3.Тенденции на конституционното развитие на държавността

3.Тенденции на конституционното развитие на държавността


Съвременните държави са приобщени към конституционно организирания ред. Няма основания за отстъпване от тази позиция. Конституционализмът, възприет като система от конституционно правни принципи, механизмите за тяхното действие и реалното им приложение в социалната практика, се налага като показател за развита съвременна държавност и за сравнимост на държавната организация на отделните общества.
Политическото устройство на съвременните държави в Европа и в болшинството държави от другите континенти има своя основа идеите и институциите на либералната демокрация. Въпреки несъвършенството си, парламентаризмът няма друга алтернатива в близкото бъдеще. Той отразява принципът на народния суверенитет чрез формата на утвърдената и станала традиционна представителна демокрация. Пряката демокрация, въпреки конституционното и закрепване, е с ограничено приложение, с изключение на отделни, малко на брой държави. Съвременните динамични и усложнени задачи на държавите, свързани с поддържане на нормален обществен ред, способстване за един достоен жизнен стандарт на населението, съпричастие към световните глобални проблеми, не създават благоприятна среда за включване на гражданите в непосредствено решаване на основни или текущи въпроси на политиката. Оказва се, че поставянето за решаване на държавен проблем опростено с "да" или "не" крие рискове за неадекватни на вътрешните и външни условия резултати. От значение е и въпросът за разходите, с които се придружават референдумите. Проблемът е свързан и с политически традиции, които в тази насока не са утвърдени. От друга страна, парламентите не са готови с лекота да прехвърлят своите правомощия на гражданите, особено по въпроси, които са предмет не само на национални, но и на партийни интереси. Тяхното решаване в парламента при пресметнати и дирижирани шансове за успех е част от политическата игра, която политическите сили не пропускат.
Векът на специализираното и информационно управление повишава значението на изпълнителната власт. Тя се явява най-динамичната част на държавния апарат, способна експедитивно да решава належащи държавни задачи. Затова и в бъдеще тя ще бъде решаващият инициатор на законотворчеството на парламента. Независимо от смяната на правителствата, държавната администрация ще изпълнява текущите си дейности по осъществяване функциите на държавата. Тази консервативност на държавното управление, от една страна е негово положително качество, но от друга има задържащо въздействие- създава бюрократични пречки за оперативно решаване на проблемите на гражданите. Органите на държавно управление се откъсват от тях, обособяват се в трудно досегаема за контрол прослойка. Така се губи връзката между субекта и обекта на управление. Тези противоречиви страни на управлението са видими и се отчитат. Очакванията са, че те постепенно ще се преодоляват. Промените, които се налагат, са в следните насоки:
-доближаване на държавата до гражданите чрез създаване на добра информационна система за общественото мнение и развиване форми на контакти с потенциални обекти на държавно управление и потребители на държавни услуги;
- широки публични дискусии по ключови приоритети на политиката с работен характер, с участието на представители на различни институции и прослойки на населението и гражданското общество. Целта е дискусиите да набират и обобщават оценки и предложения за включването им в управленския цикъл.
-усъвършенстване на държавната администрация в структурно и кадрово отношение;насърчаване на конкуренцията в системата на тази администрация чрез стимули за по-добра работа- набиране на качествени кадри, вътрешно изградена система на израстване, адекватно на труда възнаграждение, система на санкции, създаващи отпор срещу незаконни и неправилни действия;
-съкращаване на дискреционните правомощия на администрацията и разширяване на обвързаната административна дейност като път срещу административния произвол;
-поддържане на децентрализацията и засилване на местното самоуправление в кадрово и финансово отношение. Същевременно държавата няма да се дезинтересира от това управление, за да осигури съчетание на местните и националните интереси. Това и днес се постига чрез осигурено местно представителство на централната държавна власт главно с контролни и координационни функции.
Част от тези идеи са развити от Световната банка, а други се извличат от социалната практика. Към тях се присъединява един принципен въпрос, който има ключово значение за промяна на облика на администрацията, особено в страните на преход от държавно дирижирана и организирана икономика към пазарно стопанство. Касае се за промяна на отношението власт-подчинение, видоизменение на императивния метод при регулиране на обществените отношения. Налице са перспективи за изграждане на нов тип отношения между държавната администрация и гражданите, при които те ще се явяват потребители, "клиенти" на държавни услуги. Елементи на такива отношения съществуват и сега- в дейността на държавните културни институти(музеи, театри, опери и др.), в договорните отношения на държавата с предмет-държавната частна собственост и др. Тази утвърдена практика е добра основа за нейното развиване по пътя на "приватизацията" на държавни дейности и прилагането в държавната администрация на методи на частния мениджмънт; на отделяне на дейността по вземане на решения от оперативната дейност по извършване на административни услуги, на търговската от административната дейност на държавата;развиване на концесионна дейност;възлагане на държавни поръчки(вж.Публична администрация 1998г., (Къндева Ем.).
От съдебната власт се очаква утвърждаване на независимостта на съдебните кадри и усъвършенстване механизмите на съдопроизводството;създаване на кадрови и процесуални условия за предотвратяване на съдебни грешки;по-широк диапазон на наказателни и превантивни мерки (пробация и др.)
Конституционният контрол и занапред ще осъществява баланс на властите при грижата му да осигурява правилно действие и защита на Конституцията. При наличните три системи на контрол за конституционност на законите и другите актове на парламента, Европа се произнася решително в полза на специален Конституционен съд. Контролът, осъществяван от съдебната система(САЩ, Япония),има условия да бъде по-последователен в своята обективност, но не е перспективен за нашия континент. В системата на разделение на властите Конституционният съд се налага със своята самостоятелност като държавен орган, обособен във ведомство и със своите специализирани функции.
Въпросът за осигуряване и защита на правата и законните интереси на гражданите ще продължи да бъде актуален. Понастоящем не е единна практиката на държавите в тази област. Извън съдебната защита, която е безспорна и заема централно място, проблемът се разпределя между Конституционният съд, системата Омбудсман, прокуратурата и полицията. Близкото бъдеще едва ли ще унифицира институционалната защита на правата. Очакванията са да се развие дейността на Европейския съд за правата на човека(за Европа), който има обективна възможност да се проявява по най-безпристрастен и задълбочен начин. Проблемът на международните съдилища е времето. Но бавността на движението на съдопроизводството няма да отклони стремежът на засегнатите към справедливост. Международният натиск по тази проблематика ще продължи, при нужда и с нови международни актове.
Предизвикателствата към държавите са външните и вътрешни въоръжени конфликти, борбата с глада, мизерията, наркоманията, националната и транснационална престъпност, националните и глобални екологични проблеми. Те налагат международни правни и практически мерки. На основата на глобализацията на проблемите и в името на по-високи цели, държавите доброволно и съзнателно или принудени от обстоятелствата ограничават държавния си суверенитет. Но тази благоразумна линия на поведение, основана на взаимността, има свои предели, зад които се губят контурите на самостоятелната държавност. Въпросът е доколко институциите на международните организации ще отразяват със свои решения и действия обективната необходимост или нечии икономически и политически интереси. Историята на народите и на дипломацията не вдъхва голям оптимизъм за бъдещето на разглеждания въпрос.
Европейският съюз е едно смело начинание, което се основава на съразмеряване на националните интереси и тези на всеобща Европа, в името на мира и просперитета на европейските държави. Но всички са наясно за необходимостта от постоянни и организирани усилия за поддържане и усъвършенстване на постигнатото в този съюз, а също и за неизбежността от включване на всички желаещи държави в него. Едва тогава ще може да стане реалност мечтата за континент без бариери, със свободно движение на хора, стоки и капитали.
Двадесети век разви теорията и практиката на социалната държава. Последиците на двете световни войни създадоха сблъсък на идеите за предназначението на държавата. Но опита, както на консервативното, така и на социалистическото (социалдемократическото) управление, доказа необходимостта държавата да развива социалните (обезпечителни, осигурителни) функции. Повикът на крайния индивидуализъм"всеки за себе си" принизява смисъла на държавността, връща я към разбиранията за проявленията и като "нощна стража". В днешното и бъдещото си битие, държавата ще се проявява с лице на организация, която се грижи за гражданите. Нейните усилия не са и няма да бъдат от типа на патерналистичните (бащинските), но ще усъвършенстват правните предпоставки за активизиране на човешките усилия за труд и социална реализация. Същевременно държавата ще осигурява жизнения минимум на тези, които не са в състояние самостоятелно да се справят със житейските си проблеми.
Самите конституции достигнаха върховете на правотворчеството. В един концентриран, обобщен вид те пресъздават панорамата на своите общества. Върху тяхното съдържание се гради конструкцията на правната система. Вече е налице критичен поглед към обема на конституционноправното регулиране, специално в кръга на правата на гражданите. Не всички права са основни и детайлизирането им във върховния закон на държавата подрива ранга на конституционните норми. Международноправните норми за правата на човека се включват във вътрешното право, но не е задължително това да става в отрасъла на конституционното право. Тази доктринална критика има своите основания. Мярата е наложителна във всяко обществено човешко поведение. Може да се очаква, че тя ще бъде приета и приложена в обема на конституционното съдържание на бъдещите конституции.
Една прогноза съдържа много рискове. Но тя има и своето предимство. Ако предвижданията са в правилна посока, те са източник на енергия и чертаят жалони за осъществяването им. От това печелят хората, гражданското общество като обекти и субекти на държавността.