6. Небанкова финансова институция – понятие, правен режим, лицензиране, управление. Видове небанкови финансови институции.
Небанковите финансови институции също са субекти на българското гражданско право. Това са лица, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече сделки – финансов лизинг, придобиване и управление на дялови участия , сделки с чуждестранни средства за плащане. В срок от 14 дни от започване на дейността си, те уведомяват ЦБ за кръга на извършваните от тях сделки.
Финансовата къща се отличава от дружествата, които се занимават с покупко-продажба на ценни книжа. Формата, в която могат да съществуват финансовите къщи са АД, ООД. Има разлика между определенията на обменно бюро и финансова къща, които се съдържат във Валутния закон обн. В ДВ м.09 1999г.
Според чл.3 ал.1 всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро е длъжно да се регистрира в 14 дневен срок от започване на дейността. В изпълнение на своята дейност те са длъжни да спазват изисквания, установени в наредбата на министъра на финансите.
При финансовите къщи се изисква писменно разрешение от БНБ, която издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за изискванията, които следва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си.
Или “обменното бюро” е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност. Финансовата къща е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по банков път.
7. Капитал и капиталова адекватност на ТБ. Резерви.
Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер не по-малко от 10 млн. лева.
Собствен капитал се нарича капиталовата база, чийто минимален резерв, структура и съотношението се определя с наредба от ЦБ – наредба №8 за капиталовата адекватност на банките.
Първичният капитал се образува от сбора на внесения капитал, фонд”Резервен” и други резерви с общо предназначение. Съществуват и допълнителни капиталови резерви. Съвкупността от първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, инвестициите в акции или други форми на дялово участие образува собствения капитал на банката.
Капиталовата адекватност е емпиричен показател , който изразява актуалното финансово и платежно съотношение между основния капитал и общата стойност на активите. Има много показатели, повечето от които са икономически показатели, които постоянно се менят.
Всички ТБ поддържат задължителен минимален резерв в ЦБ, чийто размер се определя с Наредба №21 на БНБ. Този минимален резерв е % от основния капитал, който е почти равен на лихвения %. Ако се увеличи с десети лихвения %, веднага се променя този %. За да се поддържа капиталовата адекватност, разликата се покрива с по-висок процент по кредитите. Този по-висок % по кредита има негативно значение.
Освен този задължителен минимален резерв банката образува фонд резервен като отделя най-малко 1,5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите.
8. Ликвидност – понятие, правен режим.
Банките трябва да управляват своите активи и пасиви по начин, който им гарантира, че редовно и без загуба могат да изпълняват ежедневните си задължения, както в нормална банкова среда, така и в условията на криза.
Основната цел на системата за управление на ликвидността е да подготви планове за оцеляване на банката в случай на непредвидено изтичане на паричните й средства, дължащо се на някакви събития /измами/.
Коефицентът на ликвидност на една банка показва нейната фактическа способност да посреща задълженията си или да плаща във всеки един момент, т.е да има налични ликвидни средства.
Ликвидни активи на банката са:
-банкнотите и монетите в наличност;
-средствата по сметките в БНБ, без задължителния минимален резерв;
-средствата по разплащателните сметки в други банки;
-бонове и облигации в Правителството на РБ и други активи, които БНБ е определила като отговарящи на изискванията за ликвидни активи;
Освен това, съотношението, характеризиращо коефицента на ликвидност се определя като съотношение между налични пари и привлечени средства. Има и други коефиценти, които са извлечени от банковата практика.
Изисква се постоянно и непрекъснато да се управляват парите-ефективно, с безкомпромисни правила. Затова е ниобходимо да има централизиран контрол върху ликвидността на банката, постоянно наблюдение и оценка на необходимите за в бъдеще парични потоци и на достатъчността на ликвидните активи на банката, подходящо планиране на извънредните обстоятелства /ако може/ и т.н.
Освен това съветът на директорите /упр.съвет/ на всяка банка приема вътрешните правила за управление на ликвидността, т.е съдържат принципите за управление на ликвидността, планове за действие при извънредни обстоятелства, метода, използван за управление на ликвидността, задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката отговарящи за отчетността и управлението на ликвидността.
Във всяка банка трябва да има орган за управление на ликвидността, който е пряко подчинен на съвета на директорите. Този орган дава пълни отчети за своите оперативни решения.
10. Банкови сделки – понятие и видове.
В ТЗ се говори за банкова дейност. Банковата дейност е по-широк по предмет институт, защото включва и други операции, които не могат да бъдат квалифицирани като банкови сделки. Всъщност от юридически аспект, правото на банкова дейност се квалифицира като субективно търговско правомощие на банката или небанковата институция. Това правомощие възниква от момента на лицензирането и вписването й в Търговския регистър, като банкови сделки са самите сделки, като възникналият субект може да включва:
Преди да разгледаме отделните видове сделки, трябва да посочим критериите за квалифициране на сделките. Видовете банкови операции се делят на:
-пасивни;
-активни;
-неутрални;
Това разграничаване е необходимо, защото понякога най-добре става ясно, какъв е предметът на банковата дейност.
Пасивните банкови операции са свързани с набирането, привличането на чужди средства, капитали от неограничен кръг трети лица. Те се явяват много важна предпоставка за банките. Типична банкова пасивна операция е договорът за влог. Така се акумулират пари и банката е една пасивна страна в този договор.
Активните банкови операции са свързани с предоставяне за временно ползване на неограничен кръг трети лица на така набраните средства или капитали. Основната форма и най-типична сделка, чийто предмет са активни операции е договорът за банков кредит. Чрез него се предоставят за временно ползване пари, средства на кредитополучателя, а това са активни операции.
Най-много по вид и по брой са неутралните операции. При тях банките не влагат средства за извършването им.
Тук банката се явява един посредник. Типичен пример са безкасовите плащания ,например банково инкасо или банков превод и т.н.
11. Банков влог и банков депозит
Правната уредба е в ТЗ. Легална дефиниция на обикновен влог е в чл.420 от ТЗ, където банката се задължава да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог.
При прочит на този член от ТЗ стигаме до извода, че предмет на договора е предоставяне от влогодателя на пари.
Паричния влог е действително най-широко разпространения договор за банков влог. Банката дължи парична сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
Договорът за банков влог, когато се влагат пари от влогодателя е неправилен влог, защото тук собствеността преминава с предаването на парите върху влогоприемателя. Следователно този договор поражда транслативен ефект. Парите стават собственост на банката, която ги управлява за своя сметка и на собствен риск. Тя трябва така да ги управлява, че да може да ги върне всеки момент.
В ал.2 на чл.420 е предвидено правило за уговаряне срока на връщане на влога в полза на влогодателя. Срока винаги е уговорен в полза на влогодателя, тъй като влогодателя може всякога да поиска връщането на вложена вещ. Разбира се, законът предвижда една “санкция”т.е. занижаване цената на сделката – ще му бъде платена по-малка лихва.
За договорът за банков влог може да се каже, че той е: двустранен, възмезден, формален, самостоятелен договор. Неговото изпълнение не е поставено в зависимост от друг договор.
Договорът за банков влог е реален договор – неговото сключване настъпва в момента на реалното влагане на парите по сметка на влогодателя. Той се предхожда от сключването на договор за разплащателна сметка.
По договора за банков влог банката дължи лихва. Тези лихви не са закъснителни /по ЗЗД/, а представляват цената на услугата. За срока, през който банката управлява парите, тя дължи цена. Няма възражения за непреодолима сила.
Банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. Тук съществува една оборима презумция, че до доказване на противното, написаното в този документ е вярно. При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не дължи второ плащане и не носи отговорност, ако е платила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
Допуска се да се теглят суми от паричен влог от пълномощник, но само ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
Разновидност на договора за банков влог е договора за банков депозит. Тук става дума за движима вещ. Движима вещ може да бъде родова или индивидуално определена – ценности, ЦК и др. Ето защо договорът за банков депозит е договор за правилен влог. Този договор е двустранен, възмезден или реален.
Банката може да се задължи да управлява вложените ЦК, но това в България на този етап е трудно приложима, поради липса на свободни ресурси.
12. Банкова касета.
Правната регламентация на договора за банкова касетка се намира в ТЗ /чл.451-454/. Този договор по своята правна характеристика е договор за правилен влог и има за предмет приемане за определен срок срещу възнаграждение пари, ЦК, други вещи и документи.
До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят. Всъщност единствено ползвателят разполага с ключ, банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя. Банката не може да провери какво има вложено в нея. Най-често това са пари. Страна по договора за банкова касетка може да бъде само банка, небанкова институция не може да бъде страна. Друга страна може да бъде ЮЛ или ФЛ.
Съдържанието на касетката може бъде обявено, така и необявено. Договорът е двустранен и възмезден, тъй като банката е задължена да пази даденото, а задължението на влогодателя е да плати разноските за съхранението.
Съществува забрана за поставяне на предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката. Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването /рентген-дали няма взрив или други подобни материали/. Наред с правото да развали договора при неплащане на уговореното възнаграждение от страна на влогодателя, банката може да поиска отваряне на касетката с участието на нотариус и да упражни вещно право на задържане до заплащане от клиента на дължимите разноски.
13. Банкова сметка. Откриване и водене на банкови сметки. Разплащателни сметки.
За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват в левове и във валута банкови сметки. Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка, към която се прилагат определени дейности / спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката и т.н. /.
Всяка банка има право да постави изискване за минимален остатък от сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметката. Банката не е длъжна да мотивира отказа за откриване на сметка.
След откриване на сметка, банката уведомява писмено титуляра за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на неговия представител или му изпраща по пощата извлечение за движението на сметката за деня на промяната. Банките могат да договарят със своите клиенти и реда за уведомяване.
Титулярът на сметката може да се разпорежда със средствата по нея само като прилага стандартни форми на платежните дейности. Той може да плаща, да внася и да тегли пари в брой.
Банката не може да откаже на титуляра да извърши безкасово плащане срещу неговата сметка, стига плащането да е допустимо по действащото законодателство. В случай на невъзможност да плати в срок от три дни, банката е длъжна незабавно да уведоми писмено БНБ и лицето, предявило нареждане или искане за плащане.
Видове банкови сметки:
-Разплащателни сметки – за съхранение на пари;
-Депозитни сметки;
-Сметки на разпоредители с бюджетни средства – за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица;
-Спестовни сметки – за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка;
-Набирателни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение;
-Акредитивни сметки – за предоставени за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на условията, поставени при откриване на акредитива;
-Ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
-Особени сметки – за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност.
Банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки със специален режим, като съгласуват пред БНБ реда на ползване на парите по тези сметки. При откриване на сметката банката я означава с номер.
Разплащателната сметка е една от най-често използваните сметки в нашата практика. С договорът за РС банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания.
Договорът е формален, а изискването за писмена форма е условно. Този договор има белезите на договор в полза на трето лице, защото той е несамостоятелен договор. Титулярът на сметката ще извършва плащания по тази сметка в полза на трето лице.
Други го оприличават като предварителен договор, защото с него се приема обещанието да се сключи окончателен договор.
Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение, следователно договорът е двустранен, тъй като задълженията по него възникват за двете страни. Основната задача на титуляра е да захрани сметката с пари.
Договорът е реален, защото е сключен, когато по сметката постъпят пари. Ако не се вложат пари, той има характер на предварителен договор. Договорът за разплащателна сметка е договор сключен при общи условия.
Към договорът за РС се прилагат разпоредбите за договор за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго.