инициаторите определят целта на бъдещото юридичес­ко лице и начина, по който се правят вноските, а след набирането на средствата извършват необходимото за регистрацията. Според нас няма пречки да се допусне създаване на фондации по този начин чрез безвъзмезд­но предоставяне на средства от множество лица.
Учредителите могат да определят с акта за предоста­вяне на имущество организационното устройство на фондациите - органите, когато са повече, взаимоотно­шенията между тях, кръга на ползващите се лица (дестинаторите на фондацията), тежест за фондацията и дру­ги клаузи, които не противоречат на повелителни прав­ни норми или на добрите нрави.
Учредители на фондация могат да бъдат както физи­чески лица, така и юридически личности, а също и дър­жавата, която в такива случаи ще действа като собстве­ник, а не като носител на власт.
За фондации, които ще извършват дейност, присъ­ща на вероизповедание или ще осъществяват религиоз­на или религиозно-просветна дейност, при учредяване­то им се изисква съгласие на МС. Те се създават по разрешителната система.
Фактическият състав за учредяване на фондация включва и съдебното производство за регистрация пред окръжния съд, където ще бъде седалището й. Молбата за регистрация следва да се подаде от дарителя, наслед­ниците на завещателя или от изпълнителя на завеща­нието. Тъй като за използване имуществото на фонда­цията се упражнява надзор от министъра, към отрасъ­ла на който се отнася дейността на фондацията, при без­действие на учредителите той също може да вземе ини­циатива за регистрацията й.
Когато се произнася по молбата за регистрация, съ­дийският състав следва да прецени дали са определени достатъчно конкретно целите на бъдещото юридическо лице и дали от представените доказателства личи, че е предоставено реално имущество. В този смисъл е прак­тиката на ВС, отразена в решенията в Бюлетина на ВС на РБ, № 8/1994 г., с. 23 и сл.
При регистрацията на фондацията във фирмения регистър се вписват: наименованието й, седалището, це­лите според учредителния акт, имуществото, органите и лицата, които я представляват. Ако учредителният акт не съдържа някои от тези данни, освен целите и иму­ществото, те се определят от министъра, който следва да упражнява надзор върху дейността й.
Фондацията възниква като юридическо лице от впис­ването й във фирмения регистър. От този момент тя при­добива предоставените й имуществени права от учре­дителите и може да придобива доходи от тях, нови иму­ществени права чрез дарения и завещания.
3. Дейност на фондацията
Основната дейност на фондацията е нестопанска, тя може да преследва благотоворителни цели - подпома­гане на социално слаби и болни, закрила на животни и др., екологични цели - грижи за природата и отстраня­ване на вредоносни последици; образователни, научни и просветни цели - предоставяне на стипендии или без­лихвени кредити на учащи се, финансиране на научни
прояви, обзавеждане на библиотеки и др.; религиозни, спортни и др. цели.
Фондацията не може да извършва търговия като ос­новна своя дейност, с цел да увеличава своето имущест­во. Това би противоречило на същността на фондация­та. В законодателството не е изрично уреден въпросът тя може ли наред с основната си дейност да развива и търговска такава, която да използва като източник за средства за постигане на целите си. При сегашното със­тояние на законодателството, щом като няма забрана, следва да се приеме, че е възможно, ако и в учредител­ния акт не е изрично изключена тази възможност. Дей­ността, насочена към реализиране на доходи, следва да е свързана с целите на фондацията, да ги обслужва и да има подчинено, второстепенно значение в сравнение с основната дейност. Чрез нея не трябва да се излага на риск имуществото на фондацията и нейното съществу­ване. Една по-подробна правна уредба на този въпрос би била полезна, но дори да имаше такава, в крайна сметка органът, който упражнява надзор върху фонда­цията, следва да реши доходоносна дейност и в какъв обем е допустимо тя да осъществява.
4. Административен надзор(отменен с ЗЮЛНЦ)
Според действащата правна уредба надзор вър­ху дейността на фондациите се упражнява от админис­тративен орган - министърът, с отрасъла на който е свър­зана дейността на фондацията. Относно органа, който упражнява надзора, са възможни и други две решения: или един специализиран държавен орган, евентуално и с обществено участие, или съдебен орган. Според нас действащата уредба е свързана с вече отминал етап на законодателството и не отговаря на съвременните раз­бирания за контрол върху дейността на доброволно съз­даваните юридически лица. Наистина в разглеждания случай надзорът се отнася не само за законосъобразност, но и за целесъобразност на дейността на фондацията и въпреки това според нас съдът си остава най-подходящият орган. При разнообразието на възможни дейнос­ти и цели на фондациите трудно може да се сформира орган, който компетентно да взема решения, а съдът има неограничени възможности да привлича вещи лица.
5. Прекратяване
Фондацията може да се прекрати на основания, кои­то са предвидени в учредителния акт: срок за съществу­ването й, постигане на целите й, неосъществимост на целта и др. Органът на фондацията не може да я прек­рати, освен ако изрично е предвидено това в учредител­ния акт.
Фондацията се прекратява с решение на районния съд когато целта й е станала непостижима или проти­воречи на законите и на държавния и обществен ред. Прекратяването следва да се впише в регистъ­ра служебно при прекратяването от съда и по съобщение на управителния орган в останалите случаи. След прекратяването на фондацията имуществото й се пре­дава на държавата, която е неин универсален право­приемник, но отговаря за задълженията й до размера на полученото имущество.