по стария ГПК
СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ.ПОСТАНОВЯВАНЕ И СТАБИЛИТЕТ.
Постановяване на съдебното решение
1.Постановява се след приключване на устните прения-чл.186.
2.Изискването за непосредственост се осигурява,когато съдебното решение се постановява при същият съдебен състав,който е приключил разглеждането на делото,т.е. от този състав,който е участвал в последното по делото съдебно заседание-чл.187,ал.1.
При наказателният процес съставът задължително е еднакъв от началото до края.В гражданският процес може да има промени.
3.Въпроси,на които съдът трябва да отговори при постановяване на съдебното решение:
а)какъв е предмета на делото;
б)ищецът има ли право на иск и дали го е упражнил надлежно-какъв иск е предявен и дали е допустим;
в)редовно ли са извършени процесуалните действия по разглеждане на делото;
г)установяване на приложимият закон(местният или чуждият) и кой е нормативният акт-чл.188,ал.2,вкл. и подзаконовите НА.
4.Съдът установява дали спорното право съществува или не в деня на решението.
5.Преценка на доказателствата по вътрешно убеждение.
6.Обосновка-мотивите.
7.Диспозитив
8.Форма на рещението-писмена;
а)съдържание-чл.189,ал.1;
б)мотиви и диспозитив-чл.189,ал.2;
в)подписва се от всички съдии-чл.189,ал.3;
г)обявено-описва се на ред,който остава свободен;
Стабилитет на решението
1.Съдебното решение е правосъден акт,т.е. едностранно властническо изявление на съда,което разрешава правният спор като установява какво е действителното правно положение между спорещите и ги задължава да се съобразяват с него.
Решението има две страни:
а)правоустановяваща-декларативна-установява дали спорното право съществува или не;
б)правосъздаваща-императивна(диспозитив)-тя е правопораждащ юридически факт,източник на нови държавно-правни последици и затова след влизане в сила се ползва със сила на присъдено нещо(СПН)
2.Стабилитетът на решението се изразява в неговата:
а)неизменяемост(от съда,който го е постановил)-чл.192,ал.1;
б)необжалваемост след влизане му в сила-ако са пропуснати срокове или са минали всички инстанции;
в)неотменяемост-дори и по извънредният способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на чл.231 ГПК.
Това не са правни последици,а качества на съдебното решение.
ПОПРАВКА,ТЪЛКУВАНЕ И ДОПЪЛВАНЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
1.Поправка на явно фактическа грешка-чл.192,ал.2 и 3;
а)по инициатива на съда и на всяка от страните;
б)без срок;
в)в открито съдебно заседание с призоваване на страните;
г)съдът се произнася с решение за поправката;
Под поправка на допусната очевидна фактическа грешка не бива да се допуска подмяна на действително формулираната воля на съда,т.е. не може да се подменя решението на съда.
2.Тълкуване-чл.194 ГПК
а)по инициатива на страните;
б)тълкуване може да се иска до изпълнение на решението,т.е. преди то да е приложено;
в)в закрито заседание(не се изисква призоваване на страните);
г)произнася се решение по тълкуване.
Тълкува се неясното решение.
3.Допълване-чл.193ГПК
а)по инициатива на страната;
б)едномесечен срок;
в)открито съдебно заседание с призоваване на страните;
г)съдът се произнася с допълнително решение.
Непълно е решението на съд при условие,че не се е произнесъл по цялото искане.