КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТИПОВЕТЕ ДЪРЖАВИ СПОРЕД ОБВЪРЗАНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.ДРУГИ КЛАСИФИКАЦИИ.
1.Класификация според връзката на държавата с правото:
-военна държава-необособена територия;
-национална държава-обособяване на националното общество,националните граници и суверинитет;
-полицейска държава-доминиране на изпълнителната власт над законодателната;
-теократична държава-религиозната система функционира като правна;
-легалистична държава-има парламент,законодателна власт и писани закони;
-правова държава-това е един теоритичен модел;
Критерии за правова държава:
-има върховенство на закона,всички принципи и проблеми се уреждат със закона;
-подзаконовите актове са в съответствие със закона;
-равенство на всички субекти пред закона;
-независимостта на съдебната власт,която е свързана с наличието на разделение на властите.Класическата схема на разделението на властите е:законодателна,изпълнителна и съдебна.Но някои твърдят,че властите са две:законодателна и изпълнителна,а други ,че властите са четири-законодателна,съдебна,изпълнителна и арбитражна.Това са институции с определени функции.
АВТОРИТАРНА,ТОТАЛИТАРНА И ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА.
1.Авторитарна държава-основана на сляпото подчинение на властта.Проявява се в неограничената власт на едно лице или на група,наложила се против волята на широките народни маси.Липсват всякакви представителни органи,отношенията на господство се констатират само в политическата сфера.
2.Тоталитарната система има две форми:комунизъм и фашизъм.Насилствено се установява еднопартийна система чрез унищожаване на другите партии и създаване на една идеология в целия обществен живот.Наблюдава се:
-срастване на държавния с партийния апарат;
-унификация на целия обществен живот;
-авторитарен начин на мислене с култ към националния водач;
-концентрационни лагери;
Фашизмът по своята природа е националистически тоталитаризъм.
3.Демократична държава
Тя предполага участие на народа в управлението при равнопоставяне на всички,осигурени лични и политически свободи,политически плурализъм,избор на мандатност на държавните органи,разделение на властите,организирано гражданско общество.
ПРАВОВА ДЪРЖАВА,ПРИНЦИПИ И АСПЕКТИ
Правото има две обществени функции-пасивна и активна.Пасивната функция на правото е да служи за критерий при определяне на отношенията в дадено общество.
Активната функция се дели на две:
1.мотивационна сила на правото-забрана за действие или бездействие(санкция).
2.самото прилагане на правото-ако не е доброволно-чрез принуда.
Характера на правовата държава следва да бъде търсен в точно определената специфика на отношението-лице,общество,право,държава.Има две изисквания,за да е правова държавата:
1.Правова държава е тази,която има съвършена правова система т.е. в държавата съществуват и действат закони,които по един сравнително съвършен начин регулират обществени отношения.
2.Строго спазване и еднакво приложение на Закона-"всички са равни пред закона"
В съвременната държава Конституцията е върховен закон и всички други закони,подзаконови актове не следва да й противоречат,да я подменят или да я заобиколят.От всичко това следва,че за да е налице правовост трябва да има законност-пълно и точно спазване на юридичността.Правото следва да отразява съществуващите обществено-икономическите условия в дадена държава и ако правото утвърждава и закрепва определен демократичен обществен ред ,трябва и да гарантира обществено-необходимата свобода на всички правни субекти.Правото трябва да гарантира:
1.обществено-необходимата свобода на личността;
2.обществено-необходимата свобода на държавните органи;
3.обществено-необходимата свобода на социалните общности;
4.Конституционно закрепване на народния суверинитет;
5.да има система за гарантиране и охрана на установената в закона свобода:
-материално-правни гаранции;
-процесуални средства;
-правоохранителни органи;
Правова държава е тази:
1.в която е конституционно закрепен принципа за разделение на властите;
2.господство на легитимния закон-този,който е естествено битие на съществуването.
3.държавата и правото имат еднаква тежест.
Правото трябва да противостои на изпълнителната власт,ако тя се стреми да узурпира обществото.
Четири аспекта:
а)нормативен-върховенството на закона,т.е. законите да са конституционно съобразени.Правната нормативна система да е еднозначна,пълноценна.
б)институционен-оптимизиране на институциите,да се създаде ефикасен институционен механизъм.
в)социално-политически-възможността реално и ефикасно да функционира институционният механизъм;
г)информацинен-помощен,технически.