вторник, декември 04, 2007

ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ(16-29)

16.Сметна палата. Състав и организация

Сметната палата е създадена, за да защитава интересите на данъкоплатците, като осъществява финансови ревизии напълно независимо. Нейната главна задача е посредством проверки да следи дали средствата на ЕС са изразходвани от Комисията в съответствие с бюджетните правила и норми, предвидени от Съвета и Парламента. По искане на Сметната палата всички институции на ЕС и националните органи за финансов контрол са длъжни да и изпращат всички необходими документи или информация. СП е създадена през 1977г. Членовете и са 15 – по един от всяка държава-член. Те се назначават от Съвета, който взема решение с единодушие, след като се е консултирал с ЕП. Членовете и се избират за срок от 6 год. и могат да бъдат преназначавани. Членовете избират от своя състав председател за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. При изпълнение на задълженията си членовете на СП са длъжни да се въздържат от действия, несъвместими със задълженията им и нямат право да търсят или получават инструкции. Мандатът им се прекратява с изтичане на срока, при подаване на оставка или ако бъдат отзовани съгласно определение на Съда. Съветът с квалифицирано мнозинство определя условията на трудовите правоотношения с председателя и членовете на СП – заплати, пенсии и др. Членовете на СП ползват същите правилник и имунитети като членовете на Съда.
СП в края на всяка финансова година съставя годишен доклад относно правомерността на доходите и разходите на ЕС. По собствена инициатива или по молба на институциите тя разработва периодични специализирани доклади. Докладите се приемат с мнозинство от ЕП. Те се публикуват заедно с отговорите на институциите в “Официален вестник” на ЕС.


17.Състав, функции и компетентност на Икономическия и социален комитет

Икономическия и социален комитет има консултативна функция. Съветът и Комисията имат право да се консултират с Комитета във всички случаи, когато смятат това за необходимо. Комитетът от своя страна има право на самостоятелна инициатива за предоставяне на мнение във всеки случай, когато той сметне това за необходимо и в интерес на ЕС. Членовете на Комитета са общо 222 на брой. Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Те са разделени на групи представляващи определени интереси в рамките на ЕС. Членовете на Комитета се назначават от Съвета за срок от 4 год. Решенията за назначаване се вземат с единодушие. Членовете са напълно независими при изпълнение на задълженията си. Председател и ръководство на Комитета се избират между членовете за срок от 2 год. Заседанията на Комитета се свикват по искане на Комисията или Съвета или по инициатива на председателя на Комитета. Централата на Комитета е в Брюксел, където заседава всеки месец. Комитетът осъществява дейността си в рамките на девет специализирани секции, чиито становища се утвърждават на пленарни заседания. Тези секции са в следните области: селско стопанство, транспорт и комуникации, енергия и ядрени проблеми, икономически и финансови проблеми, промишленост, търговия, занятия и услуги, социални проблеми, външни отношения, регионално развитие, защита на околната среда, обществено здравеопазване и проблеми с потребителите. Мненията на Комитета, както и становищата на специализираните секции, заедно с протоколите от заседанията се изпращат на Съвета и Комисията.


18.Комитет на регионите и други органи

Комитетът на регионите е най-новата институция на ЕС и започва своята дейност през 1994г. Една от главните задачи на Комитета е да формулира мнения по въпроси, отнасящи се до транспортните мрежи, здравеопазването, образоването, културата, икономическото сближаване и др. в различни региони на държави- членки. Местата на членовете на Комитета са 222 и са разделени както следва: Германия, Франция, Италия и Великобритания – по 27, Испания – 21, Белгия, Холандия, Австрия, Гърция, Португалия, Швеция – по 12, Дания, Финландия и Ирландия – 9 и Люксембург – 6. Членовете на Комитета се назначават с единодушие от Съвета за срок от 4 год. и могат да бъдат преназначавани. Измежду членовете се избира председател и ръководство за срок от 2 год. Комитетът разработва и приема собствени процедурни правила, които се утвърждават от Съвета. Комитетът провежда пленарни сесии 4 или 5 пъти годишно. Дейността му е организирана в 8 комисии и 4 подкомисии. Комитетът на регионите заедно с Икономическия и социален комитет използват едно и също седалище и секретариат в Брюксел.
Европейската инвестиционна банка е създадена през 1958г. като институция и като банка. Капиталът и е над 62 милиарда евро. Банката се ръководи от УС, СД и Управителен комитет. УС се състои от министри, определени от държ. членки. Приема решенията си с мнозинство, но има право с единодушие да приема всякакви решения относно суспендиране на операции на банката или тяхното ликвидиране. СД се състои от 25 директори и 13 заместници. Директорите се назначават от УС за срок от 5 год. Решенията си СД взима с обикновено мнозинство. За да приеме решения с квалифицирано мнозинство се изисква 17 директори да са гласували “за”. Упр. Комитет се състои от председател и 6 зам. председателя, назначавани от УС по предложение на СД за срок от 6 год. Комитетът взема решения с мнозинство, когато дава мнения по предложения за вземане на заеми или предоставянето на кредити или гаранции. Заедно с ръководните органи ежегодно от УС се назначава комитет от 3 члена, който удостоверява, че операциите на банката са надлежно извършени.
Други нови органи на ЕС са: Централа за ветеринарна и растителна инспекция и контрол, със седалище Ирландия; Евр. агенция за опазване на околната среда, със седалище в Копенхаген; Евр. център за контрол на наркотиците, със седалище в Лисабон; Евр. агенция за оценка на медицинските продукти и др.


19.Законодателен механизъм

Институциите на ЕС притежават компетентност в областта на законотворчеството. Тя обаче не е универсална, а е ограничена само в рамките на определена и допустима от държ. членки нормотворческа компетентност. В нормотв. д-ст се прилага принципа за паралелната конкурираща се компетентност за прилагането от институциите на ЕС на задължителни актове само в области, в които държ. членки са прехвърлили компетентността си. Правомощия за приемане на актове са предоставени на Съвета, Комисията и ЕП. Нормотв. се осъществява предимно от съвета. В ограничен обем се осъществява от Съвета и ЕП. На Комисията е предоставена ограничена нормотв. компетентност – само за приемането на актове в областта на изпълнителните мерки. Тя обаче има правото на законодателна инициатива. Най-голям обем нормотв. компетентност е предоставена на съвета. Той притежава окончателната власт за приемането на задължителните актове, съставляващи вторичното право.
Нормотв. компетентност на ЕП няма самостоятелен характер, а се осъществява само съвместно със Съвета. Комисията е институцията, която участва в нормотв. процес като монополен носител на нормотв. инициатива. Тя притежава правомощия относно приемането на определени НА. Нейната компетентност произтича от учр. договори, а също така и чрез пряко овластяване от Съвета. Институциите на ЕС са с различни компетенции вкл. в областта на нормотв. На практика е налице разделение на функциите между институциите на ЕС, като това разделение се проявява във вертикален и хоризонтален план. Вертикално е разделението м/у институциите и държ. членки, а хоризонтално м/у институциите на ЕС.
Завършващата фаза на нормотв. процес е вземането на решения във формата на актове, приети от институциите. Създадените в рамките на ЕС специални нормотв. процедури непрекъснато се изменят и усъвършенстват. Първонач. предвидената е тази, която Съветът приема актове по предложение на Комисията след изслушване на ЕП. Тук Комисията има законодат. инициатива, а ЕП – консултативна роля. Ако не се поиска мнението на ЕП, приетият акт може да бъде оспорен пред Съда. Това е процедура на консултиране, по която се приемат актове във важни области. Приетите по тази процедура актове се подписват от председателя на Съвета и се публикуват в “Офиц. Вестник на ЕС”. Бюджетната процедура е свързана с ежегодното финансиране на ЕС. Тя предвижда съвместна компетентност на ЕП и Съвета и включва следните етапи:
Комисията изготвя проекто-бюджет до 01.09 и го представя на Съвета
Съвета изготвя проект и сезира ЕП за първо четене не по-късно от 05.10
ЕП трябва в 45-дневен срок трябва да гласува и да го върне на Съвета
Съветът за 15 дни одобрява промените или ги отхвърля
ЕП може в 15-дневен срок да направи промени и да обяви бюджета за приет или да отхвърли проекта, след което процедурата започва от начало.
Съществува и т.нар. нова процедура за сътрудничество. Тук ролята на ЕП не е консултативна, а той действително участва в законодат. процес:
Комисията предлага на Съвета приемането на НА
Съветът изпраща предложението в ЕП
Съветът изготвя обща позиция, след като получи становището на ЕП
Позицията се предоставя на ЕП, който за 3 месеца трябва да я приеме, отхвърли или измени
Комисията в срок от 1 месец решава дали да приеме промените на ЕП
Пристъпва се към 2-ро четене на проекта
Ако Съветът не се произнесе до 3 мес. по допълненията на ЕП или по измененията предложени на Комисията, процесът се прекратява.
Институциите на ЕС прилагат над 20 различни процедури.


20.Приложение на ПЕС

Съгласно установената практика прякото изпълнение на актовете на ЕС се осигурява, както от органите на ЕС, така и от органи на държ. членки, в зависимост от компетентността им в изпълнителната власт, съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност. Компетентните органи на държ. членки организират като цяло съгласно нац. законодателство изпълнението на ПЕС с оглед постигане на целите на ЕС. Привеждането в изпълнение на актовете на ЕС се осъществява пряко и непряко. Чрез процедурата на прякото привеждане в изпълнение, компетентните органи организират непосредственото приложение на нормите на първичното и вторичното право на територията на държ. членки. Те се ръководят от принципа за еднообразното прилагане на ПЕС в държ. членки. Държ. членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят пълното прилагане и действие на нормите на ПЕС, от които произтичат задължения за тях. Те определят съдилищата и органите, които отговарят за прилагането на ПЕС, осигуряват координацията им, установяват подходящи адм. и съдебни процедури. Държ. членки имат определена автономия при избора на апарат и процедури за приложението на ПЕС, съгласно нац. законодат. Прилагането на ПЕС налага държ. членки да внасят поправки в нац. си законодат. или да приемат нови закони. Държ. членки въвеждат нормите на ПЕС под специални форми:
Законодат. актове
Постановления, издадени съгласно правомощията на изп. власт
Законодателство, прието по силата на конкретни или общи правомощия от изп. власт, изрично предвидени от конституцията или в съответствие с конституц. традиция и др.
Непрякото привеждане в изпълнение на нормите на ПЕС е свързано преди всичко с прилагането на актовете на институциите, които нямат директен ефект. Компетентните държ. органи предприемат мерките, необходими за трансформирането на техните норми в национални.



21.Правна система на ЕС

Правната система (ПС) на ЕС за разлика от вътрешнодърж. и м/ународноправната системи, които функционират от хилядолетия, заедно с възникване на държавата, е нова, все още формираща се и утвърждаваща се правна система. Съставните части на ПС на ЕС са актовете на държ. членки, актовете на институциите, м/унар. договори сключвани с 3-ти страни, общите принципи на правото и практиката на съда. Актовете, които се разработват и приемат от държ. членки на ЕС в качеството им на субекти на м/унар. право, могат да се разделят в 3 категории: учредителни договори, допълнителни договори и договори, сключени от представители на държ. членки. Това всъщност са м/унар. договори, които са задължителни за държ. членки на ЕС – страни по тях.
Актовете на институциите на ЕС формират друга част от ПС на ЕС. Това са правни норми създадени съгласно вече съществуващи разпоредби. Те могат да се разделят на актове с произтичащи от тях правни последици и актове имащи препоръчителен характер. Актовете на институциите биват:
Регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения
Актове, съдържащи норми на вътр. право на ЕС
Sui generis acts
Друга част от ПС на ЕС са м/унар. договори, сключвани съвместно като 1 страна от ЕС с държ. членки и от др. страна с трети страни държави нечленки в м/унар. организации – т.нар. смесени договори.
Общите принципи на правото са 1 от съставните части на ПС на ЕС. Те условно могат да се разделят на общовалидни принципи, съгласно м/унар. право; принципи пряко произтичащи от учр. договори и правните с-ми на държ. членки; принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учр. договори. Общите принципи са: принцип относно правата на човека и основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност. На последно място като част от ПС на ЕС се приема практиката на съда. Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика. По този начин съдът осъществява нормотв., като попълва празнотите в законодат. на ЕС.



22.Актове на държ. членки. Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки

Актовете, които се приемат от държ. членки в качеството им на субекти на м/унар. право са Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки. Учр. актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕС. Те са перфектни м/унар. договори, в които е опр. срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учр. договори на ЕО и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учр. договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:
Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите
Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности
Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите
Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.
Допълнително към учр. договори се приемат разл. актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕС наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕС, Амстердамския договор и др.
Др. част от актове приемани от държ. членки са решенията приемани от представители на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държ. членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на межд. правоспособност на държ. членки да сключат межд. договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕС.


23.Актове на институциите. Класификация. Форма и юридическа сила

Актовете на институциите на ЕС са правни норми, създадени съгласно вече съществуващи разпоредби, които се наричат първично право, от които именно произтичат правомощията на институциите да създават вторични норми. Нормотворчеството на институциите не е конкретно уредено във вторичното право. В учр. договори не са предвидени общи правомощия за институциите. Последните не могат да осъществяват нормотворчество в области извън обхвата на договорите, нито да превишават правомощията, които са изрично формулирани в тях.
На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е норм. акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държ. членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учр. договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.
Директивите, приемане от ЕО и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юрид. сила. Директивите са задължителни за всяка държ. членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.
Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.
Актовете без юрид. сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за ЕО и др. учр. договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.


24. Международни договори, сключени с трети страни

Межд. договори, които се сключват в рамките на ЕС, са общопризнат източник на правото на ЕС и формират част от правната система на ЕС. Те могат да бъдат класифицирани, както следва:
1. Учр. договори на ЕС и допълващите и изменящите ги актове - те са перфектни межд. договори, които съставляват т. нар. Конституция на ЕС;
2. Самостоятелно сключваните от държ. членки с трети страни. Тези договори не са обвързващи за ЕС;
3. Межд. договори, сключвани съвместно от ЕС и държ. членки от една страна и трети страни от друга страна. Това са т. нар. смесени договори.
Наред с това се сключват и межд. договори от името на трите общности с държ. членки, или договори, сключени от ЕС самостоятелно с трети страни. Межд. договори, сключени от ЕС в рамките на ЕС могат да се класифицират и по други признаци. Когато като страна участва: ЕС самостоятелно с трети страни; ЕС и държ. членка с трети страни; една от общностите с трети страни; една от общностите и държ. членка; две от общностите с трети страни и др.
По предмет на регулиране: межд. търговия;, митници, стоки, транспорт и др.
По форма: межд. договори в класическата им форма, под формата на размяна на писма и др.
По наименование: договор, двустранен договор, за сътрудничество, търговски договор, межд. договор и др.
ЕС е страна по голям брой многостранни межд. договори. Това са договори в областта на межд. търговия, на лицензите, стандартите и техн. бариери в търговията и др.
Използват се главно два начина за сключване на многостранни договори: когато ЕС сключва договорите самостоятелно без държ. членки и когато договорите се сключват от ЕС и държ. членки съвместно.
ЕС е сключил и голямо количество двустранни договори. Това са договорите сключени между ЕС и държавите от Евр. асоциация за свободна търговия; ЕС и държ. от Изт. Европа и ЕС и други европейски държави, непопадащи в предходните групи.


25. Общи принципи на правото на ЕС

Общите принципи на правото са една от съставните части на правната система на ЕС. Те са част от неписаното право на ЕС. Основните принципи могат да се разделят условно на 3 групи:
1. Общовалидни принципи, съгл. межд. право, общоприети в съответствие с чл. 38 от статута на Межд. съд.
2. Принципи, пряко произтичащи от учредителните договори и правните системи на държ. членки.
3. Принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учредителните договори.
Общите принципи на правото са признати и се прилагат от Съда в правната система на ЕС.
Най-голямо внимание и признание в правото на ЕС получава общия принцип на правото относно правата на човека и основните свободи. Той е въплътен в Устава на ООН, Межд. харта за правата на човека, Евр. конвенция за правата на човека, в други межд. актове, в законодателствата на почти всички д-ви, както и в учредителните договори. В договора за ЕО се съдържат разпоредби, които забраняват всякаква дискриминация на основата на национална принадлежност, както и такива, които уреждат свободата на установяване, на извършване на услуги, на правото на сдружаване и др. Гаранциите на основните права често са отразявани в актовете на институциите. Важен акт е съвместната декларация на ЕП, Съвета и Комисията, приета през 1977г. Тя няма юридическа сила, но с нея се потвърждават и обобщават резултатите, постигнати от съдебната практика за осигуряване на гаранции за основните права. През 1978г. в Копенхаген държ. и правителствените глави на държ. членки на ЕС приемат декларация, с която заявяват, че правата на човека във всяка държ. членка са съществен елемент от членството в ЕС. Това е потвърдено от Тържествената декларация за Европ. съюз от 1983г. Текстове, свързани с правата на човека са включени и в преамбюла на Единния евр. акт. През 1989г. ЕП приема декларация относно основните права и свободи. Особен интерес за защита правата на човека и основните свободи внася Маастрихтския договор, съгласно който се създава ОМБУДСМАН- съдия по жалбите, до когото гражданите от държ. членки могат директно да подават жалби.
В правото на ЕС е въплътен принципът на субсидиарност, с цел да се уреди разпределението на управленските правомощия м/у държ. членки и институциите на ЕС. Този принцип получава израз в текста на чл. 173 от ЕЕА, съгласно който общността предприема действия, свързани с околната среда, за да бъдат постигнати на по-високо ниво целите, отколкото е постигнато това в отделните държ. членки. С формулирането му в Маастрихтския договор този принцип получава юридически задължителна сила. Субсидиарността не включва изричното разграничаване на правомощията на държ. членки и ЕС, тя не е процедура, а ръководен принцип в съществуващата процедура за упражняване на правомощията; не урежда отношенията м/у държ. членки; не засяга съществуващия баланс на институциите.
Принципът на пропорционалността е формулиран в чл. 5 от Договора за ЕО - което и да е действие на общността не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите на този договор. Докато принципът на субсидиарност се прилага в случаите, когато е взето решение и следва да се определи кой ще осъществи действия за постигането на целите, то принципът на пропорционалността се прилага тогава, когато вече е установено, че действията на ЕО са необходими за постигането на целите, но тя не следва да надхвърля необходимите за това правомощия.
Ролята на общите принципи на правната система на ЕС се определя от целите и правилата, въплътени в учр. договори и от общите правни традиции на държ. членки.


26. Практика на Съда. Развитие и допълване на правото на ЕС

При тълкуване на правото на ЕС, Евр. съд прилага всички възприети начини, методи и принципи на тълкуване, които се използват в межд. право. Евр. съд е върховна съдебна инстанция на ЕС. Неговите общи задачи са прокламирани в договорите за общностите. Той осъществява тълкуване, прилагане и доразвиване на правото на ЕС, като действа, както следва:
1. Като Конституционен съд, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;
2. Като Административен съд, когато взема отношение по молби на ФЛ и ЮЛ за отмяна на неправомерни актове на институциите или решава спорове м/у институциите и техни длъжности лица;
3. Като Граждански съд, решавайки спорове за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерни актове на институциите или техни длъжностни лица;
4. Като Международен съд, решавайки спорове м/у държ. членки.
Евр. съд признава межд. право за обвързващо - признава както обичайните, така и договорните норми. Той признава межд. право за обвързващо, независимо дали произтича от договорни или от общи принципи. При тълкуване правото на ЕС Евр. съд прилага общоприетите методи, начини и принципи на тълкуване,които са обичайни за межд. право и са прилагани от Межд. съд на ООН. Съдът обаче, като оторизирана инстанция да тълкува правото на ЕС дава предимства на функционалния метод на тълкуване. Неговият подход е системен и технологичен, т.е. съответстващ на целите на разпоредбата. Съдът е установил основните принципи, в съответствие с които са изградени основите на ЕС. В своята практика той е постигнал съвършенство при утвърждаване принципите на равенство и недискриминация и най-вече на равенство в третирането на хората при смяна на местоработата си от една държ. членка в друга. В своите решения и тълкувания той смята, че те са равнопоставени с правата и задълженията, произтичащи в националните законодателства за местните граждани. Съдът тълкува принципът на свободата, като го определя като средство за насърчаването на свободата на търговията и личната мобилност на хората. Той признава и принципа на солидарността, принципа на единството, принципа на ефективността и др. Използвайки тези принципи, начини и методи на тълкуване, Съдът няма за цел да установи дали законодателните актове и решения са точен превод на превод на предварително установените правила, а дали те съответстват на разпоредбите на учр. договори. Със своята практика в това отношение Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика и тези правила получават пряко отражение в следващите решения, при разглеждането на аналогични дела. Тези правила не са обвързващи прецеденти, а са традиция в общото право и следва да се разглеждат като ръководство при приемането на следващите решения по дела със същия характер и уреждащи аналогичен предмет. По този начин чрез практиката си Съдът осъществява нормотворческа дейност и попълва празнотите в законодателството на ЕС.

27. Директен (пряк) ефект на правото на ЕС

Съгласно правилото на директния ефект определени норми на правото на ЕС получават пряко действие в националните законодателства предоставяйки възможност на ФЛ и ЮЛ да придобиват субективни права и задължения. Директният ефект предоставя и защитава субективни права. Неговото прилагане е в зависимост от това, дали нормите на правото на ЕС са напълно ясни и точни, юридически перфектни и не искат за тяхното прилагане приемането на допълнителни нормативни актове. Директният ефект е изцяло приложим само по отношение на държ. членки, а по отношение на ФЛ и ЮЛ е приложим частично. Той не съдържа единни и общи разпоредби, а при него се разграничават разпоредби, отнасящи се до държ. членки - с вертикален пряк ефект, и разпоредби, отнасящи се до ФЛ и ЮЛ - с хоризонтален пряк ефект.

28. Примат на правото на ЕС над националното законодателство на държавите-членки

Общоприето е, че правото на ЕС има примат над нац. законодателства на държ. членки на ЕС. Почти всички конституции на държ. членки съдържат разпоредби, засягащи примата на правото на ЕС над нац. законодателства. Евр. съд е признал доктрината за примата за първи път през 1964г. в решението по делото “Коста срещу Енел”. Основното правило въплътено в доктрината е, че разпоредбите на правото на ЕО, имащи директен ефект, винаги имат примат над нац. право на държ. членки. Приматът на правото на ЕС е правило, което се основава на учр. договори, а не на нац. законодателства на държ. членки. Всеки нац. съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на нац. законодателство, които му противоречат. В тази връзка Евр. съд е приел редица решения, които указват как националните съдилища да уреждат конфликтите, възникващи м/у правото на ЕС и нац. законодателства.
Правото на ЕС има предимство, защото е специално право, което има първичен характер и е приоритетно по отношение на нац. законодателства. То е прието като такова по силата на учр. договори, посредством които държ. членки доброволно прехвърлят права и задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕС, като едновременно с това ограничават държавния си суверенитет.

29. Правна уредба на политиката на ЕС

Държ. членки в рамките на ЕС осъществяват сътрудничество в много области, което е уредено в рамките на общи, усилващи се и нови политики от нормите на правото на ЕС. Най-значими в това отношение са Договорът за ЕО, Маастрихтския договор, Амстердамският договор, ЕЕА и др. От съществено значение за развитието на интеграцията и на политиките в рамките на ЕС е изграждането първоначално на общ, а по-късно и на вътрешен пазар, които имат различно съдържание. Изграждането на общ пазар е било свързано с разработването на единна митническа тарифа, уреждането на свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали, провеждането на обща селскостопанска и вътрешнотърговска политика и др. В рамките на ЕО през 80-те години възниква необходимостта от премахването на вътрешните граници и пречките за създаването на вътрешен пазар с цел по-нататъшното развитие на икономическата интеграция м/у държ. членки. В това отношение през 1985г. Комисията предоставя на Евр. съвет “бяла книга за изграждането на вътрешния пазар”, в която се предвижда премахването на физическите, техническите и фискалните пречки пред изграждането на вътрешния пазар. През 1986г. се приема ЕЕА, който възприема понятието “вътрешен пазар” като пространство без граници, в което се осигуряват свободите на движение.