конституционно право

ПЪЛНОМОЩИЯ И АКТОВЕ НА ПРЕЗИДЕНТА


1.Представителни.
Правомощията на президента са свързани с неговите функции:
а)да представлява РБ в международните отношения;
б) да сключва международни договори в случаите определени със закон;
в)да приема акредитивни и отзователни писма на чуждите дипломати;
г) назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства на РБ в чужбина по предложение на МС.
2.Във връзка с отбраната и сигурността на страната:
а) президента е върховен главнокомандващ и в това си качество назначава и освобождава висшия команден състав. Удостоява с висши военни звания по предложение на МС;
б)възглавява и ръководи консултативния съвет по национална сигурност;
в)обявява положението на война при въоръжени нападения срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения;
г) обявява военно или друго извънредно положение.
Тези си правомощия той може да изпълнява само, когато НС не заседава. Веднага след това НС се свиква на извънредно заседание, за да се произнесе по предложението на президента.
3.Конститутивни:
а) назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили. Назначава и освобождава ръководителите на дипломатически представителства в чужбина и постоянните представители на РБ в международните организации по предложение на МС.;
б) участва в съставянето на правителството;
в) назначава 1/3 от членовете на конституционния съд;
г) назначава и освобождава главния прокурор и председателя на висшия съдебен съвет;
д)назначава ръководителя на националната разузнавателна служба;
е) назначава и освобождава други държавни служители ,определени със закон;
4.Във връзка със законодателната дейност:
а) налага отлагателно вето;
б)право на инициатива за изменение и допълнение или приемане на Конституцията;
в) обнародване на закони.
5.Други правомощия:
а) отправя обръщение към народа и НС по различни поводи;
б) насрочва парламентарни и местни избори и насрочва датата за референдум, когато има решение на НС за това;
в)награждава;
г) дава, възстановява и лишава от българско гражданство;
д) предоставя убежище;
е/ опрощава несъбираеми държавни вземания;
ж) упражнява правото за помилване;
з) наименовува обекти с национално значение и населени места;
и) информира НС по основни въпроси от кръга на своите правомощия.
6.Актовете на президента са: укази, обръщения и послания.
а) обръщенията и посланията са не юридически политически актове, с които президента взема отношения по важни въпроси от вътрешната и външната политика на страната и отправя призиви към нацията;
б) указите са не нормативни положителни актове, които се издават по конкретни въпроси. По принцип те се преподписват от съответният министър или от министър- председателя, така наречената контрасигнатура, при която президента подписва указите, но отговорността се поема от преподписаният министър. Някои от указите не подлежат на преподписване. Указите за приемане на закон, за налагане на отлагателно вето, за назначаване на служебно правителство, за разпускането на НС, за насрочване на избори и референдум и за определяне на организацията и реда на дейността на службата към президентството и назначаване персонала.


СЪДЕБНА ВЛАСТ. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ. ОРГАНИ И СИСТЕМА НА СЪДЕБНА ВЛАСТ.


Тя защитава правата и законните интереси на гражданите, ЮЛ и държавата. Понятието съдебна власт включва дейностите по предварителното разследване, прокурорският надзор и правосъдието. Органите на съдебната власт са съдилищата, прокуратурата и следствието. Конституцията на РБ урежда само правните основи на съдебната власт, принципите на нейното устройство и функциониране. Цялостната и пълна уредба на СВ се намира в Закона за СВ и Гражданско- процесоален кодекс. Конституционните принципи на СВ са:
1.Независимост - според чл. 117 от Конституцията съдебната власт е независима и при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Гаранции за независимостта на СВ са:
а) несменяемостта на съдиите, следователите и прокурорите след навършването на три годишен стаж на длъжността, която заемат. Те могат да бъдат освободени само при оставка, пенсиониране, влязла в сила присъда за лишаване от свобода, както и трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 1 година;
б) имунитет, гаранции за несменяемост - имунитета на магистратите съвпада с този на народните представители с тази разлика, че Висшия съдебен съвет може да снеме техния имунитет при доказано престъпление;
в) несъвместимост - магистратите не могат същевременно да бъдат и народни представители, министри, кметове, общински съветници, адвокати, да заемат длъжности в други държавни органи или упражняват търговски дейност;
г) деполитизираност;
д) самостоятелен бюджет на СВ.
2.Законност - магистратите осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона.
3.Равенство на гражданите пред закона и пред съда.
4.Състезателност - тъй като двете страни са равно поставени, чрез различни доказателства представят своите тези.
5.Право на защита през всички стадии на процеса и презумпция за невинност.
6.Демократично начало - участието на обществеността в лицето на съдебните заседатели при разглеждане на някои видове дела.
Система на СВ. Интегрира три относително самостоятелни подсистеми:
- на съдебните;
-прокурорските;
-следствените органи.
Специален орган е Висшия съдебен съвет, които не е правосъден, а е административен орган на СВ. Той осъществява кадровата политика и решава основните организационни въпроси на СВ. Трите подсистеми притежават организационна и функционална автономност, но същевременно действат в тясно взаимодействие. В основата на СВ стоят съдилищата, които осъществяват правосъдието, следствието и прокуратурата ги подпомагат. Те са активни субекти в предварителното производства, а прокурорът същевременно и е обвинител в съдебната власт. Според Конституцията и Закона за съдебната власт системата на СВ включва:
Висшия касационен съд /ВКС/ , Висшия административен съд /ВАС/, апелативни, окръжни , военни и районни съдилища.
ВКС осъществява съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. То е висша съдебна инстанция по наказателните и граждански дела като може да се произнася само върху законосъобразността на решенията на предните инстанции. ВКС се състои от гражданска, наказателна и военна колегия. Съдиите от всички колегии образуват общо събрание. Общото събрание издават тълкувателни решения, които са задължителни за органите на съдебната и изпълнителна власт. Всички съдии на ВКС образуват пленум на ВКС.
ВАС - върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Той е единствената инстанция, която се произнася законосъобразността на актовете на МС и на отделните министри. Във ВАС има две колегии.
Апелативни съдилища - разглежда като втора инстанция делата образувани по жалби и протести срещу първо институционните актове на окръжните съдилища в техния район. Те осъществяват организирането, ръководство и контрол на дейността на окръжните съдилища от техния район. Апелативния съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.
Окръжни съдилища - като първа инстанция - граждански и наказателни дела определени със закон; и като / втора / апелативна инстанция - дела по жалби срещу съдебни актове на районните съдилища. Ръководят и контролират дейността на районните съдилища в съответния район. Окръжните съдилища имат общо събрание, в което участват всички съдии. В София - Софийски градски съд има всички права на окръжен съд.
Районни съдилища - основни първо инстанционни правосъдни органи. На тях са подсъдни всички дела, освен онези които със закон са подсъдни на друг съд.
Военни съдилища - компетентността им се определя със закон и те са приравнени на окръжен съд. Подсъдни на тях са всички дела в страната, които касаят лица от въоръжените сили, МВР, областта на националната сигурност.
Структура на прокуратурата - следва структурата на съдилищата. Главната прокуратура се ръководи от гл. прокурор, подпомаган от зам. гл. прокурор. Прокуратурата към ВАС е част от главната прокуратура и се ръководи от един от зам. гл. прокурори. Военната прокуратура е военно учреждение, чиито ръководител е прокурорът на военните сили. Прокуратурата е единна и централизирана система. Всеки прокурор е подчинен на съответния по - горестоящ, а всички на главния прокурор. Главния прокурор осъществява контрол за закони и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той има право да сезира Конституционния съд. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалване пред по- горестоящата прокуратура.
Прокуратурата следи за спазване на законността:
привлича към наказателна отговорност и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
упражнява надзор при изпълнение на наказателни и др. принудителни мерки;
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване на самоуправно нарушени права.
При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.
Следствие - следователите извършват предварителното следствие по наказателните дела.Националната следствена служба осъществява организационното ръководство и методическа помощ за точно и еднакво прилагане на закона от всички следователи. Тя осъществява разследване по сложни дела и по дела за престъпления извършени от български граждани в чужбина. НСС се ръководи от директор, районните и окръжни следствени служби от ръководители.
ВСС е колективен орган, състоящ се от 25 члена, които трябва да са юристи с високо нравствени и професионални качества, с най - малко 15 години юридически трудов стаж. 11 от членовете на ВСС се избират от НС и 11 от съдебната власт чрез провеждане на делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи. Председателят на ВАС и на ВСС и гл. прокурор са останалите 3 члена. Мандата на членовете на ВСС е пет години и те могат да бъдат презибирани за два мандата. Заседанията на ВСС се ръководят от министъра на правосъдието, но той няма право на глас. Правомощията на ВСС са:
предлага на президента да назначи или освободи председателя на ВАС, на ВКС, гл. прокурор и директора на НСС.
определя броя на районите, седалищата на съдилищата по предложение на министъра на правосъдието;
определя броя на съдиите, прокурорите и следователите;
назначава, освобождава, повишава, понижава, премества от длъжност съдии, следователи и прокурори;
определя възнаграждението им;
взема решение за снемане на имунитета им или временно отстраняване от длъжност по искане на гл. прокурор;
внася в МС проект за бюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му.


КОНТРОЛ ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТ


От зараждането на парламентарното управление до днес винаги е стоял въпроса за контрол и конституционност / съобразност на законите ,приемани от парламента /. Целта на контрола за конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобразна система изградена на основата на Конституцията. До Конституцията от 1991 г. парламентарен контрол е бил единствената форма за контрол за конституционност, този “самоконтрол” се упражнява от самото НС поради което е бил неефективен. Този контрол се нарича предварителен и се осъществява в процеса на обсъждане на законите, т. е. преди законопроекта да е станал закон. Този контрол може да се нарича още превантивен. Особена форма на контрол за конституционност ,упражняван от извънпарламентарни институции, например президента или в страните където има промологации / подписване и обнародване на закона от президента /. За пръв път извънпарламентарен контрол е осъществена в САЩ през година. Извънпарламентарен контрол за конституционност осъществяван от специални органи е европейски модел. Създава се единен, централизиран и специализиран орган за контрол за конституционност. Оценката му е обективна, тъй като той е независим от твореца на законите / т.е. от парламента/ . Този орган обикновено трябва да бъде сезиран от специални органи, т. е. не може да действа по собствена инициатива.


КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД


Обща характеристика на КС.
Макар да се нарича съд той не е съдебен орган и не осъществява правосъдие. КС е особен държавен орган, който не може да бъде отнесен към никоя от трите власти. КС е независима специализирана юрисдикция, предназначена да осигури спазването на Конституцията и правова държава.
2. Образуване на КС.
Състои се от 12 съдии. Една трета от тях се избират от НС. 1/3 от президента и останалата 1/3 се избира от комисия ,състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират юристи със високи професионални и нравствени качества и най - малко 15 години трудов стаж . Те трябва да бъдат български граждани без други гражданства. На първо заседание Конституционните съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Първото заседание се открива и ръководи от най - възрастния съдия. Конституционните съдии избират с абсолютно мнозинство председател на КС. Ако през първия тур никои от кандидатите не е избран се провежда втори тур в които участват първите двама от кандидатите спечелили най - много гласове. Гласуването е тайно. Председателя се избира за 3 години. Мандатът на конституционните съдии е 9 години и те не могат да бъдат преизбирани. Самият КС няма мандат , тъй като е парламентарно действащ орган. Той е единствения действащ орган, който не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем. Въведен е принципа на ротация на КС. През всеки три години неговият състав се подновява с 1/3, т.е. никога не се подновява едновременно целия състав. Също както и при народните представители и магистратите, членовете на КС имат имунитет и е забранено съвместяването с упражняването на определен кръг дейности.
Организация на КС - КС приема свои правилник за организация на своята дейност. КС има самостоятелен бюджет. Това го прави финансово независим от изпълнителната власт. Според правилника се изграждат три административни звена - съдебна дейност и правна информация; международно сътрудничество; финанси и счетоводство.
Правомощия на КС.
Дава задължителни тълкувания на Конституцията.
Произнася се по искове за установяване на противозаконност на законите и други актове на НС, както и на актовете на президента.
Решава спорове за компетентност между НС, президент и МС, както и между органите на местното самоуправление и централната власт.
Произнася се за съответствието на сключени международни договори с Конституцията преди тяхното ратифициране.
Произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения.
Произнася се по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент, народен представител.
Произнася се по обвинения повдигнати от НС срещу президента или вицепрезидента.
Производство и актове на КС. Инициативата за сезиране на КС принадлежи на минимум 1/5 от народните представители, президентът, МС, ВКС, ВАС и на гл. прокурор. При спорове за компетентност инициативата може да принадлежи и на общ. съвет. Заседанията на КС се ръководят от председателя на основата на подаден иск. Председателят разпорежда образуване на конституционно дело и възлага на един или няколко конст. съдии да го подготвят и да докладват по него. Производството протича в 2 фази: 1-ва за допустимост на иска. Провежда се закрито заседание. 2-ра решаване на делото по същество. Под формата на закрито заседание, но КС може да реши заседанието да бъде открито. Допускат се само писмени доказателства. КС е длъжен да се произнесе в 2 месечен срок от момента, в който съдът прецени, че са събрани достатъчно доказателства. Решенията се взимат с абсолютно мнозинство, т.е. 7 гласа. Квалифицираното мнозинство от 2/3 е необходимо при сваляне имунитета на конст. съдия или при прекратяване на мандата му при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си. КС приема три вида актове:
решенията - основен вид актове на КС, с които се произнася по същество. Те са придружени от писмени мотиви и се обнародват в ДВ. Влизат в сила 3 дни след обнародването. Решенията са задължителни за всички държавни органи и за самия КС като не подлежат на обсъждане. Актът обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението в сила.
определения - актове, с които КС се произнася за допустимостта на исковете и по процедурни въпроси.
разпореждания - могат да бъдат издадени от представител на КС или от съдията докладчик.


ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ


Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт - МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица - счетоводители, юрист - консули, специалисти и др. Държавното учреждение е организирани от държавата комплекси от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона, за да извършва определена дейност, свързана с властническите правомощия на държавата.
Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:
Подзаконова дейност - осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.
Властническа дейност - осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равно поставени.
Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.
Тя е и творческа дейност - не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.
Следователно изпълнителната дейност е юридическа подзаконова, властническа и творческа дейност свързана с определени промени в правната действителност чрез която с е решават практически задачи.
Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.
Компетентността включва конкретна дейност, за чието извършване изпълнителните органи са изрично овластени от закона. Компетентността на държавните органи при решаването на конкретни въпроси има предели, които се очертава по два начина:
Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.
Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие, върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.


ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ



Понятия -органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължително правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
Видове изпълнителни органи - Системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:
Според териториалният обсег на правомощията:
а) централни - на територията на цялата страна - МС, отделните министерства и централни ведомства / комитети, агенции /. Те могат да имат местни звена, които не са органи на местното самоуправление и не са на двойно подчинение. В този случай се прилага принципа на децентрализацията и делегирането. на пълномощия върху териториалните поделения.
б)местни - упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община /. Такива органи са кметовете.
Според обема на правомощията:
а) органи с обща компетентност - МС, обл. управители, кметовете;
б)със специална компетентност - само в една сфера - министри, директори на учреждения и др.
Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:
а) еднолични - например - министъра;
б) колегиалния - например - МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.
Според източника на финансиране:
а) бюджетни;
б)самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.


ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ


МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър- председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:
а) ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили;
б) ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;
в)сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите, предвидени от закона;
г) може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.
За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:
постановления;
разпореждания;
решения.
Нормативен характер имат само постановленията, с които се приемат различни правилници или наредби.
Министерствата или други ведомства.
Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на изпълнителната власт ,под чиято структура се включва система от учреждения, органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли, от националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително правомощие на НС. НС определя броя , видовете и наименованието на министерствата по предложение на министър председателя. Министерството е държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.
3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър- председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.


АДМИНИСТРАТИВНО ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА РБ


1.Общи положения – Общините имат територия , граници, население и административен център.Районите нямат административен център.
2.Ред за създаване и извършване на промени в административно териториалната единица.
а)област- тя се състои от една или повече съседни общини.Създава се и се закрива със закон като се отчита физико-географската особеност на територията и наличието на град, който е традиционен, културен и стопански център ,с изградена инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места в областта. Промяна на границите на областта може да се извършва само по границите на общините. Промяната трябва да се утвърди с указ на президента по предложение на МС.
б)община – състои се от едно или повече населени места. Условията за създаване на общини са:
население над 6000 души
населеното място, което е център на общината трябва да има подходяща инфраструктура
максималната отдалеченост на населените места от общината до центъра трябва да бъде максимум 40 км. МС може да реши създаване на община, която не отговаря на някои от тези условия при наличието на обективна необходимост.
Процедурата на създаване на община протича на няколко етапа:
искане, чрез подписка на 25% от избирателите на населеното място, придружено със становищата на кметовете за наличие на гореизложените три условия.
Общинския съвет приема решението в едномесечен срок от постъпване на искането, което се изпраща на областния управител.
Обл. управител проверява законосъобразността на решението и предлага на общинския съвет да насрочи провеждането на референдум.
Референдум – при положителен вот (50+1) обл. управител внася писмен доклад в МС , но се приема решение след писмено становище от министъра на териториалното развитие и строителство.
решението на МС се изпраща на президента, който го утвърждава с указ и обнародва в Държавен вестник.
Инициативата за започване на процедура по създаване на нова община може да принадлежи на общински съвет или МС. Промените могат да засягат границите, наименованието, административния център или дори самото съществуване на общината.
в) райони – те се създават задължително в София и градовете с над 300 000 жители.Столичната община се състои от 24 района ,Варна от 5,Пловдив от 6 района.В градовете с население над 100 000 души, могат да се създадат райони с решение на общ. съвет, което се обнародва в Държавен вестник чрез областния управител, който преди това се произнася по законосъобразността на това решение. Решението на общ. съвет влиза в сила от деня на обнародването.
Условията за създаване на район са:
население над 25 000 души
възможност за райониране, съобразно плановете или трайни географски и инфраструктурни делители.
Наличието на изградена инфраструктура
г)кметство – състои се от едно или повече населени места и се създава с решение на общински съвет. То трябва да има население над 100 души и възможност за изпълнение на възложените от общината функции.Редът за създаването му включва:
мотивирано искане на 25% от избирателите на населеното място
решение на общ. съвет за референдум
положителен вот на референдума
решението на общ. съвет, което се обнародва в Държавен в-к, чрез обл. управител, който преди това се произнася по законосъобразността му.


Понятие за местно самоуправление


1.Понятие – местното самоуправление е правото на реалната способност на местните власти за регулиране и управление в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на населението. Не трябва да има противопоставеност между държавната структура и самоуправляващите се общности, тъй като между тях има разпределение на правомощията. Самоуправляващите се структури подлежат на контрол от изпълнителната власт.
2.Способи за осъществяване
пряко-от населението да се управлява чрез референдум, общи събрания и подписки. Референдумите могат да бъдат правно задължителни(за създаване на нова община или кметство) или да се провеждат след решение на общ. съвет по въпроси ,свързани с политиката на общината.
Непряко-чрез избрани от населението органи(кмет, общ. съвет)
3.Правна характеристика на общината – общината е основна административно- териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет.Общината осъществява единната държавна власт ,доколкото такива правомощия са предоставени от Конституция и закон.Според закона за местното самоупр. и местна администр. , местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или избрани от тях органи да решават следните въпроси: общинско имущество,финанси,общински предприятия,данъци и такси,устройство и развитие на общината и нейното население, образованието, културата, благоустройството и комуналните дейности, социалното подпомагане, опазване на околната среда, поддържане на историческите паметници и развитие на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.


ПРАВЕН СТАТУТ НА ОБЩИНСКИЯ И РАЙОНЕН СЪВЕТ.
АКТОВЕ


1.Понятие – общ. съвет е орган на местното самоуправление в общината. Формира се на основание на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.Изборът е регламентиран в закона за местните избори и се провежда по пропорционалната система. Общ. съвет е колегиален орган и се състои от общински съветници.Броят им е пропорционален на населението в района. Общ. съвет избира председател и комисии.Постоянните комисии подпомагат общ. съвет и имат контролни функции.
2.Правомощия – общ. съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с въпросите, свързани с местното самоуправление, както и др. дейности определени със закон.Районният съвет подпомага общинския съвет ,решавайки въпросите свързани с ежедневните потребности на населението , административното обслужване, благоустрояването и хигиенизирането на района. Правомощията на общ. съвет са:
а) организационно-административни – избира и освобождава председателя на общ. съвет и заместник- кметовете, създава постоянни и временни комисии, определя структурата на местната администрация, създава райони и кметство при условия и по ред ,определен със закона и приема решения за провеждане на референдум и общи събрания на населението.
б)социално-икономически – приема решения относно общинското имущество и определя правомощията на кмета на общината, на районния съвет и на кметовете на райони и кметства.Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определя своите представители в тях. Приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми и за емитиране на облигации.Приема стратегии и прогнози.
в)финансови – приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол върху изпълнението му и приема отчета за неговото изпълнението; определя размера за местните данъци и такси в границите, определени от закона.
3.Актове на общинския съвет.
а)правилници- за организация и дейността на общинския съвет и администрация
б)наредби – нормативни актове, които уреждат първично обществени отношения с местно значение. За разлика от наредбите по принцип,наредбите на общинските съвети не се издават въз основа и в пояснение на актовете от по-висока степен
в)решения-нормативни актове издадени по различни конкретни въпроси.
г)инструкции – с тях се дават указания за прилагане на нормативните актове.
Общинския съвет е колегиален орган, който приема своите актове на заседания.Те се свикват от председателя на общ. съвет по негова инициатива, по искане на 1/3 от общ. съветници или 1/5 от избирателите им от областния управител. Областния управител упражнява контрол за законност. Той може да спира актовете на общ. съвет и да ги отнася пред окръжния съд.


ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТНИК


1.Пълномощията на общинския съветник - възникват от деня на избирането му и се прекратяват с изтичане на мандата на общинския съвет.Основанията за предсрочно освобождаване на общинския съветник могат да бъдат:
а)поставен под запрещение
б)когато е осъден с влязла в сила присъда “Лишаване от свобода” за умишлено престъпление.
в)при подаване на оставка
г)при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си за 6 месеца.Тогава е необходимо решение на общинския съвет, прието с абсолютно мнозинство
д)при смърт
2.Права на общинския съветник:
а)да бъди избран в състава на комисиите
б)да предлага разглеждане на въпроси от общ. съвет и да внася проекти за решения
в)да участва в обсъжданията на всички въпроси
г)да отправя питания до кмета
д)да получава съдействие от държавните органи, стопански и обществени организации.
Общинския съветник получава служебен пропуск през времето през което е зает във връзка с дейността си.
3. Задължения на общинския съветник:
да присъства на заседанията на общинските съвети и в комисиите в които иска
да участва в решаването на разглежданите въпроси
да поддържа връзки с избирателите си и да ги информира за дейността си и за решенията но общинския съвет


ПРАВЕН СТАТУТ НА КМЕТОВЕТЕ И ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ


Има три вида кметове – на община, на район и на кметство. Кметът на общината е конституционно установена фигура, а останалите двама – със закона за местната администрация и местното самоуправление.Кметовете се избират на основание на общи, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборът се провежда по мажоритарната система. Кметовете полагат клетва. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт на общината. Трябва да има поне средно образование, не може да участва в ръководни органи на търговски организации и да упражнява търговска дейност. Правомощията му могат да бъдат прекратени предсрочно при подаване на оставка, при трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите с решение на 2/3 от общия брой на съветниците, при влизане в сила на присъда “Лишаване от свобода” за умишлено престъпление или смърт.Правомощията на кмета на общината са:
ръководи цялата изпълнителна дейност на общината
насочва и координира дейността на специализирани изпълнителни органи
назначава и освобождава служители в общинската администрация и налага дисциплинарни наказания
отговаря за опазване на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, които са задължителни за съответните полицейски служби
възлага функции, координира и контролира дейността на кметовете, кметства и райони.
Подписва одобрените от общ. съвет градоустройствени планове и организира изпълнението им.
Изпълнява функции на длъжностно лице по гражданско състояние,който може с писмена заповед да възложи на други лица от общинската администрация.
Актове на кмета.
а)заповеди – нормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения. Общинския съвет може да отменя актове на кмета, които противоречат на решението на общинския съвет.Кметът може обаче да оспори решението на общ. съвет,когато счете че то противоречи на интересите на страната и на законите. Общ. съвет го разглежда повторно и може да го препотвърди с абсолютно мнозинство.
2. Общинска администрация
а)кмет – изпълнителен орган с обща компетентност
б)заместник кмет – избират се с тайно гласуване от общ. съвет по предложение на кмета и трябва да отговаря на изискванията за кмет
в)секретар на общината – назначава се безсрочно от кмета, организира дейността на общинските органи, трябва да има висше образование, не може да упражнява търговска дейност и да е член на политическа организация.
г) началници на управления, отдели и служби – изпълнителни органи със специална компетенция.
Служителите в общинската администрация имат статут на държавни служители.