26.ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ.
Вреда.
Това е неблагоприятното въздействие върху правната сфера (имуществени и неимуществени - лични права).
Обезщетяване.
1. Неимуществените вреди се обезщетяват винаги, когато са резултат на деликт (непозволено увреждане). Когато имаме договорна отговорност съдебната практика не приема да се обезщетяват неимуществените вреди.
2. Имуществени вреди. Те се обезщетяват и при договорна и при деликтна отговорност.
а/ претърпени загуби: намаляване на наличното имущество, отпадане на права, намаляване стойността на определени права, обременяване със задължения (среща се по - рядко).
б/ пропуснати ползи: нереализирано сигурно имуществено увеличение. Проверява се дали увеличенето е било сигурно (абсолютно или с висока степен на сигурност) и дали не се дължи на противоправно или неморално основание.
3. Определяне на обезщетението - то е разликата между сегашното състояние на правната сфера и състоянието преди настъпване на вредата. Ако след обезщетяване на правната сфера, тя ще е с по - голяма стойност, отколкото ако не би имало вреда, стойността над нормалното й състояние може да се прихване.
4. Поправяне на вредите - осъществява се чрез обезщетяване, което е реализиране на гражданската отговорност. То може да бъде в пари: при дликт и при договорна отговорност или в натура: обикновено при договорна отговорност. На практика по - често се обезщетява в пари. Натуралното обезщетяване се изразява във възстановяване на имуществото във вид, който то е имало преди нанасянето на вредата.
5. Критерии за определяне размера на обезщетението.
а/ афекциозен: прилага се при деликт. Това е стойността, която увреденото има за претърпелия вредите. Включва претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществените вреди.
б/ пазарен: обезщетението се определя, в зависимост от пазарната цена (стойността в гражданския обмен). Не се отчита индивидуалната имуществена стойност на загубата. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Като стойност винаги се включва в обезщетението.
в/ относителна: отчита индивидуалния интерес на кредитора - цената, на която той би продал. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Обезщетява се при договорната отговорност.
6. Момент на определяне на стойността. Съдът приема стойността към момента на устните състезания пред първа инстанция, а при обжалване - пред втора инстанция.
7. Особенаст на паричните задължения.
а/ вредата се поправя чрез парична престация.
б/ винаги се дължат лихви - основния лихвен процент на БНБ за рефинансиране на банките + три пункта.
в/ ако щетите на кредитора са по - големи от лихвите, той може да иска обезщетение, н трябва да докаже размера им.
Гражданска отговорност.
1. Оснвание - това е основната правна последица от неизпълнението, тя е санкция и съдържа задърылжения за обезщетяване на вредите. Може да се получи в резултат на договор или деликт.
2. Различие между договорна и деликтна отговорност.
а/ задължени лица. ФЛ носят договорна и деликтна отговорност. ЮЛ могат да носят само договорна отговорност, защото нямат качество да носят вина. При няколко задължени лица деликтната отговорност е солидарна, а при договор всеки носи самостоятелно отговорност.
б/ съдържание на отговорността: тя се определя от вредите. При договорната отговорност се обезщетяват претърпените загуби и пропуснати ползи; преките и непосредствени имуществени вреди, които са предвидими, а при недобросъвестно увреждане и непредвидимите вреди. При деликтната отговорност се обезщетяват преките и непосредствени имуществени и неимуществени вреди, независимо дали са предвидими или непредвидими.
в/ Компенсация на вреди. Увреденото лице има вина за претърпяната от него вреда, което се отразява върху размера на обезщетението като може напълно да го покрие.
г/ Забава. При договорната отговорност се изпада в забава след покана от страна на кредитора. Деликвента винаги е в забава.
д/ Давност. За договорната се прилага три годишна давност, а за деликтната пет години от момента на откриване на вредите.
е/ Процесуални различия:
= вид на производството. При договорна отговорност имаме рекламационно производство: кредитора може да покани длъжника първоначално към доброволно изпълнение и след това да го даде на съд. При деликтната няма такава възможност.
= подсъдност. При договорна отговорност процесът се води по местожителство на ответника, а при деликтна по местожителство на ответника или по местоувреждане.
3. Комулиране на договорна и деликтна отговорност. Това не се е прилагало в по - старата съдебна практика. От 80 - те години се приема, че е възможно от едно правоотношение да възникнат договорна и деликтна отговорност. Тези отговорности се различават по своята противоправност, като форми на вина.
ГРАНИЦИ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. КОМПЕНСАЦИЯ НА ВИНИ.
Граници на гражданската отговорност.
Деликвента отговаря за преките загуби при деликт.
При договорната отговорност се обезщетяват преките и предвидими при сключване на договора вреди. Предвидимостта се преценява към момента на сключване на договора. Не е необходимо размера й да бъде преценен. Непредвидимите вреди се обезщетяват само ако длъжникът е действал недобросъвестно. Вината му включва умисъл и груба небрежност. Формата й се доказва от кредитора.
Компенсация на вини. Това е проблема за обезщетението, когато кредиторът със своето поведение е допринесъл за ощетяването си.
1. Предпоставки.
а/ каузален принос. Той трябва да е допринесъл умишлено или по непредпазливост да е подпомогнал длъжника си да се осъществи увреждането. Поведението на кредитора е противоправно, защото ЗЗД повелява той да подпомага длъжника при изпълнение на задължението. При деликтите (непозволено увреждане) е възприето мнението, че за да се постигне компенсация на вини, не е необходимо поведението на увредения да е било противоправно.
2. Правни последици. Те се проявяват при противоправно съдействие на длъжник и кредитор.
а/ при деликтна отговорност може да се постигне намаляване на обезщетението, защото между деликвент и увреден не е съществувала правна връзка в момента на увреждането. За определяне размера на обезщетението се съпоставят каузалния принос на единия и на другия.
б/ при договорна отговорност най - многото което се постига е да се премахне обезщетението, дължимо от длъжника или в най - лошея случай при съдействие може да се намали обезщетението.
В тези случаи страните са свързани и имат задължение за съдействие и в резултат на това последиците за кредитора са по - тежки.
Примери на дьо Мулен за границите на гражданската отговорност:
1. Ако един селянин си купи болна крава, която заразява цялото му стадо и то измира, като в резултат на това той няма с какво да изоре и обработва земите си и те са изнесени на публична продан. Вседствие селянинът губи правото си на собственост. Кое в случая подлежи на обезщетение?
2. Едно лице отдава къщата си под наем за срок от 20 години. След определено време наемателят открива магазин. С изтичането на 15 години договора за наем се прекратява и наемателят е принуден да се изнесе (причиняват му се разходи), да наеме нова квартира (при по -висока цена и губи клиентела, която си е създал в магазина). Кое се обезщетява?
27.РАЗВАЛЯНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ДОГОВОРИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.
Извънсъдебно разваляне. И двата вида разваляне (извънсъдебно и съдебно), се отнасят до двустранни договори и не обхващат несъвършенните двустранни договори.
Извънсъдебнто разваляне е уредено в член 87 алинеи 1, 2, 4 и 5 и член 88, ал. 1 от ЗЗД.
1. Предпоставки:
а/ двустранен договор.
б/ неизпълнение от страна на длъжника, което може да е пълно - липса на изпълнение или неточно, късно или лошо изпълнение.
в/ съществено неизпълнение - член 87, ал. 4 от ЗЗД. Не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнението по него не е съществено за кредитора.
г/ виновно неизпълнение.
Ако и двете страни са неизправни резултатите са спорни в доктрината като се застава и на становището, че те нямат право да развалят договора и на становището, че и двете имат право да го развалят.
Когато предпоставките са налице кредитора има право да развали договора извънсъдебно с едностранно волеизявлене. Автор е лицето, което е увредено от неизпълнението. Адресат е лицето, което не е изпълнило задължението си. За прекратяването на договора няма определена форма, освен задължението за писмане форма при договорите, сключени писмено.
2. Видове разваляне.
а/ условно - преди развалянето кредитора дава на изпадналия в забава длъжник допълнителен срок за изпълнение. Това означава, че интересът на кредитора от осъществяване на сделката не е отпаднал и че длъжникът все още има възможност да изпълни. Когато за изпълнението на задължението няма определен срок (безсрочно задължение), той в случея се дава два пъти - втора покана за изпълнение след първата, след която длъжникът изпада в забава.
б/ безусловно - кредиторът разваля договора без да поставя условия. Така става обикновено при сделките, за които се изисква изпълнение на точно определен ден или дори час (фикс - сделки), или при прекарено дълга забава през която кредиторът е загубил своя интерес.
Разваляне по съдебен ред. Уредено е в член 87, ал. 3, член 88, ал. 2 и чл. 89 от ЗЗД.
1. Договори за които се отнася съдебен ред:
а/ член 87, ал. 3 ЗЗД - договори с вещни права (право на собственост и др. вещни права), върху недвижим имот.
б/ член 89 от ЗЗД - при частично изпълнение, от което кредиторът е загубил интерес.
2. Ред на процеса. Подава се конститутивен иск, защото развалянето не може да се осъществи чрез възражение. Съдебното решение също е конститутивно. Договора се прекратява след влизането му в законна сила.
3. Последици. Договора се разваля с обратна сила (правото на разваляне е потестативно). Изключение прави уреденото в член 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - разваляне на договорите с периодично и с продължително действие е за в бъдеще. Кредиторът може да иска обезщетение за вреди в рамките на това, с което насрещната престация му е била по - ценна от неговата, защото при развалянето на договора той или запазва престацията си или си я получава обратно.
НЕУСТОЙКА.
Понятие. Това е вид отговорност за неизпълнение на договора. Определение за неустойка - това е предварително определена от нормативен акт или в договор отговорност на длъжника в случаи на неизпълнение от негова страна на задълженията му. От гледна точка на предмета това е парична сума, която длъжникът трябва да престира на кредитора в случаи, че не изпълни главното задължение. Сравнение между неустойка и обезщетение за вреди:
И двете се престират при виновно неизпълнение на задължението, но неустойката е предварително неопределена. Тя съдържа отговорност само при неизпълнение, кето трябва да е налице за да се иска неустойка. Обезщетението може да се изисква при неизпълнение на договора, за вреди и при наличие на причинна връзка между неизпълнението и вредите.
Функции на неустойката - обезщетителна: репарира вредите от неизпълнението; обезпечителна - това е стимул за длъжника да осъществи престацията си; наказателна (санкционна): тя не компенсира вредите а произтича от съотношението между неустойката и вредите.
Правни последици при уговорена неустойка:
= кредиторът може да поиска уговорената неустойка.
= когато договорът е двустранен, ако кредиторът поиска неустойката, той продължава да дължи насрещната си престация.
Видове неустойка:
а/ според това къде е уредена.
= договорна - тя се прилага у нас.
= законова - няма законова уредба за съществуването й.
б/ според това за какво е.
= компенсаторна - за неизпълнение.
= мораторна - за забава.
в/ според отношението на неустойката с обезщетението за вреди.
= алтернативна - дължи се или тя или обезщетението.
= комулативна (наказателна) - дължат се и двете.
= изключителна - дължи се само неустойка.
= обикновена (зачетна) - кредиторът има право на неустойка, но ако претърпените от него вреди са в по - голям размер и той докаже това, може да иска и обезщетение за вреди.
Обикновено, когато няма уредено друго се прилага зачетната неустойка - уредена е в член 92 ЗЗД.
Акцесорност на неустойката - тя не може да съществува без съществуването на главното задължение. Прехвърлянето на главното задължение по принцип води до прехвърляне и на неустойката, но може да се уговори да няма прехвърляне. Погасяването на главното задължене не води до погасяване на вземането за неустойка, особено при поръчителството, залога, ипотеката. От тук може да се достигне до извода, че вземането за неустойка може да се прехвърли без главното задължение.
Институт за намаляване на неустойката. Има две системи - френска, която допуска намаляването на неустойката и Германска, според която намаляването на неустойката може да се иска. И двата начина са отменени у нас през 1993 година.
28.ПОГАСЯВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ.
Прихващане на насрещнни задължения.
1. Определение - компенсацията е способ за погасяване на задълженията които са насрещни до размера на по - малкото от тях. Тя може да е пълна - когато двете насрещни задължения са равни по размер или частична - задълженията са различни по размер.
2. Правно естество и цел. С нея се избягва двойното плащане. Гарантира се на кредитора осъществяване на плащането - кредитора чрез прихващането се удовлетворява за цялото си вземане или за част от него. Тя е един от способите за погасяване на вземането и е начин за принудително изпълнение - кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение, различно от уговореното, но при компенсацията има изключение, защото освен кредитор той е и длъжник по облигационното отношение и с прихващането неговият кредитор изпълнява престацията му.
3. Уредба на прихващането. Осъществява се чрез едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници.
4. Предпоставки за осъществяване на прихващането. Необходимо е наличието на два дълга без значение на основанието им. Трябва да има идентичност на субектите - две лица, които взаимно си дължат насрещни престации. Изключения от това правило:
а/ поръчтелят може да се възползва от прихващането, което длъжникът има спрямо кредитора по дълга, защото има интерес.
б/ залогодателят по чужд дълг действа на основание на поръчителството.
в/ цедираният длъжник като тук има значение момента, в който се съобщава цесията и в който се прави изявление за прихващане. Когато изявлението е преди съобщаване за прехвърлянето, то е валидно, защото цедираният длъжник все още не е бил уведомен за смяната на кредитора.
г/ длъжникът, на когото е наложен запор върху вземането може да извърши валидно прехващане, ако то е станало преди да е получил съобщението за запориране на вземането или ако преди този момент то е било вече осъществимо - в този случай той ще може да компенсира дори и след налагане на запора.
За извършване на компенсация е необходимо още и еднородност и заместимост на двата насрещни дълга - в противен случай престациите са несъизмерими. Активното вземане трябва да е изискуемо - активно е вземането на този, който извършва компенсацията. Не е необходимо пасивното (главното) вземане да е изискуемо, достатъчно е да е изпълняемо. Компенсацията се прилага при ликвидни задължения - това се отнася и за двете вземания - трябва да са безспорно установени по основание (съществуването им е безспорно) и по размер ( да не се води процес или да не може да се води процес за установяване на вземането). Вземанията трябва да са и действителни, защото не може да се осъществи компенсация, ако вземането, за което тя се извършва няма иск за изпълнение, произтича от договор, противен на закона или може да му се противопостави възражение. Може да се компенсира вземане, погасено по давност, защото се погасява осъществяването му по съдебен ред, но компенсацията се допуска, само ако то е могло да се компенсира и преди изтичане на давността.
5. Изявление за компенсация - извършва се от един от двамата длъжници, като не е необходима форма, но трябва да е отправена до насрещния длъжник и не може да бъде оттеглена.
6. Действие на компенсацията. Погасява двете насрещни задължения до размера на по - малкото от тях. Изявлението за компенсацията има и декларативно действие - заявява се, че вземанията са погасени. Погасяването е с обратно действие. Този, към кгто е отправено изявленето не може да го пренасочи към прихващане за друг дълг, тъй като изявлението не може да се оттегля.
7. Недопустимост на компенсацията. Законът е създал пречка за погасителното действие на прихващането и само ако кредиторът, който е закрилян от закона даде съглесие за осъществяването му ще настъпи действието на компенсацията. Случаи:
а/ при умишлени непозволени деяния длъжникът не може да компенсира своето вземане със своето задължение, което произтича от умишленото непозволено деяние.
б/ не може да се извършва прихващане със несеквестируеми вземания - издръжка и трудово възнаграждение.
в/ не се допуска компенсация срещу вземания на държавата за данъци. Това може да стане само със съгласието на финансовата администрация.
Уговорка между двете страни, че компенсанционното изявление на някоя от тях няма да има действие е валидна само при взаимното им съгласие.
8. Видове компенсации:
а/ обикновена - осъществява се с едностранното волеизявленвие на един от длъжниците извънсъдебно. Може да се осъществи и чрез вазръжение в процес, който другият длъжник е започнал, за изпълнение на вземането си, но в този случай съдът не може да присъди пълно изпълнение н вземането на този, който е възразил, ако то е по - голямо от това на предявилия иска. За остатъка той ще трябва да предяви насрещен иск.
б/ съдебна или евентуална - когато вземането на насрещния кредитор не е ликвидно. Той не може да го противопостави в процеса с възражение за прихващане, защото първоначално то ще трябва да бъде признато от съда. Нормално това става с насрещен иск. От евентуалното признаване на вземането зависи и прихващането.
в/ договорна - независимо, че не са налице законовите условия за осъществяването на компенсацията, страните могат да се уговорят помежду си за нейното извършване.
Промяна в субекта на облигационното отношение.
Цесия.
1. Определение - това е договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Този който прехвърля вземането се нарича цедент а третото лице е цесионер. Другото лице, което цесията поставя в отношения с цедента и цесионера е длъжника по договора. Цесията е каузален договор - нищожна е, ако и липсва основание или ако то е противно на закона или на добрите нрави. При сключването на договора е необходимо съгласието на цедента и цесионера. Съгласието на длъжника не е правнорелевантно. Договорът е неформален, но законът поставя някой случаи като изключение:
а/ прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека. При цесия има действие спрямо трети лица, ако е вписано при ипотеката.
б/ когато правното основание на цесията изисква съгласието да е с определена форма, това включва и цесията. Например прехвърляне на вземане с дарствена цел трябва да има формата на дарението.
в/ джиросването се отбелязва върху ценната книга.
2. Предмет на цесията могат да бъдат вземания и права.
а/ прехвърлимост - цедират се само вземания и права, които могат да се прехвърлят. Такива са повчето имуществени права; вземания, произтичащи от двустранни договори; права върху нематериални блага и спорни права, чието установяване в момента е пред съд.
б/ непрехвърлимост - тя следва:
= от естеството на правата. Такива са личните права и несамостоятелните имуществени права, при които трябва да се цедира главното право или които не могат да се цедират - напр. поръчителството.
= от закона. Ползувателят не може да прехвърли правото си на ползване, защото то е тясно свързано с личността му.
= от договор. Това е възможно според ЗЗД, но не се знае дали тази уговорка ще има действие спрямо третите лица щом като договорите пораждат действие само между страните и всичко ще зависи от добросъвестността на цесионера.
3. Действие на цесията. С цедирането вземането преминава от предишния в новия кредитор. Момента на преминаването е момента на сключване на цесията.
4. Състав и обем на цедираното право.
а/ цедирано вземане - върху цесионера преминава всичко, което влиза в състава на правото, ако страните не са уговорили друго и обезпеченията и възраженията.
б/ обезпечения:
= привилегии - ако вземането е привилигировано от това може да се възползва цесионерът.
= залог. - това е обезпечение, преминаващо в цесионера, но би трябвало заложената вещ да остане у цедента, ако той я е държал до тогава, защото това държане е свързано с доверието на длъжника, което той може би няма към непознатия цесионер.
= ипотеките преминават, но цесията трябва да бъде вписана, за да има действие спрямо третите лица.
= право на задържане. То преминава у цесионера, като е достатъчно задържаната вещ да му се предаде.
в/ възражения. Длъжникът има всички възражения, които би могъл да противопостави срещу цедента и срещу цесионера, има и тези, които биха могли да възникнат и след цедирането. Може да иска унищожаването на договора поради порок на волята или развалянето му поради неизпълнение на задължението на цедента. Цесионерът няма право да иска унищожаването на договора. За да се обезпечи срещу възражението на длъжника цесионерът може да иска при сключването на договора за цесия, тя да се приеме от длъжника. Това лишава длъжника от възможност да прихваща вземания на цесионера срещу своето вземане срещу цедента. При едно разширително търкуване може да се приеме, че това лишава длъжника и от останалите му възражения.
5. Съобщаване на цесията. То не е необходимо за преминаване на вземането, но за да има действие цесията по отношение на третите лица в това число и на длъжника тя трябва да бъде съобщена и действието й започва от деня на съобщението на длъжника. До този ден длъжникът валидно може да плати на цедента, което го освобождава от дълга. По отношение на третите лица до съобщаването цедента се счита за кредитор. Той може да прехвърли вземането на друг и ако второто прехвърляне се съобщи първо то ще се приеме за валидно в защита на интересите на длъжника. Може кредиторите на цедента да наложат запор мърху цедираното вземане и по отношение на тях то ще се счита за непрехвърлено. За съобщенето не е предвидено определена форма. В хипотезата на неправилно съобщена цесия на длъжника трябва да се приеме, че длъжника не можа да бъде увреден от това.
6. Отговорност на цедента. Той отговаря за съществуването за вземането - размера и принадлежностите му в деня на извършването на цесията. Тази отговорност може да се стесни или разшири с договор.
Поемане на дълг. Това е промяна на длъжника без да се е променило облигационното отношение. Трябва да се различава от:
= преминаване на дългове по силата на закона при правоприемство.
= въз основа на правна сделка.
= поемане на изпълнението когато между длъжника и едно трето лице е уговорено то да престира вместо длъжника - това се основава на вътрешните отношения между длъжника и третото лице.
Комулативно поемане на дълг или присъединяване към дълг. В този случай едно трето лице става съдлъжник, като кредитора запазва претенцията си и към стария длъжник. Комулативното поемане на дълг може да е резултат от договор между длъжника и третото лице или между кредитора и третото лице. Когато договора е между длъжника и третото лице имаме договор в полза на третото лице. Особеното тук е, че длъжникът в съглесие с третото лице може да отмени уговореното в полза на кредитора. Но това може да стане докато кредитора не е одобрил съглашението между тях.
Заместване в дълг. Това е истинското поемане на дълг - третото лице идва на мястото на стария длъжник. Това не може да стане без съгласието на кредитора, защото за него не е безразлично кой ще му бъде длъжник и дали той е платежоспособен.
1. Едностранно поемане на дълг - договорът се сключва между кредитора и едно трето лице и в него длъжникът не участвува като не е необходимо да бъде уведомен за заместването. Единственото необходимо условие е да съществува дълг. В резултат на това поемане на дълг, стария длъжник се освобождава от дълга.
2. Двустранно поемане на дълг - длъжникът уговаря третото лице и за да има действие спрямо кредитора поемането трябва да бъде одобрено от него и от този момент то има действие с обратна сила и старият длъжник е свободен. Ако кредиторът окончателно отхвърли споразумението третото лице остава обвързано с длъжника и може да поеме задължение за изпълнение, но това вече не са вътрешни отношения между него и длъжника.
3. Основания за поемане на дълг. Това са вътрешни отношения между длъжника и третото лице и не касаят кредитора.
4. Действие на поемането на дълга:
а/ кредиторът се сдобива с нов длъжник, срещу когото има право да предяви вземането си, но по отношение на стария длъжник той вече не може да има претенции.
б/ кредитора губи обезпеченията (поръчетелство, ипотеки, залози), ако те са дадени от трети лица, защото те са с оглед личността на длъжника. Той може да разполага с тях, ако собственикът на вещите или поръчителят дадат съгласието си.
Това не важи, ако стария длъжник е ипотекирал имот или е заложил своя вещ като обезпечение. Въпреки, че е сменен от друг длъжник и неговото лично задължение е отпаднало, той остава реално задължен за дълга.
29.ПРОМЯНА В СУБЕКТИТЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ.
Делегация.
Изявление чрез което едно лице заповядва (нарежда) на друго да престира (делегация на плащане) или да се задължи да престира (делегация на задължаване) на трето лице. Лицето от което изхожда заповедта се нарича ДЕЛЕГАНТ. Лицето до която е отправена - ДЕЛЕГАТ. Лицето на което ще се престира или от което ще се поеме задължението се нарича ДЕЛЕГАТАР. Делегацията е абстрактна сделка.
Прехвърляне на вземане (Цесия).
Това е договор с който носителя на едно вземане ЦЕДЕНТ, отстъпва вземането си от ДЛЪЖНИК на трето лице ЦЕСИОНЕР. Цесията е каузален договор т.е. валидноста на договора зависи от наличието на правно основание. Форма на договора не е обходима. Възможна е и писменна форма. Действието на Цесията се изразява в това, че вземането на Кредитора (Цедент) преминава в полза на третото лице - нов Кредитор (Цесионер). Цесията се съобщава на Длъжника иначе не поражда правно действие.
Поемане на дълг.
Въпроса е може ли длъжника да се смени с нов длъжник по собствена инициатива но първия длъжник.
1.По силата на закона - наследодател-наследници.
2.Чрез правна сделка - чрез правоприемство.
Законодателно уреждане има в два текста:
Чл.101 ЗЗД - Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Тук става въпрос за комулативно поемане на дълг т.е. присъединяване иливстъпване в дълг - тук кредитора не загубва досегашният си длъжник.
Чл.102 ЗЗД - Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
Тук става въпрос за истинско поемане на дълг - заместване в дълг. Тук кредитора се лишава сам от длъжника.
30.МНОЖЕСТВО КРЕДИТОРИ И ДЛЪЖНИЦИ.
Солидарност.
1. Определение - Това е средство, чрез което кредиторът обезпечава възможноста си да получи сам и всичко, което му се дължи, при множество кредитори, а при множество длъжници - възможност да изисква от всеки от тях цялото си вземане.
2. Видове солидарност.
Активна солидарност. Това е солидарност между кредиторите и тя е налице, когато всеки един от тях има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо като направеното изпълнение освобождава длъжника спрямо останалите кредитори.
Източници. Източник може да бъде само правна сделка. Активната солидарност може да се уговори от кредиторите с длъжника или да се установи чрез завещание. Тя никога не произтича от закона.
Действието на активната солидарност в отношенията между кредиторите и длъжника се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите относно действията по запазване и събиране на вземането. Счита се, че всеки от кредиторите може да предяви иск за изпълнение срещу длъжника за събиране на цялото вземане; да събере цялото вземане; да извършва действия, с които прекъсва давността и в тези случаи той представлява и другите кредитори. Но ако извършва действия, които не могат да ползват останалите, той не ги представлява. Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с него, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва нито дълга, нито солидарността. За взаимоотношенията между солидарните кредитори са меродавни техните вътрешни отношения. Те имат обратни искове срещу всеки един от тях, съобразно с вътрешните си отношения.
Практическата полза и цел на активната солидарност е овластяването на всеки един от кредиторите да преследва длъжника за цялото вземане. ЗЗД не урежда активната солидарност, но тя може да бъде уговорена.
Пасивна солидарност. Тя е налице когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на едното от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници (член 122 ЗЗД).
Особености:
а/ длъжникът може да поеме две задължения за един и същ дълг - напр. купувач, издал запис на заповед може да бъде поканен да плати на основание записа на заповед или договора за продажба.
б/ няколко длъжници може да са обварзани с една и съща престация.
И в двата случея кредиторът може да получи престацията само веднъж. Въз основа на този анализ може да се достигне до извода, че:
имаме единство на престацията, защото една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица и той може да я иска от всеки един от длъжниците си, като не може да му се наложи разделяне на дълга.
кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от мнозината и за все същата престация. Броя на връзките зависи от броя на длъжниците, като не е необходимо те да имат един и същ правопораждащ факт или вътрешен строеж. Следователно всеки от длъжниците може да бъде нееднакво задължен. Необходимо е множеството облигационни задължения да са обединени в общата си цел. Това поставя отделните облигационни отношения във фактическа зависимост, която е основанието да отпадне отговорността на всички длъжници, щом общата целза обезпечаване и задоволяване на кредитора е постигната чрез една от тях.
Неистинска солидарност. При нея целта не обединява отделните облигационни отношения - две или повече лица отговарят за един и същ интерес на кредитора, но тяхната отговорност не е преднавмерено установена от страните или закона, а чисто случайно съвпадение. Това се среща най - често в областта на обезщетяванията. Тази солидарност не може да породи всички действия на истинската солидарност.
Солидарността е обезпечение за кредитора. Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници не засяга правата му спрямо останалите и по този начин всеки съдлъжник се явява в известен смисъл поръчител за задължението на своя съдлъжник.
Източници на солидарността. Първият източник е правната сделка - по волята на тези който я сключват. Втори източник е законът, който е посочил основните идеи за установяване на солидарност между съдлъжници. Той предполага солидарността за уговорена, когато неколцина са се задължили да извършат общо една работа, като допуща оборването на това предположение. Установил е солидарност и в случаите когато кредиторът се нуждае от особена по ефикасна защита - на заемодателя например следва най - ефикасно да се осигури връщането на вещта. В други случаи наред със защитата на кредитора солидарността е установена като санкция на едно непозволено увреждане, когато то е общо дело на николцина.
Действие на пасивната солидарност.
Главни действия - произтичат от това, че предметът на ппрестацията е един и същ и че множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Според това те са:
1. Обективни - засягат еднакво всички длъжници. Всеки от тях отговаря за целия дълг и никой от солидарните длъжници не може да иска кредиторът да раздели дълга между тях или да отправи иска най - напред срещу някого от тях. Всички длъжници се освобождават, ако един от тях изпълни задължението. Всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора така наречените общи възражения, които могат да бъдат свързани с възникването или погасяването на дълга.
2. Субективни действия - проявяват се само в отношенията на един от съдлъжниците. Базират се на това, че всеки от тях е свързан самостоятелно с облигационно отношение с кредитора. Въз основа на това, кредитора може да преследва всеки от длъжниците си поотделно и ако предяви иска си срещу едного, не губи правото да го отправи отпосле срещу друг. В същото време всеки длъжник може да отправи срещу кредитора лични възражения и ако те бъдат уважени произвеждат действие само между кредитора и съответния длъжник. Всички ЮФ, които настъпват в лицето на само един от длъжниците имат относително действие. Поканата за изпълнение на безсрочно задължение, отправена само до един солидарен длъжник прави вземането изискуемо само по отношение на него. Ако един от длъжниците изпадне в забава това не се отнася автоматично и за останалите. Последиците, които настъпват по вина на един от съдлъжниците не могат да засегнат невиновните солидарни съдлъжници. Възможно е самостоятелната облигационна връзка с един от съдлъжниците и кредитора да се погаси, като с това не отпада задължението на останалите. Това става при сливане между един от длъжниците и кредитора, при изтичане, спиране или прекъсване на погасителната давност спрямо един от длъжниците това не може да ползва и останалите - относително погасителни основания. Смесено действащи погасдителни основания - опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите, но кредиторът може да запази правата си срещу тях и те остават обвързани за дълга, намален с частта на длъжника, комуто се опрощава; новацията направена с един солидарен длъжник освобождава всички останали, освен ако кредиторът не запази правата си срещу тях. Съдебните решения във връзка със дълга могат да бъдат постановени по всяко отделно отношение, но решение, постановено между кредитора и един солидарен длъжник, не може да има значението на присъдено нещо за останалите.
Второстепенни действия. Между съдлъжниците съществува общност на интереси, и ако един от съдлъжниците постави кредитора в забава, същият се счита в забава и по отношение на останалите. Когато изпълнението е станало невъзможно по вина на един солидарен длъжник, той дължи обезщетение. Това не може да се вмени във вина на останалите и законът предвижда, че те продължават да отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.
Разпределяне на дълга между съдлъжниците.
Спрямо кредитора те отговарят за цялото задължение. Но в отношенията между тях действа принципът на разделността - помежду си те са разделни длъжници, така, че ако един от тях плати дълга, той може да иска частта, която тежи върху всеки един от тях. Законът счита, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това предположение е оборимо и има сила доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Това може дза е уговорено между самите длъжници или да се основава на интересът на всеки един от тях, които да не е еднакъв. Дългат се разпределя по друг начин, ако солидарността произтича от деликт. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Солидарният длъжник заплатил целият дълг или част по - голяма от тази която дължи има личен обратен (регресен иск) срещу останалите - естеството му зависи от естеството на вътрешните отношения между съдлъжниците и суброгаторен иск - встъпване в правата на удовлетворения кредитор. При неплатежоспособност на един солидарен длъжник загубата се разпределя между останалите включително и този, който е направил плащането, съразмерно с частта им в дълга. Всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора общите възражения и е длъжен да стори това в отношенията си към своите съдлъжници.
Неделимост. Задължението е неделимо, когато изпълнение на части не е възможно. Неговото значение се отразява когато има наличност на множество кредитори или длъжници. Ако задолжението е делимо, всеки наследник на длъжника отговаря пред кредитора за наследствения дълг само съразмерно с наследствения си дял, а всеки наследник на кредитора може да преследва наследника на длръжника съразмерно с дела си в наследството. Ако задължението е неделимо, всеки наследник на длъжника може да бъде преследван за целия дълг и всеки наследник на кредитора може да претендира хлащането на целия дълг.
Видове неделимост.
1. Неделимост, която следва от естеството на дължимата престация.
а/ задължения за лични престации.
б/ задължения за предметни престации с предмет неделима вещ.
в/ задължения да не се прави нещо, но задължение да се даде нещо е делимо.
г/ неделими са и ипотеката и поземления сервитут.
2. Неделимост, която следва от намерението на договарящите.
Действия на неделимостта. Това са действията на пасивната солидарност. Освен това когато кредиторите по неделимото задължение са няколко, престирането трябва да бъде извършено на всичките общо. Ако това не може да стане, всеки кредитор може да иска да се вложи дължимото за пазене по реда на член 97 от ЗЗД.
31.ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА.
За своите задължения длъжника отговаря с цялото си имущество, но със своите действия той може да се разпореди по такъв начин с него, че да ощети кредитора си. Освен това, при бездействие от страна на длъжника е възможно от правната му сфера да отпаднат права, които биха могли да се използват за удовлетворяване на кредитора. Срещу всички тези опасности кредитора е обезпечен с иска по член 134 от ЗЗД - срещу бездействието на длъжника и с Павловия иск, по член 135 ЗЗД - срещу действия на длъжника, с които той уврежда кредитора.
Упражняване правата на длъжника от кредитора.
Това е иска по член 134 от ЗЗД, който е материален иск. Лицето което подава иска трябва да е кредитор - да има имуществено или неимуществено вземане и да не може да се удовлетвори от останалото на длъжника имущество или удовлетворяването му да е затруднено. Правото срещу което се изпълнява трябва да е имуществено и упражняването му да не е в пряка зависимост от личността на длъжника. То трябва да е и секвестируемо. Упражняването на правото може да стане:
а/ по съдебен път. Кредиторът - ищец подава искова молба. Задължително като страна се призовава и длъжника. Отхвърлянето на иска не засяга правата на ищеца като кредитор. Съдът, за да уважи иска трябва да констатира наличието на предпоставките по член 134 и съществуването на правото. Съществуването или несъществуването на правото има сила на присъдено нещо и спрямо третите лица. Когато съдът установи съществуването на правото от неговата парична стойност могат да се удовлетворят всички кредитори, като водилия иска има право на предпочтително удовлетворяване само за разноските по делото.
б/ извънсъдебно упражняване. Това може да стане само ако съществуването на правото е установено по съдебен път с иск по член 134, ал. 1 от ЗЗД. В този случай съдебно признатото право остава в патримониума на длъжника и от него може да се ползва всеки кредитор.
Павлов иск.
Нарича се още отменителен иск и се прилага, когато длъжникът е увредил кредитора чрез свои действия. Предпоставки за предявяването му са:
а/ да съществува вземане. Не е необходимо то да е изискуемо. В хипотезата, в която длъжникът умишлено е извършил действието за да увреди кредитора не е необходимо дори вземането все още да е възникнало а е достатъчно длъжникат да е знаел, че то ще възникне.
б/ обективна предпоставка. С това правно действие длъжникът да осуетява или значително да затруднява удовлетворяването на кредитора.
в/ субективна предпоставка. Това е знанието за увреждането. При едностранните сделки за увреждането трябва да знае техния автор. При двустранните договори ако договора е безвъзмезден е достатъчно знанието на длъжника; ако е възмезден иска се днанието на двете страни (изключение от този принцип е презумпцията на член 135, ал. 2 от ЗЗД, че ако другата страна е възходящ, низходящ, брат, сестра или съпруг на длъжника тя знае за увреждането; когато съконтрахент е някой извън тези лица неговата добросъвестност се предполага до доказване на противното, което е в тежест на кредитора).
Правото да се предяви Павлов иск се осъществява по съдебен път. Това може да стане чрез конститутивен иск или чрез възражение, ако при насочено принудително изпълнение срещу определен имот се окаже, че той е прехвърлен на трето лице и то предяви иск срещу кредитора за освобождаване на имота от принудителното изпълнение. Тук кредитора може да възрази, че договора е сключен при хипотезата на член 135 ЗЗД и затова не може да му се противопостави.
Последици от Павловия иск. С този иск кредиторът иска обявяването на сключената от длъжника сделка за недействителна спрямо него. При уважаването на иска престацията, която длъжникът е осъществил може да се използва за удовлетворяване на кредитора. С нея се удовлетворява само кредитора, водил Павловия иск. Той се удовлетворява в рамките на вземането си и това се нарича относителна недействителност по отношентие на третото лице, защото то може да избегне принудителното изпълнение като изпълни задължението на длъжника и встъпи в правата на кредитора. Когато третото лице претърпи принудително изпълнение срещу длъжника се прилагат определени правила - например отговорност за евикция при продажбата. Ако третото лице е добросъвестно и отчужди вещта преди предявяването на Павловия иск при недвижим имот, тъй като Павловия иск се вписва може да се установи дали прехвърлянето е станало преди или след предявяването му. Ако сделката на третото лице е била безвъзмездна срещу него може да се осъществи принудително изпълнение, но ако е била възмездна правата му не се засягат. Когато третото лице е било надобросъвестно срещу неуго може да се осъществи принудително изпълнение. Третото лице също има иск срещу длъжника. Ако между него и кредитора с Павлов иск има конкуренция, тя е в полза на кредитора. Вземането на кредитора, за което може да се води Павлов иск според постановление на пленума на ВС, може да бъде парично или непарично. Павлов иск може да се приложи и ако длъжника е извадил от патримониума си точно това право което е дължал на кредитора.
32.ОБЕЗПЕЧЕНИЯ. ЛИЧНИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ.
Поръчителството е договор. С него поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението на трето лице. Страни по този договор са кредиторът и поръчителят. Страна по него не е длъжникът, защото може да се поръчителства без знанието и дори въпреки волята на главния длъжник.
Условия за действителност:
а/ между страните трябва да се постигне съгласие - кредиторът да приеме поръчителя за такъв и поръчителят да се съгласи да отговаря за изпълнение на чуждо задължение.
б/ за действителността му е необходима писмена форма - формален договор.
в/ поръчителят трябва да е дееспособен, защото поръчителството е сделка на разпореждане с имущество.
г/ поръчителството предполага съществуващ дълг.
д/ с договора за поръчителство поръчителят обещава същия резултат, който главният дължник трябва да осъществи, освен ако е било уговорено друго или това друго следва от естеството на дължимата престация.
Основанието на договора за поръчителство се заключава в намерението за обезпечаване на чуждо задължение - договорът е каузален.
Характерни белези: това е едностранен, формален, безвъзмезден и акцесорен договор.
Отношения кредитор - поръчител. Поръчителят отговаря за целия дълг като при неизпълнение на договора той отговаря за неустойката, лихвите и разноските. Поръчителят е задължен при модалитетите на длъжника. Поръчителствто преминава при универсално правоприемство, цесия и поемане на дълг.
Поръчителството трябва да се отграничава от:
а/ обещаване задължаването или действието на друго лице. Поръчителят отговаря за изпълнението на чуждо задължение, а обещателят не. Той отговаря само за вредите, ако третото лице не извърши уговореното действие или не поеме уговореното задължение.
б/ встъпване в дълг. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, а встъпилият в чужд дълг дължи на същото правно основание, на което дължи и първия длъжник.
в/ заместване в дълг. Договорът за поръчителство се сключва виноги между кредитора и поръчителя. Договорът за заместване в дълг също се сключва между кредитора и третото лице, но той може да бъде сключен и между първоначалния длъжник и заместника му и ще има действие за кредитора, ако същият го одобри. Поръчителят може да се задължи да отговаря само за част от дълга и при модалитети, различни от тези на главния дълг, а заместващия нов длъжник дължи на същото основание и поема дълга такъв, какъвто е. Поръчителят става длъжник на кредитора, без главния длъжник да се освобождава, а при заместването новият дължник идва на мястото на досегашния, който се освобождава от всякаква обвързаност спрямо кредитора.
г/ клауза “делкредере”. Комисионерът може да гарантира изпълнението на задължението на лицето, с което е договарял, но с това се явява главен длъжник, а не поръчител.
д/ солидарна сазъдълженост. При нея отделните задължения са координирани помежду си и съществуването на едно от тях не е предпоставка за съществуването на друго. При поръчителството задължение за поръчителя може да има само ако има главно задължение.
е/ несъвършена делегация. Това е когато втори длъжник се оказва задължен пред кредитора паралелно с досегашния. С удовлетворяването на кредитора, независимо от кой от двамата длъжника се погасява вземането му. Длъжникът при несъвършена делегация е задължен на собствено, а не на акцесорно основание, както поръчителят. Затова той не може да противопостави на кредитора възраженията на другия длъжник, което може да се направи от поръчителя.
ж/ авал (менителнично поръчителство). Това е поръчителство по запис на заповед и е едностранна правна сделка. То е самостоятелно и абстрактно. Авалистът отговаря винаги солидарно, докато обикновеният поръчителможе да уговори с кредитора, че няма да отговаря солидарно с главния длъжник.
Прекратяване на поръчителството.
а/ изпълнение - поръчителството се прекратява чрез изпълнение на задължнетието и други, равностойни му погасителни актове.
б/ други основания - поръчителят го е обусловил със срок; кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника, без поръчителят да се е съгласил с това продължение; ако поради действията на кредитора, поръчителят не може да встъпи в правата му.
33.РЕАЛНИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ.
Залог.
Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ така, че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кредитори на същият длъжник - заложно право на кредитора. Това е потестативно вещно право. Кредиторът като държател на вещта и владелец на заложното право се ползва с владелческа защита по член 76 от ЗС. То разполага и с петиторна защита срещу всяко трето лице, у което заложената вещ би се намерила. Заложното право може да се определи като акцесорно и неделимо вещно право, което обезпечава удовлетворяването на кредитора за цялото му вземане.
Учредяване на залог.
Законен залог по силата на Закона за банките, възникващ по непосредствено разпореждане на закона.
Заложното право се учрезява и чрез договор, страни по който са залогодателят (длъжника или трето лице) и кредиторът - залогоприемател или залогодържател. Съгласието се постига между залогодателя и кредитора и не се нуждае от никаква форма. За да може да се противопостави на третите лица то трябва да е писмен документ с достоверна дата, в който да бъдат обозначени обезпечаваното вземане и заложената вещ. Съгласието на страните се постига с предаването на заложената вещ от залогодателя на кредитора или на трето лице, защото договорът за залог е реален договор. Предаването се смята за осъществено дори и когато кредиторът бъде поставен в състояние само да упражни фактическата си власт над заложената вещ, когато поиска това. Но предаване няма, ако заложената вещ остава в ръцете на залогодателя макар и на друго основание.
Предмет на залога са всички движими вещи, чието залагане не е изрично забранено, имащи самостоятелно съществуване и имуществена стойност. Парите също могат да бъдат предмет на залог - когато се предават на кредитора е налице неправилен залог, защото вместо държател на заложена вещ, кредиторът става длъжник на парите. Обикновено при залагане на пари те се депозират в банка, която издава на залогодателя гаранционно свидетелство. Една вещ може да бъде предмет на няколко договора за залог. Тя може да се залага пред различни кредитори ако е предадена на трето лице или ако първият кредитор по залога се съгласи да предаде заложената вещ на втория след удовлетворяването си.
Залогодателят за чужд дълг отговаря с вещта си ограничено, може да прави на кредитора всички възражения на длъжника, да прихваща вземането на длъжника със задължението на кредитора към него, а ако изпълни чуждото задължение се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу поръчителите.
Залог върху вземания. Негов предмет са вземания, които могат да бъдат прехвърлени с изключение на тези, които по разпореждане на закона, на договор или поради естеството си не могат да се цедират. Това е неформален договор, но функционирането му е обусловено от неговото съобщение. Вземания, обособени в запис на заповед или книги на преносителя се залагат със заложно джиро.
Ипотека.
Когато изпълнанието на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот, така, че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на недвижгимия имот по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на имота, той разполага с ипотечно право. Ипотеката е вещно, акцесорно и неделимо право върху недвижим имот. Тя го следва и ипотекарния кредитор може да иска абсолютно от всеки да се въздържа от действия, които биха пречили или затруднили удовлетворяването на вземането му от цената на ипотекирания недвижим имот. За да има ипотека е необходимо съществуването на вземане. Тя го обезпечава допълнително, защото длъжникът най - напред отговаря общо с цялото си имущество. Преди да е възникнало вземането, което тя ще обезречи не може да има ипотека. Веднъж породено ипотечното право следва съдбата на вземането което обезпечава. То може да се погаси, да се завещае, да се прехвърли, да се заложи и други. За всичко това се прави съответно отбелязване към акта за учредяване на ипотеката. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането - плащането на една част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката; разделянето на дълга не води до раздробяване на ипотечното право. Продажбата на част от ипотекирания имот не освобождава продадената част от ипотечната тежест.
Могат да се залагат всички недвижими имоти, постройка, притежавана в суперфициарна собственост върху чужда земя, суперфициарно право, етаж в етажна собственост, идеална част върху недвижим имот. Не могат да бъдат ипотекирани недвижими имоти и вещни права върху тях, които са вън от гражданския оборот, които не могат да бъдат отчуждавани; не могат да бъдат ипотекирани отделно, сервитутите върху недвижими имоти.
Видове ипотека:
а/ договорна - възниква чрез вписване на договор за ипотека съставен във формата на нотариален акт. Може да се учреди само от дееспособно лице, което в момента на договарянето е собственик на имота. Формата на акта е нотариална и трябва да са спазени всички данни: за имота, за вземането, за което се учредява ипотеката и размера на сумата за която тя се учредява.
б/ законна ипотека - случаите на учредяването й са изрично изброени в закона и направо се вписват за обезпечаване на вземането на определени категории кредитори. Изброени са в член 168 от ЗЗД:
= в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот за обезпечение на вземанията му по договора.
= в полза на съделителя, комуто се дължи допълнение на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълването.
= законна ипотека в полза на държавата.
Законовата ипотека има същата форма и условия за валидност както договорната, но за разлика от нея се вписва по силата на закона.
в/ ипотека, учредена чрез едностранно изявление. Това е обезпечение пред съд. Собственикът на имота, който ще се ипотекира, дава нотариално завереното си съгласие за ипотекиране на имота и това заявление се вписва в особената ипотечна книга.
Вписване на ипотеката - това е начинът за учредяването й. Става в ипотечна книга която е публична. Вписването дава предимство на ипотекарния кредитор пред хирогфарните и останалите ипотекарни кредитори за същия имот, ипотеките на които следват по дата неговата. Вписването трае 10 години от датата на извършването му и за да бъде продължено, преди изтичане на срока трябва да се поднови.
Ипотеката се заличава при погасяване на главното вземане. Може да стане доброволно въз основа на изразената воля на кредитора - съгласие в нотариална форма; със съдебно заличаване въз основа на съдебно решение влязло в законна сила; заличаване по искане на купувача на имота - достатъчно е да докаже на нотариуса, че той не е поел ипотеката върху себе си. Ако заличаването е било недействително, ипотеката не се възобновява, а е необходимо новото й вписване.
Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека има право да не допуща влошаване на ипотекирания недвижим имот, на предпочтително удовлетворяване от цената му при публична продан.
Ипотеката се погасява с погасяването на главното право към което е придадена или на свои собствени основания. При погасяване по първата причина, това става ако вземането е изцяло удовлетворено. Погасява се на собствено основание, ако ипотекирания имот погине; бъде отчужден за държавна или общинска нужда; кредиторът се откаже от ипотеката; при принудителна продан и при заличаването на ипотеката. Възможно е кредиторът да придобие сам ипотекирания имот и с това ипотеката да се погаси, защото никой не може да има ипотека върху собствения си имот. Само в хипотезата на член 178 от ЗЗД е възможно да има ипотека върху собствен имот - когато някой купи имота и не поеме ипотеката върху него. Той може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи за ипотеката. По този начин той встъпва в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота. Ако някой от тях предизвика публична продан, купувачът като ипотекарен кредитор от пръв ред ще получи поне покупната си цена.