ПУБЛИЧНО И ЧАСТНО ПРАВО.РАЗГРАНИЧИТЕЛЕН КРИТЕРИЙ.
Според Венелин Ганев разграничителния критерий на публичното и частното право е наличието и липсата на империума на държавата.Те биват:
1.публично-частни последици,които си поставят общи цели,публични интереси.
2.частно-правни последици-които си поставят частни единични цели.Различието е с оглед простора на свобода на субекта.
В публичното право с акта за раждане гражданина е длъжен да спазва Конституцията и законите,независимо дали ги одобрява.
В частното право лицата имат свобода на решение.
МАТЕРИАЛНО И ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО.
В материалното право правната норма определя какви са правата и задълженията на правния субект.Процесуалното право определя как ще се реализират тези права и задължения т.е. каква е процедурата.
В материалното право се предвиждат:
1.охранителни мерки,гарантиращи протичането на фактическото обществено отношение в съответствие с определените права и задължения на субекта.Това са юридическите санкции.
2.принудителни мерки-например мярка за неотклонение;
3.защитни мерки-това са средствата,които материалното право предоставя на изправната страна за принуда над друга неизправна страна.
Материалното право не може да установи целите си без процесуалното право.Сложността на обществените отношения ,изградени в материалното право,обективно обуславя необходимостта от процесуалното право.Освен това материалното право включва в себе си правните последици при неизпълнение.От гледна точка на законодателната техника на правотворчеството не е възможно в материалното право да се предвижда и процедура за реализацията му.
Материалното право без процесуална форма не може да породи правни последици.Основна сфера на реализация на процесуалното право си остава правния спор.Процесуалното право е средство за защита.Негова задача е засилване на връзката с материалното право до пълна адекватност с изискванията на материалното право.
МП-гражданско,административно и наказателно право.
ПП-граждански,административен и наказателен процес.
ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО
От голямо значение за теорията и практиката е да се познават източниците на правото.Теорията на правото няма за задача да изучава конкретните източници,а да обясни техния генезис.Източник е всичко,което има отношение към същността на правната норма.
Понятието "източник" се употребява в три смисъла:
1.източник в исторически смисъл-Римското частно право и средновековният обичай;
2.източник в материален смисъл-това е социалната действителност като цяло и на отделни правни норми.Целта на правото е да въведе порядък в социалната действителност,да й въздейства,а от друга страна самото право е продукт на тази дейност.
3.източник в формален смисъл-актове,които съдържат правни норми,притежаващи юридическа сила.
Различаваме три основни вида източници в правото в исторически и правен план:
1.юридически обичай;
2.съдебен прецедент;
3.нормативен акт;
Обичайните норми представляват правило за поведение,което се е превърнало в задължително по силата на многократното му прилагане.Основата на обичайната норма е навикът и подражанието.По силата на навика обичайната норма се възприема от следващите поколения,а по силата на подражанието обичая е задължителен за всички членове на социалната общност.
I.Юридическия обичай представлява същата обичайна норма за поведение,която обаче е юридически задължена.След като обичаят е бил използван за решаването на конфликт и той се превръща в юридически обичай.
II.Прецедент-за правен прецедент се счита такова решение на държавен орган по конкретно дело,което се прилага като правило при решаване на други аналогични дела.
III.Нормативни актове(НА)-законови и подзаконови;
НА е документ,съдържащ не една ,а множество правни норми,които са свързани помежду си.В съвременното право НА е основен източник на правото.Законът е най-важната форма на НА и обладава висша юридическа сила и всички останали актове следва да съответстват на закона(подзаконови)Друг източник на правото са договорите-онези,които съдържат правни норми.Типичен източник е международният договор.