наказателно право-обща част

Понятие за престъплението-обществена същност и определение , престъплението като деяние;престъпен резултат;причинна връзка.

Понятие за престъплението
Чл. 9, ал. 1 НК гласи,че "престъпление е онова общественоопасно деяние (действие или бездействие),което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо".
Първо-то е вид деяние т.е. елемент на съзнателната волева дейност на човека.Деянието е външно проявен конкретен акт на поведението на определено лице със свои индивидуални особености.Не е деяние психично преживяване,мисли,чувства,та дори и конкретно решение ,което не е било външно проявено в съзнателната дейност на човека.Деянието е конкретен съзнателен волеви акт.Затова липсва деяние,когато самият акт не е извършен под контрола на съзнанието.
Деянието може да бъде в две форми:
1.действие-извършване на определени съзнателни движения,насочени към постигането на дадени изменения във външния свят.
2.бездействие- неизвършване на определени движения необходими за правилното развитие на дадена общественозначима връзка,когато те са елемент от нея
Стана ясно ,че всяко престъпление е деяние,но не всяко деяние е престъпление.Престъпление е само това деяние(действие или бездействие),което притежава точно определени свойства.Според чл.9НК тези свойства са обществена опасност,виновност и наказуемост.
Съставомерен резултат.
Всяко едно престъпление като деяние има за свой резултат някакви изменения в действителността.Ние обаче трябва да се интересуваме само от точно определени резултати,които се посочват изрично в състава на съответното престъпление.Тези изрично посочени в част от съставите на престъпленията резултати се наричат съставомерни резултати,а престъпленията към които те са предвидени се наричат "резултатни престъпления".При формалните престъпления отсъства изричното посочване на резултат,от който наказателното право се интересува.
Причинна връзка.
Причинна връзка трябва да търсим само при резултатните престъпления в смисъл:дали извършеното деяние е причинило настъпването на съставомерен резултат,или той е настъпил независимо от него,т.е. се дължи на други причини.Само когато се установи причинна връзка между деянието и съставомерния резултат може да се говори за довършено престъпление.

Обществена опасност и противоправност на престъплението.Обстоятелства,които изключват обществената опасност и противоправността на деянието/неизбежна отбрана,крайна необходимост,оправдан стопански риск,задържане на престъпник/

Обществена опасност на деянието.
Според чл.10 НК "общественоопасно е деянието,което застрашава или уврежда личността,правата на гражданите,собствеността,установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси,защитени от правото".
При обществената опасност се различават характер и степен.Различният характер на обществената опасност зависи от разликите в обществените отношения,които се охраняват чрез забраната за извършване на едно или друго престъпление.Под степен на обществена опасност се разбира тежестта на едно или друго деяние,увреждащо или поставящо в опасност охраняваните от наказателния закон ценности.
Противоправност.
Тя е свойство на престъплението.Само деяние,което е забранено от закона ,е престъпление.Затова диспозицията на наказателноправните норми,като посочват съществените признаци на даден вид деяние,забраняват неговото извършване.
Понякога дори извършеното деяние да е противоправно,законодателят е предвидил определени обстоятелства,които изключват неговата противоправност.Тези обстоятелства са неизбежна отбрана,крайна необходимост и оправдан стопански риск.
Неизбежната отбрана(чл.12НК) представлява деяние,което е извършено, "за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси,личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели".Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
Ако обаче упражнената защита явно не съответства на характера и опасността на нападението,налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана,което е наказуемо.Изключение съставлява случаят,когато превишаващият въпросните предели е действал поради уплаха или смущение.За такива случаи е предвидено едно лично основание на освобождаване на дееца от наказателна отговорност и на него не се налага наказание.
Крайна необходимост(чл.13НК) има,когато едно лице спасява държавни или обществени интереси,както и свои или на другиго имотни блага от непосредствена опасност,като извърши деяние,с което то е могло да спаси тези интереси или блага,въпреки неговата забраненост,но при положение,че причинените от деянието вреди са се по-малко значителни от прдотвратените.Няма обаче крайна необходимост,когато отбягване на опасността съставлява престъпление.
Оправдан стопански риск-този с който,за да се постигнат съществени резултати или да се избегнат значителни вреди,се извършва деяние,което не е изрично нормативно забранено,отговаря на съвременните научно -технически постижения и опит,не поставя в опасност живота и здравето на другите;от деянието обаче са настъпили значителни вредни последици,въпреки че деецът е направил всичко зависещо от него за предотвратяването им.

Видове и структура на наказателноправните норми



Наказателният кодекс(НК) е разделен на обща и особена част.В общата част са общите правила,които важат за всички или за по-голяма част от престъпленията.Те нямат самостоятелно правно значение,а-само заедно правна норма от особената част-отнесени към определен състав на престъпление.Тези норми биват декларативни и определителни.Определителни са голяма част от нормите на общата част.
Наказателноправните норми от особената част на НК съдържат диспозиция:посочване на деянието,което се забраняват т.е. на белезите ,които трябва да притежава едно деяние,за да бъде наказан неговият субект,поведението,което субектът не трябва да реализира, и санкция,която задължително придружава правната норма.
Диспозицията може да бъде:описателна(посочва всички признаци на деянието) , проста(само назовава деянието),препращаща(препраща към друга норма на същия закон),бланкетна(съзнателно оставена непълнота в признаците на деянието,които следва да се запълнят с данни,съдържащи се правна норма,извън тези на НК)
Санкцията може да бъде:абсолютно определена и относително определена.Санкциите в българския НК са относително определени.




Действие на наказателния закон по време и място



Действие по време:За всяко престъпно деяние се прилага само онзи наказателен закон,които е бил в сила по време на неговото извършване.Оттук произтичат двата въпроса:за началния и крайния момент на деиствие на наказателния закон.Началния момент на действието на наказателния закон според Конституцията:чл.5 ,ал.5 всички закони "влизат в сила три дни след обнародването им,освен когато в тях е определен друг срок."
Действуващият наказателен закон може да бъде отменен по няколко начина:изрично - с нова законова разпоредба,която изрично отменя старата;с нова законова разпоредба ,в която без изрично да се отменя старата е вписано ново съдържание,противоречащо на това,което досега е било в сила;с общата формулировка,че новия закон отменя всички досегашни ,които му противоречат;с посочване в самия закон срокът на неговото действие.
Обратно действие.Чл.2,ал.1НК гласи,че" за всяко престъпление се прилага онзи закон,който е бил в сила по време на извършването му".Ал.2 на същия член посочва изключението:"ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,прилага се законът,който е най-благоприятен за дееца".
Действие по място.Чл.3,ал.1 НК гласи: прилага за всички престъпления,извършени на територията на Република България"(териториален прицип).Няма значение гражданството на субекта.
Личен принцип:наказателния закон се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина(чл.4,ал.1НК)
Реален принцип:НК се прилага и към чужденци,извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български граждани(чл.5НК).
Универсален прицип:НК се прилага за престъпления,извършени в чужбина от чужденци,когато това е предвидено в международен договор,в който участва България(чл. 6, ал.2 НК)

Вина-същност и определение;форми на вината.Умисъл-същност и определение;видове умисъл.
Непредпазливост-същност и видове;отграничаване от умисъла,непредпазливостта и случайно деяние;грешката и нейното значение.

Вината представлява определено психическо състояние на субекта на престъплението,заключаващо се в определено негово субективно отношение към самото деяние и неговите ,предвидени в закона,последици.Вината като свойство на деянието представлява неговата връзка с дееца,но не от гледна точка на авторството,а-на субективното отношение на самия деец към извършеното от него противоправно деяние.
Вината се проявява само в една от двете си форми-умисъл и непредпазливост.
Деянието е извършено умишлено,когато субектът е "съзнавал общественоопасния му характер",т.е. когато е желаел неговото извършване,като е предвиждал неговите последици,и е искал( пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл) тяхното настъпване. Желанието за извършване на противоправното деяние е достатъчно при т.нар. формални престъпления,но при резултатните престъпления,за които законът изисква настъпването на определени,съставомерни последици, е необходимо субектът да е предвиждал същите(интелектуален момент) и да е искал(при прекия) или допускал(при евентуален умисъл) тяхното настъпване(волеви момент).Например,достатъчно за наличие на пряк умисъл е субектът,обидил потърпевшия,да е искал да го напсува(формално престъпление),но е необходимо още да е искал смъртта на жертвата(резултатно престъпление).
Трябва да се отбележи,че думата "допускал"при евентуален умисъл не бива да се тълкува като "отнасял се безразлично".Лицето,което подпалва къщата на съседа си,допускайки,че той спи вътре,съвсем не се се отнася безразлично към смъртта му;направо казано -той не желае(иначе ще има пряк умисъл) смъртта на съседа си,но се надява тя да не настъпи,без да разчита на някакво определено обстоятелство за това,а още по-малко на себе си(тук е разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост)
Втората форма на вината-непредпазливостта-също се проявява в два вида -съзнавана непредпазливост(престъпна самонадеяност) и несъзнавана непредпазливост(престъпна небрежност).
Престъпната самонадеяност е налице тогава,когато субектът е съзнавал възможността за настъпване на съставомерните последици(които в действителност са настъпили) на деянието,"но е мислил да ги предотврати".Субектът самонадеяно е считал,че ще избегне настъпването на съставомерните последици,разчитайки на опитност,умение,или на някакво друго свое качество.
Престъпната небрежност включва липсата на съзнание на настъпването на съставомерните последици.Същевременно трябва да е налице задължение за тяхното предвиждане,както и на нормална възможност да се предвидят последиците и да се предотвратят.Когато субектът не е бил длъжен или само не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните последици,деянието не е извършено виновно(случайно деяние).
НК предвижда две хипотези,които изключват виновността на деянието:грешка и неправомерна служебна заповед,която се изпълнява.
Грешка-незнанието на фактическите обстоятелства,които принадлежат към състава на престъплението,изключва умисъла;непредпазливостта се изключва,когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.Например,ловецът стреля по внезапно появил се дивеч,но всъщност убива друг ловец-извинителна грешка,умисълът е изключен.Но Х застрелва А,смятайки го погрешно за В-неизвинителна грешка,умисълът е налице-ликвидиран е човешки живот и то умишлено;без значение е конкретната личност.
Когато е извършено деяние в изпълнение на неправомерна служебна заповед,дадена по установения ред,ако тя не налага извършването на очевидно за дееца престъпление,деянието не е виновно.

Стадий на умишленото престъпление.Приготовление към престъпление.
Опит-видове.Доброволен отказ от опит и приготовление.Наказуемост на приготовлението и опита.

Когато се говори за стадии в осъществяването на едно умишлено престъпление се има предвид,че едно престъпление е довършено,когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на установен от закона състав на престъпление.При наличие на довършено престъпление изобщо въпрос за стадии на престъпната дейност не се поставя,то поглъща всички възможни стадии.Не във всички случаи обаче се стига до окончателното довършване на престъплението.
Наказуеми ли са недовършените престъпления? Да,но с редица особености:
1.необективирани психични преживявания,тъй като не преставляват външно изразен волев акт,не могат да бъдат третирани като стадии в осъществяването на едно престъпление-те поначало са ненаказуеми;
2.стадии няма при непредпазливите престъпления и тези с евентуален умисъл.
Наказателното право обособява два стадия в осъществяването на умишлено престъпление до неговото довършване:приготовлението и опита.
Приготовлението представлява набавяне и подготвяне на средства,намиране на съучастници и създаване на условия за извършване на намислено престъпление,преди да е започнало неговото изпълнение.То е възможно само при наличие на пряк умисъл.От обективна страна приготовлението е предварителна престъпна дейност,предхождаща осъществяването на предвиденото в състава изпълнително деяние,която включва посочените в текста дейности,целящи да осигурят самото изпълнение на деянието и да осигурят настъпването на неговите последици.С тези дейности обектът на престъпление не само не се уврежда,но още не е поставен и в опасност.Ето защо приготовлението е наказуемо само в предвидените в закона случаи.Понякога субектът, осъществил приготовление към едно престъпление,се отказва по собствена подбуда от неговото извършване.При наказуемите приготовления законодателят е предвидил едно лично основание за освобождаване от наказателна отговорност:при доброволен отказ.
Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление,при което изпълнителното деяние не е довършено,или,макар да е довършено,не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на това престъпление.От субективна страна отново става дума дума само за пряк умисъл.От обективна страна опитът преставлява изпълнението на самото деяние.Начало на това изпълнение е начало и на опита,който продължава до момента на довършване на деянието;при формалните престъпления-до цялостното осъществяване на изпълнителното деяние.Периодът между началото на изпълнителното деяние и настъпването на съставомерните последици понякога може да бъде твърде дълъг.Затова разграничаваме два вида опит:
1.недовършен-когато изпълнителното деяние не е довършено до степен да може да предизвика настъпването на съставомерния резултат.
2.довършен опит-когато изпълнителното деяние е довършено,но още не са настъпили исканите съставомерни последици или,поради намесата на други обективни фактори,то не може да предизвика тяхното настъпване.
И тук законодателят стимулира доброволния отказ от опит-по собствена подбуда,а не поради намесата на външни фактори,които могат да ликвидират вероятността от настъпването на съставомерните последици.Има обаче разлика между двата вида опит.
Докато за наличие на доброволен отказ от недовършен опит е достатъчно субектът по собствена подбуда да се е отказал да довърши изпълнението на престъплението,то за доброволен отказ от довършен опит това не е достатъчно.Необходимо е още активната дейност на субекта на престъплението,състояща се в предотвратяване на съставомерните последици.
При изпълнение на изискуемите предпоставки субектът се освобождава от наказателна отговорност.Той отговаря само,ако деянието съдържа признаците на друго престъпление,но само за него.
Опитът се наказва на общо основание с наказанието,предвидено за довършено престъпление,като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините,поради които престъплението е останало недовършено.

Съучастие в престъпление-основни форми и тяхното разграничаване.Наказуемост на съучастниците.

Съучастието представлява съвместна дейност на два или повече субекта за осъществяване на едно умишлено престъпление,като всеки от тях е предвиждал неговите съставомерни последици и е искал или е допускал тяхното настъпване.Субективната връзка между участниците се състои в наличието на умисъл.Съучастие е непредпазливи престъпления няма и не може да има-всеки обект отговаря сам за себе си.
При "ексцес"-когато извършеното престъпление надхвърля "общия умисъл" на съучастници(например Х помага на У да извърши кражба,но У употребява сила т.е. извършва грабеж)всеки отговаря за това,което той със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението.
В чл.20 НК са посочени видовете съучастници:
1.извършител-който участва в самото деяние;
2.подбудител-който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;
3.помагач-който е улеснил извършването на престъпление чрез съвети,разяснения,отстраняване на пречки,набавяне на средства,обещание да се даде помощ след извършване на деянието или по друг начин.
В особената част на НК се споменава и за други форми на съучастие: участие в противодържавна организация или група-чл.109НК;организирана група-чл.321НК и други.
Всички участници се наказват с наказанието,предвидено за извършено престъпление,като се вземат в предвид характерът и значимостта на тяхното участие.
Чл.22НК съдържа стимулираща норма-лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на подбудителя или помагача,когато той по собствена подбуда се откаже от по-нататъшното участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на съставомерни последици.

Множество престъпления.Основни разграничения и отграничения.Множество престъпления и усложнена престъпна дейност.Видове усложнени престъпления-продължавано престъпление,съставно престъпления и други.

В някои случаи едно лице може да извърши две или повече престъпления.Когато е налице единство във волевата дейност или в резултата, имаме единство на деянието,а множество на деянието имаме когато има множество във волевата дейност и на резултата.
При единство на деянието е възможно да има множество на престъпленията. Друга хипотеза е налице,когато при множество на престъпленията има единство на деянието.Такива са случаите:
1.При продъжаваното престъпление(чл.26НК)-когато две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и еднородност на вината,като се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните.
При това престъпление субектът се наказва съобразно вкючените в него деяния,взети в тяхната съвкупност, и с пречинения от тях общ съставомерен резултат.
Продълженото престъпление е това,чието изпълнение представлява трайно и непрекъснато осъществяване на състава на деянието.
Продължително престъпление има тогава,когато изпълнителното деяние е довършено,резултата е налице,но същият продължава във времето.
2.При съставните престъпления-когато има съвкупност от различни по своята същност престъпни деяния,които обаче съединени в едно създават ново по естеството си престъпление.
3.Двуактни престъпления-съвкупност от две деяния,които не са сами по себе си престъпления,но когато се съединят се превръщат в деяние,което е обявено от закона за наказуемо.

Рецидив.Видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване.Опасен рецидив-основни хипотези;случаи;режим на наказателна отговорност.

Рецидив имаме ,когато субектът,извършващ престъпление,е бил вече осъден с присъда,влязла в сила за друго престъпление,за разлика от множеството престъпления,където субектът ги е извършил,преди да бъде осъден за някое от тях.
Различаваме следните видове рецидив: криминологичен-когато субектът е извършил две или повече престъпления,независимо от предишни осъждания или от тяхната липса,но когато това се е првърнало вече в определен начин на живот;легален-когато едно лице извърши престъпление,след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление;пенитенциарен-осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления и поне веднъж изтърпял това наказание.Рецидивистите биват еднократни и многократни според броя на предишните си осъждания.
Според НК рецидивът бива:общ,специален и опасен.
Общ е ,когато едно лице,осъждано вече за извършено от него престъпление,извърши друго по вид престъпление.
Специален е,когато лице,осъждано за извършено престъпление,повторно извърши престъпление от същия вид.Повторността представлява квалифициращо обстоятелство и се наказва по-тежко.
Опасен е рецидивът,когато деецът:
а)извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66;(т.е. условно)
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66.
Опасния рецидив е квалифициращо обстоятелство на някои състави от Особената част на НК и за него са предвидени още по-тежки наказания.

Наказателноотговорни лица-субект на престъплението.Вменяемост и невменяемост.

В наказателното право наказателна отговорност за извършено престъпление може да носи само физическо лице.Всякакви други живи или мъртви същества не могат да бъдат субект на престъпление.Също така не се признава колективната наказателна отговорност.
Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години.Малолетните до 14години са наказателно неотговорни.Непълнолетните отговарят в намален размер и само,ако са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.Пълнолетните обаче отговарят на общо основание.
Необходимо е лицето,достигнало определена възраст да е вменяемо-да притежава съзнание и съзнателна воля,да има способност да въздейства върху обществените отношения.
Невменяемо е лицето,което поради умствена недоразвитост или продължително или кратковременно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си.Такова лице не е наказателноотговорно,могат да бъдат приложени само принудителни медицински мерки.
Видове субекти на престъпление.
НК различава:
Общ субект на престъплението-може де бъде всяко наказателноотговорно лице.В особената част на НК общия субект на престъплението фигурира в отделни състави с термина "който".
Специален субект-някои престъпления могат да бъдат извършени не от всяко вменяемо и достигнало определена възраст лице,а само от такова,което притежава едно или друго определено качество.Това са например длъжностно лице,орган на властта,български гражданин,майка,водач на превозно средство,и други.

Особени правила,относно наказателната отговорност на непълнолетните.Институти,методи и мерки за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по ЗБППМН.

В чл.60 НК се посочва,че "наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд".
Режимът на наказателната отговорност на непълнолетните съдържа специфични правила,а именно:

1.На тях могат да бъдат налагани само четири вида наказания:лишаване от свобода,пробация,обществено порицание и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност.

2.Предвидените в Особената част на НК наказания по отношение на непълнолетните значително се редуцират,като доживотния затвор без замяна и доживотния затвор се заменя с лишаване от свобода,глобата се заменя с обществено порицание и др.(виж чл.63 НК).Лишаването от свобода намалява значително по времетраене,като има разлика между тези,ненавършили шестнадесет години и тези,които са ги навършили.

3.В чл.61НК е предвидено специално лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен,който:
1.е извършил престъпление,което не представлява голяма обществена опасност.

2.извършил го е поради "увлечение или лекомислие".

3.ако прокурорът или съдът реши,че спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки ,предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

При наличие на тези три предпоставки прокурорът може да прекрати предварителното производство,а съдът да реши да не бъде бъде предаван непълнолетния за съдене или да не бъде осъден. Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

4.Когато съдът определи наказание на непълнолетния лишаване от свобода по-малко от една година и не отложи неговото изпълнение,непълнолетния автоматично се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище -интернат или му се налага друга възпитателна мярка,предвидена в ЗБППМН.

5.Непълнолетните изтърпяват наказанието лишаване от свобода не в затвор,а в специализиран поправителен дом.

За борба с престъпността сред малолетните и непълнолетните,освен наказателноправни,са предвидени и много други възпитателни мерки и органи като комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните,центрове за настаняване на подрастващи и др.

Обща характеристика на наказателното право.Предмет,метод и система на наказателноправната наука.

Наказателното право е метод и средство,което се употребява за борба с престъпността,чрез прякото прилагане на държавната принуда.То защитава от престъпни посегателства личността,правата и интересите на гражданите,установения в страната държавен и правов ред.
Това се осъществява посредством определяне в закона на дадени противоправни деяния като престъпления и съответно определяне на наказания за тях,с цел да се осигури наказателна отговорност на техните субекти.
Наказателното право е основно средство за борба с престъпността,но то далеч не е най-ефикасното,тъй като влиза в действие едва след като е извършено престъпление,като наказанието е само негова последица.Не може обаче да се отрече,че играе важна роля в профилактиката на престъпността.Дори само съществуването на НК и с налаганите наказания допринася за предпазване от извършване на нови престъпления.
Наказателният кодекс е разделен на две части: обща и особена.В общата част са поместени правни норми,фиксиращи отделните правни институти,които имат приложение към всички или към повечето престъпления.В особената част са описани съставите на видовете престъпления и наказанията,които се налагат за тях.
Наказателноправната наука представлява теоретично изясняване и разработване на принципи,понятия и институти.Системата на наказателното право в съответствие със съдържанието на НК,включва:
1.учение за наказателния закон и за неговите правни норми;
2.учение за престъплението;
3.учение за субекта на престъплението;
4.учение за наказанието;
5.видове престъпления.

Съвкупност от претъпления;видове;наказуемост.

Различаваме идеална и реална съвкупности.Идеална съвкупност е налице,когато с едно деяние субектът осъществява признаците на няколко престъпни състава.Истинската идеална съвкупност трябва да се различава от т.нар. привидна идеална съвкупност-когато от няколко състава на престъпление,само един от тях обхваща конкретното деяние и изключва напълно останалите.Такива са случаите на:
1.специалност-два състава са в отношение на общ към особен.Тогава особения състав изключва общия (грабежа например изключва кражбата).
2.субсидиарност(допълнителност)-единият състав е допълнителен и се прилага,само ако първоначалната разпоредба не се приложи (злепоставянето е субсидиарно спрямо убийството).
3.поглъщане-единият състав поглъща другия-например убийството поглъща причиняването на телесна повреда.
4.алтернативност-когато два или повече състава на престъпления съдържат признаци,които взаимно се изключват.
Реална съвкупност е налице,когато субектът на престъпление осъществи две или повече отделни престъпления с няколко отделни деяния.Реалната съвкупност се разделя на два вида:еднородна и разнородна.
Еднородна е съвкупността,когато е налице няколко пъти извършване на едно и също престъпление,а разнородна-когато с няколко деяния са извършени няколко различни престъпления.
Привидна реална съвкупност имаме във всички случаи на продължени,продължавани,съставни и двуактни престъпления,при наличие на субсидиарност,а също и когато едно деяние е средство за извършване на друго.
При наличие на посочените съвкупности съдът определя наказание за всяко отделно престъпление,но налага на субектът най-тежкото от тези наказания.
Когато определените наказания са от един и същ вид,съдът може да увеличи определеното най-тежко наказание най-много с една втора.То обаче не може да надминава сбора от отделните наказания,нито максималния размер,предвиден в НК за това наказание.Тези правила важат и когато субектът е осъден с отделни присъди.Ако наказанието по някоя от присъдите е изцяло или отчасти изтърпяно и е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание,то се приспада.
Към определеното най-тежко наказание могат да се присъединяват други наложени допълнителни наказания,а когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация,съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Понятие за наказанието.Цели на наказанието.Отграничаване на наказанието от другите мерки на държавна принуда и от мерките за обществено въздействие и възпитание.

Наказанието е държавна принудителна мярка,която е установена със закон и се налага от съда на лице,извършило престъпление.Това става естествено с присъда.По своята същност наказанието е средство за борба с престъпността,което има профилактично и социално-психологоческо въздействие върху обществото.Само извършването на престъпление е основание за налагане на наказание.
Наказанието може да се намира в латентно състояние в НК,когато не се прилага т.е не се извършват или разкриват престъпления.То се налага за извършени престъпни деяния и изпълнението му представлява принудително засягане на правата или интересите на субекта на престъпление.Има случаи,когато наложеното наказание за конкретно извършено престъпление не довежда до посегателство върху правата и интересите на неговия субект,а например се отлага изпълнението на наказанието по чл.66 НК.
Наказанието включва определени от закона дейности като засягане,ограничаване,лишаване от определени права и интереси на субекта на престъплението.Разликите между тези дейности по вид и по степен разграничават отделните видове наказания.
От изложеното дотук става ясно,че наказанието представлява мярка на държавна принуда,установена със закон,която се налага само от съда с присъда на лице,извършило престъпление.
Според чл.36,ал.1 НК целите на наказанието са:
1.да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави;
2.да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления;
3.да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Преди всичко наказанието има превантивна цел т.е. да въздейства,от една страна,на гражданите
да не извършват престъпления(генерална превенция) и от друга,с цел субектът на престъплението да не извършва нови престъпления(индивидуална превенция).

Система на наказанията по НК.Обща характеристика.Тенденции в развитието на санкционната система.

В чл.37НК се изброяват наказанията,които се налагат в България за извършено престъпление.Видовете наказания според българското законодателство са: доживотен затвор,лишаване от свобода,пробация,конфискация на налично имущество,глоба,лишаване от определени права и обществено порицание.
Така посочените наказания са обединени в система,като на първо място се подреждат по тежест-от най-тежкото до най-лекото,на второ място-като основни и допълнителни, на трето място-със и без лишаване от свобода,и на последно-имуществени и неимуществени.
Както вече споменах наказанията се делят на основни и допълнителни съобразно кои от тях могат да бъдат налагани самостоятелно и кои допълнително т.е. с други наказания.
В някои санкции на отделните видове престъпления е предвидено заедно с основното наказание да се налага и допълнително-лишаване от определени права,обществено порицание и кофискация на налично имущество.
При второто деление на наказанията на такива със и без лишаване от свобода,критериите са видовете и степента на засягане на конкретни права и интереси на осъдените.Към наказанията с лишаване от свобода отнасяме доживотния затвор и наказанието лишаване от свобода.
Към имуществените наказания,при които държавата посяга пряко върху наличното или бъдещото имущество на осъдения,се отнасят глобата и конфискацията.
Тенденциите в развитието на санкционната система са все повече да се увеличава значението и приложимостта на наказанието глоба.
По своето съдържание открояваме следните видове наказания:

1.Доживотен затвор без замяна е най-тежкото и е предвидено в като временна и изключителна мярка,налага само когато конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

2.Доживотният затвор е следващото по тежест наказание.То представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.Налага се, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.При неговото изтърпяване не се зачитат работни дни,тъй като то не е срочно наказание.

3.Лишаването от свобода е основното и най-масовото налагано от съдилищата наказание.То представлява отнемане правото на осъдения на свободно предвижване по територията на страната и извън нея.Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.Наказанието се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.В тези места осъдените се поставят на първоначален режим,посочен в присъдата,който впоследствие може да бъде променян в зависимост от поведението на затворника.Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода се уреждат в Закона за изпълнение на наказанията и в Правилника за неговото приложение.

4.Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Пробационните мерки са:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;
3. ограничения в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;
5. поправителен труд;
6. безвъзмезден труд в полза на обществото.
Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.Задължителни периодични срещи с пробационен служител се провеждат в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения. Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:
1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;
2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;
3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.
Включването в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.
Безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения. Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:
1. наложи друга пробационна мярка;
2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл.39, ал.1.нк

5.Кофискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на осъдения имущество,на част от него или на определено имущество.
Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателно преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.



6.Глобата представлява налагане на парично задължение на осъдения за извършеното от него престъпление.При налагане на това наказание съдът трябва да се съобрази с имотното състояние на осъдения,неговите доходи и семейни задължения.

7.Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените в закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

8.Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на осъдения,което се обявява по начин,указан в присъдата.

Принципи за определяне на наказанието от съда.Законност.Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл.54-59 НК.Открояват се два основни принципа:
1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление.Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление.
Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на нк относно умисъл,опит,съучастие и т.н.
2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието,като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца,подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление.Това става с помощта относително определени санкции(от-до) за отделните видове престъпления.При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница,а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница,за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание.При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел
или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба.
Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК И при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
При кумулативно налагане на две или повече наказания,съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.
Алтернативна санкция-когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание,а след това-с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-неговия размер.

Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание-обща характеристика и значение.Видове:условно освобождаване-предпоставки,действие,значение,предсрочно освобождаване при пълнолетни и непълнолетни;помилване-същност,разлика от амнистията.

Според НК на всеки виновен субект на престъпление се налага наказание.Не във всички случаи обаче се достига до реално изтърпяване на наложеното наказание.Преди всичко това се прави,за да се въздейства предупредително и възпитателно,най-напред,върху субекта на престъпление и после върху другите членове на обществото(индивидуална и генерална превенция).
НК предвижда т.нар.условно освобождаване,предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказание и помилване.

1.Условно осъждане- когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.
Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Ако осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.Ако осъдения е подложен на медицинско лечение и без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

2.Предсрочно освобождаване
Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.От горе изложеното става ясно,че предсрочното освобождаване се постановява само от съда и има приложение само в случаите,когато една наложена присъда е в процес на изпълнение.То бива два вида:условно и безусловно.
Условно предсрочно освобождаване.
Съдът може да постанови този вид при наличие на следните предпоставки:
а)изтърпяващият наказание да е пълнолетен;
б)с примерно поведение и честно отношение към труда да е доказал за своето поправяне;
в)да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
При опасен рецидив разпоредбата на чл.70 ал.1 може да се приложи,ако осъденото лице е изтърпяло фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
При освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието,но не по-малко от шест месеца.През това време съдът може да постанови пробация като вземе предвид доклад от пробационния служител.Ако по време на изпитателния срок осъдения извърши ново умишлено престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация,той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието.
Безусловно предсрочно освобождаване.
Съдът го постановява,когато:
а)изтърпяващият наказанието е непълнолетен;
б)ако той се е поправил;
в)ако е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
Ако това предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетен,който е извършил престъплението като непълнолетен,то се превръща автоматично в условно.
3.Помилване
Помилването е конституционноправен институт,посочен в чл.98,т.11 от Конституцията.То представлява конституционно правомощие на Президента на Република България да прояви милост спрямо осъдено лице като опрости изцяло или отчасти наложеното му наказание,а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Помилването,което се осъществява с указ от Президента на Републиката,се различава от амнистията,която представлява законодателен акт на Народното събрание,с който се заличава престъпният характер на определено деяние.

Освобождаване от наказателна отговорност-обща характеристика и значение.Освобождаване с налагане на административно наказание.Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

За да бъде едно деяние престъпление,то трябва да притежава свойството наказуемост,т.е. да е относимо към предвидената в наказателен закон санкция.Липсва ли това свойство никое деяние не може да се третира като престъпление.Извърши ли определено престъпление,за неговия субект възниква наказателна отговорност.
Законодателят е предвидил различни основания за освобождаване на субекта от наказателна отговорност при определени хипотези.Повечето са фиксирани в текстове,които оказват стимулиращо въздействие върху извършителите на престъпления да преустановят престъпната си дейност и да предотвратят настъпването на различни,не само съставомерни последици,както и такива,основаващи се на различни особености на субекта.Това са най-общо лични оснивания за освобождаване от наказателна отговорност.
При наличие на такива лични основания наказателна отговорност въобще не възниква,макар да е извършено престъпление-например лъжесвидетел,който ако каже истината би обвинил себе си в престъпление.
При другите лични основания пък възникналата наказателна отговорност се погасява т.е. не може да бъде реализирана в налагане на наказание за извършено престъпление-например при доброволен отказ от приготовление,лекомислие или увлечение на непълнолетен,извършил нетежко престъпление.
Друго основание за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е фиксирано в чл.78а НК.То може да бъде налагано по отношение на пълнолетно лице извършило престъпление,като вместо наказание на лицето се налага административно наказание глоба-от петстотин до пет хиляди лева,когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този начин;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.