1. Понятие за територия на държавата. Граници и състав на държавната територия

Глава седма
Територия
1. Понятие за територия на държавата. Граници и състав на държавната територия



Според Владикин, територията е онази строго определена част от земната повърхност, с принадлежащото й въздушно и водно пространство, върху която се простира върховната власт на една държава.[12,231] Следователно, територията е пространственото проявление на общата и единна власт, действието на властта в пределите на държавните граници. Границата - това е мислената линия, до която се простира териториалното върховенство на една държава. Познати са няколко видове граници:
а) математически граници - те се прокарват по права линия, по меридиани и пр., за да се определят сфери на влияние в незаети или малокултурни области;
б) изкуствени граници - означават се с определени знаци (телени мрежи, пирамиди, ровове и др.);
в) естествени граници - очертават се от планина, море, езеро, река;
г) стратегически граници - определят се от отделните граничещи държави с оглед тяхното удобство и интереси.
Може би най-удобни са естествените граници от гледище на тяхното поддържане и на тяхната защита. При тях се спазват някои правила: напр. при планинска верига границата преминава по водораздела; при река - по средната линия между два бряга; при плавателна река - по талвега.
Морето е най-добрата естествена граница. Една водна ивица покрай морето определя териториалните води на бреговата държава.
За териториалните води има различни схващания. Едни прие-мат, че върху тези води бреговата държава упражнява своето върховенство, както върху сушата. Други приемат, че морето е пространство, свободно за всички, но бреговата държава упражнява полицейска и военна власт, за да гарантира стопанските си и отбранителни интереси. Трето гледище комбинира двете предходни схващания. То взема за основа разбирането, че бреговата държава упражнява властта си върху териториалните води, а чрез международното право, чрез договори и международни обичаи суверенитетът се ограничава.
Нашето законодателство (Закон за морските пространства - ДВ бр.55/87 г.) разглежда морските пространства, към които страната ни има правно отношение, по следния начин:
1. Вътрешни морски води - те са част от територията на България. В тях корабите с търговска и хуманитарна цел свободно влизат и посещават откритите пристанища и рейдове. Военните и атомни кораби и други плавателни съдове с нетърговска цел влизат в пристанищата с разрешение. Разрешение не се иска при официално посещение на държавен глава, ръководител на правителство или на ведомство по външните работи. Разрешение не се изисква и при екстремални ситуации - авария, укриване от буря или други стихийни бедствия. Редът за посещение и престой в пристанищата се урежда по вътрешното законодателство, а закритите пристанища и рейдове се определят от Министерския съвет.
2. Териториално море - съставлява морска ивица от 12 мили в дълбочина от брега. Разграничава се от териториалното море на съседната държава с географски паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг. То е част от територията на България, вкл. неговото дъно, недрата му, въздуха над него. Външните и странични граници на териториалното море са държавна граница на страната. В териториалното море корабите имат право на мирно преминаване без спиране (освен при бедствие и други подобни случаи). При провеждане на военни учения преминаването се преустановява временно, до края на тяхното провеждане. Чуждестранните кораби имат определени задължения, преминавайки през територията, свързани с тяхното опознаване от бреговата държава, спазване на суверенитета й и пр. Охраната на морската държавна граница се осъществява от органи на МВР. Държавата ни има право на мерки спрямо чуждестранни невоенни кораби. При нарушения въпросът е от компетентността на българската гражданска и наказателна юрисдикция. Споровете и отговорностите се осъществяват според българското законодателство.
3. Прилежаща зона. Това е морска ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на 24 мили от изходните линии, от които се изчерпва ширината на териториалното море. В тази зона България осъществява контрол за предотвратяване нарушения на митнически, финансови, гранични и санитарни разпореждания. Тя има право да взема мерки срещу нарушенията чрез: право на спиране, проверка, задържане за търсене на съответна отговорност от виновните лица.
4. Налице е и свободна икономическа зона от 200 мили, в която нашата страна има право да извършва проучвания, разработки, да поставя инсталации и пр.
5. Континентален шелф - касае се за морското дъно и недрата на подводния район. Той се простира отвъд териториалното море до шелфа на другите държави, по споразумение между тях. В шелфа страната ни има права на проучване, разработване, стопанисване на природните богатства и др.
Въздушното пространство над територията (сухоземна и морска) съставлява въздушната ни територия. Въпросът е определен с Парижка конвенция от 1919 г. Същевременно в тази територия, по силата на възприето международно право, държавите имат права на въздухоплаване и радиоразпръскване, за да не се пречи на международните връзки и да не се увреждат интереси на отделните държави.
Територията е неделима - това е конституционно установено още от времето на френската революция. Затова и в нашата Конституция се посочва, че въпросите за изменение на територията на страната, като жизнен за нея проблем, се решават само от Великото народно събрание (чл.158 т.2).
Територията се губи или придобива чрез различни способи: следствие на военни действия, мирен договор след война, други междудържавни договори. Специфични възможности са да се завоюва територия при първично завземане на незаети от определена държава земи или чрез приобщаване към бреговата ивици на части от плитки води. Известни са исторически данни за отделни такива способи. Например, чрез двустранни договори на Франция са отстъпени Савоя и Ница - от Италия, Мантон - от Монако. Генуезката република е дала като залог срещу паричен заем на Франция остров Корсика, която и досега е в нейни ръце. Англия е отстъпила на Гърция Йонийските острови в 1863 г.