1.Понятие и характерни особености на правото на ЕС
Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с национално- правна система, главно поради характера на неговата природа.
Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията между държавите- членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – физически лица и юридически лица. Особената характеристика се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите- членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга са в определено подчинено положение спрямо него съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над националните законодателства и принципа на директния ефект.
Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни международни договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите- членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държавите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията между държавите- членки на ЕС като суверени субекти на международното право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези държави – ФЛ и ЮЛ.