Произход на държавата

РАЗДЕЛ ПЪРВИ
Глава първа
Произход на държавата
1. Теоретични концепции за възникване на държавата



Защо и как се е появила държавната организация на обществото? Това е въпрос, на който са се спирали много мислители - от древността до наши дни. Въпросът остава дискусионен, като се има предвид, че държавата не е завоевание на съвременната цивилизация и не са налице неоспорими данни за нейното създаване в праисторически времена. Приема се, че в тази дискусия се групират няколко основни теории за зараждане на държавата.
Една от тези теории е теологическата или теократична (боговластна). Според нея държавата има божествен произход и държавните владетели са или синове на боговете или прокарват в живота божията промисъл. В древногръцката митология се лансират имена на древноизточни монарси - синове на богове и богини. Основателят на пемското царство - Еней е син на княза Анхиз и богинята Венера, а основателят на Рим - Ромуел е роден от царската дъщеря и весталка Реа - Силвия и от бога на войната Марс. Така е и с Херкулес и Тезей. В Библията се твърди, че законите, които Мойсей дава на евреите са "божи заповеди". В Евангелието апостол Павел учи, че "няма власт, която да не е от Бога, а съществуващите власти са от него". Този култ към държавната власт е бил налице и у нас. На барелефа на Мадарския конник има надпис, че владетелят е "от Бога поставен".[4] В древния Рим теологичната теза е развита усърдно от Аврели Августин (350-430), а по-късно в Западна Европа, в периода на възникване и развитие на феодализма е известно делото на Тома Аквински (1224-74 г.).
Тази теория не е преодоляна от научното мислене и има и днес своите последователи. Нещо повече, остатък от тази теория намираме в съвременни норми на конституции, които използват нейни понятия. Така е и с Търновската конституция, която в чл.8 посочва, че личността на царя е "свещена" и с това осигурява неговата безпрекословна неотговорност.
Като имаме предвид историческото развитие на държавата и държавната власт и активната роля на религията и нейният институт - църквата в държавните дела, трудно е да се каже (а със сигурност не може въобще да се твърди) дали държавата е плод на божие откровение или обратно - самата държава и носителите на държавната власт са създали този култ към себе си в народното съзнание с ясна политическа цел - укрепването на тази власт. С това съмнение проф. Владикин посреща и разглежда теологичната теория. [4,55] Същевременно не може да се отрече заслугата на тази теория, че насочва вниманието към религията като мощен фактор за утвърждаване на държавната власт от годините на нейното създаване и през отделните етапи на нейното развитие.
Друга теория за възникване на държавата е патриархалната. Тя приема, че държавата е произлязла от семейството, а властта на монарха - от властта на главата на семейството (патер фамилиас). Това разбиране е имал още Аристотел (384-322 до н.е.). Той е търсил естествените основи на образуване на държавата и е поддържал, че тя има за свой двигател природното влечение на хората към общество, общежитие. Това влечение е създало семейството; семейството е било предпоставка за изграждане на поселища, а те са довели до образуване на държавата. Но най-яркият представител на тази теория е английският публицист Роберт Филмер. В своята книга "Патриарх" той поддържа, че Адам е бил първият суверен в човешката история. След неговата смърт властта е била поета от неговия първороден син и т.н. Следователно всички следващи монарси са потомци на Адам и са наследили неговата бащина власт. По този начин поданиците на една държава, като членове на едно голямо семейство, трябва да се подчиняват на своя владетел. Филмер е живял през годините 1589-1653, т.е. в периода на по-късния феодализъм. Неговата теория определено е спомагала за затвърдяване на позициите на краля в борбата му за повече власт и срещу парламента. Независимо от това, не може да се отрече, че в тази теория има рационално зърно. Най-малко, тя е положителна с това, че се основава на естествени фактори - вродената способност на хората да живеят съвместно (според Цицерон), семейството, бащината власт, която е добре позната в човешките общества.
Налице е и психологическа теория, според която държавата е продукт на "присъщата на човека склонност към подчинение", според думите на френския социолог Габриел Тард (1843-1904 г.) [5]. Тази теория се поддържа и от руския юрист Николай Коркунов (1853-1904 г.). Тя търси обяснението за възникване на държавата и за нейното съществуване с психологичните отношения между управляващи и управлявани, които дават възможност да се изпълняват правилата на държавата не на всяка цена с насилие и принуда. Тази теория е критикувана главно в това, че обосновава водаческата роля на отделни видни личности, които могат да поставят гражданите в свое подчинение на основата на психологията на подчинението. Налице беше и критика, включително от марксическата мисъл, че теорията пренебрегва материалните условия на живот и издига субективните желания и готовност на хората като първопричина за възникване на държавата. Въпреки критиците, тази теория не е безпочвена. Не може да се пренебрегне стремежът на хората към един осигурен живот, към едно ежедневие, гарантирано срещу насилие, ексцесии. Ако хората не бяха приели държавната организация като гаранция за тяхното спокойствие, за реда в обществото, то те биха я отхвърлили по един или друг начин, в едно или друго време. А историята ни показва, че вълненията, революциите и други форми на всенароден натиск са били насочвани не към държавата въобще, а към определени форми на властване, на държавно управление, към определени политически режими.
Като че ли в противовес на тази теория се явява теорията за насилието. Според нея държавата е възникнала в резултат на силата, на завоюването на едно племе над друго, на силово поддържане на властта на една група над друга. Теорията се основава и на естествения закон, че по-силният властва над по-слабия, че физически или умствено по-развитият се подчинява на по-силния и съвършения. Най-яркият представител на тази школа е Лудвиг Гумплович (1838-1909 г.), който твърди, че държавата възниква следствие сблъскванията на расите и подчиняването на едни от тях на други, на по-силната раса, а именно бялата. Това се поддържа и от немския професор Франц Опенхаймер (1864-1943 г.). Според него държавата е резултат на "каузалните инстинкти" - глад и любов, довели хората до разбойничество и грабеж, а оттам и до силово завладяване на роби, които трябва да работят и изпълняват, и господари завоеватели, които естествено трябва да заповядват и управляват [6].
Обикновено, към тази школа причисляват и марксическото учение. Проф. Владикин пише: "Това схващане става основа на ред политико-социални изводи, които се свеждат към твърдението, че държавата е една институция, създадена от силните за тяхна изгода и за да могат по-лесно да използват по-слабите, подчинените, управляваните. Така са мислили класическите софисти. Същата мисъл е подхваната и развита от школата на историческия материализъм и от марксизма" [4,56]. Същевременно той прие това схващане за едностранчиво, тъй като не може да обясни как е възникнала организацията на двете групи - победители и победени. Към това може да добавим въпроса - защо все пак е било необходимо да се заробват по-слабите, възможен ли е такъв широк процес, като например робството, да се обясни с едни чисто утилитарни причини.
Що се отнася до марксизма, това учение има по-широка интерпретация на въпроса. Въпросът с възникване на държавата се разглежда във връзка с развитието на производителните сили. Първото трайно обществено организиране на хората е родът, при който има обществена, но не държавна власт. С изменението на оръдията на производството възниква семейството, което води до разпадане на рода. Настъпва обществено разделение на труда. Възниква размяната. Обществото се разлага на обществени класи на основата на различна степен на концентрация на частна собственост. Стремежът към тази собственост води до експлоатация на човека от човека. Повишава се ценността на човешката работна сила. Това води до друго отношение към пленници и други лица. Явява се робството. С това качествено се изменят обществените отношения. Робовладелците създават организация на принуда, за да поддържат тези обществени отношения, които са изгодни за тях. Така се явява държавата.
Йелинек обяснява възникването на държавата с процесите, започнали с уседналия начин на живот на хората: завладяване и разчленяване на земята; създаване на домашно и общо робство; господство на победилите над победените племена; противопоставяне между господстващата и подвластната класа. Дюги е също привърженик на идеята за естественото образуване на държавата чрез налагане на волята на по-силния над другите [2,356].
С най-голямо обществено звучене до френската революция се е ползвала договорната теория. Най-общо казано, тя поддържа, че държавата е резултат на договор, сключен между отделните индивиди. Тази теория има най-мощни прояви през 16-18 век. Но нейни идеи са развивани още в древността. Още Пратагор е мислил, че държавата произтича от доброволното групиране на хората. А Епикур (341-270 г. до н.е.) по-определено посочва, че хората се стремят към обща полза и затова встъпват между себе си в договор и установяват закони. Те се съгласяват да не причиняват един на друг вреда, да не изпитват страх един пред друг [7].
В древния Рим Улпиан имал схващането, че суверенният римски народ делегира правата си на всеки нов император, от което се извлича идеята, че държавната власт почива върху един законодателен акт - договор между управляващия и управляваните.
Договорната теория се свързва с изграждане на теорията за естественото право и оттук - с дейността на големите мислители Гроции, Хобс, Лок, Пуфендорф, Русо и др.
Хуго Гроции (1583-1645 г.) е първият, който развива идеята на естественото право. Този холандски юрист приема, че държавата е резултат на съзнателната дейност на хората и като следствие на договор. Държавата е съюз на хората под властта на едно или повече лица, основан на доброволно съглашение.
Спиноза (1632-1677 г.) също приема държавата като последица на естествена необходимост. Хората съединяват своите сили и естествени права и създават държавна власт, за да живеят "безопасно и по най-добър начин" [7,197]. По същото време, неговият съвременник Томас Хобс (1588-1679 г.) твърди, че държавата е голям механизъм, който се образува в резултат на движения и стълкновения. Първоначалният елемент на държавата е отделният човек, който се намира в естествено състояние. В това състояние хората враждуват помежду си, водени от своя егоизъм. Това създава всеобщ страх. Страх, породен от това, че "човек за човека е вълк", че той търси не общение, а слава и удобства и с това влиза в противоречие с другите. За да се сложи край на всеобщата вражда се явява необходимост да се сключи обществен договор, който да послужи за основание на нова форма на човешко общуване - държавата. Договорът е обединителен (всеки с всеки), чрез който масата се превръща в организирано общество и образува единно лице.
Пак в същия период, Джон Лок (1632-1704 г.) стига до тези изводи, но в определени различия от Томас Хобс. За разлика от него, Джон Лок приема, че естественото състояние на човека не е състоянието на война, а свободата, равенството и частната собственост. Тази естествена свобода е неотчуждаема. Но тъй като естественото състояние не е осигурено и се подхвърля на риск от посегателства, хората частично се отказват от естествените свободи и ги предават на обществото чрез обществен договор. Отказът от правата и свободите е дотолкова, доколкото е нужно за охрана на личността и на имуществото й. Сключвайки такъв договор, личността си запазва гражданските интереси: живот, здраве, владение на външни блага - пари, земя, къща и пр.
Малко по-късно, вече в 18 век, подобни идеи заразяват плеяда мислители. Между тях е Холбах (1723-1789 г.). Той посочва, че хората се раждат със страсти, полезни или вредни за обществото. Това създава опасна борба между хората. За предотвратяването й обществото се нуждае от единна воля и сила, т.е. от власт. Човек се отказва от независимостта си в името на собствените си блага.
Дидро (1713-1784 г.) твърди, че хората са създали държавата за охрана на щастието си и за самосъхранение на обществото. В Германия Кант (1724-1804 г.) приема, че държавата е резултат на съглашение всеки да се откаже от естествените си свободи, за да използва свободата в качеството си на член на държавата. Но той прави уговорката, че това съглашение (първоначален договор) приема не като исторически факт, а като априорна идея. Според него създаването на държавата е отражение на изискването на категоричния императив: "Постъпвай така, че максимата на твоята воля винаги да може да бъде заедно с това и принцип на всеобщото законодателство".
Накрая, трябва да посочим Жан Жак Русо (1712-1778 г.). Той също приема, че е било време, когато хората са били в естествено състояние на равенство и свобода. Но е възникнала частната собственост поради усъвършенстване на оръдията на труда. Държавата е създадена за охрана на тази собственост, в борбата между бедни и богати. За да се ликвидира неравенството и да се унищожи деспотизмът трябва да се създаде държавен строй, който да се основе на обществен договор, при който човекът, подчинявайки се на властта, да остане въпреки това свободен (чрез участие в законодателството и чрез осъществяване принципа на народния суверенитет). От условията на обществения договор Русо извежда и извода за правото на народа на въстание, когато този договор се нарушава от краля.