34.ПРОДАЖБА.
Продажба.
Определение. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли едно право или собственността върху една вещ на купувача срещу определена цена, която купувачът се задължава да му плати.
Характеристики на договора - двустранен, възмезден, консенсуален, каузален, комутативен,в някои случаи и алеаторен (при продажба на бъдеща вещ или на наследство), неформалон договор, с изключение на случаите, в които законът изисква форма.
Видове продажба:
а/ обикновена - тя е уредена в глава 1 на особената част на ЗЗД и е предмет на изучаване в облигацинното право.
б/ търговска - уредена е в Търговския закон и трябва да има за предмет търговска сделка. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ.
в/ външнотърговска - при тази продажба има наличие на международен елемент и материалноправният режим, който я урежда е различен. Страните по тази продажба сачи могат да определят режима, на който ще се подчинява сключеният договор.
Сключване на договора.
1. Съществени условия:
а/ предмет - вещ или права срещу определена цена.
б/ цена на договора - необходимо е да се породи като задължение за купувача да плати, защото иначе за продавача не се поражда задължение да престира предмета.
2. Несъществени условия - това са допълнителни уговорки между страните: срок, условие, местоизпълнение, разноски и други.
3. Сключване - уредено е в общите правила на ЗЗД. Прави се оферта, на която се прави акцепт и между страните се установяват преддоговорни отношения. Възможността за отстъпване (отмятане) от договора не е уредена в ЗЗД, но е възможна, защото не противоречи на повелителни правни норми. Може да се уговори отметнина, която в случая би обезщетила страната, която не се е отказала. ЗЗД е възприел принципа, че пазвалянето на двустранните договори става чрез едностранно волеизявление.
4. Форма на догвора.
Принципът е, че договорът е неформален. Изключения:
= продажба на недвижим имот се извършва в нотариална форма.
= продажба на наследство - в писмена форма с наториална заверка на подписите.
= продажба на кораб - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
= продажба на МПС - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
= продажба на ипотечно право - отбелязване на договора за ипотека или на молбата за учредяването й.
Това е форма за действителност, която е различна от формата за доказване.
Външнотърговските сделки по начало се извършват свободно. МС може да поставя определени изисквания, но те са само предпоставка за сключването на договора, а не условия за неговата действителност.
Задължения на продавача.
1. Да прехвърли собственността върху предадената вещ, съответно правото на владение, разпореждане, ползване. При догврите за прехвърляне на собственност, съответното прехвърляне или учредяване на друго вещно право става автоматично. Идключения: за родово определените вещи, бъдещите вещи, алтернативно определените вещи, при уговорено отлагателно условие и при продажба на чужда вещ, прехвърлянето не става автоматично.
2. Да предаде вещта. Със сключването на договора и преминаването на собственността продавачът вече не държи вещта като своя, а като чужда. Предаването се осъществява чрез ефективно физическо връчване.
а/ време на предаването - уговаря се от страните, а ако нищо не е уговорено купувачът може да иска предването веднага.
б/ място на предаването - на местоизпълнението. То може да е определено от закона или уговорено, може да е определено и от естеството на престацията. В член 68 от ЗЗД е посочен принципа:
= за индивидуално определени вещи местоизпълнението е по местонахождение на мещта в момента на възникване на задължението.
= родово определени вещи - по местожителство на продавача.
= при дистанционните прподажби - може да у уговорено различно от посоченото в закона, кат е достатъчно то да не му противоречи.
в/ количество на вещите - трябва да се предаде цялото уговорено количество, но може да се разпредели на няколко престации, ако естеството им позволява това и страните са се съгласили.
г/ качество - дължи се поне средно качество, ако няма уговорено. При продажба по мостра, престацията трябва да съответства на качеството на образеца.
Задължения на купувача:
1. Да плати цената на купената вещ. Паричното задължение е носимо, и се плаща по местожителство на продавача при сключване на договора. Лихви се дължат, ако са били уговорени, ако вещта е трябвало да бъде предадена с плащането, а купувача не е платил.
2. Да получи вещта. Когато, за да предаде вещта, продавачът се нуждае от съдействието на купувача, той е задължен да получи. Това не значи приемането й, защото това е одобрение. С получаването се установява само фактическата власт върху вещта.
3. Задължения за разноски: разноските по договора и тези, свързани с прехвърлянвето на собдствеността са за сметка на купувача. Но разноските по прехвърлянето на недвижим имот се поемат по равно от страните. Ако са направени разноски в резултат на промяна на местоизпълнението, те са за сметка на страната, която е причина за това. Правилата за разноските са диспозитивни и страните могат да уговорят друго в договора.
Отговорност за продажбата на чужда вещ или на вещ, обременена с права на трети лица.
Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последния е знаел за това. Възможно е купувачът да стане собственик, въпреки, че придобива вещта от купувач, който не е собственик по чл. 78, ал.1 от ЗС. За да се приложи тази хипотеза купувачът трябва да е добросъвестен. Продавачът отговаря при такава продажба, ако третото лице не е предявило още правата си и купувачът не е още отстранен от вещта, ако е предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти. Законът не прави разлика между предстояща и осъществена евикция. И в двата случая продавачът е в неизпълнение на задължението си, ако купувачът в добросъвестен към момента на сключване на договора. Продавачът няма да отговаря, ако третото лице само смущава или отнема владението на купувача и не извършва действията си в упражняване на свои вещни права. Той не носи отговорност, ако въпреки че по време на продажбата не е бил собственик на вещта, в послвдствие придобие това право, защото с това автоматично изпълнява задължението за прехвърляне на собствеността.
Отговорност на продавача преди евикцията. Добросъвестния купувач може безусловно да развали договора по чл. 87 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. Това става с едностранно волеизявление извънсъдебно или по съдебен ред съответно за движими и недвижими вещи. Ако само част от вещта принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице продажбата може да бъде развалена само по съдебен ред. Съдът ще допусне развалянето, ако с оглед на обстоятелствата прецени, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за чуждите права. В противен случай купувачът може да иска само намаление на цената и обезщетение за вредите. При развалянето на договора отпада правното основание на продавача да задържи цената. Той е длъжен да я върне, дори ако вещта е повредена или обезценена. Купувачът може да претендира за разноските по договора; за необходимите и полезни разноски по вещта; всички вреди и пропуснатите ползи. До връщането на цената и заплащането на подобренията купувачът има право на задържане. Той има правната възможност, но не и задължението, да развали договора. Може да се противопостави на третото лице. Продавачът може да се конституира като помагач в процеса. Той има възможност и сам да встъпи в него.
Отговорност на продавача при осъществена евикция. С влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е осиден да предаде вещта, договорът за продажба се счита развален. Той има същите права като добросъвестния купувач, който е поискал развалянето поради опастност от предстояща евикция. Освен това той може да претендира за разноските по водения процес; стойността на плодовете, които е трябвало да върне на третото лице - ищец по делото. Тази отговорност се носи само когато купувачът е съвестен. Недобросъвестния купувач може да претендира само за връщане на покупната цена от продавача. По начало не съществуват пречки за договорно разширяване на отговорността на продавача. Тя може да бъде и стеснявана, ако продавача е добросъвестен и при спазване на определени условия: той не може да уговаря клауза за освобождаване от задължението за връщане на цената и не може да се освободи от отговорност за личните си действия. Ако продавачът е бил недобросъвестен, всякакви уговорки за освобождаване или намаляване на отговорността са изцяло недействителни.
Отговорност при надостатъци.
Нарушение на условията за качество. Продавачът отговаря за всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установените, общоприетите или уговорени качествени показатели, в следствие на което се намалява цената или годността на вещта. Ако няма нормативно предвидени показатели или те не са задължителни, правно значение придобива постигнатото от страните съгласие относно качествата на вещта. Предпоставки за възникване на отговорността са недостатъкът да е съществувал по време на продажбата, съществено да намалява цената или годността на вещта и да не е бил известен на купувача. Продавачът ще се освободи от отговорността, ако купувачът е констатирал нвдостатъците при приемането или е бил уведомен за тях от продавача. Явни недостатъци са тези, които могат да бъдат открити при обикновения, компетентно и грижливо извършен преглед, а скритите се откриват след един основен преглед или се проявяват по-късно.
35.ДАРЕНИЕ И СПОНСОРСТВО.
ДАРЕНИЕ.
Не е едностранна сделка, а е договор. Безвъзмезден и Каузален. Особенност - мотива и каузата съвпадат. Договора е консенсуален и формален или само реален.
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
СПОНСОРСТВО.
1. Договорът за спонсориране е нов договорен вид, появата на който е свързана с развитието на пазарното стопанство, конкуренцията и рекламата. В практиката у нас този договор бързо навлезе през последните няколко години, макар че за него няма самостоятелна правна уредба. Той се сключва и урежда в съответствие с принципа на договорната свобода. Допуска се обаче смесване на договора за спонсориране с договора за дарение, а в някои случаи и с фондациите. Няма да бъде преувеличено ако се каже, че спонсорският договор като явление се стреми да замести или измести договора за дарение. А както ще се опитам да покажа, това са два различни договора по предмет и цел. В развитите западни държави спонсорството е регламентирано и то предимно по фискални съображения: суми, дадени като спонсорство, се освобождават от данъчно облагане. Същото се отнася и за суми, получени по спонсорски договор.
2. Терминът спонсорство е от английски произход. В речниците се дават няколко значения на този термин: кръстник, поръчител, покровител, организатор. Той е получил широко разпространение и в неговорящите английски език и може да се каже, че е станал общоприет, .особено в стопанските среди. Като близък, а понякога и равнозначен на него понякога се използва терминът шефство (напр. подшефско предприятие). Някои у нас се опитват да го заместят с българския термин спомоществователство, макар че значението му като че ли е по-широко и се доближава до дарението. Във всеки случай договорът за спонсориране не трябва да се смесва с дарението, каквито гледища съществуват на практика. 3. С договора за спонсориране едно физическо или юридическо лице се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейност или изява със спортен, образователен, научен, културен, социален или филантропичен характерна друго физическо или юридическо лице, което се задължава лично да извърши определено действие или да постигне определен резултат, като посочи рекламата на спонсора.
3.Същественото за договора за спонсориране е, че той е двустранен, по него възникват права и задължения и за двете страни. По това той се различава от дарението. С този договор едната страна се задължава да подпомогне имуществено другата страна. Обикновено подпомаганата страна проявява инициатива за сключване на договора, тя организира и осъществява подпомаганата дейност. Самата дейност може да бъде различна, както примерно се посочи, но тя не трябва да има стопански характер. Обикновено това е духовна дейност или спортни прояви. Самата дейност може да се извършва в страната или в чужбина. Тя може да се извършва от едно или няколко физически или юридически лица. Подпомаганото лице по договора поема насрещно задължение към подпомагащия. Това задължение може да има за предмет извършването на лични действия, постигането на определен духовен резултат или извършването иа определени действия в полза на подпомагащия.
4. В сравнение с договора за дарение при спонсорския договор имущественото съдействие не се прави с намерение за даряване, а с рекламна цел. Подбудите за спонсорирането са чисто комерсиални. Целта е да се афишира пред обществеността съществуването и хуманната дейност на спонсора, да се разгласи, че печалбите, които спонсорът получава, се изразходват и за обществено полезни цели. Разбира се, тези цели трябва да са законни и морални.
Имущественото подпомагане се прави при спонсорирането, за да се създадат условия за извършване на определена дейност от подпомагания, а не на каква и да е избрана от него дейност.
За разлика от дарението, спонсорският договор е синалагматичен, подпомаганият има определено задължение към подпомагащия. Това задължение обаче по начало не е равностойно на подпомагането, в много случаи то има неимуществен характер.
Спонсорирането няма характер на милостиня. То не е подпомагане от съчувствие, не се извършва по емоционални съображения в полза на лице, което е изпаднало в нужда. Не може да се определи като спонсорство оказване на парична или друга помощ на болен, при природно бедствие и други подобни случаи, както често се обявява в средствата за масово осведомяване. В тези случаи има обикновено дарение, няма насрещни задължения, не се гони реклама.
Спонсорският договор се различава от меценатския договор. С меценатския договор се цели да се подпомогне лице, което работи в духовната област -изобразително изкуство, литература, музика, наука. При него не се цели непременно реклама. Но и меценатският договор може да бъде двустранен: обикновено облагодетелствуваното лице се задължава да отстъпи на мецената права върху създадените от него творби, публично изпълнение на създадените творби.
Близък до спонсорския договор е договорът за шефство,при който обикновено едно юридическо лице се задължава да подпомогне организационно и материално извършването на стопанска дейност на друго физическо или юридическо лице. По начало и този договор има за цел реклама. Същественото за него е, че има за предмет оказване на съдействие за извършване на стопанска дейност. Така напр. машиностроително предприятие оказва съдействие на селскостопански производители при организиране или извършване на дейност с машини или на техния ремонт и поддържане, снабдяване с резервни части и др. Или завод за хладилна техника подпомага поддържането на купените от него съоръжения в търговската мрежа на дребно и т.н. Договорът за шефство поначало е безвъзмезден.
Не бива спонсорският договор да се смесва и с фондацията. Тя се образува въз основа на дарение или завещание (чл. 149 и сл. ЗЛС), винаги е юридическо лице и имуществото се използва за постигането на определените от дарителя или завещателя цели. При фондацията няма страни и договор, съответно и насрещно задължение. Освен това като правило липсва и рекламна цел, която може само косвено да се проявява. Фондацията като юридическо лице с самоуправляваща се единица. Тя извършва своята дейност в обществен интерес, поради което дейността и по начало е под обществен и държавен надзор (вж. чл. 151 и сл. ЗЛС).
Наи-сетне не може да се определи като спонсорство чуждестранната помощ, оказвана от държави, чуждестранни физически и юридически лица на държавата или за съответни учреждения и организации. По същество тя има характер на дарение, макар че се означава като помощ. Нейните цели са чисто хуманитарни, а не рекламни.
5. Като се държи сметка за рекламната цел на договора за спонсориране, той трябва да бъде окачествен като вид трърговска сделка - чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Това означава, че за него ще намерят приложение съответно разпоредбите на търговското право и по-конкретно за търговските сделки. 6. Страни по спонсорския договор са спонсорът и спонсорираното лице. Спонсор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, търговец, обществена организация, фондация. Съмнително е дали спонсор може да бъде държавно учреждение, защото то не разполага със свободни средства, тъй, като е на бюджетна издръжка, а и най-важното - то няма рекламни потребности. Учрежденията обаче могат да оказват финансова помощ от спестени разходни средства или от постъпления за дейност по извънбюджетни сметки.
6. Спонсорирано може да бъде отделно физическо лице или състав от лица (екип, спортен клуб, организирана единица). Страна може да бъде и юридическо лице, включително сдружение с нестопанска цел или дори бюджетно учреждение (напр. учебно заведение, здравно заведение, зрелищна организация - театър, хор, симфоничен оркестър, киностудио и др.).
7. В практиката има случаи, в които спонсорският договор се сключва чрез трето лице, което изпълнява своеобразна посредническа роля. Това е професионално ориентирано лице, което срещу възнаграждение търси спонсори и посредничи при спонсорирането. В някои западни държави има специализирани агенции, бюра и др., които знаят рекламните интереси на спонсорите и им предлагат сключването иа подходящи договори. Това са обикновено рекламни фирми и тази дейност се определя като търговска. Със своя професионален опит тези фирми съдействуват и на двете страни при сключването на спонсорския договор, като предлагат и съответни условия.
8. Основното задължение на спонсора е имуществено подпомагане. Самото подпомагане може да има различен предмет. Това може да бъде парична сума, давана като награда - напр. за най-добри спортни постижения, за най-добро изпълнение в конкурс и др. Паричната сума може да бъде определена за срок (напр. издръжка на лица, които ще участвуват в състезание). Предмет може да бъде и определена вещ (напр. облекло на състезатели, спортни съоръжения, музикални инструменти, потребителски вещи, като видео, радиокасетофон, ски облекло и др.).
Спонсорът може да се задължи да издаде определена творба, да я изпълни или постави на сцена, да я постави за излъчване по радиото или телевизията. Няма пречка с договора да се предвиди изработването напр. на филм, подготовката на спектакъл. Предмет на договора може да бъде и предоставяне на работна сила, напр. на специалисти за изготвянето на проекти, чертежи, програми, декори, художествена украса и др. Изобщо предмет на задължението на спонсора може да бъде да се направи или да се даде нещо. Не е необходимо спонсорът да престира непременно лично действие или собствена продукция. Всичко зависи от конкретните обстоятелства и преследваната рекламна цел.
Едно лице може да сключи едновременно няколко договора със спонсори. В този случай отделните спонсори трябва да бъдат уведомени, за да се предотврати нежелателна конкуренция. Възможно е с договора да се изключи участието на други спонсори за определена проява. Когато спонсорите са няколко, един от тях може да бъде обявен за главен, централен. Обикновено това е спонсорът с най-голямо имуществено участие или спонсорът, който организира спонсорираната дейност и привлича други спонсори. Когато спонсорите са повече, те могат да сключат общо договора, като в него си разпределят правата и задълженията. При наличност на главен или централен спонсор в договора се определят неговите специални права и задължения в сравнение с останалите спонсори. 9. Спонсорираният има две основни задължения. Първо, от него може да се иска да участвува в определена проява (състезание, конкурс, концерт и др.), да извърши определено действие (да излъчи филм, концерт, да създаде определена творба и пр.). Второ, спонсорираният е длъжен да извърши или извършва действията, които образуват съдържанието на рекламата на спонсора. Тези действия са в зависимост от възможностите на спонсорирания и от вида на спонсорираната дейност. Самите действия могат да имат словесен, образен, графичен, звуков или друг характер, включително да са комбинирани. В договора се определя точно съдържанието на рекламата и начинът на извършването й (напр. да се носи в облеклото марката на спонсора или тя да се излъчва - кога и колко пъти, с какво времетраене, да се поставя в опаковката и пр.). Спонсорираният може да се задължи да предостави рекламна площ, място за излагане на продукция на спонсора.
Спонсорираният е длъжен да се въздържа от морално или материално увреждане на спонсора, от неговото критикуване и злепоставяне - това би влязло в противоречие с рекламната цел на договора.
Задълженията на спонсора могат да бъдат уговорени при модалитети, напр. при условие, че се класира в конкурса или състезанието. Ако не се постигне предвиденият в договора резултат, може да се иска връщане на даденото от спонсора. 9. Понеже договорът за спонсориране няма нормативна уредба, необходимо е в отделния договор да се уредят подробно отношенията между страните. В договора могат да се предвидят неустойки и други санкции при неизпълнение на задълженията на страните. По всички въпроси, по които в договора няма особени правила, ще се прилагат общите разпоредби на облигационното право, които се отнасят за двустранните договори, като се държи сметка и за особения предмет на този договор.
36.НАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ.
Договорът за наем е уреден в член 228 от ЗЗД - с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Това е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен, неформален, срочен договор с периодично и с продължително изпълнение.
Договорът може да се сключи за определен срок или да е с неопределен срок. Установеният в ЗЗД максимален срок е 10 години и това е в интерес на наемодателя, защото иначе биха се ограничили правомощията му - възможността му за разпореждане с имота и три години максимален срок за лица, които могат да вършат действия само на обикновено управление на имота (законни представители, съдебни управители на съсобствена вещ, въведените във владение при обявено безвестно отсъствие), защото тези договори са акт на управление. Ако договорът е сключен за по - дълъг срок, той се намалява до позволения.
При договорите за продължително изпълнение наемодателят е длъжен да предостави и обезпечи временното ползване върху вещта за продължителен период от време, а при тези с периодично изпълнение наемателят се задължава да плаща наемната цена чрез многократни и правилно периодично повтарящи се престации; ако цената се определи глобално, може и да няма периодично изпълнение.
Договор за наем и договор за хотелиерски услуги. Договорът за хотелиерски услуги включва допълнителни задължения като почистване, консумативни разноски, паркинг, информация и други, които не са включени в догвора за наем. Хотелиерската услуга е търговска сделка а наема е гражданска.
Договор за наем и договор за аренда. При арендата се отстъпва стопанисването на вещта и тя има по - широко съдържание, защото включва и ползуването. Арендните вноски се изчисляват на основата на печалбата за определен период от време, арендата има по - продължителен срок и задълженията на страните са повече.
Договор за наем и продажба. Наема има само облигационно действие и е без отчуждително или вещно действие като продажбата.
Договор за наем и право на ползване. Правото на ползване е вещно право мърху чужда вещ и съдържанието му е определено в Закона за собственността. Наемателят няма върху вещта вещни права, а само облигационни, той е държател, а не владелец.
Договор за наем на вещи и договор за наем на търговско предприятие. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Спрямо него по аналогия могат да се прилагат правилата на ЗЗД, защото Търговския закон не съдържа специална регламентация.
Страни по договора за наем могат да бъдат ФЛ или ЮЛ, които се наричат наемател и наемодател.
Предмет на договора е вещта, която се предоставя за временно ползване и наемното възнаграждение (цена). Под наем могат да се отдават движими и недвижими вещи, а също и чужди вещи. По правило трябва да са незаместими и непотребими. Наемното възнаграждение може да бъде нормативно или договорно уредено, може да бъде в пари или някаква друга престация.
Задължения на страните.
Задължения на наемодателя. Да предаде вещта, в състояние, което отговаря на ползването. Да я поддържа в течение на наемния период; да обезпечи спокойното ползване на наемателя - разноските по предаване на вещта са за наемодателя, когато може да се състави опис който показва състоянието на предаване. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние наемателят може да иска поправянето й; съразмерно намаляване на наемното възнаграждение; да развали договора за наем; всичко това може да се кумулира с възнаграждение за вреди. Наемодателят не отговаря за недостатъци, за които наемателят е знаел, или е могъл да узнае при сключването, освен ако те не са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. Наемодателят трябва да извърши всички ремонти и поправки, освен дребните, които са за отстраняване на повреди, резултат на обикновеното използване на вещта, които наемателят може да извърши сам. Повредите не трябва да са причинени виновно от наемателя и той може да извърши сам и по - големите ремонти, като прихване стойността им. Наемодателят трябва да се въздържа от извършване на действия, които биха затруднили използването на вещта от наемателя.
Задължения на наемателя. Да заплаща наемното възнаграждение според предвиденото в договора; наемната цена може да се коригира периодично (според инфлацията) - в договора може да се определи редът и срокът на коригиране, като непостигането на съгласие може да доведе до прекратяването на договора; в цената може да се включат консумативните разноски (ток, телефон, отопление, вода и т. н.), а ако не се уредят - те се дължат отделно. Да ползва ващта според предназначението й, а ако начинът не е определен, тя трябва да се ползва според обикновеното й предназначение. Да пази наетата вещ - да не допуска похабяване по - голямо от обикновеното; да съобщава на наемодателя за всички повреди и посегателства от трети лица. Да върне наетата вещ на наемодателя с всички нейни принадлежности и в състоянието, в което е била предоставена, като се отчете изхабяването й. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени от него през наемния период. Наемодателят е длъжен да плати на наемателя подобренията, ако е дал съгласието си за тях. Ако не е дал съгласие наемателят има право на по - малката сума от разноските и увеличаването стойността на вещта в резултат на подобрението.
Пренаемане. То предполага втори договор за наем, като наемателят в първият договор става наемодател. За валидността му не е необходимо съгласието на първия наемодател, но в договора може да се включи клауза против пренаемането. Вторият договор е функция от първия и затова пренаемателят не може да има повече права от наемателя по първия договор. Между наемателят по втория и наемодателят по първия договор не възникват правни отношения, но наемодателят от първия договор може да търси наемната цена от наемателят по вторият договор, а той може да му възрази, че е предплатил, като за това плащане има право на регресен иск срещу наемодателят по втория договор (основанието е неоснователно обогатяване).
Прекратяване на наемните отношения. Става по взаимно съгласие на страните - изрично или мълчаливо. С изтичане на уговорения срок като ако след изтичането му наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя по необорима презумпция се счита, че се сключва нов договор за неопределен срок. С предизвестие на една от страните - това е право на всяка от тях; срокът на предизвестието е 1 месец, но ако наемът се плаща за всеки ден е достатъчен и един ден предизвестие, защото това е договор без срок. От изправната страна при виновно неизпълнение на договора от другата страна, което разваляне няма обратно действие. При погиване или съществено повреждане поради случайно събитие на вещта, като рискът е за наемодателя.
Този договор има задължителна сила и за третите лица. Обвързващото му действние се степенува: при прехвърляне на наетия недвижим имот от наемодателя на трето лице договорът за наем остава в сила спрямо правоприемника, ако е бил вписан в нотариата; ако договорът за наем има достоверна дата, предхождаща прехвърлянето, той е задължителен за правоприемника до предвидения в него срок, но не повече от 1 година от прехвърлянето; ако няма достоверна дата и наемателят упражнява фактическата власт върху вещта, договорът е задължителен за правоприемника,като договор за наем без определен срок.
Особени правила за наемните отношения.
В повечето случаи те възникват от договор но съществуват и няколко изключения. Те могат да възникнат чрез настанителна заповед, а отдаването на имотите с административно, пройзводствено или търговско предназначение става чрез договор, като от името на държавата действа областният управител, а при общинската собственост - кметът. Сключването на договора трябва да се предшествува от процедура за определяне на наемателя - конкурс или търг при публичната собственост и търг при частната държавна или общинска собственост.
Отдаването на имоти за задоволяване нуждите на политически партии и синдикални организации става като се сключва договор, при който критериите за настаняване се преценяват от градското ръководство, за град София от МС или от Областният управител.
За помещения, преднацначени за социални, културни, здравни и образователни нужди договора се сключва от Областния управител или кмета.
Настаняването в жилище, ателиета и гаражи става след настанителна заповед, при извършено картотекиране. Договора се сключва с областния управител или кмета.
Настаняването в общински оборотни или в резервни жилища е за лица, чиито нужди трябва да се задоволят поради това, че са засегнати от строителни мероприятия на общината.
Прекратяване на наемното правоотношение.
Прекратяването от страна на наемодателя става с негово едностранно волеизявление - заповед на областния управител или на кмета. Тя може да се обжалва по съдебен ред по реда на ЗАП. Съдът проверява съществува ли основание за прекратяване. То може да бъде:
а/ неизпълнение на задълженията на наемателя - неплащане на наемната цена или на припадащата се част от консумативните разноски повече от 2 месеца или системно неплащане в срок; нарушаване на добрите нрави или лошо стопанисване на имота.
б/ основания, представляващи новонастъпили ЮФ - изтичане на срока на наемното правоотношение със срок; извършване на строителство, засягащо имота; изгубване на качеството, с оглед на което е сключен договора за наем.
в/ основания, според които лицето още от самото начало не отговаря на уславията за отдаване на имота под наем.
След прекратяване на неомното правоотношение, наемодателят може да извади наемателя не по съдебен, а по административен ред.
ЛИЗИНГ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
РИСК
Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ
Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите.
Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ
Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.
СУБЛИЗИНГ
Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.
ПРЕПРАЩАНЕ
Правилата за лизинг се прилагат съответно и за лизинг на предприятие.
За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на някои разпоредби от ЗЗД.
37.ЗАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ.
ЗАЕМ
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ
С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.
Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.
При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.
Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.
Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.
Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.
С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си.
Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ
Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ
Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.
38.ВЛОГ.
ВЛОГ
С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.
Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.
Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.
Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и.
Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.
Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.
Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.
Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.
Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ
ОБИКНОВЕН ВЛОГ
С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.
Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.
ПАРИЧЕН ВЛОГ
При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛОГА
При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.
При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
УПЪЛНОМОЩАВАНЕ
Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕННИ КНИГИ
Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.
ВЛОГ ПОД УСЛОВИЕ И В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ
Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ
Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Дава се достатъчен срок, преди да упражни правото за предсрочно връщане на сумата.
39.ИЗРАБОТКА
ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА
Спорд чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съществени условия на договора:
1. Предмет - Да се изработи нещо, което може да е нова вещ, преработване на вещ или създаване на произведение от духовно естедтво. Трудовия резултат като предмет на договора е една от неговите съществени особености.
2. Възнаграждение - това е задължение на поръчващия. Липсата му означава, че е налице друг вид договор, защото договора за изработка е възмезден.
3. Изпълнение на поръчаното на свой риск.
а) рискът на изпълнителят се заключва в това, че той не може да претендира за възнаграждение, ако в резултат на обективна невъзможност поръчаното не може да се изработи, вече изработеното погине или се повреди, преди да бъде предадено. В този случай той не може да предаде продукта на труда си. Риска за изпълнителя преминава за поръчващия, ако той го е предупредил, че материалът е негоден или проектът е неизпълним и поръчващият не се е съобразил с това; ако изпълнителят е предупредил поръчващия за наличността на независещи от него обстоятелства, които заолашват изпълнението и поръчващия не е предприел необходимите мерки; когаро изпълнителят е предложил изпълнение на работата в съответствие с уговореното, но поръчващия е изпаднал в забава по отношение на приемането.
б) случаъното погиване или повреждане на материала е за сметка на страната, която го е дала - собственика. Ако материала погине поради несъответстващо поведение на тази от страните, която не го е дала, тя поема отговорността за вредите. Същото е и ако тази страна изпадне в забава.
в) правилата за риска при договора за изработка са негови естествени елементи.
4. Срока при договора за изработка - това е договор, който се изпълнява в течение на времето и оговорката за срока е негов съществен елемент.
5. Други условия на договора - определят се свободно от станите и са негово несъществено съдържание.
Характерни особености на договора за изработка. От волята на страните зависи дали дължимият трудов резултат трябва да бъде постигнат само с личен труд на изпълнителя, или той може да използва и услугите на трети лица. По принцип изпълнителят е стопански и оперативно самостоятелен. Той се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна и организира и ръководи работата си по своя воля и съобразно знанията и способностите си.
Договорът за изработка и други видове договори:
1. Договор за изработка и договор за поръчка. При договора за изработка се дължи материално (фактическо) действие, а при поръчката - правно. Изпълнителят действа на свой риск, а довереникът за сметка и на риск на доверителя. На изпълнителя се дължи заплащане, а довереникът по начало извършва работата безвъзмездно. Договорът за поръчка се сключва винаги с оглед личността на довереника.
2. Договор за изработка и договор за продажба. Те имат различен предмет на задължението, но ако материалът се доставя от изработващия и вещта, която ще се изработи е заместима имаме договор за продажба и обратното.
3. Договор за изработка и трудов договор. Предмет на трудовия договор е работната сила, а на договора за изработка конкретния трудов резултат. При трудовия договор се поема задължението за спазване на трудовата дисциплина и ред и на работника му се дължи възнаграждение съобразно количеството и качеството на извършената работа. Работодателят определя трудовата функция, мястото и характерът на работата, длъжен е да осигури на работника условия за изпълнение на възложената му работа и да сключи договора в писмена форма като условие за действителност.
4. Договор за изработка и договор за капитално строителство. Според действащата в момента нормативна уредба тези договори са разновидност на договора за изработка.
5. Договор за изработка и договор с материали на поръчващия (ишлеме). Договорът за ишлеме може да има черти на договор за продажба и на договор за изработка, като всичко зависи от волята на страните. Ако дейността по създаването на резултата е включена като елемент от съдържанието на договора, това е договор за изработка и обратното.
Сключване, изменение и прекратяване на договора.
За сключването е необходимо предложение, приемане на предложението и постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора. Договорът се прекратява с изработване и предаване на изработеното; с едносстранно изявление на изправната страна за равалянето му при неизпулнение от другата; при последваща невъзможност; при смърт или неспособност на изпълнителя да извърши работата, ако той е сключен с оглед на неговата личност. Според чл.268 от ЗЗД, поръчващият може да се пткаже от договора по време на неговото действие без вина на изпълнителя. Тогава той е длъжен да заплати разходите, извършената работа и печалбата на изпълнителя, ако договора е произвел цялото си действие. За това поръчвщият трябва да има основателни причини. Възможное е изпълнителят да се откаже от договора в хипотезата на чл. 260, ал.1 от ЗЗД - при негоден или неподходящ материал, при неосъществим или неподходящ проект, когато е поискал промяна, а поръчващият не я е извършил.
Права и задължения на страните. От договора възникват права и задължения за двете страни.
Задължения на изпълнителя - да изработи нещо съгласно поръчката и в срок без отклонения от нея, така, че изработеното да бъде годно за обикновенно или предвиденото в договора предназначение да предаде изработеното на поръчващия.
Права на изпълнителя - да иска от поръчващия необходимото съдействие за изпълнение на работата; да иска приемането на изработената съобразно договора работа; да иска заплащане на възнаграждение за приетата работа. В тази връзка има право на задържане. Приемането е задъление на поръчващия и включва два момента: фактическо получаване и признание, че изработеното съответства на поръчаното. От този момент вземането за възнаграждение става изискуемо. Ако вещта не е получена, а само приета изработващия може да направи изявление, че задържа вещта срещу вземането си.
Права на поръчващия - да изка изработването съгласно поръчката в срок и без отклонения, така, че да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да иска предаването.
Задължения на поръчващия - да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора работа; да заплати възнаграждение за приетата работа.
Отговорност на изпълнителя - той отговаря за обезщетяване на врдите и заплащане на неустойката; отговорност за подизпълнителя, ако дължимия резултат е престиран от трето лице; при разваляне на договора с едностранно волеизявление на поръчващия, при неизпълнение на задължението в срок, когато изпълнителят изпада в забава; при лошо изпълнение; при изпълнение с отклонение от поръчката; при недостатъци на изработеното; при недостатъци - явни и скрити, съществени и несъществени.
Право на собственост върху изработеното. Съдебната и арбитражна практика, а и в доктрината се приема, че ако материалът е на изпълнителя, собствеността преминава върху поръчващия с изработването на вещта и нейното предаване. От тук следва, че от този момент върху него преминава и рискът.
40.МАНДАТНИ ОТНОШЕНИЯ.
Поръчка. Това е съглашение между две лица, по силата на което едното наречено доверител възлага, а другото лице - довереник се задължава да извърши определени правни действия.
Специален белег е неговия предмет. Законът говори само за извършване на действия, но е исторически признато, че това са само правните действия. Особеното при тях е, че довереникът ги извършва лично, но за сметка на доверителя. Това означава, че те преминават в неговата правна сфера. Преминаването им може да стане по два начина, като критерият е дали довереника има представителна власт спрямо доверителя или не. Според това различаваме:
1. Пряко представителство - довереника има представителна власт. Урезено е в член 294 ал. 1 от ЗЗД. Тук освен договора за поръчка е налице и друга правна сделка, която именно създава представителната власт - упълномощителна. В този случай правните последици възникват в правната сфера на доверителя.
2. Косвено представителство - довереникът няма представителна власт по отношение на доверителя. Има само договор за поръчка и това не е истинско представителство. Нарича се още изпълнителна сделка. В този случай довереникът е действал за сметка на доверителя и е задължен да прехвърли тези права и задължения или съответният имуществен резултат на доверителя. Това се нарича отчетна сделка.
Между първия и втория вид представителство разликата е в това, че при прякото дорвереникът извършва правното действние от чуждо име и с това изпълнява задължението си по договора. При второто представителство довереникът изпълнява задължението си по договора на два етапа - първо извършва правното действие и след това прехвърля резултата в правната сфера на доверителя. При косвеното представителство има интервал от време между изпълнителната и отчетната сделка, в който носител на права е довереникът. Това крие опасности, защото довереникът може да не желае да прехвърли резултата; може да прехвърли резултата на външно лице; кредитори на довереника може да се опитат да използват придобитото за свое удовлетворение. Затова член 292, ал. 2 от ЗЗД урежда косвеното представителство и според него за титуляр на правото се счита самият доверител, благодарение на което той е защитен от такива посегателства. Защитата на доверителя е диференцирана спрямо третото лице. Ако то е било недобросъвестно придобитите права са предназначени за доверителя и той може да ги получи обратно от него. Ако е било добросъвестно, доверителят няма никакви правни възможности и третото лице ги запазва, доверителят се задоволява с отговорността на довереника. Защита на доверителя спрямо кредитора на довереника. Защитата зависи от добросъвестността им. Ако са били недобросъвестни и са наложили запор върху правото, той не сазяга правата на доверителя. Ако са добросъвестни разрешението на спора се определя от това, дали договора за поръчка има достоверна дата. Ако има и тя предхожда налагането на запора, той е непротивопоставим на доверителя. Ако няма достоверна дата, той е противопоставим и това е единствената хипотеза, в която кредитора на довереника има приоритет пред доверителя.
Характеристики на договора за поръчка: безвъзмезден и едностранен, но това е диспозитивно уредено и ако се уговори възнаграждение, договора става двустранен и възмезден. Принципа е, че договора е неформален, но когато той е за придобиване на вещно право върху недвижим имот трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите - договора става формален и това е форма за действителност.
Отграничения на договора за поръчка:
а/ разлики от договора за изработка - те имат различен предмет. При изработката е необходимо трудов резултат, а при поръчката правно действие.
б/ различия от комисионния и спедиционния договор:
= комисионен договор. Това е вид поръчка, която се характеризира с три белега - възмездност; липса на представителна власт (комисионерът винаги действа от свое име, но за сметка на комитента); предмета му е по тесен от този на поръчката и се състои в извършване на сделки. Договор за поръчка, който притежава едновременно тези три белега е комисионен договор и е подчинен на търговския закон.
= спедиционният договор е произлязъл от комисионния - той е особен вид комисионен договор. Предметът на възлагане при спедиционният договор е, че спедиторът се задължава не просто за извършване на правни действия или за сключване на сделки, а сключва превозен договор.
Принадлежността на поръчката е към различни правни отрасли и правилата за нея се съдържат в общата част на ЗЗД, а за комисионният и спедиционният договори правилата са в ТЗ.
Права и задължения на страните:
1. Задължения на довереника:
Основното е да извършва правното действие, като то се характеризира с два белега:
а/ задължението за извършване на правни действия е лично. Задължение за извършване на правно действие от други лица се допуска, ако доверителят е дал съгласието си за това или изпълнението от външно лице е било необходимо с оглед защита интересите на доверителя. Във всеки случай на заместване довереникът е задължен да уведоми незабавно доверителя за използването на трето лице.
б/ правното действие трябва да бъде извършено при условията, поставени от доверителя при възлагане на поръчката. Отклонение от нея се допуска само с оглед запазване интересите на доверителя и то при невъзможност да се поиска съгласието му за отклонението.
Задължение за уведомяване на доверителя за извършване на възложеното правно действие.
Задължение да даде сметка на доверителя. Включва описание на извършените правни действия, разходите и прилагане на документи за тяхното доказване.
2. Задължения на доверителя:
По диспозитив договора е едностранен, но е възможно за доверителят за възникнат известни задължения за възстановяване на разноски, направени от довереника и за обезщетяване на вреди, претърпени от него. Относно разноските са възможни два варианта:
а/ по силата на закона довреника дължи плащане на вече направените разноски + законната лихва, като при искане от страна на довереника, доверителят е задължен да му авансира средства за разноски.
б/ ако довереника е претърпял вреди, доверителят търпи последващото им предявяване.
Прекратяване на договора:
Освен общите основания има и няколко специфични.
а/ основания които отчитат характеристиката на поръчкта, че тя се сключва с оглед личността. Това се отнася и за двете страни и договорът може да се прекрати при смъртта на доверителя или довереника, ако са ФЛ; при поставянето им под запращение, или прекратяването им за ЮЛ.
б/ отчета се и друга харакперистика на договора, че мандатното отношение е въпрос на лично довере между страните. Затова ЗЗД дава възможност всяка от страните свободно и по всяко време да може едностранно да прекрати договора със свое волеизявление, което се нарича оттегляне или отказ от мандата (поръчката).
Правни последици от прекратяването.
След настъпването на прекратителното основание довереникът не дължи повече изпълнението на правните действия. За доверителя възниква задължение за възстановяване на разноските или за плащане на възнаграждение. При прекратяване поради смърт, поставяне под запрещение или ппрекратяване на ЮЛ с ликвидация законът възлага на засегнатата страна задължението да уведоми другата за прекратителното основание и да вземе съответните мерки за запазване на нейните интереси. Ако прекратителното основание е оттегляне и има уговорено възнаграждение, довереникът има право да го получи изцяло или отчасти, въпреки че не е извършил правните действия. Когато основанието е отказ довереникът е задължен да обезщети вредите, претърпени от едностранното прекратяване на договора.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.
Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
ДЕЙСТВИЕ
По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.
Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени.
Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.
Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМИСИОНЕРА
Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.
Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.
При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и ако установи недостатъци или липси - да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.
Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.
Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.
ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОРЪЧКАТА
Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си.
Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че я е одобрил.
Когато комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.
Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да плати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.
УВЕДОМЯВАНЕ НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.
Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.
СДЕЛКА НА КРЕДИТ
Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР ДЕЛКРЕДЕРЕ
Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.
ДАВАНЕ НА СМЕТКА
Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.
Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.
ЗАЛОЖНО ПРАВО НА КОМИСИОНЕРА
Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.
ВСТЪПВАНЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СДЕЛКА
Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.
Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.
ОТКАЗ НА КОМИСИОНЕРА
Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката.
Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.
Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.
Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя - да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени.
ОТТЕГЛЯНЕ НА ПОРЪЧКАТА
Ако доверителят оттегли поръчката изцяло или отчасти, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължение.
СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.
СПЕДИТОР-ПРЕВОЗВАЧ
Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.
МНОЖЕСТВО СПЕДИТОРИ
Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ
Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.
Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.
СПАЗВАНЕ УКАЗАНИЯТА НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.
Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.