Териториално върховенство

2. Териториално върховенство


От една страна, териториалното върховенство на държавната власт се отразява положително върху нейния престиж, тъй като поставя всички правни субекти в територията на държавата под неин контрол. Изключенията са главно две: лицата, които имат право на екстериториалност избягват този контрол. Главно, това са лица от дипломатическите представителства и въпросът се урежда двустранно или по правилата на международното право. Второто изключение е екстрадацията - когато едно чуждестранно лице - нарушител, също по правилата на международната взаимност, се отстранява от държавата, без да носи отговорности.
От друга страна, териториалното върховенство създава право на държавата да изключва всяко действие на власт на другите държави в своя територия; и задължение - да не се меси във вътрешните работи на другите държави. Това поведение също има свои изключения. Едно от тях е т.нар. кондоминиум - когато върху една и съща територия две или повече държави упражняват едновременно своята власт (напр. държавите от съглашението върху българска Тракия през 1919-20 г., България и Германия - върху освободена Добруджа през Световната война). Второто изключение е международният сервитут. В този случай държавата се задължава да не върши работи, които иначе има право да извършва, или да допусне в територията си действия на други държави, които иначе има право да забрани. Сервитутите се установяват с договори. Например, такива сервитути са най-често резултат на военни действия: след Кримската война Русия се е задължила да не укрепва Севастопол, а Турция - да не надвишава определен размер на черноморската си флота. Мирните договори след Първата и Втората световни войни също наложиха на държавите редица ограничения на техния суверенитет. Пример за сервитут от втория вид е разрешението на Турция, Великите сили да имат на нейна територия консулски съдилища, пощенски служби, полицейски органи и пр.