Увод - предмет и система на науката за държавата и за правото

Увод - предмет и система на науката за държавата и за правото

Всяка наука има свой предмет, т.е. своя познавателна и съдържателна част, свои параметри на познание. С него тя се откроява от другите клонове на научното знание. Такъв предмет има и науката за държавата.Тя разглежда теоретичните въпроси на държавата като организация на обществото; нейния произход, нейната същност; компонентите, които съдържа; целите и функциите є, формите, в които се проявява; взаимоотношенията є с правото като регулативна система; взаимовръзките между нея и гражданското общество.
Заедно с посочените въпроси в този лекционен курс са включени въпроси на конституционните основи на държавата. Съображението е, че държавата не е теоретично построение, нито символ. Тя се проявява чрез дейността на определени структури и органи, с техни права и задължения, които са подчинени на определени принципи, регламентирани в конституциите на отделните страни като основни закони на техните правни системи. Затова характеристиката на Конституцията и конституционните принципи (основни начала) са включени в предмета на изучаваната наука. Въпреки ограничения обем на поставената конституционна проблематика, нейното изучаване хвърля мост между науката за държавата и конституционното право, които са естествено и най-тясно обвързани. Това дава основание в днешни дни френската школа да изгради курса по конституционно право като съчетание на съдържанието на науката за държавата и на конституционното право с едно синтезирано заглавие "Конституционно право и политически институции".
Науката разглежда държавата като сложен обществен организъм, като исторически поставена политическа организация на обществото, проявила се с определени цели, функции и в определени отношения с нейните граждани, които търпят модификации и развитие съобразно обществената необходимост.
Науката за държавата неизбежно съпоставя тази уникална организация и държавните явления в миналото и съвременния свят, в отделни страни, разкрива общото и специфичното в тях, онова, което е трайно, устойчиво и съдържа обединителни идеи за държавността, както и онова, което е преходно и случайно проявено в общите закономерности.
Сравнителният подход на изследване на държавата създава възможности да се търсят пътища за нейното усъвършенстване. Той подпомага и прогнозирането на бъдещето на държавната организация.
Общото, което свързва науката за държавата и другите обществени науки е преди всичко самото явление държава и особено нейния компонент "държавна власт". Те се разглеждат най-пространно в отраслите на правото - конституционно, административно, финансово, наказателно право и др. Държавата е обект на вниманието на други научни клонове - криминология, политология, история на политическите учения, социология и т.н. Но този широк интерес към държавата не слива обсега на изследванията на отделните науки. Всяка от тях разглежда държавата през призмата на своя непосредствен предмет, в рамките на нейната проблематика и нейните определени рамки. Именно предметът на изучаване от отделните науки е най-точния и обективен отграничителен белег между тях. Това не означава, че няма научни полета, които се доближават, че няма взаимодействие и взаимно проникване между отделните научни изследвания. Науката за държавата и конституционното право са добър пример за посочените форми на комуникации.
Един от най-трудните въпроси на разглежданата научна дисциплина е за нейната система, т.е. за нейното съдържание и последователното му подреждане и изложение. Трудността произтича от самото явление "държава" с нейната многостранна проблематика и разнообразни връзки с други обществени явления. Поради това системата на тази наука не е консервирана, а мобилна. Тя не подлежи на закрепване в определени параметри на познанието. Несъмнено е, че дисциплината трябва преди всичко да изясни понятието за държавата. Това означава най-малко да се разгледат въпросите за нейния произход и за същността й, да се обоснове необходимостта от нейното съществуване чрез разкриване на нейните цели и функции, да се изяснят връзките є с правото, чрез което тя проявява своята воля и изпълнява предназначението си, както и със самото общество, което я е създало и я поддържа материално и морално в името на добруването на общността.
Науката неизбежно разкрива и изяснява отделните компоненти на държавата - народ, територия, власт с техните характеристики.
Същността и съдържанието на държавата се проявяват в определени форми на устройство и организация, както и чрез специфични методи на управление. Затова, структурата на държавата, организацията на държавната власт, политическият режим неизменно присъстват в системата на науката за държавата.
Системата може да обхване и допълнителна проблематика - например методология на учението за държавата, държава и политика (предложени от Г. Йелинек в труда му "Общо обучение за държавата"); конституционно основи на държавата (включен в този курс въпрос, който е разгледан частично от Каре дьо Малберг в труда му "Принос към общата теория на държавата"); една рискова тема - за перспективите на съвременната държавност.
Правото е една от регулативните системи на обществото. Неговото основно предназначение е да организира силите на държавата и на обществото за осъществяване на съзидателни цели и за благополучието на гражданите на основата на поддържан баланс на техните интереси и потребности.
Предмет на общата теория на правото е правното явление. Системата на науката се определя от нейния предмет. Тя обхваща същността и функциите на правото, взаимоотношенията му с другите регулативни системи. Теорията разглежда юридическите факти, които обвързват лицата в определени отношения, предвидени в правните норми. Тя разкрива структурата и създава класификацията на правните норми, механизмите на правотворчеството, процеса на формиране на системата на правото. Правоотношенията се представят като съвкупност от субективни права и правни задължения, скрепени с отговорности, които ангажират правните субекти в процеса на реализация на правото.