КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ.
Основни начала на Конституцията на Република България.
Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. Първата в света Конституция е приета в САЩ през 1789 година, а до този момент Конституция е имало само в щата Вирджиния. Първата европейска Конституция е приета във Франция през 1791г. и послужва като първообраз на редица европейски конституции. .
Първата българска Конституция е Търновската, която е приета през 16 април 1879 година. Тя е една от най - демократичните за времето си Конституции и възприела демократична форма на управление. .
Установен е принципът на разделяне на властите, като законодателната власт е предоставена на монархията под силното влияние на княза. Княза има право да свиква и разпуска Народното събрание / НС /. Изпълнителната власт тук принадлежи на княза. Демократичния характер на Конституцията се проявява предимно в свободите и правата на гражданите.
Втората българска Конституция е приета през 1947 год. Позната е още като Димитровска Конституция. Тя променя формата на държавно управление от монархическо в републиканско. Принципът на разделение на властта тук се заменя с принципа на единство на държавната власт. Свободният мандат е заменен с императивен, т. е. мандат според които депутатите отговарят пред своите избиратели и могат да бъдат отзовани от НС.
Третата Българска Конституция е приета чрез референдум през 1971 год. В нея е провъзгласена ръководната роля на комунистическата партия. Държавният съвет заменя НС. Концентрира огромна част от законодателната власт. Четвъртата Българска Конституция е приета през 1991 г. и е в момента действаща.
Основни характеристики на Конституцията.
Конституцията е основен закон на държавата и обществото. Тя урежда основните обществени отношения и определя системата на държавните органи.
Конституцията е върховен закон имащ най - висша юридическа сила. Другите закони не могат да противоречат на Конституцията.
Конституцията регламентира основните и най - значимите обществени отношения, които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата.
4.Конституцията е база за противоборчество и законодателна власт: а) много от конституционните норми са общи и се нуждаят от конкретизиране в определени закони;
б) Конституцията определя реда за приемане на закони.
Конституцията има особен ред за приемане на изменение и допълнение, които е определен в самата Конституция. Конституцията се приема чрез референдум или от Великото НС. Има две процедури за изменение и допълнение на Конституцията:
а/ от НС - според чл. 153 НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези предоставени в правомощията на Великото НС. Инициативата за изменение и допълнение имат една четвърт от депутатите и президента. Предложението за изменение и допълнение се разглежда от НС в срок не по - малко от един месец и не по - късно от 3 месеца от постъпването му. Предложението се приема от квалифицираното мнозинство, което е 3/4. Приемането става на три гласувания в три различни дни. Ако предложението получи по - малко от 3/4 и повече от две трети от гласовете, то се поставя на ново разглеждане, не по - рано от 2 месеца и не по - късно от 5 месеца. При новото разглеждане предложението се приема само ако за него са гласували не по- малко от две трети от всички народни представители.
Закон за изменение и допълнение на Конституцията се подписва от председателя на НС , за разлика от всички останали закони и се обнародва в ДВ, той влиза в сила седем дни след обнародването, за разлика от обикновените закони, който влиза след три дни.
б/ от ВНС - НС решава с мнозинство от две трети от всички народни представители да се произведат избори за ВНС. Президентът насрочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400 народни представители. ВНС има право да изменя и допълва или да променя изцяло Конституцията на страната. Решението за изменение и допълнение се приема от две трети от всички народни представители в три четения в три различни дни. Подписва се и се подпечатва от председателя на ВНС.
Основни начала на Конституцията на РБ.
Равноправие на гражданите.
Народен суверенитет.
Политически плурализъм.
Разделяне на властите.
Законност.
Демократизъм.
Свобода на стопанската инициатива.
ПРИНЦИПИ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ И РАЗДЕЛЯНЕ НА ВЛАСТИТЕ.
Народен суверенитет.
Суверенитетът е една от най - сложните конституционни категории. Той може да се определи най - общо като независимост и върховенство на народа и неговата държавна организация. Проявява се в няколко разновидности, които са неделима част от едно единно цяло.
Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от другите държави и държавни власти; то е реална възможност на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика, де се съхрани териториалната неприкосновеност и национална сигурност.
Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределение; Тя сама определя формата на държавно управление и държавно устройство.
Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. Принципът на народен суверенитет е провъзгласен в чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:
а) непосредствена - чрез референдум ( допитване до народа );
б) пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект не може да стои над народа.
Разделение на властите.
Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия труд “За духа на законите”. Според него държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от политически представители на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в името на монарха.
Една власт не може да се вмества в работите на другите власти, но трябва да има механизми, които да регулират взаимоотношенията между тях. Търновската Конституция възприе принципа на разделение на властите, докато двете социалистически Конституции го отмениха и заместиха с принципа на единството на властта. Конституцията от 1991 г. възстанови разделянето на властите, което се счита за гаранция на демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на държавната система. Въз основа на разделянето на властите са обособени три подсистеми на държавните органи, които представляват относителни автономии, но сътруднически структури в държавната власт.
ПРЕЗИДЕНТ / независим орган, допълнителен контрол/
Законодателна Изпълнителна Съдебна
НС МС Съд
Разделението на трите власти се прилага на практика от трите подсистеми на държавна власт.
КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА. ПРИНЦИПИ И ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ
Конституционни основи.
Конституцията не регулира всички отношения в сферата на икономиката. Тя установява само основните положения и принципи на икономическа организация и функциониране. Сега действащата Конституция /1991г/ поставя юридическа основа за прехода от планова / социалистически тип / към пазарна / капиталистически тип/ икономика. Правните основи на икономическата система са уредени в чл. 19 от Конституцията.
Според първата му алинея /ал.1/ икономиката на РБ се основава на свободна стопанска инициатива.
Ал. 2. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица /ЮЛ/ еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Ал. 3. Инвестиционната и стопанска дейност на българския и чужд гражданин и на ЮЛ се закриля от закона .
Ал. 4. Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружение на гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък.
Всички граждани и ЮЛ са абсолютно равноправни. Равноправни са не само българските граждани , но и чуждестранните лица.
Форми на собственост.
Конституцията регламентира две форми на собственост - частна и публична. Разликите между тях са:
а/ по предназначението - публичната собственост е за общо ползване, докато частната е за лично ползване;
б/ по начина на използване - публичната собственост може да се предоставя на други правни субекти чрез концесия, докато частната собственост може да се продава и отдава под наем;
в/ публичната собственост не може да бъде отчуждавана и с нея не може да се извършва разпореждане. В чл. 18 на Конституцията са изброени обектите, които са изключително държавна собственост / Подземни богатства, крайбрежни плажни ивици, републикански пътища, както и водите, горите, парковете с национално значение, природните и археологическите резервати определени като такива с отделен закон/ .
Държавата осъществява суверенни права върху:
- континенталният шелф и в изключителна икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства
-върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита.
Със закон може да се установява държавен монопол върху ЖП транспорта, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи., използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологически силно действащи вещества.
Частната собственост е неприкосновена - правото на собственост и наследяването и се гарантира и защитава от закона. Принудителното отчуждаване на собствеността за държавни и общински нужди може да става само чрез определен закон и след предварително и равностойно обезщетение. Конституцията определя специално внимание на земята, като обект на собственост. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели и промяната на нейното преназначение се допуска само по изключение, при условия и ред определени със закона.
КОНСТИТУЦИОНЕН СТАТУС НА ГРАЖДАНИТЕ. ГРАЖДАНСТВО
Правният статус на гражданите е система от правни норми, които определят неговото положение в държавата и обществото. Той се състои от две правни разновидности.
първо- българските граждани;
второ- правата, свободите и задълженията на гражданите.
Българско гражданство - правната уредба на българското гражданство се състой в чл. 25 до чл. 27 от Конституцията и закона за българското гражданство. Българското гражданство е правна политическа връзка на едно лице с държавата, по силата на която лицето попада под държавно - властническо върховенство на тази държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите, осигурени от нейните закони. Българските граждани, където и да се намират се ползват от всички права и задължения. Гражданин на РБ не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава. Придобиването на българско гражданство става:
по произход - когато поне един от двамата родители е български гражданин;
по месторождение - български гражданин е всеки роден на територията на РБ, който не придобива друго гражданство по произход;
по натурализация - българско гражданство може да се придобие от чужд гражданин или от лице без гражданство по негова молба с указ на президента. Изисква се лицето да има местожителство или постоянно местопребиваване най - малко 5 години. Това условие не е необходимо когато лицето има особени заслуги към България, когато има български произход, когато е встъпило в брак с български гражданин. Децата на натурализираните, които не са навършили 14 години придобиват автоматично българско гражданство, а тези между 14 и 18 годни по изрично тяхно желание.
възстановяване на българско гражданство - когато лицето е имало българско гражданство, но в резултат на някакво основание го е загубило.
Сега е допустимо така нареченото двойно гражданство, т. е. наличието на чуждо гражданство не е причина да не получи българско гражданство.
Загубването на българското гражданство става чрез:
-освобождаване от българско гражданство - това е доброволен акт, ставащ то искане на лицето. Лицето трябва да е уредило задълженията си към държавата и другите организации , да е изпълнило задълженията си за издръжка. Срещу лицето да не е възбудено наказателно преследване или да има влязло в сила присъда или интересите на страната да налагат това. Може да се откаже освобождаване от българско гражданство на лица ,работили в органите на националната сигурност и др.
- чрез отмяна на натурализацията - ако лицето си е послужило с неверни данни, които са станали за основание на придобиване на българско гражданство. Отменянето може да стане само в 5 годишен срок от получаването на българско гражданство.
чрез лишаване от българско гражданство - това е санкция за извършено тежко престъпление против РБ ,с което се уврежда сигурността или интересите на страната. Допустимо е само когато лицето се намира вече в чужбина. Българските граждани по рождение не могат да бъдат лишени от българско гражданство.
ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА
Основните права и свободи на човека и гражданина са три групи.
1.Лични - те очертават ограниченията за вмешателството на държавата в личния живот на гражданите. Съдържат се в чл. 28 до чл. 41 от Конституцията.
а) право на живот ;
б) право на лична свобода и неприкосновеност - никой не може да бъде подлаган на мъчения, насилствена асимилация, медицински, научни или други опити без негово съгласие. Никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск и оглед освен по условията и реда предвидени със закон. Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. Всеки обвинен в престъпление трябва да бъде предаден на съдебната власт в законоустановеният срок. Обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното, чрез влязла в сила присъда.;
в) личният живот на гражданите е неприкосновен - никой не може да бъде следен, записван, фотографиран или подлаган на други действия без неговото знание, освен в предвидените в закона случаи.;
г) жилището е неприкосновено - без съгласието на обитателя му никой не може да влиза в него, освен чрез предвидените в закона случаи.
д) свободата и тайната на кореспонденцията са неприкосновени;
е) всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се предвижва по територията на страната и да напуска нейните предели;
ж) свобода на мисълта и изборът на вероизповедание или на теистични възгледи са ненакърними;
з) свобода на убеждения - никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения;
и) свобода на мнение ;
й) право на информация - всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
2.Политически права - създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и в осъществяването на държавната власт:
а) избирателно право - дава възможност за участие във формирането на държавните и други изборни органи. Чрез него гражданите навършили 18 години упълномощават определени лица да осъществяват държавна власт от тяхно име и в техен интерес .
б) свобода на печата и други средства за масова информация;
в) право на събрания и манифестации - редът за провеждането им се регламентира от закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г.;
г) право на свободно държание - свързано е с принципа на политическия плурализъм. Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенната териториална цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална , етническа или религиозна вражда, както и организациите свързващи военизирани структури или стремящи се да постигнат целите си чрез насилие;
Избирателното право може да бъде активно и пасивно. Изискванията за активно избирателно право са:
навършени 18 години;
не поставянето под запрещение;
не изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
За избор на общински съветник или кмет се изисква лицето да е регистрирано в общината.
За пасивното избирателно право / да можеш да бъдеш избиран/ се изисква:
- ако сте кандидат за общински съветник -навършени 18 години;
-ако сте кандидат за депутат - 21 години;
-за президент и вицепрезидент - 40 години;
- да няма и друго гражданство освен българско;
- за президент - кандидат може да бъде само лице с българска гражданство по рождение, живял през последните пет години в страната.
Избирателни системи - биват три вида.
- Пропорционални избирателни системи - прилагат се в многомандатни избирателни райони. Мандатите се разпределят между партиите, пропорционално на получените действителни гласове.
-Мажоритарни - в едномандатни избирателни райони като всеки район избира по един депутат. Избран е този, който е получил обикновено мнозинство от действителните гласове. Ако няма избран се провежда втори тур в който участват първите двама или трима кандидати получили най - много гласове.
3. Третата група - Социално - икономически права . те създават възможност за задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданитe.
НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ
1.Българския парламент се нарича НС. Според К от 1991 г. съединението на изпълнителната и законодателната власт е несъвместима с принципи на разделение на властта, и че МС е титуляр на изпълнителната власт.Основна характеристики на НС е, че то е титуляр на законодателната власт. Освен това то упражнява парламентарен контрол върху правителството.Чрез своята законодателна дейност НС регламентира устройството и реда на дейност на изпълнителната и съдебна власт. Според К ат 1991 г. НС е постоянно действащ орган, който функционира почти през всичките години. Българския парламент е еднокамерен. Състава на НС включва 240 народни представители, избрани въз основа на общо правно и пряко избирателно право. Мандатът на НС е 4 години.Срокът на пълномощията му започва да тече в момента на избора, но за да започне да действа НС е необходимо то да бъде конституирано и депутатите да положат клетва. Пълномощията му се прекратяват след неговия мандат, когато бъде разпуснато от президента и след избиране на ВНС. При война срокът на пълномощията се удължава до отпадане на тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се саморазпусне, въпреки че не е уредено изрично в Конституцията.
Организацията на народното събрание . НС обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС , неговото учредяване и образуването на парламентарни комисии. Тук може да се причисли и образуването на парламентарни групи, макар те да не са органи на НС, но по Конституцията на тях са възложени някои определени функции. След изборите новоизбраното НС все още не е конституирано и не може да пристъпи към осъществяване на своята дейност. Дейността на НС се регламентира от Конституцията и от правилника за дейността на НС.
а) свикване на НС - новоизбраното НС се свиква на свое първо заседание най - късно месец след неговото избиране. Свикването става от президента на РБ, а в случай, че той не извърши това свое конституционно задължение, НС може да се свика от 1/5 от депутатите.
б) откриване - първото заседание на НС се открива от най - възрастния народен представител, след което всички народни представители полагат клетва. Без да положат клетва депутатите не могат да стъпят в изпълнение на своите правомощия, без обаче при това да губят пълномощията си на народни представители.
в) конституиране.
Избиране на ръководни органи.
НС избира свои председател , двама постоянни заместник председатели от двете най - големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменяват на база на ротационния принцип.
Председателят представлява НС, предлага проект за дневния ред, открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провежданията им. Удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от НС актове. Обнародва решенията , декларациите и обръщенията на НС , тъй като не може да приема различни по ранг решения. Председателя организира международните връзки на НС. Зам. председателя подпомага председателя при осъществяване на неговите функции.
Избиране на комисии - постоянни и временни.
Постоянните комисии подпомагат дейността на НС и упражняват от негово име целия мандат на НС, регламентират законови проекти, изготвят доклади и др.
Временните комисии се създават по конкретен повод. Например: Проучване и събиране на информация, извършването на анкета във връзка с неправомерни действия и др.
Парламентарни групи . За образуването на ПГ се изискват минимум 10 народни представители. Те се организират според партийната принадлежност или политическа ориентация и се вписват в специален регистър. Те избират свои председател, с които председателят на НС се съвещава по различни въпроси.
ЗАКОНАДАТЕЛНА ДНЕЙНОСТ И АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
1.Ред и дейност на НС.
НС е постоянно действащ орган. То само определя времето през което не заседава. Според сега действащия правилник, то работи на три сесии между които има ваканции. Сесията е период от време, през които НС изпълнява своите функции. Основна форма за работа на парламента са пленарните заседания. Заседанията се свикват по предложение на НС, по негова инициатива., по искане на 1/5 от народните представители, по искане на президента, и по искане на МС. Заседанията биват редовни / сряда, четвъртък и петък между 9 и 14 часа/ и извънредни.
Заседанията са публични . Допускането до тях става по определен ред. По решение на НС могат да бъдат закрити, ако важни държавни интереси налагат това. Обсъжданията и протокола на закритите заседания са държавна тайна, но решенията им се оглавяват публично. За да бъдат редовни заседанията трябва да присъстват повече от половината народни представители. Програмата и дневния ред се приемат за една или две седмици напред. Преди да се решат поставените на дневен ред въпроси те се обсъждат в пленарната зала. Председателят на НС дава думата на народните представители по тяхно искане, според поредността на заявките като се редуват парламентарните групи. Народните представители на ПГ или на определени от тях лица може да бъде дадена думата по всяко време. Могат да се поставят на обсъждане и процедурни въпроси, без да се засяга същността на разисквания въпрос. Изказванията на народните представители стават от трибуната в рамките на определеното от правилника за това време. Репликата е кратко възражение по същество на приключилото преди това изказване. Нейното времетраене е до 2 мин. Допускат се до 3 реплики на едно изказване. Народният представител има право да отговори на репликите – дуплики за 3 мин. .
Членовете на МС имат право да присъстват винаги на заседанията и да вземат думата във всеки един момент. Решенията на НС се вземат с лично, явно или тайно гласуване. Нужно е обикновено мнозинство, освен в случаите когато Конституцията изисква квалифицирано мнозинство. При случаи на гласуване на недоверие на правителството или прегласуването на закон, на който президента е наложил облагателно вето е необходимо повече от половината народни представители, т.е. 2/3 от всички народни представители и необходимото мнозинство при гласуване обвинения за държавна измяна срещу президента и вицепрезидента . Три четвърти от всички народни представители са необходими при гласуване на изменение на Конституцията.
Актовете на НС се обнародват от ДВ. Законите се обнародват от президента , а законите за изменение и допълнение на Конституцията, решенията, декларациите и обръщенията се обнародват от председателя на НС.
Законите са юридическа основа на дейността на всички държавни органи, организации, ЮЛ, ФЛ. Те са нормативни актове с висша юридическа сила и всички останали нормативни актове трябва да бъдат съобразени с тях.
2.Законодателен процес - система от правно регламентирани действия, които имат преназначение създаването на закони. В него се наблюдават следните фази:
а) внасяне на законопроекта в НС - правото на законодателна инициатива е правото на определени правни субекти да сезират НС по определени въпроси. Законодателна инициатива имат всеки от народните представители и МС като цяло. Законопроектите заедно с мотивите към тях се отправят към председателя на НС и се регламентират в деловодството. В три дневен срок председателя на НС регламентира законопроекта за обсъждане в постоянните комисии. Председателя уведомява народните представители.
б) обсъждане - извършва се предварително в постоянните комисии. След обсъждането комисията представя своето становище. Втора фаза на обсъждане е в пленарна зала, което става на четене. На първо четене по същество НС.
в) приемане чрез гласуване - след приемането на законопроекта приключва същинската част на законодателния процес.
г) промулгиране - даденото право на държавния глава да даде за обнародване в ДВ приетият вече законопроект.
Според Конституцията в 15 дневен срок президента може мотивирано да върне приетия закон за ново обсъждане. Върнатият закон се приема и обсъжда на едно четене с абсолютно мнозинство. Ако се оспорвани само отделни текстове то се пригласуват само те. До 15 дни от окончателното приемане на закона той трябва да бъде обнародван в ДВ от президента. Законопроекта влиза в сила и става закон три дни след обнародването на закона в ДВ.
3.Актове на НС:
а) Законите
б)Правилник за организиране дейността на НС.
в) Решенията - те са юридически, но не нормативни актове с които се насрочват избори за президент, референдум, избира се и се назначава министър председател. Осъществяват се дейности от организационен, стопански и отбранителен характер.
г) Декларации и обръщения - не юридически актове , проектите за решения и декларации могат да се внасят от народните представители от ПГ. Разпределят се за обсъждане на комисиите и се приемат на едно четене.
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Парламентарен контрол се упражнява от НС върху изпълнителната власт. Той е вътрешно присъщ белег на всяко парламентарно управление и необходима предпоставка за ефективното функциониране на държавната власт. Този контрол е и политически, защото е свързан с държавната политика. Контролът може да бъде за целесъобразност и законосъобразност. Субект на парламентарния контрол е НС. Парламентарния контрол може да се осъществява чрез парламентарен дебат или чрез парламентарни комисии, но от името на НС. Обекти на парламентарен контрол са министър- председателя и отделните министри.
Парламентарният контрол може да бъде:
предварителен - за предотвратяване на евентуални отклонения;
текущ - постоянно осъществяван;
последващ - след като решението е взето и изпълнено. Целта е да се оценят резултатите.
Средствата на парламентарния контрол са:
питания - средство за получаване на информация имащо специално контролно предназначение . Отправя се от народните представители чрез председателя на НС, които уведомява премиера или конкретния министър. Те трябва да отговорят в четири дневен срок от подаване на питането. При разглеждане на питането в пленарната зала то се представя от вносителя му в рамките на 5 минути след което следва отговор от министъра или министър- председателя. Не се предвиждат реплики или дуплики. Само питащият може да зададе до два уточняващи въпрос. По предложение на 1/5 от народните представители обаче могат да станат разисквания, които да завършат с решение на НС. Така питането прераства в запитване, т.е. интерпелация;
вот на недоверие - по предложение на 1/5 от народните представители чрез мотивиран проект за решение. Разискванията по решението стават не по - малко от 5 дни след постъпване на предложението. Гласуването се извършва не по - рано от 24 часа след приключване на разискванията. Вота се приема с абсолютно мнозинство от 121 гласа.
в парламентарните проучвания и анкети;
отчет за изпълнението на държавния бюджет;
актуални въпроси или въпроси за информация - отправят се чрез председателя на НС не по - късно от 48 часа преди заседанието, на което да се отговаря. Отговорите не се обсъждат. След отговора на министъра народният представител може да отговори дали е доволен от отговора на министъра или не.
3. Парламентарна отговорност. - политически - най - тежката й форма е изразът на недоверие към министър- председателя или МС, което води до тяхната оставка.
ПРЕЗИДЕНТ. ИЗБОР И ОТГОВОРНОСТ
Президентът е държавен глава, които олицетворява единството на нацията и представлява РБ в международните отношения. Президентът заема особено важно място в системата на държавните органи.Участва в Изпълнителната власт без да е неин титуляр. Президентът е интегративен (обединяващ ) и стабилизиращ фактор в обществото и държавата. Изпълнява балансираща роля в отношенията между държавните органи.
Функциите се делят в три групи:
представителни - приема акредитивните и отзователни писма на дипломатическите представители в РБ. Назначава дипломатически представители в чужбина по предложение на МС. Посреща други държавни глави и делегации и посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.
арбитражни -балансира отношенията между държавните институции чрез предоставените му от Конституцията правомощия.
функции по отбраната и сигурността на страната - върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на консултативен съвет по национална сигурност.
Президента се подпомага в своята дейност от вицепрезидента. Президента и вицепрезидента не могат да бъдат народни представители. Не могат да участват в ръководството на други политически партии. Полагат клетва преди стъпване в длъжност. Избора на президент и вицепрезидент е уреден в Конституцията и в закона за избор на президент и вицепрезидент. Избира се пряко от народа като изискванията са да е навършил 40 годишна възраст, да е български гражданин и да е живял през последните пет години в страната . Да отговаря на изискванията за народен представител, т.е. да не е поставен под запрещение. Президентът и вицепрезидентът се избират с обща листа. Изборът се провежда не по - рано от 3 месеца и не по - късно от 2 месеца преди изтичането на мандата. Изборът се провежда по мажуритарната система. За избрана се счита кандидатската двойка получила повече от половината от избирателните гласове при условие, че в избора участват повече от половината. В седем дневен срок се провежда втори тур, в които участват само първите две двойки. Резултатите се обявяват от централната избирателна комисия в 3 дневен срок, а в едномесечен срок законността му може да се оспорва пред съдебните органи. Съда разглежда законността на иска и се произнася . Президента и вицепрезидента могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
Отговорности на президента и вицепрезидента
Според Конституцията Президента и вицепрезидента не носят отговорност за действията при осъществяване на техните функции, освен при държавна измяна и нарушаване на Конституцията. Процедурата за търсене на отговорност е доста ослажнена, за да бъде един вид гаранция за неоснователното търсене на отговорност. Отговорността на тези две лица е политическа по съдържание. Ако обвинението бъде доказано тогава се прекратяват техните правомощия, което вече открива възможност за наказателно преследване по съдебен ред. Обвинението се повдига най - малко от една четвърт от народните представители и се счита за прието от 2/3 от списъчния състав на народните представители. В едномесечен срок от внасянето Конституционния съд разглежда обвинението. В случай, че намери президента и вицепрезидента за виновни прекратява техните правомощия.
В производството пред Конституционният съд участва и народен представител. Обвиненията се подкрепят чрез представяне на всички записи и протоколи на НС. Ако Конституционният съд потвърди обвинението прекратява правомощията на президента и вицепрезидента, изпраща делото на главния прокурор и подлежат на наказателно преследване.