ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право

Въпрос 1. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право

Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.
Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат гражданските отношения.
Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните субекти. ГП урежда субективните права и задължения.
Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е човешката дейност.
При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези обществени взаимоотношения.
В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните отношения.
Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името, достойнството, свободата на словото и др.
Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.
Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.
Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица, за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и погасителна давност.
Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното , авторското и наследственото право.
ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.
Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.
ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на сделките, за недействителността и др.
Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.
ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължените лица.
ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Видове
Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото
Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи таки­ва
Източникът на гражданско право следва да се определи като юриди­чески факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданско­то право се отличават от юридическите факти на граж­данското право по това, че последните пораждат, изме­нят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Докато едни от източниците се създават целенасоче­но въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но държа­вата им признава качеството на източници.
Източни­ците на гражданското право биха могли да бъдат разг­раничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, пра­вен обичай, тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и спра­ведливост.
Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само норматив­ните актове и правният обичай, защото само те устано­вяват правни норми. Към косвените източници той при­числява съдебната практика, правната наука, практи
ката в обмена й справедливостта.
Нормативните актове като източник на гражданско право
1. Понятие и видове
Гражданското законодателство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност от нор­мативните актове, които съдържат гражданскоправни норми.
За нормативния акт като източник на право е харак­терно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на опре­делен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкува­не или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативните актове се установя­ва писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от дър­жавни органи с призната в Конституцията или в зако­ните нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
Задължителни общи правила за поведение по изклю­чение могат да се установяват от недържавни организа­ции и общности само доколкото държавата в законода­телството допуска това. Възможности за приемане на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принци­па на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в частноправната сфера.
При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по норма­тивен път е закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови пра­воотношения с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответна­та академична общност да приемат вътрешни норма­тивни актове. За този вид нормативни актове е харак­терно, че тяхната задължителна сила почива на волеи­зявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на юридическите лица или на оп­ределени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната прав­на сила е ограничена само по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети лица.
Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й про­тиворечат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на репуб­ликата според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Минис­терския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и нак­рая стоят нормативните актове на органите на местно­то самоуправление - общинските съвети.
2. Конституцията като източник на гражданско право
Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конк­ретните разпоредби, които уреждат правата и задълже­нията на гражданскоправните субекти.
На първо място, основно значение имат разпоредби­те от гл. I, които определят характера на българската държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл. 2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гаранти­ра правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4
В глава I на Конституцията са уредени и редица прин­ципи, които имат основно значение за клоновете на гражданското право.
Международните договори, които са ратифицирани по установения конституционен ред, обнародвани и влез­ли в сила, стават част от вътрешното законодателство. Това се отнася до тези части на международните догово­ри, които установяват правни норми, подлежащи пряко на приложение. В международните договори има и тек­стове, които задължават или препоръчват на обвърза­ните от тях държави да установяват във вътрешното си законодателство правни норми с определено съдържа­ние. Въз основа на такива разпоредби държавата е длъж­на или овластена да създаде определена правна уредба, която принадлежи към вътрешното законодателство.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоречие меж­ду български закон и международен договор, утвърден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.
В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.
Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.
Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото. Обработ­ваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.
В чл. 15 е закрепено задължението на държавата да осигурява опазване и възпроизводство на околната среда и разумно използване на природните богатства и ре­сурси.
За гражданското право важно значение има изиск­ването за отговорност на държавата за вреди, причине­ни от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
3. Законът и подзадеоновите актове като източ­ници на гражданско лраво
ЗНА е общ закон от з авареното от Конституцията за­конодателство, поради което поражда правно действие доколкото не й противоречи. За гражданското право имат значение неговите разпоредби, които засягат кри­тиката на гражданския закон, реда за поправяне на грешки в публикувани нормативни актове, действието на закона по време, отмяната, тълкуването, преодоля­ването на непълноти в гражданското законодателство чрез аналогия.
Между източниците на гражданското право засега има един кодекс - СК, който съдържа не само правни норми на семейното право, но и такива, които се отна­сят до правния статут на физическите лица като името, дееспособността, местожителството, както и института на настойничеството и попечителството.
Към чисто гражданскоправните закони се отнасят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните зако­ни са ЗИГБ, ЗСПЗЗ, Законът за териториално и селищ­но устройство (ЗТСУ), ЗГГПДОП, Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗБКД и др.
С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите правилници,наредби,инструкции и заповеди. Подзаконови нормативни актове могат да се издават въз основа на конкретна делегация, установена в закон
По-важни подзаконови нормативни актове, източник на гражданското право, са: Наредба за гражданското състояние (НГС) от 1975 г.; Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и Правилник за държавните имо­ти, които са издадени по приложение на ЗС, Правилник за приложение на ЗСПЗЗ и др.
.Два вида актове на Конституционния съд (КС) мо­гат да се намират в тясна връзка с източници на граж­данското право, поради което следва да бъдат спомена­ти във връзка с нормативните актове.
На първо място, това са решенията на КС, с които се тълкуват разпо­редби на Конституцията, приложими в областта на гражданското право. След публикуването и влизането им в сила тълкуваните разпоредби следва да се схва­щат и прилагат в смисъла, изяснен в тълкувателното решение — чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията.
Решенията на КС, с които се постановява противо-конституционност на граждански закон или на отдел­ни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на решението на КС в сила съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, поради което тези решения също имат значение за гражданското право.
4. Международните договори като източници на гражданското право
Република България е обвързана от редица между­държавни договори, регулиращи граждански правоот­ношения, чрез които се предоставя международна закрила на субективни права на български граждани или се улесняват деловите взаимоотношения на български субекти на частното право с чуждестранни лица и дър­жави. Тези актове носят различни наименования: меж­дународни договори, конвенции, спогодби, съглашения, но по своята същност те са двустранни или многостран­ни междудържавни актове.Според действащата Конституция те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публикуване в „Държавен вестник" и влизането им в сила. Междудържавните актове, които отговарят на тези изисквания, стават част от вътрешното право, без да е необходимо да се издава вътрешен нормативен акт, който да възпроизвежда съдържанието им. Мястото на тези актове в йерархията на националните нормативни актове се определя от органа, който ги е ратифицирал или потвърдил - ратифицираните от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС са приравнени на актовете централния изпълнително-разпоредителен орган. В областта на гражданското право нашата държава е ратифицирала конвенции, установяващи международ­на закрила на интелектуалната собственост, като нап­ример Парижката конвенция за закрила на индустри­алната собственост от 1883 г., Бернската конвенция за защита на произведения на литературата и изкуството от 1886 г., Женевската конвенция за авторско право от 1952 г., както и такива международни договори, които се отнасят до жп транспорта, защитата на човешките права и
Правният обичай
Исторически най-ранният източник на право е оби­чайното, неписаното право. То възниква постепенно и незабелязано, за да отговори на необходимостта от уреж­дане на обществените отношения на хората, когато ус­тановената спрямо тях власт не е била още в състояние да осъществява законодателна функция. В ранните чо­вешки общества правният обичай е бил единствен из­точник на право, а по-късно и първостепенен източник за създаване на гражданско законодателство
Понастоящем правният обичай се признава като за­висим, субсидиарен източник на гражданско право.
ДЕЙСТВИЕ НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ
Гражданскоправните норми са общи правила, пред­назначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Гражданскоправните нор­ми са средство за постигане на определени социални цели, което налага тяхното действие да бъде поставено в определени граници.Действието на гражданскоправните норми е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Прав­ните норми, които регламентират действието на граж­данскоправните норми, биват общи и специални. Общи­те норми се съдържат в Конституцията — чл. 5 и в ЗНА — чл.11, 13, 14, 15, 34-45. Специални разпоредби за дейст­вието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най-често в преходните и заключителни разпоредби в края.
1. Влизане в сила на гражданския закон
Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Задъджителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. По този начин се създава обективна възможност за уз­наване на съдържанието на закона от неговите адреса­ти. За­дължителната сила на гражданския закон се проявява независимо дали гражданскоправните субекти са се въз­ползвали от разгласяването му и са узнали съдържани­ето на правните норми или не .
Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията: „Всички норма­тивни актове се публикуват. Те влизат всила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок." От обнародването на нормативния акт до влизанетo му в сила изтича определен период от време, нари­чан vacatio legis, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде опреде­лен в самия нормативен акт, а ако липсва такава разпоредба, срокът е три дни, които се отчитат от следващия ден след този на обнародването.
2. Отмяна и спиране действието на граждан­ския закон
Отмяната на гражданския закон преустановява не­говото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането на гражданския закон, кое­то не го лишава от задължителната му сила. Основанието за отмяна на нормативен акт може да се съдържа в неговия текст, като например срок за дейс­твието му или определена цел. С изтичане на срока или постигане на целта настъпва отмяната. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов нормативен акт. 3адължително изискване при отмяната с по-нов нор­мативен акт е последният да има същата или по-висока степен (ранг) от отменения нормативен акт.
Според това дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, крито загубват силата си или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична или мълчалива . В чл. 11, ал. З от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна, като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. При мълча­ливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уреде­ни в по-стар закон. По-новият общ закон не отменя заварения специален за­кон, последният продължава да действа в своето при­ложно поле, освен ако в общия закон изрично е посоче­но, че не се допускат изключения от неговите разпоред­би.
Отмяната трябва да се отличава от спиране (суспен­диране) действието на гражданския закон. Последното означава непораждане на правно действие от нормативния акт, който не е отменен. Суспендиране може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или от по -висша степен. Така § 3 от Преходните и заключи­телни разпоредби на Конституцията постановява, че разпоредбите на заварените закони се прилагат само ако не й противоречат . Суспендиране на правни норми от зава­рени закони се налага при възприемане на нови прин­ципи в законодателството, които не могат бързо да се развият в нови правни режими, които да заместят ос­тарели нормативни актове.
Действието на граждански закони може да бъде спряно и при настъпване на изключителни обстоятел­ства като природни бедствия, военни действия и др. подобни, които представляват пречка за изпълнение на правните задължения и упражняване на субектив­ните права. В такива случаи с нормативен акт се пос­тановява мораториум.
Спирането на гражданския закон може да важи за цялата страна или за отделни части от нея.
3. Обратно действие и действие спрямо зава­рени правоотношения на гражданския закон
Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, ко­ито са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъ­деще. Действието на гражданския -закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин "ех nunc". Това правило е било установено в резултат на продължйтелното му съблюдаване като правен обичай. У нас то се прилага също дълго време, без да има правна норма в законодателството в този смисъл. Едва с влизането в сила на ЗНА беше установена изрична правна норма – чл 14, според която обратна сила на нормати­вен акт може да се даде само по изключение, с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са псьтежки рх.тези.др стария нормативен акт.
4. Действие на гражданския закон по място
Повечето от гражданските закони действат на тери­торията на нашата страна, Територията, върху която тои може да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази, върху която се разпростира суверенитета на Ре­публика България. Това е територията на нашата дър­жава по суша и водните пространства, които според Конституцията, Закона за морските пространства и меж­дународните договори,обвързващи нашата страна, са под нейната политическа и икономическа власт. Като част от българската държавна територия се третират кораби и самолети, които извън българските простран­ства се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина .
5. Действие на гражданския закон спрямо лицата
Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Гражданския закони се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти, освен ако от съдържанието им не следва друго. Притежаването на българско гражданство не е услови за прилагане на българските граждански закони. Те намират приложение по правило и спрямо чужди граждани, лица без гражданство или с двойно гражданство.
Наред с общите граждански закони, които се прилгагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определен вид гражданскоправни субекти или определени групи субек­ти.
Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани и спрямо български граждани според нормите на межд.право и на чуждестранните законодателства.
Видове гражданскоправни норми
1. Повелителни и диспозитивни гражданско­правни норми
Класификацията, която е характерна предимно за нормите на частното право и има важно практическо значение, е делението им на повелителни (императив­ни) и диспозитивни
Отраслите на публичното право регламентират орга­низацията и дейността на държавните институции, мес­тното самоуправление и защитата на установения пра­вен ред, поради което правните норми, обхванати от тях, са предимно повелителни с някои несъществени по брой и значение изключения.
В гражданското право повелителен характер имат правните норми, които уреждат видовете гражданско-правни субекти, тяхната правоспособност и дееспособ­ност и останалите елементи от правния статут на гражданскоправните субекти, реда за възникване, преобра­зуване и прекратяване на юридически лица на граждан­ското право, формата на сделките, предвидена като ус­ловие за тяхната действителност, режима на недействи­телност на сделките, погасителната давност, преклузивните срокове и др. Отклонението на правните субекти от императивна правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните прав­ни последици.
Характерен белег на гражданското право е наличие­то на значителен брой диспозитивни правни норми. Чрез тях се проявява един от основните принципи на граж­данското право, този за самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти. Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Тях­ната характерна особеност е, че правните субекти мо­гат да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тях. Когато се осъществява юридически факт, предви­ден в хипотезиса на диспозитивната правна норма, прав­ните субекти могат да се отклонят от предписанието на диспозицията и да уговорят пораждането на други прав­ни последици от съответния юридически факт. Следо­вателно възможността да не се приложи предписаната правна норма се отнася до диспозицията, а не до нейния хипотезис. Отклонението от хипотезиса означава неприлагане на правната норма, а не уговаряне на нещо раз­лично от предписаното от нея.
Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереси на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Само някои от диспозитивните норми съдържат из­ричното указание, че се прилагат, ако не е уговорено друго, като например чл. 230, 234, 246 от ЗЗД и др..
Правозащитните органи не могат да се отклоняват от предписанията на диспозитивните норми, тази въз­можност имат само адресатите на гражданскоправните норми.
От диспозитивен характер са голяма част от правни­те норми, които уреждат договорните отношения меж­ду гражданскоправните субекти.
Една и съща правна норма може да има диспозити­вен характер в една насока и повелителен - в друга. Нап­ример чл. 197 ЗЗД е диспозитивна норма относно про­дължителността на погасителната давност, но импера­тивна затова, че погасителна давност тече за исковете за недостатъци.
Според функцията, която изпълняват, диспозитивни­те норми биват два вида: а) тълкувателни — чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субектите, когато не е достатъчно ясно, б) допълващи - те се прилагат, ако страните не се уговорили нещо различно.
2. Общи и специални, общи и особени , и общи и местни гражданскоправни норми
Според приложното им поле гражданскоправните норми се разграничават в три класификации.
В зависимост от това дали гражданскоправните норми се прилагат за всички случаи от даден род или само за опреде­лен вид от рода те биват: общи , които пораж­дат правно действие за всички случаи, които имат определе­ни родови белези; специални , които се прила­гат само за тези случаи от рода, които имат определени видо­ви белези и установяват различия в правния режим в срав­нение с общите норми.
С оглед на действието си спрямо лицата гражданс­коправните норми биват общи , които се прилагат за всички гражданскоправни субекти, и осо­бени , които се отнасят до определени гру­пи правни субекти.При едновременно действие особеният закон изключва приложението на общия.
Според действието си по място гражданскоправните норми биват общи, които действат на територията на цялата страна, като например ЗЗД, СК и др., и местни (локални), правни норми, чието действие е ограничено до част от територията на държавата, определена област, община, безмитна икономическа зона и др.
3. Класификации на гражданскоправните нор­ми според съдържанието
Няколко класификации на гражданскоправни нор­ми се основават на тяхното съдържание.
А. Самостоятелни и несамостоятелни
Самостоятелни са правните нарми чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.
Несамостоятелни гражданскоправни норми или нор­мативни разпоредби са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се раз­делят на няколко групи.
Правните норми с отменително действие пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят.
Препращащите гражданскоправни норми са следва­щият вид несамостоятелни правни норми. С тях законо­дателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейния хипотезис. При препращането имаме една препращаща прав­на норма, в която се посочват случаите, за които следва
да се приложи друга правна норма, посочена в препра­щащата. Препращащите гражданскоправни норми биват два вида: когато въз основа на препра­щането се прилага друга правна норма, без да е необхо­димо тя да се приспособява към специфичните особе­ности на случаите, за които се прилага, препращането е пряко , например чл. 240, ал. З ЗЗД постановява към отношенията по обик­новения договор за заем да се приложи чл. 247 от ЗЗД, който се отнася до заема за послужване. Законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта, може да се уреди при обикновения заем по същия начин, както при заема за послужване.
При другия вид препращане се налага посочената правна норма да се съобрази със специфичните особе­ности на случаите, посочени в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението следва да бъде съответно. Примери за съответно препращане са чл. 44 от ЗЗД, който допуска за едностранните волеи­зявления с правни последици да се прилагат съответно общите правила за договорите; чл. 84 от ЗС, който пос­тановява за придобивната давност съответно да се при­лагат чл. 113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до пога­сителната давност.
Тълкувателните норми са също несамостоятелни, защото те имат за предназначение да определят смисъ­ла, в който тълкуваната правна норма трябва да се при­лага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тълкувателните норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма.
Б. Заповядващи, забраняващи и овластяващи
Според това дали правните норми предписват определено поведение й какво, те се разделят на три групи. Правните норми, които обвързват адресатите за опре­делено поведение — действие или бездействие, се нари­чат заповядващи. Такива са например чл. 45, ал. 1 от Чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и др.
Гражданскоправни норми, които съдържат забрана за определено"поведение, се наричат забраняващи. Забраняващите норми могат да имат за адресат точ­но определени субекти или неограничен кръг субекти, какъвто е случаят с абсолютните права, на които съот­ветстват задължения за бездействие на всички остана­ли правни субекти.
Третият вид гражданскоправни норми не пораждат задължения с определено съдържание, а уреждат възможност за адресата да има определено поведение за задоволяваяе на негови интереси. Тези норми се нари­чат овластяващи. Те пораждат възможности за придобиване, за упражняване на права или внасяне на про­мени в съществуващи правоотношения или правни със­тояния.
В. Абсолютно и относително определени
В зависимост от това дали съдържанието на правна­та норма позволява на правоприложителя да я дораз­вие, като съобрази конкретните обстоятелства на слу­чая или не, гражданскоправните норми биват абсолют­но и относително определени.
Абсолютно определените гражданскоправни норми са формулирани с понятия, които не се поддават на по-нататъшна конкретизация, поради кое­то за правоприложителя е възможно само да ги прило­жи точно. Такива са чл. 2, 3,4 от ЗЛС, чл. 18, 23, 25 и др. от ЗЗД.
Относително определените правни норми са формулирани или чрез общи понятия, кои­то при прилагането им налагат да се отчетат конкрет­ните обстоятелства, или в съдържанието им изрично се изтъква необходимостта от конкретен подход. Така спо­ред чл. 13, ал.1 ЗЗД предложението, за сключване на договор, отправено до лице, което се намира в друго на­селено място, с писмо, ако в него не е определен срок, обвързва предложителя за срока, който е необходим спо­ред обстоятелствата, за да пристигне приемането. Ка­къв ще бъде този срок зависи от това за каква сделка е предложението: дали се отнася за голям имуществен интерес; колко е отдалечено населеното място, в което се намира адресатът на предложението; дали оферентът и адресатът на предложението разполагат с факс и др.
Относително определените норми дават възможност на съда, след като съобрази конкретните факти, въз ос­нова на свободно формираното си убеждение да поста­нови справедливо решение.
Г. Материални и процесуални
Нормите на гражданското право се наричат „материални гражданскоправни норми" или „норми на матери­алното гражданско право", за да се различават от нор­мите на гражданскопроцесуалното право. Отграничаването следва да се извърши в няколко насоки. Двата вида норми се различават по своето съдържание. Нормите на гражданското право се отнасят до придобиването, уп­ражняването, прекратяването на субективните права и съдържанието на защитата им при нарушение. Прав­ните норми на гражданския процес регламентират реда и процесуалните средства за защита на субективните права. В гражданския процес по-голямата част от прав­ните норми са императивни.
Нормите на гражданското право уреждат отношения между равнопоставени субекти, докато процесуалните отношения с правозащитните органи са властнически, защото тези органи прилагат държавната принуда като санкция за нарушените права. Гражданскопроцесуалните норми имат по-широко приложение в сравнение със защитата на гражданските субективни права. Чрез тях се защитават всички права в частноправната сфе­ра, освен гражданските и търговски, трудови, патентни. Правното значение на тази класификация се проявява и в това, че докато норми на материалното право могат да бъдат прилагани в определени случаи от чуждестран­ни съдилища, това не е допустимо за процесуалните норми.
Не споделяме разбирането, че процесуалните норми винаги се прилагали с обратна сила. И при тях обратна­та сила може да се постанови само с изрична разпоред­ба. Иначе по правило новият процесуален закон се при­лага за действията, които в бъдеще предстои да се из­вършат. Вече осъществени процесуални действия не губят своето правно значение, а това означава, че е на­лице прилагане на новия процесуален закон към зава­рени висящи правоотношения, а не обратна сила.