гражданскоправни науки

10.ОБЕКТИ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА.

Обектите са важни за съществуването на гражданското правоотношение, защото без тях то не може да се прояви. Видове обекти:

1. Вещи. Това са обособени предмети на природата, които съществуват обективно. Най - важното им качество е телесността. С изрична законова разпоредба (член 110, ал.2 ЗС) към тях е присъединена и енергията. Класификация на вещите:

= движими и недвижими.

Недвижими вещи (имоти) са разграничени части от земната повърхност и всичко, свързано с нея. Според член 110, ал.1 от ЗС недвижими вещи са земята, растенията, сградите и др. постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действията на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Границите на имотите определят самостоятелността на вещта. По нашето право е позволено собствеността върху постройката да се раздели от собствеността върху земята, а и самата постройка може да се раздели на отделни обекти. ?асти от един недвижим имот, които са недвижими по природа, могат да се обърнат в движими вещи като се прекрати физическата им връзка с него. Над повърхността на имота са постройките а под повърхността му са подземните богатства и върху тях правото на собственост е на държавата.

Движими вещи. Те не са свързани със земната повърхност.

Когато няколко вещи са съединени те са сложни вещи. Дали са вече една вещ или продължават да съществуват самостоятелно се решава с оглед обикновените схващания в живота. Ако когато са свързани имат по - голяма стойност, отколкото разделени те се разглеждат като части от една вещ. Това е и положението с всички стоки, които се състоят от отделни дребни частици - напр. зърнени храни.

Бъдещи (антипицирани) движими вещи. Те са част от един недвижим имот, но макар и неотделени от него са отчуждени от собственика като се има в пред вид бъдещето им отделяне от имота.

Плодове. Това е доходът, който може да се получи от 1 вещ без да се засяга нейната цялост. Естествени плодове са движимите вещи които се отделят от веща без да накърнят целостта и периодически. Принципът е, че този който притежава вещта - майка, притежава и плодовете й. Граждански плодове е доходът, което едно лице получава от 1 вещ, ако той не е в телесни вещи. Тези плодове се получават по силата на правоотношение, създадено между него и др. лица - например наем и лихви.

Съвкупност от вещи. Това е сбор от вещи, с трайно общо предназначение като всяка вещ запазва своята индивидуалност. Върху съвкупността не съществува право на собственост като цяло и при отчуждаване то се прави за всяка вещ потделно (напр. стадото).

Значение на делението на вещите на движими и недвижими. Актовете между живи за прехвърляне на вещни права върху недвижими вещи, трябва да бъдат извършвани в нотариална форма. Лице, добросъвестно придобило владението върху движима вещ, придобива и право на собственост. Придобивната давност за движими и недвижими вещи е различна. Върху недвижимите вещи се учредява ипотека, а върху движимите - залог. Владението върху движими вещи е защитено срещу нарушаване по насилствен или скрит начин, а върху недвижимите - срещу всички начини. Исковете за недвижими имоти са подсъдни на съда по местонахождението им, а за движими - по местожителство на ответника. Редът за принудително изпълнение срещу двата вида вещи е различен.

= потребими и непотребими вещи.

Потребими са вещите, чието употребяване по обикновен начин става чрез тяхното унищожаване.

Непотребимите вещи се отчуждават.

Значенето на това деление е, че учредяване на право на ползване може да има само върху непотребими вещи.

= делими и неделими.

Неделимите не могат да бъдат разделяни материално без да загубят значителна част от стойността си.

Значение на това деление се отдава при делбата, защото една неделима вещ не може да бъде разпределена между съсобствениците.

= родово и единично (индивидуално) определени вещи.

Ако вещите се вземат в предвид само с оглед родовите си признаци или само с оглед индивидуалните си белези.

Значение на това деление. Договорите, с които се прехвърля собственост или се учредяват вещни права са само с индивиуално определени вещи. Когато веща е родово определена, прехвърлянето на собственост става само след така наречената концентрация. При задълженията за доставяне на родово определени вещи трудно може да се достигне до невъзможност за изпълнение поради погиване на вещта.

2. Ценни книги. Това са вещи с особен характер, документи, които материализират определени права. Класификация:

= според значението на документа за възникване на правото по него.

Учредителни. Изготвянето и подписването на документа е условие за възникване на вземането по него. Наличността му е част от ФС. Такива са чека, менителницата, записа на заповед.

Легитимационно - разпоредителни. Правото на вземане възниква преди да е издаден документа и след издаването му, то не може да бъде упражнено или прехвърлено без предявяването му.

= от липсата или наличността на поименно обозначаване на носителя на материализираното право и начина на прехвърляне на документа.

Ценни книги на преносител. Те не съдържат обозначение на лицето което притежава правото и се прехвърлят чрез предаване.

Ценна книга на заповед. Приносителят на правото е овластен да прехвърля по реда на джиросването. Те не прехвърлят на джиратаря правото в състоянието, в което той го притежава, а самво правото по документа. Длъжникът не може да противопостави на джиратаря възражения които лежат вън от ценната книга или които не я разрушават като документ. Такива са облигациите.

Поименни ценни книги. Съдържат посочване на лицето на което принадлежи правото. Прехвърлят се по реда на цесията и в този случаи носителят на правото по документа ще търпи всички възражения, които длъжникът е могъл да противопостави срещу първоначалния носител на правото. Така може да се издаде коносамент.

3. Пари. Те изпълняват функцията на мярка за стойност. Емитират се от БНБ. Определят се като особена категория вещи. Определени са по своя род и се определят в една или друга сума, а не с количеството парични знаци.

Имущество. Представлява съвкупност от права и задължения на едно лице. Няма телесен характер и трябва да се отграничава от вещите, съвкупностите от вещи, стойностният израз от паричната оценка на правата и правната сфера, която обхваща имуществото и другите фактически състояния. Всяко лице има само 1 имущество. Няма имущество без носител. Това, което обединява отделните права и ги превръща в елементи на 1 имущество е наличността на субекта.

Съдържание на имуществото. Това са права и задължения, които имат стойност. Субективни права - вещни, облигационни, авторски, членствени, преобразуващи права, владение, висящи права (правни очаквания), различни задължения - облигационни и вещни тежести, обезпечения, задължения от фискален характер. Имуществото има 2 части - актив и пасив. ?рез съотношението им се определя дали едно лице е състоятелно или несъстоятелно. Обособено е имуществото, което е подчинено на собствен режим, но винаги е свързано с определено лице - напр. наследство прието по опис.

Търговец.

Търговец е ФЛ или ЮЛ, което извъшва търговска дейност по занятие - член 1 от Търговския закон (ТЗ). Не се третират като търговци лица, които се занимават със селскостопанска дейност, освен ако не използват селскостопанскато проукция за производство. Занаятчии и лица извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхното може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Лица извършващи хотелиерски услуги като предоставят стаи в обитаваните от тях жилища. Кооперациите изрично са признати за търговци с изключение на ЖСК. За търговска дейност е обявено покупката на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажбата на стоки от собствено производство; покупката на ценни книги с цел продажба; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед, чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков капитал; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски и др. услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг. Упражняването на търговска дейност по занятие предполага продължителност, насочена към полумаване на постоянен и траен източник на печалба, но не е достатъчно да се цели само тя. ТЗ установява задължение за всеки търговец да бъде вписан в търговския регистър. Това са търговци по занятие.

Търговци поради организационната си форма са търговските дружества. Те са изчерпателно посочени в член 64 от ТЗ. Това са събирателните дружества (СД), командитните дружества (КД), дружествата с ограничена отговорност (ООД), акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КДА). За ппридобиване на качеството търговец от тях е достатъчна самата им форма и не е необходимо да осъществяват някоя от дейностите характеризиращи търговеца. Търговските дружества трябва да се различават от дружествата с търговска цел, които са сдружения - картел, тръст, консорциум, холдинг.

Кооперациите са търговци по силата на ТЗ. Тяхната уредба е дадена в ЗК. За търговец се счинта всяка кооперация и тяхната търговска дейност е под режим като на търговските дружества.

Тъпговци поради устройството си са лица, образували търговско предприятие, извършващи дейност извън чл.1 ал.1 от ТЗ, когато по предмет и обем делата им се водят по търговски начин - наели са работници, водят търговски книги, използват реклама и имат определена организираност. Такива търговци могат да са занаятчиите; лица, извършващи услуги с личен труд, упражняващите свободни професии и занимавощите се със селскостопанска дейност.

Определянето на държавата като търговец е спорен въпрос. Не е уредено в ТЗ, но спрямо нея могат да се прилагат разпоредбите му, когато тя влиза в правоотношения с търговци и съответната сделка се смята за търговска.

Търговско предприятие. Това е самостоятелна единица, която обслужва дейноста на търговеца и представлява обект на правото - съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Правата включват имуществени и неимуществени права и вземания. Задълженията са пасева на предприятието. Фактическите отношения са вътрешната и външна организация, създадената опитност, познаване на пазари за пласиране на стоки, клиентела и други. Те са правно ирелевантни. ТЗ урежда прехвърленето на предприятие чрез продажба, замяна, внасянето му в търговско дружество, дарение или завещание.

Търговската фирма е елеминт от състава на търговското предприятие, който индивидуализира търговеца. Има свобода за избиране на фирма, но тя трябва да е различна от другите фирми. Фирмата е обект на абсолютно и изключително субективно право. Защитата и е публично правна - осъществява се чрез вписването; частно правна - при исползването на чужда фирма, заинтересованите лица могат да искат прекратянането му; международно правна - Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост и Стокхолмска редакция на Парижката конвенция; не се допуска придобиването на право на фирма по давност. Фирмата може да се прехвърля, защото е елемент на търговското предприятие, но може под старата фирма да се разработи нова дейност. Възможна е промяна в схемата, но тя е задължителна при преминаването от един към друг вид търговец и при преобразуването на търговско дружество.

Търговската марка е също елемент от тълрговското предпириятие, с който то означава стоките и удлугите си и се отличава от останалите. Регистрира се в Патентното ведомство. Това е абсолютно и изключително право с неограничено времетраене. Може да се прехвърля или отстъпва с лицензионен договор. Използването на чужда търговска марка е стопанско престъпление.

Седалище и адрес. Седалището е населеното място, къдет се намира управлението на дейността на търговското предприятие. Там е местоизпълнението на задълженията, определя подсъдността и съда, в чиито регистър трябва да се впише търговеца. Адреса е конкретното място където се намира управлението на търговеца. Преместването на управлението на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено в 7 - дневен срок в съда, където е регистрацията.

Клонът е структурно, териториално поделение извън седалището на търговеца. То е вторично предприятие с подчинено положение, към фирмата си добавя “клон”, има свое седалище и предмет на дейност, свои управител, води търговски книги и се вписва в търговския регистър като клон. Не са клонове верига от магазини на един търговец; представителства, бюра, агенции - откриват се за осъществяване на контакти; филиали - те са ЮЛ и са в икономическа зависимост от търговското предприятие майка. Клонът не е правен субект, въпреки, че притежава известна правосубектност. По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могет да се предявят срещу търговеца и по седалището на клона.

11.ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА. ПРАВОПРИЕМСТВО.

Първично придобиване на права. Това придобиване при което ФС не включва съществуването на придобито право у друго лице. Суб.пр. се придобива независимодали някой го е притежавал.

Производно придобиване на права. Това придобиване при което едно съществуващо Суб.право преминава върху нов носител.

Прехвърлително правоприемство (транслативна сукцесия) - прехвърлителя прехвърля изцяло едно право което притежава в този вид и съдържание в който го притежава.

Правоучредително правоприемство (конститутивна сукцесия) - праводателя създава по-тясно суб.пр. на основа на свое суб.пр., като прехвърля част от своето право и запазва останалата част за себе си.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕХВЪРЛИ ПОВЕЧЕ ПРАВА ОТКОЛКОТО САМ ИМА.

Изменения на права. Настъпването на такива ЮФ, които водят до запазване на суб.пр., но с промяна на неговото съдържание.

Изгубване на права. С волеизевление на носителя на правото (разпореждане с право). И без волеизевление на носителя на правото (смърт).

Правоприемство в трудовото право.

Определеност и стабилност на Инд.ТПО - определеността е установеност на законовото и договорното съдържание, а стабилноста се състои в продължителността и трайността, с която ТПО съществува. Те намират юрид.израз в установената от з-на възможност за изменение на ТПО по взаимно съгласие и в предвидената забрана за едностранно изменение. Изменението може да се извърши с писменно съгласие м/у страните като всяка от тях може да поеме инициативата. Важно е другата страна да се съгласи. Забраната за едностранно изменение на съдържанието на ТПО се отнася само до онези негови елементи, които имат съществено значение. Изключения от забраната:

1.Изменение на х-ра и мястото на работа от работодателя:

а/Промени които работодателя има пр.да извършва при нововъзникнали, важни потребности в дейността на предприятието за да защити свой интерес. Едностранното изменение в х-ра на работата се х-ра с:

ЁПредпоставките за едностранна промяна:

Наличие на производствена необходимост /недостиг на раб.сила който налага лице изпълняващо дадена длъжност да изпълнява временно друга/;

Престой /при невъзможност да се изпълнява дадена работа на работниците се възлага друга по х-р работа/;

Неопредолими причини /независещи от волята на работодателя причини - пожар, бедствие, заметресение за които той използва работниците да ги отстрани/.

ЁГраници на изменението: При производствена необходимост и престой промяната в х-ра на работата се изразява във възлагане на друга работа която съответства на квалификацията на работника. При непреодолими причини квалифицираните работници могат да изпълняват работа за която са неквалифицирани. За производствената необходимост времетраенето е максимум 45 дни в годината, за престоя - докато продължава, за непреодолимите причини - до отстраняването им.

ЁСъщност на изменението - на работника се възлага друга работа. КТ предвижда,че не е налице изменение на х-ра на работата, когато на работника на когото е възложена друга работа не се променят длъжността и размера на осн.заплата.

б/Промени които се налагат от изменение в здравословното състояние на работника. Тези промени се дължат на точно определени причини - общо или проф.заболяване, труд.злополука, СПИН, бременност и кърмене на малко дете. Работника не може да продължи да изпълнява сегашната си работа и се премества на по-подходяща за него /трудоустрояване/, това става от ТЕЛК.

2.Изменение на мястото на работа:

а/Променя се мястото на работа - работника се премества да изпълнява друга работа на друго място.

б/Командировка - когато нуждите на предприятието налагат работодателя командирова работника за изпълнение на труд.му задължения извън мястото на постоянната му работа но не за повече от 30 дни, а за повече от 30 дни се изисква писмено съгласие на работника.

3.Изменение /промяна на работодателя/: ТПО със работниците при смяна на работодателите. Осн.форми на промяна са сливане /две или повече предприятия се сливат в едно/, разделяне /едно предприятие разделя дейността си в две или повече/, отделяне /част от предприятието се прехвърля към друго/ и вливане /към едно предприятие се влива част от друго/. При тези форми е налице правоприемство.

12.ПРАВНИ СДЕЛКИ.

15. СДЕЛКИ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.



Сделката като теоретична конструкция и законова категория е създадена в Германия. В нашето законодателство не е уредена общо, а са регламентирани отделните видове сделки - договори и едностранни волеизявления.

Понятие за сделка - тя е правомерно юридическо действия (ЮФ), който включва като свой централен, съществен и необходим елемент волеизявлението на 1 или повече лица и поражда правни последици (права, задължения и правни качества), които настъпват защото са желани (целени) от страните и чието съдържание по начало се определя от страните. Волеизявлението е психически процес, който се изразява в обективирана воля. Фактическия състав на сделката мое да включва и други елементи, но те не определят съдържанието на правните последици а са само предпоставка за тяхното настъпване. Правните последици трябва да са желани от страните, или са произтичащи от закона, добрите нрави или обичаите.

Сделките трябва да се различават от:

юридическите постъпки - правомерни юридически действия включващи волеизявление, което се обективира в определено състояние или резултат, но правните последици настъпват независимо от желанието на страните, по силата на закона.

едностранните властнически волеизявления - сделката предпоставя равенство на страните и действието й се проявява само между тях и в предвидените от закона случаи спрямо третите лица.

Способи за сключване на сделката.

1. Изрично - волеизявлението е насочено директно към желаните правни последици, без значение на използваните средства, като е достатъчно те да са общоприети в оборота.

2. Мълчаливо - волеизявлението се обективира косвено(индиректно) и за него се съди от обстановката на конкретния случай. Трябва да се има предвид общоприетото в оборота, отношенията между страните и обичаите.

3. Предполагаемо сключване - то е разновидност на мълчаливото и се установява от закона чрез необорима презумпция.

Мълчаливото и предполагаемо сключване трябва да се различава от мълчанието където липсва волеизявление. В определени случаи му се предава силата на волеизявление - при изрично съгласие на страните или при изрична законова разпоредба. За тази цел законът използва необорими презумпции обикновено когато субектът, който мълчи е длъжен да отговори.

Отделните видове сделки се сключват по различен начин. Едностранните - чрез изворщването им (обективирането им), договорите - с постигането на съгласие и решенията на органите на управление на ЮЛ - с обикновено или квалифицирано мнозинство или с единодушие.

При договорите волеизявленията на страните имат найменования - предложение (оферта) и приемане (акцепт). Предложението може да има срок и оферента е обвързан с него до изтичането му или да няма срок., като в този случай офертата трябва да се приеме веднага за присъстващите, а за неприсъстващите офертата губи сила след изтичане на необходимото според обстоятелствата време за приемане. Договорът се счита за сключен в момента, в който приемането стигне у предложителя или в момента надействието с което приемащия изразява съгласието си. В някой случаи за действителността на сделките е необходимо разрешение или одобрение на друг гражданско - правен субект или държавен орган. Това не влиза във фактическия състав на сделката а е предпоставка за настъпване на последиците ий.

Съдържание на сделката.

1. В тесен смисъл сделката включва волеизявлението и другите елементи от фактическия състав, чиято липса води до липсата на сделка. В широк смисъл включва фактическия състав и други елементи. Според член 9 от ЗЗД страните могат свободна да определят съдържанието на договорите, доколкото това не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Възможно е автономията на волята на страните да бъде ограничена, но това трябва да е уредено в нормативен акт.

2. Съдържанието на сделките трябва да изразява намерение за трайно обвързване и да е определено или поне определяемо. По тази причина не са сделки споразуменията, направине в домашна или семейна среда; джентълменските споразумения - те имат морално значение; разменените по време на преговори писма; писмата в уверение, които само заявяват факти и пораждат морална, а не юридическа отговорност.

3. Съдържанието може да се разграничи на:

= съществено. То отграничава сделката от всички останали сделки от този вид - типизира я и я индивидуализира.

= несъществено. То е всичко, различно от обикновените последици на съответната сделка и трябва да се предвиди изрично. Това са модалитети.

Тези два вида съдържание на сделката не трябва да се абсолютизират, защото страните могат да предадат съществено значение на несъществен елемент на сделката.

= естествено. Определя се от императивни или диспозитивни правни норми, от които страните не са се отклонили и от обичаите в практиката.

4. Израз на съдържанието на сделките са клаузите за договорите и реквизитите за едностранните сделки.

5. Средства за уеднаквяване на съдържанието:

= писмени образци: определят е бланково и специфицират дадената сделка.

= общи условия. Изробатвет се и се предлагат от едната страна, включват се в офертата и стават задължителни за другата страна след като тя писмено ги приеме. Те не са източник на правото.

= типви договори: отразяват стопанската практика и са основа за преговори. Стават задължителни за страните когато се включат в съдържанието на сделката или когато тя изрично препраща към тях. Допълнителните клаузи в сделката имат приоритет пред типовите при противоречие.

Модалитети на сделката. Това са допълнителни волеизявления, които допълват съдържанието и последиците на сделката зависят от тях. Има сделки, които не могат да се сключват с модалитети - граждански брак, приемане на наследство, чек и запис на заповед. Модалитетите трябва да са възможтни и позволени от закона. Противното води до недействителност на сделката.

1. Условие - бъдещо несигурно събитие като несигурността трябва да е налице по отношение на всички а не само за субектите на сделката. Може да бъде:

= отлагателно - сделката не поражда последици до настъпването му.

= прекратително. При сбъдването му правните последици се отменят с обратна сила.

= произволно (потеставтивно). Настъпването или ненастъпването му зависи от волята на една от страните ако това е длъжника то е чисто потестативно и означава, че той ще изпълни, ако пожелае - сделката е недействителна.

= случайно (казуално). Зависи от случайно събитие и не е под властта на страните.

= положително. Трябва да се извърши определено действие или друга промяна.

= отроцателно. Правното положение не бива да се променя

Условието трябва изрично да се уговори и до сбъдването му сделката е във висящо състояние. Условните права и задължения са част от имуществото. Сбъдването на условието има обратно действие. Условието се смята за сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи или обратното.

2. Срок - това е бъдещо сигурно събитие. Отличава се от условието с това, че не отлага настъпването на правните последици и не води до висящо състояние на сделката, а само забавя упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните. Той има действие само за в бъдеще. Може да бъде:

= отлагателен - отлага сключването на сделката.

= прекратителен - прекратява правното действие на сделката.

= абсолютно определен - посочва точната дата.

= относително определен - фиксира се към събитие, което не се знае кога ще настъпи.

= законен.

= договорен.

= изрично или мълчаливо определен.

= уговорен в полза на длъжника - задължението е изпълняемо, но не е изискуемо преди настъпването на срока.

= уговорен в полза на кредитора - задължението е изискуемо, но не е изпълняемо, тоест кредитора може да иска предрочно изпълнение.

= уговорен в полза на двете страни - задължението не е нито изискуемо нито изпълняемо и се изпълнява само на срока.

3. Тежест - това е обуславящо волеизявление, което създава допълнително задължение за приобретателя на едно основно право. По своята икономическа ценност тя не трябва дае равна или по голяма от подареното или завещаното. Представлява задължение да се даде (задължение за даре), да се направи (задължение за фацере) или да не се направи (задължение за нон фацере). Интересът може да е имуществен или неимуществен, действието да е в полза на предоставящия имуществото, на трето лице, на дарение, или наследника по завещание. Тежестта може да се съчетае с услвие или срок.

Тълкуване на сделката. На тълкуване подлежи всяка сделка. Според член 20 от ЗЗД, трябва да сетърси действителната обща воля на страните. Правила - отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга, всяка уговорка да се схваща в смисъла на целия договор, да се имат предвид целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Вземат се предвид преговорите и всички обстоятелства. При несъвпадане на вътрешната и изразената воля, сделката може да е недействителна. Когато клаузата е двусмислена, се разбира в смисъла, в който има някакво действие. В случаите на съмнение се тълкува против този, който е предложил включването на клаузата и в полза на този, който поема задължението. Сделката се тълкува като действителна, а не като недействителна. Не може да се включват нови клаузи, да се изменят или заличават съществуващите.

Класификация на сделките.

1. В зависимост от волеизявленията:

= едностранни - самостоятелно пораждат, изменят или прекратяват правни последици. За да породят действие може да е необходимо да бъдат получени от другата страна, защото пораждат изменения в правната сфера на адресатите си(чек, оказ от наследство и др.); да не трябва да бъдат получени от тях, защото измененията настъпват независимо от волеизявлението на другата страна (завещание); да трябва да бъдат получени от държавен орган, защото за валидността им се изисква определена форма, регистрация и др. (отказ от право на собственост).

= двустранни - това са договорите, при които има две насрещни волеизявления, които се следват по време и имат различно съдържание и цел. При многостранните договори волеизявленията съвпадат по съдържание и са насочени към постигането на една обща цел. При съвместната сделка от едната страна винаги стоят няколко лица, които правят волеизявление едновременно (сделки насъпрузи с вещи в семейна имуществена общност). Решенията са сделки, коитосе приемат от органите на управление на ЮЛ.

2.Сделки между живи и с оглед на смърт. Вида им се определя в зависимост от това, дали пораждат действие между лица, които са живи или последиците им настъпват след смъртта на този, който ги извършва (завещание).

3. Възмездни - всяка от страните получава облага, като еквивалентността не е задължителна.

Безвъзмездни - едната страна доставя облага на другата даром.

Някои сдлеки са възмездни по дефиниция, а други - безвозмездни. Има сделки които магат да са и от двата вида и такива които да съчетават елементи от двата вида. Това деление има значение защото на интересите на надарения се отчитат и защитават по - малко в сравнение с интересите на страна, която е получила нещо възмездно и защото страната, която е дала безвъзмездно носи по лека отговорност.

4. Според значението на основанието - каузални: условието за действие е основанието и абстрактни: правото не се интересува от наличие на основание.

Основанието е целта, която се преследва със сключването на определен тип сделки. Различава се от мотивите които са психическата подбуда за сделката.

5. Формални и неформални.

Формата за действителност е елемент от фактимеския състав на сделката и неспазването и води до нищожност. Формата за доказване не е елемент от фактическия състав но неспазването й, ограничава възможността за доказване. Формата за действителност може да се установи от закона или страните. В гражданското право принципът е неформалност на сделките, които са валидни и когато са сключени устно.

6. Договори:

= едностранен: поражда задължения за едната страна и права за другата. Той е безвъзмезден.

двустранни: и двете страни поемат задължения и по правило договора е възмезден. Несъвършенните двустранни договори се сключват като еосднтранен, но в резултат на допълнителен ЮФ се поражда задължение и за другата страна.

= консенсуални: считат се за сключени с постигане на съгласие.

реални - за сключването е необходимо постигане на съгласие и извършване на определено действие.

= комутативни (заменни): при сключването страните знаят каква облага ще извлекат.

алеаторни: облагата не е известна и съществува надежда за печалба или загуба, поставени в зависимост от бъдещо, неизвестно и случайно събитие. Имат спекулативен характер.

= предваритеи:лн подготвят сключването на окончателния договор като едната или двете страни поемат задължение за сключване. Трябва да съдържат уговорки за съществените страни на окончателния договор.

окончателни.

= наименувани: регламентирани в законодателството.

ненайменувани: не са уредени в законодателството.

= обикновени: страните желаят правните последици от тях.

= фидуциарни: страните желаят последиците временно и условно тоест при определени обстоятелства придобитата право трябва да се върне на прехвърлилата го страна. Между страните трябва да има отношение на доверие, защото пред третите лица тези сделки са като обикновените. Фидуцеарните сделки се използват срещу кредиторите на прехвърлителя и в този случай те могат да се защитят чрез Павловия иск, с който се иска съдът да обяви за недействителни спрямо тях сделкте на длъжника, с които той уврежда техните интереси.

13.НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ.

НИЩОЖНОСТ - ОСНОВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ. СИМУЛАЦИЯ.

Основания за нищожност.

1. Противоречие на сделката със закона. Сключването или съдържанието на сделката не съответства на конкретна императивна норма или правен принцип. Това е обективно основание - без значение е субективният елемент, т.е. знае ли или не някоя от страните по сделката за противоречието и независимо каква е причината за незнанието. Не е нищожна сделката в случаите, когато законът предвижда друга последица от противоречието й с правната норма.

2. Заобикаляне на закона. Когато нормативният акт забранява постигането на определен резултат с определена сделка или сделки и страните го постигнат чрез сделка, която не е изрично забранена от закона. Необходимо е двете сделки да са близки по своята правна същност. Това е субективно основание т.е. необходимо е страните да целят резултата.

3. Накърняване на добрите нрави (морала). Обикновено това не е самостоятелно основание за нищожност.

4. Сделки с невъзможен предмет. Невъзможността на предмета трябва да е налице при сключване на сделката, а не да е настъпила впоследствие (тогава подлежи на разваляне). Тук се включват и сделките с предмети, извадени от гражданския оборот. Ако сделките са възможни, но при допълнителни условия, които не са налице те са нищожни поради противоречие със закона (има незаконен предмет). Нищожни поради липса на предмет са и сделки относно неопределени (неопределяеми) вещи.

5. Сделки, при които липсва воля, а когато е договор съгласието. Липсата на воля се проявява при:

скрита резерва - мислена уговорка да не се иска изявеното. Ако другото лице знае за резервата, сделката е нищожна, а ако не знае - действителна.

несериозно волеизявление - несериозността трябва да следва от конкретната обстановка.

насилие - пряка физическа принуда спрямо едната страна. Приема се, че тук въобще няма воля.

пълна недееспособност на една от страните.

6. Липса на предписаната от закона форма за действителност или съществен елемент (реквизит) от съдържанието.

7. Липса на основание при каузалните договори.

Симулация. Това също е основание за нищожност. Тук има съзнавано несъответствие между воля и изявление. Обикновено така се прикрива действителният титуляр на едно право. При абсолютната симулация има две волеизявления - с първото волята се обективира външно и е достояние за третите лица, а с другото се заявява, че не се желае правното действие на първото волеизявление и то е известно само на страните и се съдържа в разменените между тях насрещни писма. Тези две волеизявления не образуват съдържанието на 2 отделни сделки, а са свързани и съставляват привидната сделка. Насрещните писма гарантират на страните доказването на привидната сделка и без тях свидетелските показания са недопустими. Стях се показва действителното положение и се изразява желанието на страните видната сделка да не породи последици. С тях се гарантират интересите преди всичко на праводателя. Третите лица могат да ползват свидетелски показания. Като привидни могат да се сключват почти всички договори с изключение на граждански брак, съдебната спогодба, не може да се води симулативен процес. Това са все сделки, които се извършват чрез волеизявление, адресирано до държавен орган, но привидни могат да са и договори, за чието сключване се изисква нотариална форма.

Фидуцеарните сделки се различават от симулативните, защото там последиците се желаят от страните макар и за малко.

Привидността се установява с иск за обявяване на симулация от страните или от трети лица или с възражение срещу иск за изпълнение, което е установителен иск и не се погасява по давност.

Друг вид симулация е относителната (релативна). Страните сключват 2 сделки - прикрита и привидна. Уредена е в член 17, ал.1 от ЗЗД “ако страните прекрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност”. Прикритата сделка е нормална, но страните те желаят узнаването и от трети лица. Страната, която твърди, че има прикрита сделка трябва да го докаже; съдът също е длъжен да разкрие дали зад едната сделка се крие друга. Прикритата сделка трябва да е действителна, а ако е непозволена имаме заобикаляне на закона. Сама по себе си относителната симулация не е неправомерен ЮФ.

Съчетание между прикрита и привидна сделка има и при така нар. подставено лице. Специални закони могат да обявят сделките сключени чрез подставено лице за нищожни.

УНИЩОЖАЕМОСТ - ОСНОВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ. ПОТВЪРЖДАВАНЕ.

Основания.

1. Грешка. Това е порок на волята, който се състои в невярна (погрешна) представа за действителността. Има несъзнато несъвпадане между воля и изявление. Погрешната представа може да се отнася до факти или до право. За да е унищожаема сделката, грешката трябва да е съществена - сделката да е сключена при решаващо въздействие на грешката. Без значение е извинителността на грешката за решаване на унищожаемостта на сделката. Това има значение при решаване на въпроса за обезщетението на другата страна от страната, която иска унищожаването. Ако тя няма вина за изпадането си в грешка или дори да има вина, но другата страна е била недобросъвестна, обезщетение не се дължи. Тези факти се доказват от страната, която иска унищожаването. Грешката може да бъде в съдържането на сделката - във вида, идентичността на предмета, лицето; грешка, която засяга количеството и качеството на предмета, като те трябва да имат определящо значение. Не е основание за унищожаемост грешка в мотивите и грешка в пресмятането която може да се поправи.

2. Измама. Едната страна е била подведена от другата да сключи сделката чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Във ФС на измамата не се включват имотна облага за измамника и причиняването на вреди за измамения. Заблуждението трябва да е умишлено - от другата страна или от трето лице. То може да лъде създадено чрез измамни действия, лъжливо деклариране, премълчаване на определени факти или съзнателно поддържане на едно вече съществуващо заблуждение. Основание за унищожаване е само т. нар. “главна измама”, без която сделката не би била сключена. При “инцидентна, случайна” измама не може да се иска унищожаване, защото тя обуславя само по - неблагоприятното условие, при което е сключена сделката. Определянето каква е измамата е практически въпрос. Измамата е конкретно и субективно основание, защото трябва да се имат в предвид личните качества на участващия в сделката. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна ще може да иска унищожаване на сделката, ако при сключването й другата страна е знаела или според обстоятелствата не е могла да не знае за нея.

3. Заплашване. Когато едната страна е била принудена от ругата или от трето лице да сключи сделката чрез възбуждане на основателен сртах. Това е въздействие върху психиката. Когато заплашването е осъществено от трето лице, не е необходимо другата страна да знае за това. Заплашителните действия трябва да са значими и да представляват предстояща опасност за живота, честта, имуществото на заплашвания или за негови близки. Определението за близки е фактически въпрос. Критерият за заплашването е нормалната психика и то трябва да е противоправно.

4. Невъзможност да се разбират и ръководят действията. Става дума задееспособността на лицата които сключват сделки. В момента на сделката те вямат адекватна на обстановката реакция и поведение. Без значение е дали това дава основание за оставяне на лицето под запрещение. Неадекватността не трябва да е предизвикана умишлено от другата страна по сделката или от трето лице (в този случай има измама). Унищожаемостта може да се иска само от лицето, сключило селката в такова състояние. Ако то почине, сделкатаможе дасе унищожи, ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателство за неговата недееспособност произтича от самата сделка. По - късното поставяне под запрещение не може да се използва, защото няма обратно действие.

5. Сделки, сключени при крайна нужда при явно неизгодни условия. На това основание се унищожават само възмездни сделки. Крайната нужда е такова стечение на обстоятелствата, което води до имуществено затруднение (липса или недостиг на парични средства). Без значение е дали изпадналия в крайна нужда има или няма вина за това. Явно неизгодните условия са налице когато има съществено (сериозно) несъответствие (несъразмерност или неравенство), между двете насрещни престации с оглед конкретната сделка и сделката, която би била сключена при нормални условия. Преценката е фактически въпрос. Във ФС не влиза целта (намерението) на другата страна по сделката, която може да не знае за състоянието на крайна нужда. Искът за унищожаване се погасява в едногодишен срок от сключване на сделката. Обективно променяне на обстановката след сключване на сделката, което води до прекомерно несъответствие между престациите следва да се приравни на юридическа невъзможнаст за изпълнение на задълженията. Приложението на този институт води до прекратяване на договора, като длъжникът се освобождава от задължението да престира. Изменението на обстановката не трябва да е настъпило след сключване на сделката.

6. Сделки, сключени от непълнолетни и поставени под ограничено запращение, които излизат от границите на тяхната ограничена дееспособност са унищожаеми.

Потвърждаване. Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от страната, която има право на иск за унищожаване. Потвърждаването може да бъде: изрично - в писмена форма с посочваненаоснованията за унищожаване и предполагаемо - страната изпълнява долроволно като знае за основанията за унищожаване. Не могат да се потвърдят сделки, които са унищожаеми поради крайна нужда и сключени при явно неизгодни условия, но те могат да се валидират като другата страна отстрани ощетяването.

14.ОСОБЕННИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Недействителността на сделките е недостатък, който е основание за ненастъпването или преустановяване на правните последици от определена сделка. Това е правонарушение, при което не се изисква вина и не се дължи обезщетение. Тя трябва да се разграничава от незавършената или висяща сделка - лирсва й елемент от фактическия състав, поради което не огат да настъпят превните последици и от развалянето на сделката - поведението на едно от лицата противоречи на диспозитива на правната норма, докато при недействителността поведението противоречи на хиротезата на правната норма.

Видове недействителност:

= нищожност: не се пораждат правните последици още със сключването на сделката. Тя настъпва извънсъдебно, но при спор може да се предяви установителен иск за обявяване на недействителността от всяко лице, което има правен интерес. Този иск не се погасява по давност и съдът следи служебно за нея. Тези сделки не могат да се заздравяват (санират, валидират). Правния режим на нищожността защитава в по - голяма степен публичният интерес. По изключение нищожните сделки могат да се санират като се приеме специален валидиращ закон, в който изрично да се посочат заздравяващите ЮФ.

= унищожаемост (относителна недействителност). Тези сделки са оспорими, пораждат правни последици и унищожаването им може да се иска от страната, чиято воля е опорочена и става само по съдебен ред. Подава се иск за унижожаване на сделката, който е с три годишна давност. Съдът не може да я прилага служебно. Тези сделки могат да се санират чрез потвърждаване от страната която има право да иска унищожаването им. Унищожаването на сделката има обратно действие с изключение на тази, сключена при крайна нужда, която се унищожава само за в бъдеще.

Според обхвата на недействителността тя може да бъде:

= пълна: недостатъците обхващат целия фактически състав и всички лица които участват като една страна по сделката.

= частична: недостатъците засягат отделни елементи от фактическия състав или не всички лица, които съставляват едната страна. Случаи:

недействителните клаузи по право са заместими от императивна правна норма.

може да се предполага, че страните биха сключили сделката и без недействителната й част - търси се предполагаемата им обща воля.

законат изрично квалифицира като недийствителни само отделни клаузи на сделката.

В някои хипотези сделката е действителна по отношение на всички, но няма дейстние спрямо определени лица - при отменителните искове, когато кредиторите на длъжника могат да искат недействителността на тази сделка, с която длъжникът уврежда техните интереси.

Последици от недействителноста на сделките. И при двете форми има неоснователно обогатяване. Затова всяка от страните е длъжна да възстанови на другата всичко, което е получила - “двустранна реституция”. Едностранната реституция и конфискация могат да се предвидят в специален закон. Двустранната реституция не поражда своето действие, ако съдът е постановил недействителност само за в бъдеще. Когато задълженията по сделката са напълно изпълнени или изпълнението изобще но е започнало е допустимо унищожаване с обратно действие.

Особен начин за запазване на нищожните сделки е така наречената “конверсия”. Тя не е изрично уредена в законодателството. Прилага се когато недействителната сделка по фактическия си състав се покрива с друга действителна сделка. Обикновено когато нищожността на сделката произтича от неспазването на формата й.

Недействителните сделки засягат правата на трети лица. Правата им се запазват, ако придобиването е станало преди вписването на исковата молба за установяването на недействителността.

При конкуренция между основания за недействителност:

= между няколко основания за нищожност или няколко основания за унищожаемост, сделката се обявява за нищожна или унищожена на първото по възникване основание.

= между основание за нищожност или унищожаемост сделкатасе обявява за нищожна.

15.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

Същност.

1. Основни признаци. Представителят извършва правни действия от името и за сметка на представлявания. Той прави свои волеизявления при сключване на сделките и извършването на другите правни действия, но няма свой интерес и винаги трябва да действа в инетерес на представлявания. Правните последици от действията му пряко възникват за представлявания. Представляван и представител може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ. Представителят трябвада бъде дееспособен.

2. Структура на представителството. Две самостоятелни правоотношения. Вътрешно правоотношение, в което участват представителя и представлявания с предмет съзаване на представителна власт, която се поражда от ЮФ на упълномощаването, избор на ФЛ за орган на ЮЛ, раждане на дете и др. Представителната власт дава възможност на представителя да действа от името напредставлявания и да създава права и задължения зе него. Външно правоотношение. В него участват представителя и представлявания от една страна и третите лица от друга страна. Съдържанието му е придобиване на права и поемане на задължения от представлявания чрезпредставителя и от третите лица. ?рез представителство могат да се извършват само правомерни правни действия. Третите лица трябва да бъдат информирани, че представителят действа от чуждо име. Ако това не стане сделката е за сметка на представителя.

Представителя винаги действа за сметка на представлявания. При извършването на правните действия участва винаги волеизявлението на представителя и следователно пороците на волята, знанието или не на определени обстоятелства се преценяват винаги с оглед личността на представителя. Волята на представлявания следва да се има в предвид при доброволното представителство във вътрешните и външните отношения. Когато при сключването на сделка е от значението на определени обстоятелства, упълномощителят не може да се позове на незнанието й от пълномощника, щом той е знаел или е бил длъжен да знае за тях. Когато за сделката е от значение незнанието на обстоятелствата е релевантно знанието на представителя.

Представителя винаги трябва да действа в интерес на представлявания, като тази разпоредба отпада при негово съгласие.

Правните резултати от сделките на представителя директно се отразяват в имуществото на представлявания.

При множество представители те може да действат отделно или само заедно. Ако ЮФ, от който произтича представителтвото поражда съмнение за неговия вид се приема, че представителите могат да действат самостоятелно.

Едно лице може да е представител на няколко представлявани едновременно.

3. Основания за възникване на представителство. ЮФ, предвиден в нормативен акт или волеизявление на представлявания при упълномощаване.

Разграничение от подобни правни фигури.

Пратеникът е преносителна чуждо волеизявление и пороците на волята са с оглед на лицето, което го използва.

Посредника не участва при сключването на сделката със собствено волеизявление. Той свързва двете лица и осъществява дейността си по силата на посреднически договор.

При договора в полза на трето лице, третото лице (бенефициер) не е представляван.

При вдене на чужда работа без упълномощаване лицето действа от свое име.

Кредиторът, упражняващ имуществените права на своя длъжник, който бездейства и създава опасност за удовлетворяването му от длъжниковото имущество не е представител на длъжника.

Видове представителство.

1. Задължително и доброволно. Задължителното възниква по силата на нормативно установени ЮФ. Нарича се още законно. При доброволното представлявания избира своя представител и определя съдържанието и обема на представителната власт, ограниченията й, разширенията и отнемането й. Нарича се още договорна. Представителство при ЮЛ. В теорията има 2 различни мнения - приема се като трети вид представителство където органите на ЮЛ се определят като отделни и самостоятелни правни субекти, различни от ЮЛ. От действията им възникват правни последици за ЮЛ; според второто становище органите не са самостоятелни а част от ЮЛ, защто осъществяват неговата воля във външните отношения с други правни субекти. Представителните органи имат правното положение на законни представители.

2. Активно - представителната власт включва извършването на волеизявления или плащания, отправянето на съобщения, връчването на документи и други; пасивно - представителя може да приема волеизявления, да получава плащания, съобщения, документи и др; смесено - представителя е упълномощен и за двете групи действия.

3. Пряко и косвено.

Прякото представителство се изразява във възможността на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на представлявания.

Косвено. Представителя действа от свое име но за сметка на представлявания. Правата и задълженията възникват първо в неговото имущество, но поради това,че действа за сметка на представлявания, той е длъжен да му ги прехвърли. Едва след това представлявания може да иска изпълнение от третите лица. До преди този момент страни по сделката са представителя и третите лица. Във вътрешните отношения между представляван и косвен преставител за титуляр на задълженията се счита представлявания. Въз основа на тези отношения той може да изисква от представителя придобитото дори и по съдебен път. По отношение на трети недобросъвестни лица правата, придобити от представителя се считат все едно са придобити от представлявания. Добросъвестните кредитори на представителя са в същото положение когато овластителната сделка има достоверна дата, която е преди налагането на запора или възбраната.

Разлика между косвено представителство и симулация. Сделките сключени чрез представител са действителни като е достатъчно да са разрешени от закона. И при косвеното представителство има три сделки между три лица, но те имат различен правен характер и значение - учредителна: страни са представителя и представлявания, реализационна: със страни представител и трето лице и отчетна: представител и представляван. Косвения представител прави свое волеизявление и придобива от свое име права и задължения, а подставеното лице не прави такова волеизявление и не придобива нищо. По правило другата страна по сделката не знае, че косвения представител не придобива права и задължения за себе си. При подставеното лице другата страна винаги знае, че то дава само името си, а правата и задълженията се придобиват от нейния контрагент.

Защита на представлявания. Тя е необходима когато:

1. Представителя не е упълномощен да извършва такива правни действия поради липса на представителна власт или поради превишаване на нейните граници. Действията без представителна власт са нищожни с изключение на хипотедата когато добросъвестни трети лица са се договорили с такъв пълномощник, ако прекратяването напълномощието е подлежало на вписване и то е било извършено. Ако превишаването на представителната власт е несъществено или действията на представителя са самостоятелни и едни от тях са съобразени с обема на представителната власт, а други не са нищожността ще засегне само превишаващите властта действия. Тези нищожни действия могат да бъдат потвърдени, което има обратно действие. За валидността на потвърждаването е необходимо формата на упълномощаването. ?рез изпълнение могат да се потвърдят сделки, за които не е предвидена форма за действителност. В нашето законодателство не е предвиден срок за потвърждаването. Ако сделката не бъде ратифицирана тя не поражда правни действия и мнимия представител е задължен да обезщети третото добросъвестно лице.

2. При споразумение между представителя и третото лице във вреда на представлявания. Споразумението е нищожно и се отнася за отношенията между представлявания и третото лице. Нищожността предполага вина на представителя и третото лице, която би трябвало да е умишлена, поне за 1 от тях.

Упълномощаване. Това е едностранна сделка на представлявания (упълномощител), с която се създава представителна власт на представтеля (пълномощника). За да породи правно действие тя трябва да бъде получена от представителя и от третите лица. От сделката възниква представителна власт, но не и задължение за извършване на съответните правни действия и за това обикновено упълномощаването се съчетава с друг договор (трудов, за поръчка, загражданско дружество, за изработка и други). Правоотношенията по двата договора са самостоятелни. Упълномощаването може да е изрично или мълчаливо. Формата му следва формата на правното действие, за извършването на което се дава. Неспазването и води до нищожност на сключената сделка. Специални закони могат да дерогират това правило. ЗЗД не предвижда максимален срок за упълномощаването, но той може да бъде фиксиран в специален нормативен акт.

Спред съдържането и обема си упълномощаването може да бъде:

= общо. То е за неопределен и неограничен брой правни действия. Нарича се генерално пълномощно.

= специално. За определена категория действия или ено правно действие, което се повтаря във времето.

= единично (конкретно). За точно определено действие, след което пълномощното губи силата си.

Възможно е упълномощаването да се съчетае с преупълномощаване. Това поставя в отношение три лица - упълномощител, упълномощен и преупълномощен. Уредено е в член 43 от ЗЗД и е допустимо ако упълномощителят е овластил пълномощника да преупълномощава и преупълномощаването е станало необходимо зазапазване интересите на упълномощителя. Пълномощника е длъжен да уведоми упълномощителя за преупълномощаването.

Прекратяването на упълномощаването е уредено в член 41 от ЗЗД и става чрез изрично или мълчаливо оттегляне от упълномощителя; отказ на пълномощника - няма изисквания за форма, може да станепо всяко време и обикновено се съчетава с прекратяване на договорните отношения; смърт на една от страните или прекратяване на ЮЛ; поставяне на една от страните под пълно запрещение. Прекратяването на упълномощаването не може да се противопостави на трети добросъвестни лица.

ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО - ПРОКУРИСТ, ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК, ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК, ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ, ТЪРГОВСКИ ПОСРЕДНИК.

Търговското представителство се изразява в относително постоянни и трайни правни и (или) фактически действия срещу възнаграждение, от едно лице - търговски представител, за друго лице - търговец, като правните последици настъпват за търговеца.

Прокурист.

Прокурист можге да бъде само ФЛ, натварен и упълномощено от търговеца да извършва съответната дейност по управление на фирмата му срещу възнаграждение. Става с договор за пъыоръчка, а упълномощаването с упълномощителна сделка, от която произтича представителната власт - тя включва правото да се извършват всички сделки по управление и упражняване на търговско занятие с изключение на преупълномощаването за прокурист, обременяване с тежест и отчуждаване на недвижими имоти, освенако специално е упълвономощен за това и образуване на ново предприятие и преобрауване на съществуващото. Прокуриста може да бъде и търговец, но за сделки, които са в кръга на правомощията му като прокурист, той трябва да има съгласието на принципала. Ако по време на упълномощаването той е осъществявал такива сделки и принципала е знаел за това, се счита, че е дал съгласието си, ако не е поискал прекратяване на тази дейност. При сключване на сделка от прокуриста без съгласие на принципала, той може да поиска обезщетение или да заяви, че сделката е сключена за негова сметка в срок от 1 месец след узнаването, но до 1 година от сключването на сделката. Давностният срок за обезщетението е 5 години.

Формата на прокурата е писмена с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър с образец от подписа на прокуриста.

Когато прокуриста извършва действия по прокурата, той трябва към търговската фирма и своето име да прибави “по прокура”.

Прекратяването става с оттегляне на упълномощаването и вписването му, смърт или поставяне под запрещение на прокуриста, когато търговеца загуби търговското си качество, при прекратяване на търговското предприятие, обявяване на търговеца в несъстоятелност и отчуждаване на търговското предприятие. Във всички случаи то трябва да бъде вписано, за да може да се противопостави на трети лица.

Търговски пълномощник.

Лице, упълномощето от търговеца да извършва посочените в пълномощното дсействия срещу възнаграждение, от името и за сметка на принципала. Обикновено се сключва с друг (трудов) договор. Обемът на представителната власт зависи от упълномощаването. Генерално пълномощно - обхваща всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца; не може да излиза извън рамките на упълномощаването и да подписва менителници, да отчуждава и обременява имуществото на търговеца, да предявява искове и да отговаря по тях, ако не е изрично упълномощен. Специално и конкретно пълномощно.

Представителната власт произтича от упълномощаването и ограниченията в обема й са противопоставими на трети лица, само ако са им били известни. Ако превиши правата си, принципала действа както прокуриста. Търговския пълномощник не може да преупълномощана.

Формата на упълномощаването е писмена с нотариална заверка на подписите. Не подлежи на вписване.

Търговския пълномощник е длъжен да уведоми третите лица, че действа в това си качество. Подписва се като добави към фирмата и своето име и това, че действа като пълномощник.

Прекратяване нае пълномощното - оттегляне от упълномощителя; отказ на пълномощника; поставяне под запрещение на единият от двамата; смърт; прекратяване на ЮЛ, когато то е упълномощител.

Търговски помощник.

Лице, което подпомага търговеца при реалното извършване на търговска дейност в предприятието. Обикновено е служител и отношенията между него и търговеца се основават на сключен трудов договор. Търговския помощник получава възнаграждение за работата си, не му е позволено сключване на търговски сделки, освен ако не работи в общодостъпно място за търговия. Не може да извършва търговска дейност за своя или сметка на друг търговец в конкуренция с работодателя си, освен с негово изрично съгласие.

Търговски представител.

Лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като е овластен от търговеца да извършва сделки от негово или от свое име, но за негова сметка. Може да бъде ФЛ или ЮЛ. За разлика от търговските пълномощници той е самостоятелен. Разграничава се от дистрибутора, който е търговец с изключително право на продажба. Различен е от маклера ( търговски посредник), който не е ангажиран с договор към страните и взема комисионна за това, че ги е свързал.

Видове представители:

= с пълен обем права и задължения - той посредничи при сключването, но има право да сключва сделки от името на принципала, които са в рамките на неговата търговска дейност.

= с ограничен обем.

= с допълнително задължение (делкредере) - поема задължение третите лица да изпълнят сделката.

= изключителен търговски представител - в определен район, определен кръг клиенти са само за него. Ако някой друг сключи сделка с тях, той запазва правото си на възнаграждение.

Представителната власт се определеля с договора за търговско представителство, с които се уреждат вътрешните отношения между страните. Ако представител сключи сделка без представителна власт, когато третото лице е добросъвестно договорът се смята за потвърден от търговеца, ако той не го отхвърли веднага след като представителя или третото лице го уведомят за сключването.

Прекратяване на договора. По взаимно съгласие; смърт; изтичане на срока му; невъзможност от страна на търговккия представител да го изпълнява; поставяне под ограничено или пълно запрещение; изгумване на търговското качество или несъстоятелност; разваляне на договора. След прекратяването му в 7 - дневен срок търговецът е длъжен да поиска заличаването му като представител.

Представителя има право на ежемесечно възнаграждение, което ако не е определено е в размера на обичайното заплащано в такива случаи; на обезщетение за разходите по сделката; на задържане за сумите, които му дължи принципала; Други права - сведения от принципала за договора, отговор за сделката, сключена безпредставителна власт.

Представителя е задължен да сътрудничи на принципала, да сключва сделки, да действа с грижата на добър търговец в интерес на принципала, да не развива конкурентна дейност, да информира принципала за всяка сключена сделка, да пази търговската тайна и т.н.

Търговски посредник.

Тва е самостоятелен търговец, който по занятие посредничи срещу възнаграждение на други лица за сключване на сделки при случай. Договорът не е уреден в ТЗ, но се сключва въз основа на член 9 от ЗЗД. Може да сътрудничи на едната страна по сделката, но може и проста да свърже двама търговци, които чрез него търсят контакт. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален Задължения на посредника според ТЗ са воденето на дневник, където вписва договорите по реда на тяхното скрючване за деня, като в края на деня датира и се подписва; да полага грижата на добър търговец; да пази търговска тайна; право на възнаграждение от едната или двете страни като разноските се плащат отделно.

16.СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.

Понятие.Това е период от време, през който ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително изпълнение (осъществяване), правно задълженото лице може с възражение, направено пред орган за правна защита (съд, арбитраж, съдия - изпълнител), да погаси правото на иск или правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.

Фактическия състав на погасителната давност е изтичане на определения от закона срок, бездействие на носителяна субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.

За изтичането на погасителната давност не се следи служебно и то настъпва по право.

Волеизявлението на задълженото лице е едностранна сделка, с което то упражнява своето потестативно право. Може да се осъществи само като възражение срещу носителя на субективното право. Длъжникът не може да приложи погасителната давност извънсъдебно или да предяви иск.

Освен като ЮФ погасителната давност (ПД), може да се разгледа като правоотношение (последици). Тя не влияе върху съществуването на субективното право, но с изтичането й съответното му задължение може да бъде изпълнено само доброволно от длъжника. С нея се прекратява възможността за съдебна защита. С погасяване на иска за главното право се погасяват и исковете за допълнителните (акцесорни) права, макар давността за тях все още да не е изтекла (напр. правото на лихва, ипотека, поръчителството).

Правната уредба на ПД е предимно в ЗЗД. Състои се от императивни ПН. Правният режим е от материални и процесуалноправни норми. Материалноправното й значение се проявява във връзката й със субективните права и осъществяването им между равнопоставени субекти. Процесуалните правни норми уреждат упражняването на ПД, нейното прекъсване и др.

Значението й се основава на нейните функци. В основата и стои предположението, че носителят насубективното право вече няма интерес от осъществяването му.

ПД се прилага за всички субективни права с изключение наизрично посочените от закона случаи: при искове за собственост; при установителните искове; исковете за делбана съсобствена вещ; исковете за развод.

Видове давностни срокове.

1. Общ - 5 години. Прилага се при всички случаи, когато не е предвиден друг срок.

2. Специален - 3 години. Предвиден е в член 111 от ЗЗД. Прилага се по искове за възнаграждение за труд, за обезщетение и неустойки за неизпълнен договор, за дължими наеми, лихви, девиденти и др. периодични плащания. От периодичните плащания се изключват исковете за издръжка, за които се прилага 5 годишния срок.

3. Особени. Установяват се чрез специални разпоредби.

Конкуренцията на давностните срокове не е уредена в законодателството. В съдебната практика приоритетно се прилагат специалните давностни срокове пред общите. ВС приоритетно прилага по - кратката давност

Начало на давностните срокове. Принципът е моментът, в който възниква правото на иск или правото на принудително изпълнение. Той се определя според вида на субективното право и е беззначение знанието или незнанието на носителя му. Според член 113 от ЗЗД, давностните срокове не могат да се удължават или скъсяват по съгласие на страните. Споразумението за това е нищожно. При правоприемство изтеклият давностен срок преминава в имуществото на правоприемника.

Краят на ПД е в 24 часа от последният ден на срока, а ако той е неприсъствен - на следващия присъствен ден.

Спиране и прекъсване на ПД. Учредява се в полза на лицето, което в някой хипотези не е в състояние да търси осъществяването му или според обстоятелствата е трудно да се очаква да го търси.

Основанията за спиране са посочени в член 115 от ЗЗД. Спирането е настъпването на такива обстоятелства, след които даност не тече, а започналата (изтеклата), преустановява временно действието си. След отпадането им започва да тече давност, която се сумира с изтеклата преди настъпване на обстоятелството. Основания (член 116 ЗЗД):

Между деца и родители, докато родителите упражняват родителски права.

Между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители.

Между съпрузи до прекратяване на брака.

За правото на иск на лице, чието имущество е под управление по закон или по разпоредба на съда срещу управителя, докато трае управлението.

За правото на иск на ЮЛ срещу управителите, докато те са на служба за искове за обезщетение. Не се прилага за искове на управителите срещу ЮЛ.

За правото на иск на ненавършилите пълнолетие и на поставените под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването му или след прекратяване на недееспособността.

Докато трае съдебен процес относно правото.

Ако давностният срок изтича по време на военна мобилизация на длъжника или кредитора, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

На основание в специални закони.

При приемане на нормативен или индивидуален АА, които въвеждат забрана за упражняване на субективни права, без изрично да се посочва, че давностният срок спира.

Прекъсването на давността се основава на ЮФ, който заличава изтеклата до този момент ПД и от него започва да тече нова давност. С обратна силасе обезличава изтеклия давностен срок и той се възобновява изцяло. Основанията са посочени в член 116 от ЗЗД:

предявяване на иск или възражение, ако те бъдат уважени. Към исковете са приравнени и молбите за издаване на изпълнителен лист и актовете за начет. Новат давност започва да тече от влизане в сила на съдебното решение и е виноги обща - 5 години. Не всяко възражение прекъсва ПД, а само това, с което се осъществява едно субективно право. Ако искът или възражгението те бъдат уважени с влязло в сила решение на съда, ПД не се прекъсва, а се спира. При сключването на съдебно спогодба ПД се счита за прекъсната.

признаването на вземането от длъжника. Това е едностранно, неформално волеизявление и може да бъде изрично или мълчаливо.

предприемане на действия за принудително изпълнение. Прекъсването става с искането на взискателя за принудителни изпълнителни дейсвия и предприемането им от съдия - изпълнителя.

Отграничение на ПД от други срокове:

от прекратителните (крайни) - изтичането им прекратява субективното право. Те не предполагат бездействие на носителя му.

от прекрузивните (пресекателни). Те са предимно процесуални или за упражняване на потестативни права. Текат от момента на пораждане на субективното право. Не могат да бъдат спирани и прекъсвани. Прилагат се служебно от правозащитните органи. Прекратяват самото субективно право, а не правото на защита. В законодателството не се сочи дали срока е давностен или преклузивен.

от гаранционните срокове. Установяват се при договорите за продажба и изработка. Изтичането им прекратява правото да се иска отстраняване на недостатъците на стоките и услугите.



от рекламационите. Това са срокове за доброволно уреждане на спор и се установяват нормативно. Могат да са част от давностния срок или да са самостоятелни, като давностните срокове започват да текат след изтичането на рекламационните срокове.

17.ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ.

ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ. ОГРАНИ?ЕНИЯ.

В Закона за собствеността (ЗС) няма легално определение за право на собственост. За да се определи се разглежда съдържанието му. Това е правото на владение, използванеи разпореждане с веща. Професор Таджер определя правото насобственост чрез възможността върху вещта да се упражнява непосредствена власт и активна защита. Собствеността е икономическа категория, а правото на собственост е юридическата и характеристика. От гледна точка на вещното право това е правото да се иска от всички други хора да се въздържат от действия върху една вещ и възможността на собственика да действа с нея както намери за добре с изключение на забранените от закона актове. Обективното право на собственост е съвкупност от правни норми, които я уреждат - придобиване, упражняване, прекратяване на собственост. Субективното право на собственост е конкретно придобитото право на собственост от даден субект. Основните принципи на правото на собственост са дадени в конституционноправните норми и са допълнени в специалните. Всеки има право да придобива вещи за удовлетворяване на свои ужди с изключение на тези, чието притежаване е забранено (член 18 от Конституцията). Субективното право на собственост възниква при осъществяване на предвидения в правната норма ЮФ или фактически състав. Съдържанието му дава възможност за неговото осъществяване като определя обема на правото, а специфичните разпоредби го конкретизират. Обективното право дава възможност на субекта да придобие всвоя патримониум едно субективно право. Субективното право не включва интереса.

Видове право на собственост. ?лен 17 от Конституцията “собствеността е частна и публична”. ?лен 2 от ЗС “собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите, на други ЮЛ и на гражданите”.

?уждестранни лица могат да придобиват недвижими имоти в страната само с разрешение на министъра на финансите, а без него при наследяване по закон. Съществуват ограничения във връзка с придобиването на земеделски земи и жилищни сгради - член 29 от ЗС и Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и закрила на чуждестранните инвестицции.

?ужда държава, международна организация и чуждо ЮЛ, могат да придобиват недвижим имот въз основа на международен договор, закон или акт на правителството, а чужда държава не може да придобива по неследство.

Ограничения на правото на собственост.

Според конституцията частната собственост е неприкосновена.

Във вещното право се приема, че собственикът трябва да има най - голям обем правомощия, но така, че да не ограничава правата на другите собственици. Повечето от ограниченията са уредени в Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), правилника за приложението на ЗТСУ, наредба N5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. С тези разпоредби се създават отношения, преди всичко между собственика и администрацията. Все пак в ЗС съществуват норми, които ограничават собствеността (глава 5, член 50 до 54).

Обща забрана член 50 от ЗС “собственикът на недвежим имот не може да извършва такива действия в него, с които се създават пречки за използване на съседния имот по големи от обикновените”. Преценява се дали се въздейства върху съседния имот, а не къде се извършва действието. Въздействието, което един имот оказва върху друг имот поради естественитеси качества не може да се смята за забранено и премахването му не може да се иска. Ако действията, които се извършват в един имот, създават безпокойство по - голямо от обикновеното, те се извършват с разрешение на администрацията.

Забрана за дървета на граничната линия - член 52 от ЗС. Съседът може да поиска от Общинския съвет премахването или отсичането на клони и корени, които преминават в неговото място. Разрешаването на отсичането става по исков ред.

Ограничаване на собственността с огледблагоустройствени и здравни цели. Уредено е в отделни закони. С решение на МС могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването и стопанисването на имот.

Ограниченията върху собствеността на един имот могат да се установят и въз основа на други норми или по пътя на свободното договаряне.

Право на преминаване (сервитут). Това е поземлен сервитут върху един имот за служенето и ползването на друг. То е изключително в областта на свободното договаряне, може да се учреди само върху земя или сграда и е необходимо наличието на 2 имота (господстващ и служещ), които не е необходимо да бъдат съседни, но служещия трабва да може да се използва за нуждите на господстващия. Двата имота трябва да са с различни собственици. Сервитута може да се придобие по силата на закон (право на излаз) и учредяването му става с издаване на АА от кмета на общината. Той е обжалваем и съдебното решение определя неговото съществуване. То не подлежи на обжалване. Когато това е допустимо, сервитута се учредява по силата на договор между собствениците на господстващия и служещия имот по доброволен начин. Сервитута се учредява срещу обезщетение за собственика на служещия имот, което веднъж определено не може да се изменя. Сервитута е неделим и е в полза на целия господстващ имот и тежи върху целрия служещ имот. При разделяне той преминава върху новосъздадените имоти, а ако е свързан с конкретно определено място тежи върху онзи новообразуван имот, през който се упражнява. Когато господстващия имот и съсобствен, всеки от съсобствениците може да ползва изцяло правото на сервитут. Сервитута не може да се погасява и придобива по давност. Правото на обезщетение се погасява с обща давност, която тече от деня на учредяването на сервитута. Погасяването на сервитута става по споразумение на страните при договорния сервитут; когато собствеността на служещия имот премине върху собственика на господстващия имот или обратното, но ако се разделят той не се възобновява; при нотариално оформен отказ.

Ограничение на собствеността учредени от собственика на недвижимия имот. Те са в полза на трети лица. Право на суперфиция (строеж), право на ползване, залог върху движими вещи и ипотека върху недвижими вещи.

Съотношения и разлики между правото на собственост и субективните вещни права. Субективните вещни права не притежават правата на владение, разпореждане и ползване, не могат да се прекратят със закон, а той само дава предпоставки за прекратяването им и те се прекратяват от правораздавателните органи.

Във всяко правомощие в правото на собственост може да има ограничение, но всички те трябва да са посочени в правна норма.

ПЪРВИЧНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.

Най - използваното разграничение за способите за придобиване на собственост е разделението им на първични (оригинерни) - придобиване на едно вещно право когато то не е пройзводно от вещното право на друго лице и деривативни (производни) - вещното право произтича от правото на друго лице. Характерно за първичното придобиване е самостоятелното придобиване на вещно право тоест нямаме правоприемство. Случаи на оригинерно придобиване:

1. Придобивна давност. Чрез продължителното владение в течение на определен период от време при определени условия се придобива правото на собственост върху движими и недвижими вещи. По този начин не може да се придобие собственост върху имоти на държавата и общините. Правната регламентация е в член 79 и 80 от ЗС. Правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - 5 години. З движимите вещи владението трябва да е непрекъснато в период от 5 години. Давността не се прилага служебно.

Спиране на давността. Става за периода от време, за който носителят не може да предявииск по силата на правна норма, като изтеклия до този момент давностен срок запазва действието си. Спирането започва от деня на настъпване на съответните обстоятелства и се прекратява с деня на отпадането им.

Прекъсване на давността. Прилага се член 84 от ЗС във връзка с член 116 от ЗЗД. Преустановява се течението на давността и изтеклия дотогава срок отпада. Оттогава започва да тече нова давност. Случаи:

= прекъсване на давността при загубване на владението повече от 6 месеца.

= прекъсване на давността със съдебни действия - подаване на искова молба срещу владелеца. Прекъсването се брои от датата на подаване на иска, ако той е уважен с влязло в сила решение. Приема се, че иска трябва да е иск за собственост. Ако искът не бъде уважен, се смята че владението не е прекъсвано. Владението може да бъде прекъснато и с предприемането на принудително изпълнение, когато владелеца бъде осъден да върне имота, но той остане да го владее. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с принудителното изпълнение.

= прекъсване на давносттта с признаване на правото. Това е еднострнен акт на владелеца, извънсъдебен и неформален. Той може да признае правото на собственика изрично или мълчаливо.

Лицата между които не тече давност са посочени в член 116 от ЗЗД.

Съединяване на владения - член 82 от ЗС. Владелецът може да присъедини владението си и владението на праводателя си. Прилага се при частно и при универсално правоприемство. Съединяването на владение безправоприемство е невъзможно.

Действие на завършването на давността. Съдът не прилага служебно давността и е необходимо владелецът да поиска да се приложи член 120 от ЗЗД.

Отказ от давност. ?лен 113 от ЗЗД го обявява за недейсвителен, но отказът от завършена давност не е забранен. Той е едностранен акт и може да се изрази изрично или мълчаливо. За извършването му се изисква способност за отчужаване на имота. Отказът връща собственността на бившия й собственик.

2. Завладяване. Уредена е в член 99 и 100 от ЗС. ?лен 99 от ЗС - правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. ?лен 100 от ЗС - поставя изискването отказът от собственост да стане писмено, с нотариално заверен подпис и да се впише. Изоставените недвижими имоти стават ничии и е възможно тяхнто завладяване или другият вариант е да се приеме, че стават държавни чрез прилагане на член 11 от Закона за наследството. Изоставянето е отказ от собствеността -едностранно волеизявление на собственика и за движимите вещи е достатъчно да се извърши чрез изоставяне. За недвижимите се прилага член 100 от ЗС . Завладяването на вещ, която не принадлежи никому става, като се вземе във владение от този, който иска да стане неин собственик.

3. Намиране на изгубени вещи. Това е движимост, която принадлежи на едно лице, но то е изгубило владенето върху нея не по собствена воля. Врезултат на това, веща остава без собственик и може да бъде завладяна. У нас положението е регламентирано в член 87 до 91 от ЗС. Лицето, което намери изгубената вещ, е длъжно да я предаде на собственика, ако той може да се установи, след като му се прихване за вазнаграждение и разноски. Ако собственика не може да се установи, трябва незабавно вещта да се предаде в общината. Ако собственика я поиска в едногодишен срок веща му се предава срещу възнаграждение 10 на сто от стойността и и разноските за пренасянето и пазенето й. Ако не се установи или намери собственика, общината придобива собственността върху вещта.

4. Приращения. Внашето законодателство иправна наука липсва дефиниция на понятието. Според Планиол приращението е правото, по силата на което собственикът на една вещ, придобива собствеността върху всичко онова, което се съединява или инкорпорира в неговата вещ по естествен или изкуствен начин.

Естествени приращения. Характерен случай е наносът. Изисква се новосъздадената част от имота да бъде използваема за продължителен период от време.

Изкуствени приращения. Член 92 от ЗС гласи, че “собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго”. Ако със договор или по силата на закон не е уредено друго положение достатъчно е собственикът на земята да докаже, че има такова право върху нея и по силата на член 92 от ЗС, той става собственик на постройките и насажденията. Доколкото те са прикрепени трайно към имота техният по раншен собственик не може да иска отделянето им. Евентуалното им отделяне му възстановява правото на собственост. Тази ситуация създава облигационни отношения между собственика на материалите (насажденията) и собственика на земята. Във всички случаи лицето, което черпи права срещу собственика от обстоятелствто, че в имота са извършено постройки и насаждения с негови материали или от него трябва да докаже това.

5. Намиране на съкровище. Съкровище е всяка ценна движима вещ или сбор от такива вещи, заровени в земята или поставени на скрито място от лице, което не може да се установи. Според член 91 от ЗС това става собственост на държавата.