четвъртък, септември 04, 2008

3.Органи за осъществяване функциите на държавата

3. Органи за осъществяване функциите на държавата


Държавата осъществява своите функции чрез органите си. Държавните органи - това са онези физически лица, единични или събрани в колегиум, които по силата на закона са натоварени да извършват определени функции на държавна власт и в кръга на своята компетентност да образуват и осъществяват волята на държавата. Съвкупността на държавните органи образува държавния апарат.
а) От посоченото определение става ясно, че държавните органи са винаги физически лица. Органът е едно правно понятие, един правен институт, а носителят, изпълнителят на служебната функция е конкретно лице. Физическите лица се менят, органът остава;
б) Органите като институции се учредяват от Конституцията или от обикновен закон, а конкретните лица заемат служебните функции също с правен акт, но от по-нисш ред (обикновено - заповед), а може това да стане с избор;
в) Физическите лица могат да действат като органи поединично или като колективно образование, чрез съвпадане на волите на отделните лица;
г) Държавните органи действат не импровизирано, а в определени направления и с определени правомощия, получени от надлежен нормативен акт. Те притежават компетентност (правноустановени предели на действие), определена от правомощията им, както и възможности за предприемане на мерки за държавна принуда.
Основните принципи на устройство и функциониране на държавните органи са:
1. Те са органи на единна държава - република България, в която не се допускат автономни териториални образования (чл.2 на Конституцията).
2. Като органи те се подчиняват на принципа на законността. България, като правова държава, се управлява според Конституцията и законите (чл.4 на Конституцията). Законността е не само принцип, но и метод на управление. Тя е и мерило за поведение на държавния орган.
3. Принципът за разделение на властите очертава мястото и основните компетенции на държавния орган в рамките на осъществяването на функции на единната държавна власт между отделните органи.
4. Държавните органи носят отговорности при изпълнение на техните правомощия. С имунитет (и то относителен) се ползват само отделни органи, посочени в Конституцията. Отговорността е многолика - по Закона за отговорността на държавата, за вреди, причинени на граждани; дисциплинарна; административнонаказателна; наказателна.
5. Те се подчиняват на принципа на народния суверенитет. Имат предвид възможността народът непосредствено да осъществи властта си и са задължени да приемат резултатите от това (референдум, общо събрание на населението и пр.). Това се отнася и при непосредственото осъществяване на властта от народа чрез механизма на избирателната система.
6. Органите са длъжни да зачитат правата, свободите и законните интереси на гражданите и да работят в тяхна защита. Демократичната държава формира едно равнопоставено отношение между нейните органи и личността.
7. В дейността на държавните органи се съчетава централизма и местното самоуправление по един балансиран начин, определен от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
8. Налице е и система на подчиненост и подконтролност вътре в системата на всеки държавен орган.
Обикновено, държавните органи се подразделят по определени белези както следва:
а) според упражняваните функции: на законодателни, изпълнителни и съдебни. Заедно с това налице са и органи, които не се включват в тази класификация: например, президентът и президентството, Конституционният съд. Те осъществяват специфични правомощия, посочени в Конституцията.
б) съобразно териториалния обсег на техните правомощия - на централни и местни.
в) според начина да взема решения - колегиални и еднолични. Колегиалните органи работят по определени процедури, установени в Конституцията, отделни закони, подзаконови актове или вътрешни актове на съответния орган.
г) според правното си положение те са първични и независими - които не са подчинени на други органи, а извличат правовластването си от вота на народа (Народно събрание, президент) или от Конституцията (напр. Конституционния съд.) Всички останали органи са вторични и зависими, като изразяват държавна воля по поръка на един първичен орган.
д) по начина на формиране органите са преки и косвени (основани на избор на вече създаден по пряк начин орган).
Съществено място в изпълнение на функциите на държавата заемат изпълнителните органи. Те действат въз основа и в изпълнение на закона, а волята им се изразява в определени актове. Тези актове са индивидуални, уреждащи конкретни правоотношения и общи (нормативни), с които се регулират по общ начин цяла група обществени отношения, възникнали в дейността им (правилници, наредби, инструкции). Изпълнителните органи имат оперативна самостоятелност (възможност за вземане на конкретни решения) и разпоредителни права, в границите на техните права и задължения и на закона. "Изпълнителната или административната власт обгръща дейността на държавата за реализиране на нейните цели в границите на нейния правов ред" - пише Отто Майер.
Налице са отделни видове изпълнителни държавни органи:
- според вида на компетентността си - те са с обща компетентност (Министерски съвет, който решава всички въпроси в различни клонове на управлението) и със специална компетентност - напр. министри, ръководители на управления и ведомства, които осъществяват дейност в определени клонове по изрично указание на определен нормативен акт.
- според кръга на обектите, върху които могат да въздействат, държавните органи от изпълнителен характер са по отрасли и сфери на управление. Отраслите съставляват конкретни области (кръгове) на икономика, култура и пр. (напр. земеделие, промишленост, просвета). Сферите на управление проникват във всички отрасли или в повече отрасли (напр. финанси, статистика и пр.)
- по начина на вземане на решения органите са еднолични и колегиални. Обикновено органите с обща компетентност са колегиални, а със специална компетентност - еднолични.
- по обсег на действие - те са централни и местни. Съгласно сегашната структура местен орган на самоуправление е общински (районен) съвет с председател; кметът е орган на изпълнителната власт. Такава е властта и на зам.кметовете и секретаря. Налице е и областен управител, подпомаган от областна администрация. Съществуват и специализирани органи на управление по отрасли и сфери както към общинската администрация, така и извън нея, като поделения на централни органи, с местен обсег на действие.